Сестрата на майка ми оспорва дарение на апартамент от страна на баба ми

Дарение може да се оспорва, затова когато баба, дядо, майка, баща искат да оставят имот само на едно от децата си се прави чрез покупко продажба. Тя не се оспорва в съда. Трябва да  успеете да докажете, че сестрата не е полагала грижи и решението на баба ви е правилно. Адвокатите знаят процедурите.

Предоставената информация не е достатъчна.
Дали оспорва сделката на някакво основание или просто иска възстановяване на запазената си част, нищо не казвате, а и е възможна да не правите разлика. В зависимост от фактическите твърдения и аргументите на ищцата, както и от това, какво ще отговори майка Ви, зависи изходът на делото.
Запазената и част и е гарантирана от закона, това се мисли при избора на сделка.

Завещание или дарение?
Иска се намаляването му до размера на разполагаемата част ли?
Сестрата има запазена част, а дарението я накърнява. Най-вероятно ще получи нейната запазена част. Но е важно също дали са наследили и други имоти, тоест дали наследодателят е оставил друго имущество, защото разполагаемата, съответно запазената част е част от цялото наследство.
Друго, кога е починала бабата, защото има преклузивен срок?!
При всички случаи с книжата при адвокат, защото майка ти има едномесечен срок за отговор на исковата молба.

Баба почина април 2022 година.

Не беше ли, че дарение се оспорва до 5 години?

Възстановяване на запазена част се иска до 5 години от смъртта на наследодателя. Ако е на друго основание, има други срокове, или по-скоро друг начален момент. Най-вероятно обаче в това. Важно е, както са ви казали, какви други имущества е имала бабата, дали някои от тях също ги е дарила приживе и кога, и какво е останали в наследството след нейната смърт. Адвокат, и то бързо, заради срока за отговор.

А постът, в който се казва, че това се прави с продажба, извинявам се, преведен, всъщност гласи: "заобикаляйте/нарушавайте закона". Иначе това заобикаляне на закона чрез симулативна продажба, прикриваща дарение, се практикува редовно, да. Защитата на другия наследник срещу него наистина е много трудна и несигурна, но не невъзможна.

Има един чл. 12 от Закона за наследството, който казва, че наследникът, допринесъл за увеличаване на наследството, може да иска пресмятане на увеличението в негова полза. Издръжката, която майка Ви е дала на бабата в пари или в натура, би могла, смятам, да се пресметне като увеличаване на наследството - на практика с нея то не се е намалило, иначе бабата щеше да харчи от своето имущество.
Друг вариант е да се поиска половината от дадената за бабата издръжка, защото сестрата я дължи наполовина, иначе би имало неоснователно обогатяване, и да се направи, ако е уместно, възражение за прихващане.
Само нахвърлям идеи на първо мислене, по-точно ще прецени адвокатът.

А защо не е било оспорено дарението, когато е направено? Авторката на поста пише, че това се е случило преди години, веднага след като майка й го е наследила от родителите си, вероятно. Де факто, тя през тези години би могла да се разпорежда с него - да го ипотекира или продаде. Да не говорим за разликата в стойността преди 20 години и към днешна дата. Ако е направено срещу гледане пак ли може да бъде оспорено след смъртта на наследодателя?

Ако е искане за намаляване поради накърняване на запазена част от наследство, както предполагаме, няма начин да стане, преди да има наследство, тоест преди да почине бабата.
Има правила какво се прави, ако надареният се е разпоредил с имота (и кога) - най-общо, присъждат се пари.

Срещу гледане не е дарение, а възмездна сделка. Може да се атакува и след смъртта на наследодателя (бабата) от негов наследник при определени условия: ако се твърди, че бабата не е гледана приживе - разваляне поради неизпълнение, или ако се твърди, че е изначално нищожно поради някакъв порок - малко вероятно.

Това ми е много странно - да се търси нещо/ дял от нещо, което към момента на смъртта наследодателят не притежава. Излиза, че ние като родители и собственици не можем да се разпореждаме свободно с имуществото си, ако имаме повече от едно дете? Нямам предвид да ощетим едното за сметка на другото, но да кажем на едното може да са били дадени пари за покупка, да се плати образование и т.н, а за другото да остане имот. И след 10-20 години, този, който е получил пари или някакъв вид друга компенсация пак да търси.

