Поезия – да споделим любимото си стихотворение

  • 4 369
  • 62
  •   1
Отговори
# 45
  • We are free to choose, but we are not free from the consequences of those choices
  • Мнения: 3 094
Мечти - Петя Дубарова

Аз искам да плувам със чайките бели,

със тях да летя в висините,

да гледам зорите, косите разпилели,

да тичам със тях над горите.

Желая да литна високо в небето,

да пипна със длани звездите,

да видя оттам заблестяло морето,

да чуя как пеят вълните.

Аз искам Венера над мен да изгрее

и Марс да ми махне приветен,

над мене луната сребро да излее,

светът да проблесне заветен.

Аз искам привечер по лунни пътеки

да тичам, да чезна в тъмата,

край мене да мамят звездиците леки,

под мене да мами земята.

И пак в България искам да кацна,

да дойда по лунна пътека,

където от всичко всесилно, могъщо

най-смел и велик е човека.

# 46
  • Мнения: 2 236
Понякога, когато ми е тъжно
и дъждът в душата ми вали...
И сънят ми тихо се изплъзва...
И от тишината ме боли...
Когато около мен е много тъмно
и светлината вече не гори.
Прати ми зрънце вяра само,
аз ще си посея пак мечти.

Когато пък дъждът във тебе плаче
и не можеш вече да вървиш...
Когато дните ти едва се влачат
и себе си не можеш да търпиш...
Тогава ме повикай тихо в мрака
и заедно ще помълчим.
Ще ти оставя вярата, която
от сърцето си ми подари.

За съжаление, не зная автора.

# 47
  • Мнения: 10 188
Едно не толкова поетично, а по-скоро смешно стихотворение, което намерих като “случайна творба”, но е доста интересно, от 1973 г.е :
Зарко на пазар- автор Марко Ганчев
На пазар отива Зарко,
през навалица се муши.
„Претеглете ми, другарко,
тиква, ябълки и круши.“
 
Круши, ябълки — отдоле.
Тиквата — над тях отгоре.
Оле, мила мамо, оле —
мрежата ще се разпори.
 
Всичко тиквата ще смаже.
Няма никаква надежда.
Зарко своите багажи
из основи пренарежда.
 
Слага тиквата отдоле.
Ябълките върху нея.
„Оле, мила мамо, оле —
крушите ще разпилея.“
 
Всичко тиквата избута
изотдолу нанагоре.
Почва Зарко, ура-тута,
пренарежда, що да стори.
 
Сложи я встрани, обаче
мрежата се изтърбуши,
изтърбуши, изтумбачи —
падат ябълки и круши.
 
Охка Зарко: „Леле, боже,
де да сложа тая тиква?
Дето тиква да се сложи,
тиква другите изтиква…“.

# 48
  • We are free to choose, but we are not free from the consequences of those choices
  • Мнения: 3 094
Пролет - Никола Вапцаров

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
 
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!

# 49
  • Мнения: 3 728
"


Вапцаров "Прощално"
на жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

Последна редакция: пн, 25 мар 2024, 12:49 от лейди Рамкин

# 50
  • Мнения: 9 047
Това стихотворение на Вапцаров е странно,да не използвам по-груба дума...

# 51
  • Мнения: 18 570
Какво му е , много е известно и ценено.

# 52
  • Мнения: 9 047
Нахално,безсмислено и кошмарно Вапцаров идва при жена си като "гостенин",целува я и си тръгва сякаш нищо не е станало! Съгласна ли си мъжът ти така да те "посещава" в сънищата ти? Редовно! Искаш-неискаш...

# 53
  • Мнения: 2 236
Нахално,безсмислено и кошмарно Вапцаров идва при жена си като "гостенин",целува я и си тръгва сякаш нищо не е станало! Съгласна ли си мъжът ти така да те "посещава" в сънищата ти? Редовно! Искаш-неискаш...
Аз пък съм потресена от вашите думи. Не познавате изобщо поезията, нито това стихотворение, нито поводът за написването му и т.н. Наистина доста се изложихте...

# 54
  • Мнения: 9 047
Стих от Христо Фотев:

"Бъди ми и жена,
и сестра" (?!)

Вярно,че поезията е символно слово,но как да приемем този стих без да помислим за инцест? Не хейтя.

# 55
  • Мнения: 2 236
Стих от Христо Фотев:

"Бъди ми и жена,
и сестра" (?!)

Вярно,че поезията е символно слово,но как да приемем този стих без да помислим за инцест? Не хейтя.
Поезията и разбирането й не ти е силна страна.

Последна редакция: пн, 25 мар 2024, 17:46 от Dareland

# 56
  • Мнения: 18 570
Че аз сънувах мъжа си и се молех пак да дойде, понякога става. Нищо страшно да сънуваш близък , дето го няма вече. Като спомен  е.
 Като не може друго.

# 57
  • Мнения: 3 728
Любовта не умира, deaf, искаш - не искаш. За някои неща има нужда от поезия, не може да бъде описано във вестникарска статия, за разлика от инцеста.

# 58
  • Мнения: 10 188
”Над долини и гори
лей се мир и благодат,
нежно-меден аромат
и бленувани зари.
 
Там, край злачни брегове,
бързат къдрави вълни,
към сребристи далнини
пролет ги зове.
 
Само в твоите гърди
подслони се горестта,
черна тя, като нощта,
там несменно бди.
 
О, засмей се, затрепти,
химн на слънцето запей,
че веднъж се свят живей
и веднъж април цъфти!”


Димчо Дебелянов

# 59
  • Мнения: 10 188
Да си спомним за Петя Дубарова, родена на днешната дата :

Чакай, ветре

”Чакай, бриз прекрасен, спри се, не отлитай.
С веселите птици в юг недей прелитай!
Ти със своя полъх стопляй снеговете!
Нека в тях да цъфват цвете подир цвете.
 
Нека няма зима, нека бъде лято.
Пак да ни даряват нивите богато!
Искам все да чувам как шепти морето,
искам все да виждам слънцето в небето.”

Общи условия

Активация на акаунт