Тръгва си след малко

Ясно е, че се обичате, разрови по-дълбоко в себе си...ще го върнеш в сърцето, в съзнанието си ...и тогава и тялото ти ще го пожелае!

Здравейте! Скъпа "новичка", като чета написаното от теб си мисля, че се чувстваш страшно виновна за раздялата и по тази причина преувеличаваш качествата на съпруга си. Много хора се чувстват лоши, когато взимат радикални решения, които засягат и други невинни хора. Тогава тези хора стават ангели в очите им благодарение на "невинността" им. Детето ти, разбира се, е напълно невинно, но ти имаш задължението да му даваш  твоята безусловна любов, а не да се опитваш да му подсигуриш неща, които не зависят от теб (като присъствието на баща му).
Нищо в живота не е вечно и браковете също. Някои бракове приключват на старини  с края на живота, но не с всички е така. Много е трудно един брак създаден в незряла възраст да просъществува цял живот. Всички се променяме и ако с половинката не движим в една посока логично идва краят. Да не говорим, че да избереш партньор за цял живот, когато не си наясно какво искаш от една връзка, когато нямаш опит в други връзки и не познаваш себе си и другия достатъчно добре, си е игра на тото.
Казваш, че ходиш на терапевт- това може също да е причина за разпадане на брака. Често, когато единият от съпрузите започне терапия се променя до такава степен, че връзката става немислима. Тя вероятно е била така от самото начало, но ти не си го знаела.
Чудя се какъв добър и свестен мъж, който те обича ще приеме спокойно, това че ти не изпитваш удоволствие от секса с него? Можеше и той да отиде на терапевт, да се опита да те спечели, да се бори за теб...
Накратко- щом се е стигнало до тук не е имало смисъл да продължава.
Излез от ролята на виновната, лоша жена на добрия, невинен мъж и нещата ще се прояснят малко повече. А детето ти би се травмирало повече като усвои модела на нещастната майка длъжна вечно да търпи "добрия" мъж.

Моите мисли са същите .  Стегни се , в крайна сметка не си взела решение от днес за утре . Ясно е , че не се получава . Няма драма - щом е добър баща пак ще бъде , не е нужно да делите един дом . Може да си лягаш сама , но няма да хапеш завивката от отвращение . Живота може да е толкова хубав , обаче някои хора явно нямат база за сравнение и смятат , че след като един мъж е мил и добър , то той е единственият и само той ще обича теб и лещите ти ... Уважението към човека до теб изисква да го напуснеш , след като не го обичаш , а не обратното . Не се самозалъгвай - живота ти няма да спре сега . Даже напротив - ще си върнеш тръпката , неизвестността винаги носи тръпка .Това за егоизма и детето няма да го коментирам , обаче момичета , защо да ползваме децата си за извинение , че стоим и прекарваме живота си в летаргия с човек , които не обичаме ? Аз не искам да възпитам детето си в това . Защо малко хора си позволяват лукса да са щастливи ? Може да е  тихо , но ще ти е истинско .

Доста се чудих дали да пиша, но ето ме тук. Мисля, че доста от вас не разбират за какво всъщност става дума. Не е проблемт в липсата на сексуално влечение, а в липсата на любов и то любов на жена към мъж. Има я любовта, но такава каквато аз изпитвам към брат си до колкото разбирам. Е,  определено не бих живяла на семейни начала с брат си. До колкото разбирам това е едно добре обмислено решение и то не само от новичка, а и от съпруга й. Естествено е с годините бурният секс да стане по-спокоен, по-рядко и т.н., но приятното чувство, когато те погледне нежно, небрежно докосне тялото ти минавайки покрай теб не изчезват с годините. С моя съпруг сме заедно от времето, когато бях на 18 години, сега съм почти на 33. Оженихме се доста по-късно, но за всичкото това време той е моят единствен сексуален партньор от момента, в който се запознах с него. Но влечението към него все още си го има, вярно повлече ни ежедневието, работата, умората, по-рядко правим секс (от няколко месеца изобщо по видими от лентичката ми причини), но се държим за ръце, гушкаме се, говорим си нежно и това ми доставя удоволствие. Той е и моят най-добър приятел. Но първо ми е съпруг и  обект на моите фантазии, а след това приятел. С годините може приятелството да застане на първо място, но не мисля че на този етап от връзката ни някой от двамата би се примирил с положение да чувства човека до себе си като брат(сестра), още повече  че имам примера на своите родители какво се случва след един необмислен набързо сключен брак, без каквито и да е сериозни чувства от страна на единия партньор. Майка ми е била прекалено млада като се е омъжила и то донякъде, за да направи напук на своите родители. Баща ми хубавелко, мил, грижовен, но и ревнив. Е, те са от хората, които се опитаха да запазят семейството в името на децата - не се получава от личен опит го казвам. Докато бяхме малки всичко беше ОК, не разбирахме какво става, още повече, че те не се караха пред нас, живеехме в един измислен хармоничен свят. С течение на годините обаче пораснахме, започнахме да схващаме истинската ситуация, пропастта между родителите ми стана твърде голяма, баща ми искаше от майка ми чувства, които тя не можеше да му даде, тя пък живееше отдадена изцяло на нас и така, докато не се разделиха на стари години. И за какво - два опропастени живота, нито тя ще има сериозен мъж до себе си, нито пък той - жена. За това не се терзай новичка, постъпила си правилно. Ако имаш истински чувства към този мъж, различни от тези като към брат, ще го разбереш и ще можш да го оцениш. Ако пък наистина любовта я няма, то и двамата имате право на щастие. Запазете добрите отношения помежду си, грижете се за детенце, за да не чувства вина то за създалата се ситуация и поемете своя път в живота, който явно е различен за двама ви.