Загуба

  • 3 939
  • 38
  •   1
Отговори
  • sofia
  • Мнения: 127
Това е един от редките случаи, когато пускам тема тук.
Преди дни почина съпругът ми. Вчера го изпратихме. До вчера бях като робот, но сега съм дупка. Гневна съм, ядосана. Обвинявам го мислено, че ме предаде. Обвинявам се, че не съм разбрала, че има проблем. Опитвам се да пазя самообладание заради най-малката ни дъщеря, която също преживява много тежко загубата. Почти не спя.
Не знам защо пиша всичко това. Може би търся някаква съпричастност от хора, които са минали по същия път. Или искам да си излея душата.
Всеки казва - до тебе сме, ще помагаме, но... аз знам, че всички за добронамерени спрямо мен, но ежедневието за всички ни продължава. Всеки си има своите грижи. Открих, че нощите са призрачно тихи. Децата ми са до мен, но аз съм сама. Не искам да ги обременявам с мен. Синът ми чака детенце и не искам да натоварвам и него, и снаха ми.
Много е хаотично, това което написах, но не знам какво да правя.

# 1
  • Мнения: 4 166
Приеми моите искрени съболезнования. Баща ми си отиде преди малко повече от година. Загубата и мъката са огромни, усетих, че започва да ни олеква малко след годината - на мен, майка ми и сестра ми.
Кураж! ❤

# 2
  • София
  • Мнения: 18 717
Абсолютно нормално състояние.
Ще си на автопилот дълго.
С времето става по-лошо.
Не, времето не лекува.
Плачи, говори си.
Това е, сама, оставаш сама.
Ще се редуват състояния.
Помислете за психолог ако чувствате, че не успявате сама да се справите.

Ето идва нов живот, това е кръговрата.
Радвайте се, че сте го имали, бил е с вас, спомените са ви ценни.

# 3
  • sofia
  • Мнения: 127
Абсолютно нормално състояние.
Ще си на автопилот дълго.
С времето става по-лошо.
Не, времето не лекува.
Плачи, говори си.
Това е, сама, оставаш сама.
Ще се редуват състояния.
Помислете за психолог ако чувствате, че не успявате сама да се справите.

Ето идва нов живот, това е кръговрата.
Радвайте се, че сте го имали, бил е с вас, спомените са ви ценни.
Осъзнавам го, но сякаш всичко е извън мен. Плача, като съм сама. Утешавам дъщеря ми, която в момента е много гневна, защото скача от едно състояние в друго. Обвинява се, че сигурно го е наранила, че се била дразнила понякога от него и т.н. Толкова искам да й помогна и на нея, но просто не знам как. Оставям я да се наплаче. А тя е много ранима по принцип.
И аз почнах да се замислям за психолог и за мен, и за нея.

# 4
  • София
  • Мнения: 18 717
Посетете.
На каква възраст е?
Говорете, говорете, от обвинения и укори няма нужда, връщане няма.
Сега сте ден за ден.
Зармете се документално ако имате какво да оправят.
Ще ви разсее леко.

# 5
  • Мнения: 18 578
Моите съболезнования.
Каквото и да кажа, едва ли има смисъл в момент на такава загуба.
------------------------

Потърсете психолог, може би ЛЛ би могъл да ви насочи към подходящ за вас.

# 6
  • sofia
  • Мнения: 127
Посетете.
На каква възраст е?
Говорете, говорете, от обвинения и укори няма нужда, връщане няма.
Сега сте ден за ден.
Зармете се документално ако имате какво да оправят.
Ще ви разсее леко.
Мъжът ми почина на 66 години. Дъшеря ми е на 23.
Аз това правя. Тя в момента работи от вкъщи. И сега през почивката й, я гушках и я оставих да се наплаче. Утре се разбрахме да се върне да работи от офис, защо и аз всеки понеделник работя от офис и не искам да бъде сама вкъщи. А и все си мисля, че като бъде между хора за нея ще бъде по-добре. Макар че същото се отнася и за мен може би.
Благодаря Ви на всички за разбирането. Писането в момента по някакъв начин ме отпуска.

# 7
  • София
  • Мнения: 18 717
Както го чувствате. ❤️
Аз се върнах след 4 месеца на работа, не бях готова преди това.
Децата са ни малки, на 5 и 11, съпругът ми почина на 48 г.
Сили ви желая и здраве🙏

# 8
  • sofia
  • Мнения: 127
Както го чувствате. ❤️
Аз се върнах след 4 месеца на работа, не бях готова преди това.
Децата са ни малки, на 5 и 11, съпругът ми почина на 48 г.
Сили ви желая и здраве🙏
При вас е било още по-тежко предполагам. Макар че то няма тежко или още по-тежко. Всеки по различен начин изживява мъката си.
Ние бяхме заедно 32 години. Правехме планове. От нищото се случи. Внезапно и бързо. Бърза помощ дойде за 10 минути. Видяха ми се часове. Страхотен екип. Но... има състояния, при които не може да се помогне.

