В осми клас отидох в езикова гимназия с руски език, това втората половина на 80-те години. Първата година по математика имахме една вече излязла в пенсия учителка, която водеше само на нашия клас - Таисия Степановна Булатова, лека й пръст. Голям образ беше, адски безцеремонна - за един час от 20 души клас успя да изпита 13 и да напише 12 двойки. Та тази жена, в началото на годината установи, че някои от съучениците ми не се справят с дробите. Преговори ги и започна да дава в началото на часа десетминутки върху тях. Три такива десетминутки оформяха една оценка в дневника. Не ни остави на мира докато абсолютно всички не успяха да изкарат минимум Среден (3) на тези задачи. Паралелно преподаваше новия материал. Така продължи и със следващия материал - ако някой не е усвоил нещо, целият клас прави десетминутки върху това докато всички не покрият материала. В осми клас ревахме от нея, в девети - за нея, но не ни я върнаха.
Класните ми в прогимназията бяха математички. Втората, която ни пе в шести клас ни даваше за всяка от трите ваканции по 100 задачи в отделна тетрадка. Посмей да не решиш - Слаб (2). В кварталното училище, не в МГ. Училището го закриха преди двайсетина години. Тя отиде в елитен техникум. Дала и там на учениците домашно за ваканция от 100 задачи и те отишли и се оплакали на директора и домашното било отменено, а учителката порицана, че прилага отживели методи.
Класните ми в прогимназията бяха математички. Втората, която ни пе в шести клас ни даваше за всяка от трите ваканции по 100 задачи в отделна тетрадка. Посмей да не решиш - Слаб (2). В кварталното училище, не в МГ. Училището го закриха преди двайсетина години. Тя отиде в елитен техникум. Дала и там на учениците домашно за ваканция от 100 задачи и те отишли и се оплакали на директора и домашното било отменено, а учителката порицана, че прилага отживели методи.
Именно, защото не съм от хората, на които се удава с лекота.