Публикувана: 16 юли 2023, 10:00 ч.
Последно мнение: 18 юли 2023, 22:42 ч.

Загуба

3 950
38
1

# 15 16 юли 2023, 21:13 ч.

Мнения: 734

Не съм губила близък... Но съчувствам, разбирам какво ти е. Разведох се, нямам подкрепа от близки, детето ме обвинява, беше ковид и приятелите и те изчезнаха....
Празнината, болката, плачът са нормалните неща, премисляй го, чети, разговаряй с терапевти докато не приемеш, не простиш.
Животът обаче продължава, деца, приятели, близки... Стягаш се, главата горе, силна си, оправна и ще се справиш и с това. Той е някъде там, гледа. А ти си тук и сега и много хора разчитат на теб. ♥️

# 16 16 юли 2023, 21:27 ч.

Мнения: 9 800

Съболезнования и прегръдка!

Болката и липсата си остават, не намаляват, учиш се да живееш с тях.
Кураж!

Последна редакция: пн, 17 юли 2023, 00:47 от G&B

# 17 16 юли 2023, 23:52 ч.

Мнения: 10 421

Съболезнования! При мен се случи преди повече от две години. Чувството, което помня,беше парещо, не мога да го опиша по друг начин. Не казах почти на никого. Не можеха да ми се съберат в устата думите. Не можех да го изрека. По-лесно ми беше да се преструвам, че няма нищо, отколкото да го кажа. Излизах от къщи само в краен случай, пазарувах дрехи и парфюми от сайтове, за да се разсея. В момента съм зарината, повечето са необлечени.
Става по-тежко, защото все повече ти липсва. След година се усеща някакво облекчение, защото вече ти отпадат някои навици. Не тръгваш да купуваш любимите му храни, спираш да гледаш мъжки дрехи и обувки. Като цяло е чоглаво.
Вече мисля, че малко го преживявам, но физически се чувствам зле, нямам сили, нито желание за нещо. Ремонтирам си жилището, не мога да се зарадвам.

# 18 17 юли 2023, 00:07 ч.

sofia
Мнения: 127

Цитат на: Poni69 в нд, 16 юли 2023, 23:52

Много точно казано - парещо. Моят мъж беше разностранна личност - освен професионално, беше много тачен и в различни хоби групи. На самото му поклонение дойдоха много хора. Изпратихме го достойно. Но това не прави болката по-малка. А това е само началото. Брат ми и снаха ми са плътно зад нас. Приятелите също. Подкрепата я имаме, но нощите... Те са ми кошмара. Заспивам. Събуждам се. Дъщеря ми спи до мен. Плаче. Прегръщам я. И така до сутринта. Не сънувам. Или поне не помня сънищата си, а преди много сънувах.
Благодаря на всички за разбирането.

# 19 17 юли 2023, 00:38 ч.

Мнения: 10 421

Бях съвсем сама. Неговите деца много ми помагат да преживея загубата, но и те много тежко го изживяват, не мога да си позволя да ги тормозя допълнително и с моята скръб. Нощите ги прекарвах с таблет в ръка, четях книги и цъках игрички. Колкото и да е глупаво по нощите загледах и два сериала - никога не съм си представяла, че мога да гледам турски сериали. Колкото и да е чудно, но ми помогнаха. Мислиш за чуждите проблеми, а не за своите. Заспивах на разсъмване и ставах следобед. Излизах с колата и карах безцелно по улиците. Тогава беше разгара на Ковид и нямах много опции. Като имах сили, излизах на дълги разходки. И така... Преживяваш го някак.

# 20 17 юли 2023, 18:32 ч.

Мнения: 776

Явно е бил добър лекар, как ли пък се обръща внимание на разширени вени, те нямат оправяне. Да, знам, има разни модерни манипулации, но с тях човек така може да се повреди, че… рискът не е никак малък, знаел го е и това човекът. Лош късмет, дотук му е било драснато. А иначе Вие ще се оправите, защото си преминавате, по учебник, през фазите, през които се преминава при смърт на близък. Даже и тук пишете и четете, общувате с нас. Първоначално е така, после, колкото и да не ви се вярва сега, всичко ще избледнее за всички ви. Животът продължава за живите. Така сме устроени психически. В началото на всяка загуба е най-гадно и трудно, после обаче надделява волята за пълноценен живот.

# 21 17 юли 2023, 22:13 ч.

sofia
Мнения: 127

Благодаря Ви, че ви има. Някак споделянето извън близкия ми кръг от хора, ми действа доста добре.
Надявам се, че. някога болката ще се притъпи. Изпитвам вина, че искам това. Знам, че това е нормално, но не ми става по-леко.
Имаме огромен аквариум. Това беше едно от неговите любими хобита. Досега се радвах на рибките. Хранех ги, когато трябваше. Сега съм се вторачила в него. Хем искам да се справя с него, като осъзнавам, че аз същност нищо не знам - нито съм сменяла вода, нито как се почиства пустия филтър, хем искам моментално да го разкарам, за да не ми напомня за него. Ей така си се въртя в омагьосан кръг, от който няма измъкване.
Споделянето тук по някакъв начин ме разтоварва, затова още веднъж Ви благодаря. Малко са ми хаотични мислите. Скачам от едно в друго, но явно това е фаза, която дълго време ще я минавам.

