Иначе доколкото знам епилепсията си е сериозно психично заболяване
- Публикувана: 4 септ. 2023, 15:48 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2023, 17:37 ч.
Раздяла и попечителство над дете
Голяма глупост написа. Епилепсията е сериозно неврологично заболяване.
Момичета, споделям че не се чувствам добре в тази среда. Задушавам се, чувствам се много ограничена, като майка смятам че имам право на един час, два часа почивка. Но когато той не желае да изведе детето на разходка, защото му е скучно с бебе, а също така не желае да го оставим на някоя баба, за да мога да си почина. Егоистка ли ме прави, защото той ме изкарва такава? Че не желая са си гледам детето, нямам ли право на малко лично време?
Когато има желаещи баби да го гледат за два часа им бива отказано...
Това ли трябва да търпя? Или да чакам детето да стане самостоятелно, за да мога да получа малко почивка...
Разбира се че искам да си гледам детето, затова има среда където ще получа подкрепа и помощ.
Ама от него получавам или всичко, или нищо. Няма го баланса на здравословната среда, в която една майка получава малко време за себе си, както той разполага с неговото без да бъде притесняван.
Когато има желаещи баби да го гледат за два часа им бива отказано...
Това ли трябва да търпя? Или да чакам детето да стане самостоятелно, за да мога да получа малко почивка...
Разбира се че искам да си гледам детето, затова има среда където ще получа подкрепа и помощ.
Ама от него получавам или всичко, или нищо. Няма го баланса на здравословната среда, в която една майка получава малко време за себе си, както той разполага с неговото без да бъде притесняван.
Ако вече си взела решение, че искаш да го напуснеш, направи го. Ние не сме нужни, за да ти валидираме избора. Решението е твое, а ти вече си го взела.
Гледам, че само Сорша знае какво говори тука. Другите чули-недочули разни истории оттук-оттам се нахвърлиха на жената.
Елора, ти като не си раждала къде се буташ да си даваш мнението?
Аз като съм раждала преди повече от 20 години пък сигурно ми е минала давността, ама да си кажа.
Като живяла с човек, който е вечно недоволен и вечно прави забележки и язвителни коментари, ще посъветвам авторката да си обира крушите възможно най-бързо. Взел ти е страха и ти е промил мозъка, това ми е ясно. Така, че няма да ти давам съвет да му се сопваш, да си заявяваш исканията и да си отстояваш позициите. Нереално е да се очаква това от теб в момента, тоя те е смачкал психически, а и ти ми изглеждаш по-мека. Обади се на родителите ти да дойдат да те приберат с детето, консултирай се възможно най-бързо с адвокат.
Използвай всичко, което имаш срещу него, включително и епилептичните му припадъци. За издръжка трябва да го осъдиш. Ако ще 100 лева на месец да плаща - осъди го да ги плаща. Ако имаш доказателства, че си платила част от апартамента, си гони правата до последната стотинка. Да не си работила да си подариш частта на някакъв михлюзин за тоя дето духа?
Ако останеш при него, ще става по-зле. Колкото повече си мълчиш и отстъпваш и се свиваш, толкова повече той ще иска да те мачка и ще настъпва. Няма да ти останат нито приятели, нито среда, нито семейство. Ще те отдели от всички. Него това го храни и му повдига самочувствието. Прави го да се чувства мъж, силен, важен и т.н. Оттам черпи енергия. Като те потиска и управлява. Не му прави това удоволствие, да ходи да си намира друга жертва. Дано си намери майстора следващия път.
Кураж и горе главата! Имаш подкрепа от родителите си, не си сама и в безизходица.
Елора, ти като не си раждала къде се буташ да си даваш мнението?
Аз като съм раждала преди повече от 20 години пък сигурно ми е минала давността, ама да си кажа.