# 9
  • Мнения: 1 998
Сили, nami!
Съпругът ми беше навършил точно 55.  Мина една дълга година.
Да, ще е много трудно. Да, всеки иска да помага, но вие сте сами в къщи. Вашият любим човек го няма. Много трудно се разбира това.
Аз след 10 дена започнах работа. В къщи сама ми беше много трудно. Сред хората някак минават кошмарните дни.  Остават самотните вечери. Телевизорът постоянно работи, ровичкам се в интернет, чета книги. Имам приятелки, които просто ме замъкват в събота през деня малко навън.
Чудих се защо точно на нас се случи, какво сме сгрешили. Имах прекрасно семейство и съпруг и в един миг всичко се срина.
И не, не те е предал. Приемете, че това е неговият  път.  Той ще е до вас. Дали още плача. Случва се. Дори само в моменти, които ми напомнят нашите щастливи мигове.
Остава да се научим да живеем само със спомена. Трудно е. Но имаме деца , живот и здраве и внуци. Всичко зависи от нас. Малки, бавни и стабилни стъпки. Много сила е необходима и никакво самосъжаление.  Аз така си казвам.
Прегръщам те и ако мога с нещо да помогна, ми пиши.

# 10
  • Мнения: 11 382
Моите съболезнования, че си загубила другарчето в живота. Това е толкова тежко! Sad

Това не са наказания. Просто сте извървели пътя заедно, научили сте уроците и започва нов етап в развитието на душите на всинца ви. На теб сама, на децата без един родител и на него там нататък, където е отишъл.

Нормално е да тъжиш, да минеш през фазите на загубата и гневът и самообвиненията са нормални. Времето е единственото, което превръща раните в белези. Дай си време. Грижи се за себе си и децата с любов. Мисли как да продължиш напред и да си по-добре с всеки ден. Няма как да върнеш времето назад. Търси какво те прави поне малко по-добре и по-щастлива.

Прегръщам те!

# 11
  • Мнения: 2 191
Защо го обвиняваш? От какво почина?
Трябва да простиш и на него и на себе си, така ще премине по-лесно.

Аз много се сърдех на баща ми, че не можа да спре да пие и умря по ужасен начин в болницата, но ходих на психолог след това няколко месеца.Ако имаш възможност отиди, наистина може да ти помогне да преодолееш мъката.
Най-важното в моя случай беше да не обвинявам себе си, че не съм го спасила, тази вина май и ти я имаш.

И не стой сама дълго, защото ще мислиш непрекъснато за това.

# 12
  • Мнения: 5 690
Съболезнования!
Много е скоро, траурът и скръбта за любим човек ги приемам за съвсем нормални.
Не се обвинявайте, не го обвинявайте...
Пожелавам ви скоро да се почувствате по- спокойна и да видите новите неща в живота, които ще ви радват!

# 13
  • Мнения: 1 619
Съболезнования!
Преди шест месеца си отиде баща ми. Майка ми изпадна в абсолютно същото състояние в комбинация,че се грижи за дементния му баща и леля без деца на по деветдесет.
Какво и да кажа е малко и думите не достигат, но до болка е познато. Трудно е и все по трудно ще става. Хващаш се за децата и те за теб. Помагам с каквото мога на мама, аз самата съм с три деца и тичам. Всеки ден е труден. Мама се хвана на 63 кара шофьорски курсове. Всеки ден е малка победа, но продължава, сломена но няма как. Баща ми също бе 57ма.
Желая ти кратко да продължи лашкането от крайност в друга и да продължиш с нови сили. Не, мъката няма да изчезне или намалее, но с времето леко по-леко нещата ще придобиват облик, дай Боже и цвят.
Преди пет г., Когато си отиде свекър ми бе същото. Мъжът ми се хвана за малката, аз бях бременна и постепенно се изтегли. И сега тъгува, но различно. Да, сама си. Свекърва ми успя като започна да пътува. Всеки се бори и намира начин. Късмет ти желая!

# 14
  • sofia
  • Мнения: 127
Защо го обвиняваш? От какво почина?
Трябва да простиш и на него и на себе си, така ще премине по-лесно.

Аз много се сърдех на баща ми, че не можа да спре да пие и умря по ужасен начин в болницата, но ходих на психолог след това няколко месеца.Ако имаш възможност отиди, наистина може да ти помогне да преодолееш мъката.
Най-важното в моя случай беше да не обвинявам себе си, че не съм го спасила, тази вина май и ти я имаш.

И не стой сама дълго, защото ще мислиш непрекъснато за това.
Направи белодробен инфаркт. Лекар е. Беше лекар, но не си обърна внимание на разширените вени достатъчно. Но сега каквото и да си казвам, че е трябвало да направя, е вече късно. Гневна съм му, защото много ми липсва. Дори дребните скандали ми липсват. Бях благословена да бъда обичана.

Общи условия

Активация на акаунт