© Юлия Лазарова
Вместо всеки ден да имат по един час четене с поставени задачи и преди, и след текста, за да разсъждават и правят изводи, деветгодишните деца трябва да зубрят абстрактни термини от областта на физиката, географията и историята.
"Дневник" публикува коментара на г-жа Красимира Свиларова от София - дългогодишен учител с втори клас квалификация, сега пенсионер. Последното й работно място е 133-та руска гимназия "Ал. Пушкин". Завършила е руска филология и втора специалност българска филология.
"Тридесет и пет години работих със словото, затова ми правят впечатление текстовете в учебниците. Децата в първи и втори клас четат само приказки, басни и стихотворения и изведнъж в трети клас се появяват научни текстове по география и история, пълни с непознати думи и фактология. Не може да се усвоява наука с беден речников фонд", написа тя в писмото си, с което изпрати текста на редакционната поща. Г-жа Свиларова посочва един неглижиран вече 20 години проблем - несъобразеният с възможностите на малките ученици материал по предмета "Човекът и обществото".
Добре, че има матури, та един път годишно да се развълнуваме от проблема "неграмотност". Всеки ден чета статии за причините, довели до слабите резултати и предложения за промяна. Но не намирам нищо (извинявам се, не ползвам "Фейсбук"), свързано с програмите за обучение в начална степен.
Питам експертите в Министерството на образованието и науката (МОН), които съставят програмите и отговарят за съдържанието на учебниците, на какво искат да научат децата ни?
А вместо всеки ден да имат по един час четене с поставени задачи и преди, и след текста, за да разсъждават и правят изводи, деветгодишните деца трябва да зубрят абстрактни термини от областта на физиката (обем, маса, пространство), географията и историята.
В потрес съм от учебника по "Човекът и обществото" за III клас. Няма да се спирам на географската част, която също не е за нивото на малките ученици, но историческата е просто уникум. От децата се изисква да разказват уроците. Но как се разказва нещо неразказваемо, нещо без сюжет? На всяка страница е пълно с исторически факти, дати, имена, трудни думи и абстрактни понятия. Често между отделните абзаци няма логическа връзка, липсват обясненията "повод и причина" за събитията.
В МОН не знаят ли, че децата имат конкретно мислене и че, като се каже "църква", те си представят една сграда, в която се палят свещи и хората се молят за здраве, и на детския мозък му е много трудно да разбере какво означават "патриаршия", "борба за независима църква" и т.н. Да не говорим за БРЦК и тайните комитети.
Уважаеми издателства!
Докога професори и доценти ще пишат учебници за 9-10 годишни деца?! Учените не могат да променят стила си на писане и да се съобразят с психиката на малките ученици. За престиж ли го правите или научните работници да изкарат някой лев?
Но да се върна към четенето. Четенето с разбиране обогатява речниковия фонд, развива въображението и фантазията, помага за запомняне на правописа и запознава децата с образци от фолклора и художествената литература. И вместо да се дават списъци на книги за "лятно" четене, по-добре всеки ден от I до IV клас да се четат откъси от тези книги и да се разсъждава върху тях, децата да се научат да разбират скрития смисъл в художественото произведение, т.е. да мислят, а ако учителят с личната си емоционалност запали любопитството им, децата сами ще посегнат към книгите.
В началения курс децата попълват своите лексикални запаси, учат три часа седмично чужд език, ограмотяват се и абсолютно излишно е да ги натоварваме с наука.
Уважаеми оценители на учебници!
Пишете ли за това в оценките и препоръките си или се страхувате?!
Уважаеми експерти от МОН!
Ако при вас няма детски психолози, крайно време е да наемете такива, които да ви съветват дали ще издържи крехката детска психика на натоварването с излишни факти и думи, които малките ученици не могат да осмислят, а трябва да назубрят.
Учителите в началния курс казват, че само по 4-5 деца в клас могат да възпроизведат текстовете от "Човекът и обществото". А останалите 20 ученици плачат, притесняват се, отказват да учат, губят интерес или ходят на частни уроци. Представяте ли си - в III клас дете на частни уроци, защото не може да разбере половината от текстовете по история и география. А сега пресметнете колко паралелки трети клас има в България и ги умножете по 20 ученици. За стотици деца не са изпълнени нито образователната, нито възпитателната цел на образованието.
Уважаеми дами и господа от МОН!
Не повтарянето на класовете ще научи децата, а съобразяването на учебния материал с възрастовите особености, подаването му на по-малки порции, за да се осмисли и запомни, а не да се назубри и забрави. Информацията не бива да изпреварва лингвистичните познания на малките. Учебниците трябва да са написани така, че да не отказват децата от ученето.
А подготовката и преходът към сериозната наука може да стане също чрез четенето. Има безброй легенди, приказки, песни и стихотворения с географско и историческо съдържание, които могат да се включат в читанките. А ако са остарели и изтъркани от употреба, наемете млади български автори да съчинят текстове с образователна цел. Има безброй материали от детските енциклопедии, които учениците четат с интерес и които ще ги подготвят за бъдещите часове по физика и химия.
Кога ще разберат всички отговорни фактори в образователната система, че четенето е много важно, но не механичното и бързо четене. Учителите не трябва да засичат скорост на четенето, а да помагат на учениците да разберат смисъла на текста, дори ако текстът е условието на математическа или граматическа задача.
Виж видео 