Като живяла с човек, който е вечно недоволен и вечно прави забележки и язвителни коментари, ще посъветвам авторката да си обира крушите възможно най-бързо. Взел ти е страха и ти е промил мозъка, това ми е ясно. Така, че няма да ти давам съвет да му се сопваш, да си заявяваш исканията и да си отстояваш позициите. Нереално е да се очаква това от теб в момента, тоя те е смачкал психически, а и ти ми изглеждаш по-мека. Обади се на родителите ти да дойдат да те приберат с детето, консултирай се възможно най-бързо с адвокат.
Използвай всичко, което имаш срещу него, включително и епилептичните му припадъци. За издръжка трябва да го осъдиш. Ако ще 100 лева на месец да плаща - осъди го да ги плаща. Ако имаш доказателства, че си платила част от апартамента, си гони правата до последната стотинка. Да не си работила да си подариш частта на някакъв михлюзин за тоя дето духа?
Ако останеш при него, ще става по-зле. Колкото повече си мълчиш и отстъпваш и се свиваш, толкова повече той ще иска да те мачка и ще настъпва. Няма да ти останат нито приятели, нито среда, нито семейство. Ще те отдели от всички. Него това го храни и му повдига самочувствието. Прави го да се чувства мъж, силен, важен и т.н. Оттам черпи енергия. Като те потиска и управлява. Не му прави това удоволствие, да ходи да си намира друга жертва. Дано си намери майстора следващия път.
Кураж и горе главата! Имаш подкрепа от родителите си, не си сама и в безизходица.
Здравейте, направих си профила, защото се надявам тук да срещна жени със сходни проблеми и ще се радвам да споделят опит и как да постъпя.
С мъжа ми сме заедно от доста години и живеем на семейни начала. Имаме бебе на 4 месеца, което е припознато. Тази година закупихме жилище, в което инвестирахме и двамата и заживяхме с него. Жилището е на негово име, но то изобщо не ме вълнува. По ред причини свързани с подигравки на това че съм глупава, че не разбирам от нищо и т.н. желая да се разделя с него. Доста дълго време търпях тези подигравки и вече не издържам, сега постоянно го прави и пред детето. Каквато и да кажа е пълна глупост за него, дори се опитва да ми се меси в грижите за детето. Кърмя го и когото се разплаче идва да ми дава съвети как да го правя, за да не плаче, тормозила съм го. А реалната истина е че аз го приспивам, спя с него, извеждам го на разходка, къпя го, сменям пелени. Когото го помоля да го разходи, за да си почина вкъщи или да свърша някаква работа в дома си, бивам изкарана че съм егоистка. Не желае да излезе сам с детето на разходка, а когато излезем заедно започва да ми дърпа количката и не ми го дава. Пред хората постоянно той го държи и за всяко нещо трябва да искам негово мнение.
Много ми е трудно, чувствам че има две лица. Една за пред хората и една вкъщи. Скоро му предложих да се разделим и беше ужасно. Започна да ме изкарва че съм лоша майка, да ми платил пари и да се откажа от детето [/i]и да си троша главата. Момичета имам чувството, че съм под психически тормоз.
Моля да ме посъветвате какво да направя. Мога ли да си взема детето и да си отида в моя роден град? Въпреки че детето е по адрес в неговия дом. Моите родители ме подкрепят и казаха че винаги имам техния гръб, но се страхувам да не използва малкия срещу мен, защото заплахите са към него, че ще ми го вземе.
Не се чувствам добре в тази връзка, искам да се избавя от нея.
Забравих да допълня, не знам дали съм права в случая, но постоянно държи бебето изправено, кара го да стъпва на двата крака, за да се научи бързо да проходи. Започна да го слага да седи и т.н. уж в негова полза. Аз доста чета, че това не е полезно за толкова малко дете, може да не съм права, но бивам изкарана глупачка и че не разбирам.
Момичета притеснявам се за детето си, знам че няма да го нарани, но сякаш е много груб с него.
Ще помоля за съвет как да постъпя. Мога ли да си тръгна с детето без да се счита за отвличане? След това да заведа дело за права над детето.
