Публикувана: 29 дек. 2023, 09:20 ч.
Последно мнение: 26 апр. 2024, 13:54 ч.

Поезия – да споделим любимото си стихотворение

4 375
62
2

# 30 27 ян. 2024, 00:34 ч.

Пловдив
Мнения: 5 155

Дългокоса... Дългата коса
ще прикрие тъмните ми мисли.
Казват, че съм станала жена...
Две деца, съпруг... Какво ми липсва?!
Ах, децата... Аз ли ги родих...
Сякаш са ми братче и сестриче.
Дъщеря ми още кротко спи.
Но синът ми тича след момичета.
Този, който сяда уморен
и заспива често над вечерята,
беше принц. Ала заради мен —
стана делник. Подреден и верен.
Как завиждам! Не, не съм добра.
С черна завист гледам долу в локвите
как оная, с късата коса,
се търкаля и е светло-мокра.
И ми иде страшно да крещя
във това мълчание преситено.
Но разтърсвам рошава глава.

И викът умира под косите ми.

Камелия Кондова

# 31 27 ян. 2024, 11:27 ч.

Мнения: 59

ДУШАТА МИ...

Душата ми —

петунии влудени,

море и бряг,

изгризан от вълни.

Щом загърми в мен,

плашат се от мене.

прииждат, ако тихо завали.

Страх и подслон,

възторг и просто къща,

където натежали от тъга,

нозете ви отново се завръщат,

с надежда за открехната врата...

А аз надмогнала на ветровете бича,

невкаменена още под солта,

недообичана от вас, пак ви обичам

със участта на морски фар,

изгрял в нощта..

Иглика Пеева

# 32 27 ян. 2024, 11:47 ч.

Мнения: 18 570

Да се включа с последното мое стихотворение

Ти знаеш как

Знаеш ли как се съблича жена
точно на първата среща?
С грубите пръсти на мъж под луна
почва да става горещо.
Женските накити, женско бельо
те са от огън творени.
В твоята кръв на мига е било
бързо преливан от време
дето във кожи и зъби от звяр
носили хубост жените.
Днес е различно, но ти си видял
много лета под звездите.
Нежно докосвай и силно гали
меката кожа в ръцете.
Ние, жените, цветя сме били
все на мъже в умовете.
Всичко си можем, но искаме пак
мъжка ръка да го стори,
мъжка сме радости мъжки мерак.
Друго какво да говорим.

# 33 28 ян. 2024, 21:17 ч.

Мнения: 6

" Предизвикателство"

Опитайте се!
ЗАВЪРЖЕТЕ вятъра.
Ако можете-
реката замразете!
В мозъка ми гъвкав
вашите модели-
чакат отдавна
словесната глина
да ги направи вечни!
Ще бъда новият Огюст Роден!
А скулптурките ви излети-
няма да приличат на Мислителя!

Опитайте се-
завържете вятъра,
ако можете
потоп да спрете!

22.06-1987 г.

# 34 3 фев. 2024, 09:33 ч.

Мнения: 59

БЛАГОРОДСТВО

Един възторжен кораб рязко вряза

брадата си в спокойното море

и своя път със диря отбеляза.

Морето не поиска да го спре,

а само сбръчи се от болка сива,

изохка тихо, като че дайре

търкулна се във огнена коприва.

След кораба остана само пяна

и раната във морските гърди.

Една вълна, немирна, разлюляна,

затвори я и меките води

пльоплюкнаха във устните на плажа,

изхвърляйки и миди, и звезди,

за палавия кораб да разкажат.

Море, море, когато той със сила

разцепи те, нали те заболя?

Видях как твоята гръд се беше свила

Ти тази болка как преодоля?

А можеше със силните си пръсти

да счупиш мачтите като крила,

да блъснеш всичко в дълбините гъсти.

Аз знам, море, ти винаги прощаваш,

обидите потапяш в хладна сол

и болките червени изтърпяваш.

Следите им заравяш в пясък гол.

Сега разбирам твоето господство,

и сила, и лилава красота:

дължат се те на твойто благородство.

Петя Дубарова

# 35 13 фев. 2024, 16:40 ч.

Мнения: 10 188

'I don't believe in magic.'
The young boy said.
The old man smiled.
‘You will, when you see her.'

Atticus*

(* оставям тези стихове на Atticus непреведени, тъй като не искам да изменя магията, която крият).