Ами и полученото от другото дете се взема предвид, ако се докаже. Като се вземе предвид, може да се окаже, че запазената му част не е накърнена.
Все пак парите пО могат да изхвърчат без следа, за имота остават документи.

Ама това последното е различно.
Точно затова писах, че се гледа цялото имущество, което е било собственост на наследодателя. Защото на единия може да са му дали пари, вила, кола, а на другия да са му дарили имот. И когато се събере всичко, се оказва, че единият наследник съвсем не е ощетен.

Извод за мен, че съм с две деца, които от сега ритат кой ще наследи апартамента 😂 някой ден - да събирам и съхранявам всички вносни бележки за платени такси за университет, дадени пари на студент (евентуално) за издръжка и подобни.

Малко извън конкретната тема,

Или нищо да не събираш и да се разбират за апартамента, както могат.

G&B, ами той си познава бившата, но във всички случаи от такова прекалено глава не боли.

Ако са на 13 и 9 г., както пише в подписа ти, и имат претенции към имоти... честно, не знам какво да кажа...

Ако не е завещание, а дарение преди много години може да е минал някакъв давностен срок (или както се казва там) и тогава може да пледирате, че всичко е минало-заминало. Ако срокът не е минал сестрата има доста добри шансове.

Срокът започва да тече от смъртта на наследодателя, 5 години.

На толкова са, да. Синът повдигна въпроса един ден докато още беше в ДГ. Честно, не знам какво са говорили в групата, у дома майка ми упорито и явно дели двете деца, оправия няма. Честно казано, не съм го очаквала. Аз съм единствено дете, около мен няма родиин,които да делят и се карат за имоти, въпреки, че са с по две деца и от семейства с по две деца и никога не съм давала повод да си мисли някое от децата ми, че е предпочитано. Не толерирам и съперничество. Но като цяло се интересувам от темата, защото не искам някой ден да се карат за една панелка.

Здравейте! Първо се извинявам на авторката, че използвам темата . Имам въпрос, свързан с чл. 12 от Закона за наследството. Преди 2 години купих апартамент на името на майка ми, като в нотариалният акт е упоменато, че парите за покупката са предоставени от мен и преведени от моя банкова сметка. В този случай, ако апартаментът ми бъде прехвърлен чрез дарение, сестра ми дали би могла да го оспори? Дано да обясних правилно ситуацията.

Всеки, който прецени, че са засегнати негови права и интереси, може да заведе дела и да си търси правата. В този смисъл, ако реши, може да предяви такъв иск. Друг е въпросът, ако е наясно, че този имот не е реално собственост на майка Ви, защо би водила такова дело...  Как ще се развие едно такова хипотетично дело зависи от Вашите и нейните доказателства и възражения. Щом имате доказателства, че конкретният имот следва да се изключи от наследствената маса, ще си ги представите...

Тя за можене - би могла да поиска, но това, че си дала парите, също трябва да се има предвид.

Срока тече от момента на узнаването за реализирането на сделката.

Кой срок това, за кое?
Само не казвай "за оспорването на дарението", защото "оспорванията" биват различни и на различни основания.

От откриване на наследството, конкретно за възстановяване на запазена част, тоест от смъртта на дарителя започва да тече срокът.

Пазете си документи за произхода на сумите, които сте предоставили на майка си. Заплати, доходи от рента, наеми, продажби, кредити и др. Ще направят експертиза въз основа на средна месечна издръжка на живот/на вас, домакинство/ и възможността за спестяване на сумата.и не, не може да кажете, че сте ги "изгладували".

Брей, и ка'щяло да не може, ако е вярно?

т.е. става дума за две различни  оспорвания,
1. за накърняване на запазената част - 5 г от смъртта наследодателя
2. за сделката "дарение" - тя може ли да се опорва? Воля на дарителя.  И за това ли 5 години?
Обяснете как точно

Аз не разбрах кой да обясни, но:
- дарение може да се "оспори", като се твърди например, че е нищожно - няма срок, от всяко лице, което има правен интерес;
- може да се иска отмяна на дарение, чл. 227 от ЗЗД, срокът тече от възникването на основанието.

Има намаляване на дарение за възстановяване на запазена част, Аида е написала срока.

За други видове "оспорвания" на дарения не се сещам в момента.

А, да, може и по Павлов иск - чл. 135 от ЗЗД, от кредитор на дарителя. Давността би трябвало да тече от извършването на сделката.

Дарението може да се оспори на основанията, посочени в ЗЗД чл. 227 - 1/ когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; 2) когато надареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена; и най-често по 3) когато надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Искът се предявява от дарителя, а ако е починал - от неговите наследници, в 1-годишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението.

За нищожност - няма срок. Там чл. 26 от ЗЗД с основанията.
За унищожаемост - 3-годишна давност, която започва да тече от различен момент в зависимост от основанието.
Волята на дарителя според мен няма как да се оспори... Евентуално да се иска унищожаемост при заплашване, измама, грешка или недееспособност примерно.

Познавам родители (моите), които се притесняваха как децата ще се разпоредят един ден с имуществото, да не се изпокарат. Искаха да правят прехвърляния, дарения, едно-друго...

Абсурдни неща според мен. Когато дойде моментът, децата могат да продадат всичко и да си разделят парите, или единият ще изкупи частта на другия, или ще дават под наем и ще си делят парите...
Никой не знае какви може да са обстоятелствата един ден, когато ритне камбаната.
Няма смисъл, Мама Ру. Те ще са на друг акъл след години. Според мен важното е никой да не се опитва да "прецака" другия, като поведение още от сега.

Ученето в БГ университет съвсем не е равно на един апартамент. Винаги ми е било смешно като се коментира - единия е издържан да учи, на другия ще прехвърля къщата/апартамента, малко ниви и гори, щото нали първия е учил. Отделно, този като е учил това е бил негов избор, на другия да не би да му е било забранено случайно? Единия учил и работил и се издържал, другия се оженил, наследил жилището, помагали му с децата, тази помощ измерима ли е въобще?
Таксата в момента във ВУЗ е 500 лева. Хайде, нека сложим някаква малко по-хубава специалност от платените по 2 хиляди на година, за 4 години са 8 хиляди, обикновено студентите и работят вече, не е като едно време, но да речем по 500-800 лева на месец издръжка, това са около 20 хиляди евро за 4 години. Къде са 20 хиляди евро, къде е тристаен апартамент дори в Люлин да е. И обикновено не всички учат в Нов Български и платени специалности, пиша за общия случай, не за някакви изключения. Моите наблюдения са, че на който са прехвърлили родителите апартамент доста често в другата посока са дадени спестени пари за построяване на къща, покупка на жилище, само че там нещата се случват - ето ти тия пари да си построиш къща, че сме прехвърлили на брат ти/сестра ти апартамента и тя си е на негово име, а този с наследството до последно е уязвим някой, който няма чест и морал да не реши да оспорва нещо.
Лошото е, че възрастните хора много лесно се лъжат и за съжаление децата им понякога се възползват, поднасят ги хубаво и по този начин някой пък бива лишен от наследство. Гледах за подобен случай епизод на Жоро Игнатов.

Не е съвсем така. От позицията на софиянец с осигурено жилище в София може и да стигнат 500 лева на месец, но едва ли сметката есъщата, ако от Генерал Тошево отиде студент в София, за да учи медицина (примерно). Нито като такси ще стигнат 500 , нито пък издръжката ще е 500-800 на месец, защото там ще има и общежитие или квартира.
Да не говорим, че родителите може да имат само едно жилище двустайно или тристайно, което едва ли в Симитли, Своге или Нови пазар струва колкото двустаен или тристаен в София. Едно такова жилище в провинцията, дори къща с двор може да струва 20-30-40 000, апартамент - 60 000. Та май издръжка и от 20 000€ за 4 години излиза колкото половината жилище. А студент по медицина учи 6-7 години, след което има и 3-4 години специализация, когато пак може да има нужда от финансова подкрепа..

Права си, но говоря са тривиален случай. Общежитията са с много ниски наеми.

Не знам колко са наемите в софийските общежития, нито какви са условията на живот и условията за приемане в тях. Също така не мога да кажа какви средства ще са нужни на един студент, дори и без заведения и дискотеки за живот в София, намисля, че 800-1000 лева на месец е по-реално. Не всеки може да съчетава учене и работа по ред причини. И ако този студент е от Провадия, Новипазар, Попово или Лом, колко ли стеват там къща или двустайно жилище? Ако другият брат/ сестра не иска да учи или да мигрира, а да остане в родното си място и там да работи пак ли студентът трябва и пари за образование и дял в единствения дом, наследен от родителите да получи? Е, то по закон е така, вярно е, но в живота едни се справят по-добре, а други са с по-скромни възможности. Този,който е учил имигрирал се предполага, че после има и по-големи възможности да си купи сам или с малко помощ от родителите.
Абе, живот. И ситуации различни в този живот.

Каквито и да са ситуациите,родителите трябва да са справедливи към децата си! Винаги се подкрепя този,който може по-малко и другия остава някак си излъган.
Разбира се всеки е в правото си да се разпорежда както иска с имота си приживе,но законодателят е предвидил "запазена част" за другите наследници.

Аз знам от първа ръка за случай когато майката прехвърля всичко на детето си което е много заможно финансово и имотно, докато това което живее трудно е лишено от всякакъв вид наследство - имоти, пари, земя, вещи с обяснението, че след като внучето й от него е умряло и имат последващи репродуктивни проблеми не може да получи като наследство нищо от нея защото ще се похаби. Прехвърлянето към детето от което има живи внучета е оформено като покупко-продажба без естествено да има такава и няма никаква възможност ощетеното дете да търси запазени дялове. Парите също са прехвърлени от сметката на майката по сметката на любимото дете.

Пак има възможност...

Аида, а какви са възможностите?

Само да кажа, че не подкрепям това, че едното има, а другото не да бъдат делени и това което има да бива ощетявано за сметка на това, което се справя трудно. Майка ми беше така пренебрегната точно по описания случай - всичко отиде там, където и без това си имаше и мога да кажа и аз от първо лице, колко ни беше трудно оцеляването на цялото семейство заради това. Вярно, всеки решава къде да си насочи наследството, но ако е било справедливо разделено нашите нямаше да затънат в заеми за жилище и да живеят в стрес как да ни купят обувки или тетрадки за новата учебна година.

Продажба, която прикрива дарение. Така разбирам от написаното.
По съдебен ред може да се иска договорът за продажба да бъде обявен за нищожен точно поради това, че е привиден и прикрива дарение. Трудно доказуемо е, но не невъзможно.

blackcat6, прочетете пак описания случай. Това дете, което има получи абсолютно всичко. За това, което преживя смъртта на детето си и се бори от години с вторичен стерилитет не остана абсолютно нищо. Съвсем нищо. Майката реши така и оформи дарението като покупка, за да не търси ощетеното дете след смъртта й някакви права и възможности за разваляне на дарението.

Аида, благодаря!

На мен ми направи впечатление ето това:

Това ме навежда на мисълта, че "любимото дете", бидейки заможно, наистина е платило имотите и може да го докаже с банкови документи. А после евентуално майка му му е превела парите обратно, примерно за да му помогне за нещо. Това прави нещата още по-трудни май. Иначе ако има фиктивно плащане има шанс, но при реално такова...
Обаче безспорно майката е голяма гад - студено рационална до жестокост.

Аз говоря по принцип, не за конкретния случай.

Рори, аз прочетох за описания случай. Просто коментирам, че въпреки всичко по принцип не е честно да се дава на това, което има. И при нашите така се развиха нещата - там където има, там беше подкрепата, но аз съм и на друго мнение, че не е редно да се налага на родителите на кой да помагат, все пак имат право на избор.

Сложна тема, но все пак изборът е на притежателя на имота. Ако иска и на комшията може да го продаде.

Мама Ру,

На Ваше място бих им казвала с усмивка нещо от рода на: като пораснете ще се изучите, ще работите и по-хубави ще си купите,  на гости ще си ходите, само здраве да е.