Поезия – да споделим любимото си стихотворение

  • 4 377
  • 62
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 59
ДА БЪДА ЗИМАТА

Снегът е бял като възглавница,

и чист, и светъл е като невинност,

луната като жълта раница,

звездите – чаша бяло вино.

 

Аз искам с виното им ледено

за първи път да се опаря,

луната още недогледала

на своя гръб да натоваря.

 

Аз искам огъня на устните

в снега нестоплян да удавя,

кристалите от твърдост вкусните,

под зъбите си да поставя.

 

Аз искам да изтръпна цялата –

на зимата да заприличам.

Да бъда зимата. Ала сърцето ми

да си остане на момиче.


Петя Дубарова

# 16
  • Варна
  • Мнения: 515
ПРЪСТЕН

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев

# 17
  • Мнения: 2 478
Обожавам "Неразделни" на Славейков и всичко на Пушкин, обичам римите на Недялко Йорданов. Сега искам да споделя една поема на Пеньо Пенев, но заради дължината ѝ, ще копирам само любимия ми край.

ДНИ НА ПРОВЕРКА
Пеньо Пенев

...
Ще има пак звезди... и кучета... ще има,
виещи към тях... като преди.
Яснее този мирен ден отвъд. На път!
Човекът е човек тогава, когато е на път!

# 18
  • София
  • Мнения: 10 876
СТАРАТА ЛЮБОВ


Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Робърт Бърнс

# 19
  • Мнения: 59
Лятото изтече като пееща вода.

Тежко ми е - колко много, много пих от нея.

Бели стъпки, нежни като котешка следа,

още за червената му песен пеят.

 

Мислите ми тръгнаха след него по света.

Може би не ще успея вече да ги върна.

В дланите ми плаче невидяна есента,

моли ме поне веднъж да я прегърна.

 

Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж

ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.

То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,

пак дъхът му цветен ще ме парне.

Петя Дубарова

# 20
  • Мнения: 337
МОЯ НОВА ГОДИНА
Във тази чудна бяла нощ къде си?
И тази нощ ли ме оставяш сам?
Годината на теб какво донесе?
На мене ли? Подарък най-голям…
Една торба със мъка пак остави
годината под моята елха -
от мъката аз песни ще направя,
от сълзите — на римите смеха!
Но песните ми няма да са тъжни
-до хората ще стигат без скръбта ,
поетите — те винаги са длъжни
да не показват сълзи пред света!
Самички свойте сълзи да изпият
дори в новогодишния си тост
и с хамлетовска мъдрост да разкрият на хората
всевечния въпрос:
„Да бъдем ли?…“
Защо пък да не бъдем?
Та в бъдното са нашите очи,
макар светът понявга да ни пъди
и глътнатият залък да горчи!…
Годините ще спират като гости,
но ние ще оставаме след тях,
защото се обичахме по-просто
и всяка скръб обръщахме на смях!…
Във тази чудна бяла нощ къде си?
Годината на теб какво донесе?

Дамян Дамянов

# 21
  • Мнения: 59
С ДЪЖДА

От спуканите вени на небето

потича неспокоен и студен,

съзира ме, заглежда се във мен,

с езици хладни близва ми лицето.

 

Той ту се свива в локва пред нозете,

треперещ като коте от вода,

ту бяла електрическа звезда

във него се оглежда като цвете.

 

Заслушвам се и чувам как над мене

със капки черни като вишнев сок

той удря по циментовия блок

и нещо му говори със звънтене.

 

Във тази нощ сама съм в тъмнината,

но нищо не навява самота,

защото е изкуство под дъжда

да можеш да говориш със водата.


Петя Дубарова

# 22
  • Мнения: 1 206
Той ме обича, да знаете !
 Не че съм нещо Особено.
 Но ме Сънува. И ме Мечтае.
 Точно каквато съм – Безподобие.
 Той ме обича. Наистински !!!
 И ми помага да дишам.
 В нощите измисля ми приказки,
 а през деня ми ги пише.
 После се сбъдваме – двамата.
 Не че е нещо нечувано.
 Просто му кацнах на рамото
 и започнах да Съществувам.
 А пък той ме обича. И толкова !
 Повече даже – не искам.
 Вече не вярвам във болката.
 Той ме рисува усмихната...
 И ме обича. В безкрайности.
 Даже до необятност.
 Много прилича на щастие...
 Само, че – безвъзвратно.

 

Мира Дойчинова

# 23
  • Sofia
  • Мнения: 1 390
LXXII.

Кой прави солен океана,
щом реките са сладководни?
Сезоните от кого ли знаят,
че трябва ризи да сменят?
Зимата защо е тъй бавна,
а лятото – тъй стремглаво?
Кой корените научи
към светлината да никнат
и да приветстват простора
с безбройни цветя и багри?
Винаги ли е същата пролет,
която себе си преповтаря? 

Пабло Неруда
"Книга на въпросите"

# 24
  • Мнения: 6
Моя творба от миналото. Стихотворението ми " Любов", с което поздравявам всички влюбени гълъбчета и им желая още повече щастие през тази година.
                                                                "Любов"

"Като че сега света открих.
И погледът ти като струя
светлина божествена покри
лицето ми. За да те чуя,
забравила бих всеки шум-
закачките бодливи на тревите
и съсъка на огън лумнал,
и тайствения шепот на вълните.
Бих дала всичко, да те видя,
и мравка станала бих даже,
бих онемяла като мида,
захвърлила бих всичко важно.
Покой и сън ми са отнети.
Сърцето ми от обич тлее.
Необяснимо е-сега усетих
безумна радост, че живея."