# 36 20 фев. 2024, 11:13 ч.

Мнения: 10 188

"Aкo искaш винаги
светиш като ден,
тогава изгори онази
своя чaст, която
прилича на нощ.
Ако дyшата ти не е
радостна, когато очите
ти ca отворени, знай,
чe e затворено окото в
сърцето ти, отвори го.
Eдин камък нe можеб
дa ce paззелени, дори
да стане свидетел на
хиляда пролети.
Cветът e планина и
нaшите действия са
векове, които ехото
връща към нас.”
***

“Изглеждай такъв, какъвто си. Бъди такъв, какъвто изглеждаш.”

Руми

# 37 26 фев. 2024, 22:52 ч.

Мнения: 173

Когато двама се разделят...

Когато двама се разделят,
подават си в тъга ръце,
започват двамата да плачат
и да въздишат от сърце.

Но нашата раздяла мина
без плач и горестни слова;
въздишките, скръбта, сълзите
явиха се подир това.

Хайнрих Хайне

# 38 3 март 2024, 09:37 ч.

Мнения: 9 874

Така веднъж във снежната алея
видях следи: „той“ бе минал с „нея“.
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия ѝ сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукването на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата ѝ клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия ѝ дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той, разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но – уви! – не са
подобно тази среща във леса…

Валери Петров

# 39 3 март 2024, 10:04 ч.

Мнения: 563

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си. Единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

# 40 3 март 2024, 10:19 ч.

Мнения: 9 048

Утешение за начинаещи

Грухтят свине край малкото дете.
А то с несигурни нозе,
от плач се цялото тресе.
Дали то нявга ще проходи?
Кураж! Ще затанцува скоро,
със здрави стъпки по земята.
А и на ръце ще ходи.

Ницше

# 41 6 март 2024, 13:28 ч.

Мнения: 173

Стихове, написани под бряста в църковния двор на Хароу

Мой брясте мил! Под небосклона чист
от клоните ти шепне всеки лист;
мечтая сам, а някога под тях
с любимите приятели вървях;
и те навярно, пръснати сега,
си спомнят дните хубави с тъга.

О, видя ли листата ти над мен,
аз пак благоговея възхитен
пред теб, надвиснал брясте! Тук лежах
по здрач и часове наред мечтах.
Почивам тук и днес, ала уви! —
без мислите от тези прежни дни.

Пак стенещите клони и листа
подканят да си спомням младостта
и сякаш чувам тихия им глас:
„Вземи си ти последно сбогом с нас!“

Щом охлади съдбата мойта гръд,
навеки поривите ще заспят;
по-лек ще бъде смъртният ми час
/ако олеква някому тогаз!/,
щом тук най-скромен гроб ме подслони,
където бях щастлив на младини.

Аз вярвам, че е сладко с тоя блян

Завинаги да легна там приспан,
где младостта във моите гърди
надеждите ми сладостни роди;
и пак над мен тревата да расте,
която газех, като бях дете;
и да се слея пак със тоя прах,
по който стъпвах млад, когато бях
благословен от оня нежен глас,
от който аз тогава бях в захлас,
от старите другари съжален
и незапомнен от света студен.

Джордж Байрон

# 42 7 март 2024, 15:48 ч.

Мнения: 10 188

В зрънцето пясък да съзреш света,
И небесата - в чашката на цвете,
В дланта си да сбереш безкрайността,
И вечността - в един от часовете.

Уилям Блейк

# 43 12 март 2024, 12:16 ч.

Мнения: 10 188

Пчела

Като златна песъчинка
с нежни сребърни крила,
сякаш огнено око е —
трепка слънчева пчела.

Тя — трошица от луната —
пълни въздуха със звън,
често виждам я обляна
в злато слънчево на сън.

Със наслада в свойто детство
чувам топлия ѝ глас.
Дълго слушам упоена
песента ѝ пъстра аз.

Петя Дубарова

# 44 14 март 2024, 12:27 ч.

Мнения: 10 188

Дъждът пониква от небето
и пуска тънички филизи.
Прозрачните му клонки, ето,
растат и до земята слизат,

и влага лъскава облива
дърветата изящно голи.
И сокът на дъжда прелива,
разпуква капките наболи,

и те блестят и натежават,
и падат сладки и узрели,
а по земята разцъфтяват
напити, сочни акварели.

Мария Донева

(извинявам се за последователните публикации, но нямам възможност вече да редактирам предходните и да добавя там стиховете).

Препоръчани теми

Творческо вдъхновение -1

В момента чета ... 89

Смешки от форума - 42

79
Развлечение

Информация и съвет относно работа

Причина:

Причина: