Загуба

Абсолютно вярно, така и трябва да бъде. И не, не е егоистично.
И аз бях в черна дупка след внезапната смърт на баща ми. Бях на възрастта на дъщеря ви, работех и учех, татко беше на 63, здрав и прав. Случило се е за минути. Тромб!
Имах една тайна, която все нямах смелост да му споделя-че съм влюбена в чужденец и искаме да се женим. Все отлагах, защото нямаше да се зарадва… Тежеше ми много, че го лъгах, но поне не си е отишъл разочарован. Отне ми години да се справя с вината. Може би все още изпитвам вина, но вече нямам време да размишлявам над това…
Беше тежко и за майка, но при нея много помогна, че месеци слес това се роди първото ѝ внуче, дете на брат ми. При вас ситуацията е подобна. Не случайно старите хора казват, че един си тръгва, за да стори място на друг. Кръговратът на живота!

Наша близка преди 2 години загуби мъжа си, толкова се е потопила в скръбта си, че обърква живота и на децата си. Те са големи, дъщерята има големи деца, синът е несемеен. Е, не е честно да ги върти на смени, за да я разтушават от мъката… Всички носят черни дрехи, печални физономии, тая скръб явно ще продължи вечно по този нездравословен начин…

nami, майка ми умира от рак, бавно и мъчително. Ужасно е, но свиквам. Радвам се, че лятото съм в България с нея, подавам ѝ да пийне вода, приготвям нещо за ядене и се радвам, че хапва малко.Надявам се, когато моментът настъпи да съм с нея… Друго не мога да направя. Малкото ми дете, само на три годинки се бореше за живота си 2 месеца в интензивното. Молехме се за чудо и то се случи. Понякога се обвинявам, че ето виж, молех се за чудо за детето ми, но не и за майка ми, за нея се моля само за край на страданията.

Това не искам, да смажа децата.
Всички черни дрехи изхвърли.
Аз знам какво ми коства.

Това не мога да причиня на децата си. Не нося черно. Както казват децата, ако искаш да ти се подхилква подигравателно отгоре - носи. Мъката ми е в сърцето и душата. Те не ме оставят засега, но животът е пред тях. Няма как да се превърна в тежест.

Ужасно е да гледаш как гасне родител пред очите ти. Но важното е, че си при нея. Така малко от малко намаляваш за миг болката й. Стискам палци и на теб, и на нея.

И аз не съм слагала черно. Понякога се обличам в черно, но защото ми харесва и ми отива, а не заради траур. Не ходя и на гроба, освен на Задушница и годишнини, но тогава ходим всички. Предпочитам да го помня какъвто е, а не да го гледам по надгробни паметници и некролози. Децата дори сваляха некролога от вратата, когато отивах, не искаха да се тормозя допълнително. Независимо от всичко, животът е много силен и побеждава.

Ние дори не правихме некролог,  защото той мразеше. А и в този дигитален свят по-голям некролог от социалните мрежи няма. Ще видим какво ще правим занапред. Утре се навършват 9 дена. Ще отидем на църква с дъщеря ми и 2 приятелки. На 3 дена пак така ходихме на църква и някак си се поуспокоихме там. По-горе Боряна беше писала именно за ритуалите и съм напълно съгласна с нея. Явно и те ти помагат да приемеш неизбежната истина. Да се примириш. Да се смириш.
А днес ходих на психотерапевт. Изслуша ме. Поплаках си малко. Та един от съветите й беше, да пиша. Точно това, което направих преди дни и продължавам да правя тук, и за което благодаря на всички ви, че бяхте и сте съпричастни с болката ми. Препоръча ми да пия Ремовит.

За родителите ми не съм правила некролози. И аз не ги понасям. Дори съм много благодарна на баща ми, който кремира майка ми и й пръснахме праха без гроб. Пожела същото и за себе си. За тях преди правех панихиди в черква, но вече толкова пъти влизах в черква по лоши поводи, че не искам да влизам повече. Паля им свещички вкъщи. И даже въобще не ми се дискутира по такива теми, ако се събера с приятели гледам да говоря за друго. Махай ги тия психотерапевти, само ти прибират парите. Купи си нещо хубаво с тия пари, ще се почувстваш по-добре, отколкото да ги раздаваш по психолози.

Абсолютно.
Синът не даде да слагам некролози.
Помени не правя.
Урната е у дома, в спалнята, децата правят разни неща, рисунки и други и ги слагат около нея. Пръскаме прахта му на местата, на които ходехме и ходим. Това беше желанието му.
Всичко е в сърцето и спомените.

Прясно ти е, като го осъзнаеш не е леко, но времето лети, живей те. Един ден ще си идем при тях.🙏

Всъщност всяка една от нас трябва да прави по нещо /ако ще дребничко/ за ума, за тялото, за душата. Всеки ден да се погрижи за тези 3 аспекта ако ще със страничка прочетена книга, маска за лице, разговор със добър приятел. Опитайте да се фокусирате върху това. Всеки ден малки действия.
Също в труден момент, в който загубих няколко важни за мен човека и животът не спираше да ме налага се заех с доброволческа дейност в кучешки приют. Само за да имам повод да изляза. Те ме чакаха и бяха толкова щастливи. Връщах се кална до върха на главата и тогава заспивах без океана от мисли и "ако"-та. 

Първо съболезнования. За липсата на сън на мен много ми помогна мелатонин 5 мг, в България го дават без рецепта и не се привиква към него. Когато се почувствах готова го спрях от раз. За мъката трябва да мине време, няма как да се прескочи с магическа пръчка. На мен много ми помогна работата, върнах се на четвъртия ден. За аквариума както вие си решите, аз за себе си реших, че дори да изхвърля всичко, което ми напомня за мъжа ми, спомените са в сърцето, няма как да избягам от тях. След като мине годината има някакво облекчение, поне аз си намерих нова мечта -иска ми се след някоя друга година да си открия едно малко магазинче. Преди си представях как ще живеем двамата като пенсионери, изобщо нямаше да ми е скучно, след това се замислих как ще живея след като детето си хване пътя и се ужасявах, имах чувството че всичко хубаво в живота ми е свършило. Всеки трябва да има нещо, за което да се хване, да му помогне да изплува.