И още едно допълване бащата получава епилептични припадъци при преумора, недоспиване и вълнение, след един такъв припадък около час е неадекватен, не може да полага грижа за бебе или малко дете. Как мога да оставя бебето при такава опасност? Не бих го спряла да го вижда, но ми иска детето да бъде при мен.
Не жалая издръжки или нещо от него, а просто да ме остави без постоянно да бъда критикувана, че съм най-глупавата жена и че не желая да бъда с детето си.
Оставам на разположение при някакви въпроси.
С мъжа ми сме заедно от доста години и живеем на семейни начала. Имаме бебе на 4 месеца, което е припознато. Тази година закупихме жилище, в което инвестирахме и двамата и заживяхме с него. Жилището е на негово име, но то изобщо не ме вълнува. По ред причини свързани с подигравки на това че съм глупава, че не разбирам от нищо и т.н. желая да се разделя с него. Доста дълго време търпях тези подигравки и вече не издържам, сега постоянно го прави и пред детето. Каквато и да кажа е пълна глупост за него, дори се опитва да ми се меси в грижите за детето. Кърмя го и когото се разплаче идва да ми дава съвети как да го правя, за да не плаче, тормозила съм го. А реалната истина е че аз го приспивам, спя с него, извеждам го на разходка, къпя го, сменям пелени. Когото го помоля да го разходи, за да си почина вкъщи или да свърша някаква работа в дома си, бивам изкарана че съм егоистка. Не желае да излезе сам с детето на разходка, а когато излезем заедно започва да ми дърпа количката и не ми го дава. Пред хората постоянно той го държи и за всяко нещо трябва да искам негово мнение.
Много ми е трудно, чувствам че има две лица. Една за пред хората и една вкъщи. Скоро му предложих да се разделим и беше ужасно. Започна да ме изкарва че съм лоша майка, да ми платил пари и да се откажа от детето [/i]и да си троша главата. Момичета имам чувството, че съм под психически тормоз.
Моля да ме посъветвате какво да направя. Мога ли да си взема детето и да си отида в моя роден град? Въпреки че детето е по адрес в неговия дом. Моите родители ме подкрепят и казаха че винаги имам техния гръб, но се страхувам да не използва малкия срещу мен, защото заплахите са към него, че ще ми го вземе.
Не се чувствам добре в тази връзка, искам да се избавя от нея.
Забравих да допълня, не знам дали съм права в случая, но постоянно държи бебето изправено, кара го да стъпва на двата крака, за да се научи бързо да проходи. Започна да го слага да седи и т.н. уж в негова полза. Аз доста чета, че това не е полезно за толкова малко дете, може да не съм права, но бивам изкарана глупачка и че не разбирам.
Момичета притеснявам се за детето си, знам че няма да го нарани, но сякаш е много груб с него.
Ще помоля за съвет как да постъпя. Мога ли да си тръгна с детето без да се счита за отвличане? След това да заведа дело за права над детето.
И още едно допълване бащата получава епилептични припадъци при преумора, недоспиване и вълнение, след един такъв припадък около час е неадекватен, не може да полага грижа за бебе или малко дете. Как мога да оставя бебето при такава опасност? Не бих го спряла да го вижда, но ми иска детето да бъде при мен.
Не жалая издръжки или нещо от него, а просто да ме остави без постоянно да бъда критикувана, че съм най-глупавата жена и че не желая да бъда с детето си.
Оставам на разположение при някакви въпроси.
Психичното насилие и чувството за унижение, са скрити под повърхността, за околните той е ИДЕАЛЕН, само да не си в едно домакинство с него.
Ей да не видите някой смачкан, отчаян, паднал... Няма да пропуснете да го донаритате.
Абе не знам, но "Що ми се меси как да си гледам детето?" от майка за баща е странно.
Да слага бебе да седи на 2 месеца и да стъпва, да проходело по - бързо 🙄