# 25
  • Мнения: 59
ВРЕМЕ



Текат минути, часове и дни

в безспирен бяг безследно отлетели.

Как страшно в тези четири стени

ти блъскаш своите мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,

когато по пътеки осветени,

от блясъка на слънце озарен,

с изопнати от дъжд прохладни вени

ще спреш за миг внезапно покосен

от мисъл: Младостта е изживяна,

и как ли ще признаеш ужасен

пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,

денят ти сив отмерва пулс последен.

И времето ще сграбчиш ти без жал

със трескави ръце и ужас леден.

Към слънцето с пресъхнали очи,

съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш,

защото си съвсем обикновен човек

на средна възраст. Много скоро

е може би и онзи страшен ден,

когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак

загубеното, вече пропиляно?!

На карта ще залагаш, светъл бряг

сте търсиш, но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща

не можеш никога да си възвърнеш:

Живота да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш!

 

Изтича песента като вода!

Но времето остава нейна стража.

Дотука спира моята следа,

а имах толкоз много да ви кажа

Петя Дубарова

# 26
  • Мнения: 410
ВРЕМЕ



Текат минути, часове и дни

в безспирен бяг безследно отлетели.

Как страшно в тези четири стени

ти блъскаш своите мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,

когато по пътеки осветени,

от блясъка на слънце озарен,

с изопнати от дъжд прохладни вени

ще спреш за миг внезапно покосен

от мисъл: Младостта е изживяна,

и как ли ще признаеш ужасен

пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,

денят ти сив отмерва пулс последен.

И времето ще сграбчиш ти без жал

със трескави ръце и ужас леден.

Към слънцето с пресъхнали очи,

съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш,

защото си съвсем обикновен човек

на средна възраст. Много скоро

е може би и онзи страшен ден,

когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак

загубеното, вече пропиляно?!

На карта ще залагаш, светъл бряг

сте търсиш, но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща

не можеш никога да си възвърнеш:

Живота да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш!

 

Изтича песента като вода!

Но времето остава нейна стража.

Дотука спира моята следа,

а имах толкоз много да ви кажа

Петя Дубарова


Това е един от най-хубавите художествени преводи, които съм чела. Стихотворението е по песента на Pink Floyd Time. Авторът на оригиналния текст е на Roger Waters. Трябва да си поет, за да превеждаш поет.

 Ако не си беше отишла без време, можеше да остави още много творби. Такъв самороден талант, едно на милион и така безсмислено пропилян.

# 27
  • Мнения: 1
Здравейте, ще се радвам да споделя част от личното си творчество с вас. Относно тематиката, бях вдъхновен от песен на един казахстански изпълнител. Никога до сега не съм споделял творчеството си с някого, ще се радвам на критика, защото си поставям за цел някой ден да издам стихосбирка. Simple Smile


6. S.O.S

Това е S.O.S на човек в беда,
търся се, помогни ми да се намеря…. ела.
Никога не стъпвах по твърдата земя,
мислех че свободен летя, ала живял съм в лъжа.
Как ми се иска да бъда птица,
зле се чувствам сега,
искам да видя наопаки обърнат света,
питам се и въздишам дълбоко,
дали по-красив е гледан от високо.
Винаги бъркал съм живота с приказна фантазия,
имам нужда да се преобразя, да спра да се мразя.
Винаги усещал съм, как нещо нагоре ме привлича.
Сънувам дори, че летя свободно, като птица
и се питам сутрин, докато въздишам дълбоко….
дали светът е по-красив от високо.
Защо живея, защо ще умра,
защо се смея, защо плача в дъжда.
Никога не стъпвах по студената земя,
във вените на ръцете ми тежест е кръвта,
да я освободя искам и като Феникс да се издигна от пепелта,
да преродя бедната си и изморена душа,
като птица да се издигна в свобода
със замаха на ангелските крила,
да се отдалеча от коварната земя и да разбера, дали отвисоко…                                     








…по-красив е света.

# 28
  • Мнения: 59
ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ


В дланите ми каца слънцето червено –

добро и светло, като гълъб ален,

то сгушва се усмихнато във мене

и пулсът ми запява в миг запален.

 

Аз искам слънце цял живот да имам

и дланите ми винаги да парят;

да нося дъх на слънце негасимо

и буйно да горя, да не догарям.

 

И хората да гледат мен засмени,

да казват "Тя е слънчево момиче,

във вените й слънчево червени

дъхът на слънцето с кръвта й тича."

 

Аз искам, щом издъхна уморена,

то – слънцето – със мен да не изстине,

а светло като мойта кръв червена

да блесне над земи и над градини.

 

Да литне между хората щастливи,

за себе си и мен да им разказва

и аз ще бъда жива, вечно жива,

защото мойто слънце няма да залязва.


Петя Дубарова

# 29
  • Мнения: 2 236
РАЗГЛАСА
По блока пред нас преди два дни,
с напръскани букви грамадни,
гледам – не вик на омраза,
не лозунг, а следната фраза:
„Обичам те, Елице!“… Значи –
аз казах си – тези „свалячи“,
уж гамени, уж хулигани,
със палци в каубойски колани
не е да не крият заложби
за истинска обич, и може би
значителна, щом се излиза
във букви с размери такива!
-Но ако тази Елица – рекох си –
надписа, знам ли я, некак си
отмине, не види! С трамвая
бързам към своята стая,
пиша това съобщение,
напомнящо стихотворение,
и ще ми се, то – сред програми
с насилия, речи, реклами –
етера да огласи,
по-звънко от песен птича:
-Елице, гдето да си,
той те обича!
ВАЛЕРИ ПЕТРОВ

Общи условия

Активация на акаунт