# 22 17 юли 2023, 22:30 ч.

Мнения: 18 672

Народните обичаи не са прищявка, една година трае траурът.
Минаваш през всички фази, възможна е депресия, търсиш си занимания, товариш се с работа да отклониш мислите ,питаш се защо ,защо на мен, защо трябваше така и безброй защо без отговор.

Докато нещата от живота вземат превес и по-малко време остава за размисли ,тъга, страдание. Не отминава, но намалява времето , силата, става някак тихо .
По какъвто и начин да можеш да избиеш гнева, безпомощното състояние, прави го. Изкарвай навън, говори.

Това , животът е необясним, каквото каже онзи горе, какъвто и да е ,каквото и да е, става.
А защо на мен - отговаряла съм си , а на кого, всеки има по нещо да страда, на всеки се случва по нещо нежелано. Рано или късно.
Едни превъзмогват ,други се сриват ,трети - друго... Няма лек за загуба. Има нужда да превъзмогнеш. Да приемеш и продължиш. Докато дойде твоето време , моето време ,на всеки един времето нагоре. Ако мислиш ,че ще ти помогне ,прочети нещо за отвъдното, може да е фантастично , нереално ,невъзможно, но в някакви моменти вярваш и се надяваш. Защото искаш да вярваш.

# 23 18 юли 2023, 00:13 ч.

Мнения: 2 210

На мен ми носи утеха, че много често сънувам баща ми.Все едно е жив, участва с нас във всичко.
Дори се събуждам и се чудя истина ли е, или го няма.

# 24 18 юли 2023, 06:55 ч.

Мнения: 4 169

Цитат на: TheSickn3ss в вт, 18 юли 2023, 00:13

И аз съм като теб. Дори казах на майка ми, че понякога нямам такова силно чувство на загуба, защото почти всяка нощ общувам с него.

# 25 18 юли 2023, 10:43 ч.

Мнения: 1 073

Моите съболезнования! Радвай се, че все пак сте имали доста години заедно и сте били щастливи. Припомняй си хубавите моменти, бъди благодарна, че си ги преживяла, че имаш две хубави деца от този човек, че и внуче чакаш. Той ви гледа отгоре, не се съмнявай. Когато аз бях в подобнонсъстояние, най-добрият съвет, който получих от приятелка беше всеки ден да правя нещо различно. Дребни неща, с малки крачки, но осъзнати. Например, днес ще отида специално до еди-кой-си магазин, утре ще се обадя на определен човек, друг ден разходка на конкретно място... Каквото ти хрумне, но съзнанието ти да е ангажирано. Прочети книга, изгледай сериал, направи си някаква рутина, не се затваряй вкъщи. Бъди сред хора, участвай в разговори.

# 26 18 юли 2023, 11:01 ч.

sofia
Мнения: 127

Цитат на: YSt в вт, 18 юли 2023, 10:43

Осъзнавам го, че е така, но като че ли животът ми спря и не знам как ще продължа напред. В някакви пикове съм - вчера бях относително добре, днес съм като парцал. Нямам никакво желание за нищо. Приятелка ми даде телефон на психолог и днес ще отида да направя консултация. Мислех си, че ще успея да се справя без да взимам лекарства. Вече се колебая и си мисля, че ако искам да се съхраня може би ще трябва да си помогна и по такъв начин. Липсата на сън ме убива съвсем.
Ще пробвам да изпълня този съвет за малките цели. Ще си поставям цели и се надявам и да ги изпълнявам. Принципно съм волеви човек, но сега .... не знам. Поставила съм си за цел отново да си направя пълни профилактични прегледи за успокоение на децата.

# 27 18 юли 2023, 11:36 ч.

Мнения: 1 073

Ами трудно е, но понякога трябва да го направиш насила, дори да нямаш желание да помръднеш. Желая ти успех! Сигурна съм, че ще се справиш. Между другото, психолозите не дават лекарства. С тях само си говориш и ти дават съвети.

# 28 18 юли 2023, 11:50 ч.

Мнения: 21

Близка приятелка (като сестра ми е) остана вдовица на 30 години, след преживяна тежка катастрофа , заедно с 9 годишното дете. Някакъв ги нацели челно, на прав участък. Прибираха се от църква и някакъв мач на детето, точно на Цветница. Беше (още е) страшно, голяма трагедия!
Към днешна дата виждам светлина в очите и, върна се на работа , общува с хората, детето завърши училище!
Да знаете и на Вас ще Ви просветне, само време трябва.
Живия си е жив и ще намери начин да се справи!
Силна прегръдка от мен.

# 29 18 юли 2023, 12:41 ч.

варна
Мнения: 1 228

Толкова съжалявам за загубата ви .
Баща ми почина преди 6м ,той също не обърна внимание на здравето си .Чувствам се все едно ни изостави и св предаде .
Най ми е тежко за майка ми ,тя няма приятелки и от работа се прибира в празния апартамент.Пращаме и децата от време на време да я разсейват ,илизаме с нея .
Но такъв е живота ,всеки трябва сам да се справи със скръбта си .
Бъди заета ,така времето минава по лесно .Кураж .

Препоръчани теми

Брак без любов

Гости с пренощуване

За парите и жените

Къде да срещна подходящия човек за истинска любов?

Причина:

Причина: