Здравейте, направих си профила, защото се надявам тук да срещна жени със сходни проблеми и ще се радвам да споделят опит и как да постъпя.
С мъжа ми сме заедно от доста години и живеем на семейни начала. Имаме бебе на 4 месеца, което е припознато. Тази година закупихме жилище, в което инвестирахме и двамата и заживяхме с него. Жилището е на негово име, но то изобщо не ме вълнува. По ред причини свързани с подигравки на това че съм глупава, че не разбирам от нищо и т.н. желая да се разделя с него. Доста дълго време търпях тези подигравки и вече не издържам, сега постоянно го прави и пред детето. Каквато и да кажа е пълна глупост за него, дори се опитва да ми се меси в грижите за детето. Кърмя го и когото се разплаче идва да ми дава съвети как да го правя, за да не плаче, тормозила съм го. А реалната истина е че аз го приспивам, спя с него, извеждам го на разходка, къпя го, сменям пелени. Когото го помоля да го разходи, за да си почина вкъщи или да свърша някаква работа в дома си, бивам изкарана че съм егоистка. Не желае да излезе сам с детето на разходка, а когато излезем заедно започва да ми дърпа количката и не ми го дава. Пред хората постоянно той го държи и за всяко нещо трябва да искам негово мнение.
Много ми е трудно, чувствам че има две лица. Една за пред хората и една вкъщи. Скоро му предложих да се разделим и беше ужасно. Започна да ме изкарва че съм лоша майка, да ми платил пари и да се откажа от детето и да си троша главата. Момичета имам чувството, че съм под психически тормоз.
Моля да ме посъветвате какво да направя. Мога ли да си взема детето и да си отида в моя роден град? Въпреки че детето е по адрес в неговия дом. Моите родители ме подкрепят и казаха че винаги имам техния гръб, но се страхувам да не използва малкия срещу мен, защото заплахите са към него, че ще ми го вземе.
Не се чувствам добре в тази връзка, искам да се избавя от нея.
Забравих да допълня, не знам дали съм права в случая, но постоянно държи бебето изправено, кара го да стъпва на двата крака, за да се научи бързо да проходи. Започна да го слага да седи и т.н. уж в негова полза. Аз доста чета, че това не е полезно за толкова малко дете, може да не съм права, но бивам изкарана глупачка и че не разбирам.
Момичета притеснявам се за детето си, знам че няма да го нарани, но сякаш е много груб с него.
Ще помоля за съвет как да постъпя. Мога ли да си тръгна с детето без да се счита за отвличане? След това да заведа дело за права над детето.
И още едно допълване бащата получава епилептични припадъци при преумора, недоспиване и вълнение, след един такъв припадък около час е неадекватен, не може да полага грижа за бебе или малко дете. Как мога да оставя бебето при такава опасност? Не бих го спряла да го вижда, но ми иска детето да бъде при мен.
Не жалая издръжки или нещо от него, а просто да ме остави без постоянно да бъда критикувана, че съм най-глупавата жена и че не желая да бъда с детето си.
Оставам на разположение при някакви въпроси.
С мъжа ми сме заедно от доста години и живеем на семейни начала. Имаме бебе на 4 месеца, което е припознато. Тази година закупихме жилище, в което инвестирахме и двамата и заживяхме с него. Жилището е на негово име, но то изобщо не ме вълнува. По ред причини свързани с подигравки на това че съм глупава, че не разбирам от нищо и т.н. желая да се разделя с него. Доста дълго време търпях тези подигравки и вече не издържам, сега постоянно го прави и пред детето. Каквато и да кажа е пълна глупост за него, дори се опитва да ми се меси в грижите за детето. Кърмя го и когото се разплаче идва да ми дава съвети как да го правя, за да не плаче, тормозила съм го. А реалната истина е че аз го приспивам, спя с него, извеждам го на разходка, къпя го, сменям пелени. Когото го помоля да го разходи, за да си почина вкъщи или да свърша някаква работа в дома си, бивам изкарана че съм егоистка. Не желае да излезе сам с детето на разходка, а когато излезем заедно започва да ми дърпа количката и не ми го дава. Пред хората постоянно той го държи и за всяко нещо трябва да искам негово мнение.
Много ми е трудно, чувствам че има две лица. Една за пред хората и една вкъщи. Скоро му предложих да се разделим и беше ужасно. Започна да ме изкарва че съм лоша майка, да ми платил пари и да се откажа от детето и да си троша главата. Момичета имам чувството, че съм под психически тормоз.
Моля да ме посъветвате какво да направя. Мога ли да си взема детето и да си отида в моя роден град? Въпреки че детето е по адрес в неговия дом. Моите родители ме подкрепят и казаха че винаги имам техния гръб, но се страхувам да не използва малкия срещу мен, защото заплахите са към него, че ще ми го вземе.
Не се чувствам добре в тази връзка, искам да се избавя от нея.
Забравих да допълня, не знам дали съм права в случая, но постоянно държи бебето изправено, кара го да стъпва на двата крака, за да се научи бързо да проходи. Започна да го слага да седи и т.н. уж в негова полза. Аз доста чета, че това не е полезно за толкова малко дете, може да не съм права, но бивам изкарана глупачка и че не разбирам.
Момичета притеснявам се за детето си, знам че няма да го нарани, но сякаш е много груб с него.
Ще помоля за съвет как да постъпя. Мога ли да си тръгна с детето без да се счита за отвличане? След това да заведа дело за права над детето.
И още едно допълване бащата получава епилептични припадъци при преумора, недоспиване и вълнение, след един такъв припадък около час е неадекватен, не може да полага грижа за бебе или малко дете. Как мога да оставя бебето при такава опасност? Не бих го спряла да го вижда, но ми иска детето да бъде при мен.
Не жалая издръжки или нещо от него, а просто да ме остави без постоянно да бъда критикувана, че съм най-глупавата жена и че не желая да бъда с детето си.
Оставам на разположение при някакви въпроси.
бла бла лекцията .. и повече нищо не е казвал за нищо 
