От София в по-малък град?

Децата са за малко в живота ни, да. После си тръгват по пътя и е важен партньорът. Малко дете няма как да пренебрегнеш.
Но не можеш да гарантираш, че няма утре да срещнеш човек, с когото искаш да остарееш.
В конкретния случай от темата мъжът не разиграва никого. Споделил е опциите си и жената е тази, която да реши дали ще е с него при конкретните обстоятелства или не.

Лятно време, докато детето ти е малко то ти е приоритет и това е нормално. Ако обаче детето ти имаше жив баща дали щеше да си ок бащата да тръгне на 100-200 километра след това жена и детето ти да започне да го вижда веднъж на две седмици за няколко часа? А дали в новия дом на бащата ще има място за детето ти през ваканциите? Щом момичето има връзка с разведен мъж с малко дете, да не може да очаква да пренебрегне детето си, за да е само с нея. Ситуацията е сложна и не е за всеки. Или взема мъжа с ангажиментите му с първото дете, или късат.

По казуса съм се изказвала в началото на темата.
Сега като се повдигна темата пак, ще изкажа лично мнение и усещане, което изказвам сега след като съм родител, вероятно преди това би било друго. За мен това, че бащата иска да е край детето си е добродетел, т.е. ако е такъв който ми каже - Абе ти си ми по-важна с теб ще градя нов живот чакай ме идвам при теб, а с детето ще видим как ще се срещаме, ще намеря начин...би ме отблъснало. Като планувам бъдеще с него значи след време живот и здраве с този човек ще имам дете и аз, тоест това ми показва какъв родител е и ще е и за нашето дете. Но това съм аз, за друг явно звучи по друг начин (както се изказаха мнение, че стоял до бившата си жена...ами не, до детето е)

Гледам надпис „Жени“, влизам, а то тоалетна.

Та и тук така. Мислех, че идеята е да се обсъжда преместването и адаптирането от София към малък град, а то... Колко далеч трябва да живее бащата от детето.

Пиша за последно в тази тема. Не мисля, че съм извън темата, защото може би момичето не е помислило, че ще трябва да свикне не само с малкия град, но и с това бившата да е постоянно наблизо докато е малко детето. Имах приятелка, която се събра с мъж с дете и по детски рождени дни е ходил с бившата, да не страдало детето. Ами не е ок това според мен, на детето може да се обясни по разбираем за възрастта му начин, че мама и тати вече не са заедно, че ще вижда и двамата, но по отделно.Колкото до мен какво бих направила, ако съм с малко дете и ми предстоеше раздяла, ако не са непреодолими различията, бих се опитала да запазя връзката си, поне докато е малко детето. Обаче, ако не става, не става. Не бих си взела квартира например близо до бившия. Бих се постарала детето да ни вижда и двамата, но може и да не е точно 50 на 50. Че то и децата, които не са с разведени родители не са точно по равно време и с двамата си родители. Има родители, които карат ТИР, полицаи, които ги пращат дълги командировки по границата, татковци, които работят по обекти, родители, включително и майки, които работят в чужбина. След раздяла живота не свършва, вижте подфорум родители отглеждащи сами децата си, колко жени се борят да изведат децата си в чужбина и търсят заместващо съгласие, а тук едни 100-150 км са проблем. Извинявам се на авторката, че и оспамих темата, може би тези неща ги е мислила и не са й проблем.

Аз не бих била с мъж, ако не съм на първо място в живота му. Била съм сама дълго време,  но компромис с това не бих направила.

Аз, пък, ще го кажа директно - бих се събрала с мъж, който вече има дете/деца от друга жена, само ако аз самата съм в същото положение - имам деца и връзка от друг мъж.
Животът, връзките с даден човек са достатъчно сложни по принцип, за да ги усложнявам още повече, като се намесват и бивши. Ситуацията става доста деликатна вбъдеще.

Да, да, то така става в този живот. Всичко е подреденичко и по нашите правила.
Дали пък той няма да има условие, че и двамата с деца, ще ви дойдат в повечко (финансово, времево, локационно)? Или единия, или другия, за да има възможност и за общи.
Има една песен "Не винаги в живота е така, каквото пожелаваме да бъде."

Ще го кажа молко по-простичко - ако нямам деца, не бих се заглеждала и задълбочавала във връзка с мъж, който има деца, че да се и местя, заради него в по-малък град.

И без да имам деца, не бих се местила в друг град, освен в чужбина. Мечтата и стремежът на половин България е да живеят в моя град, а аз да се местя в друг. Това няма как да стане.
По тази причина аз пък съм пренебрегвала запознанства с мъже, които живеят далече от моя град. Няма смисъл само да си пишем и много рядко да се виждаме. Не че е лошо понякога да има опция къде да отидем за уикенда, но това далече не е връзка и такива познанства не са предмет на темата.

Не съм се преместила в по-малък град. Родена съм в София и основно съм живяла тук, но една от най-близките ми приятелки е родом от по-малко населено място и съм ѝ гостувала там два пъти, така че мога да си споделя впечатленията. Първото нещо, което ми направи впечатление, беше, че всичко е много близо. Ама буквално. Не се притесняваш за задръствания и закъснения. Задачки, които в София може да ми отнеме поне един цял ден да свърша, в малкия град сигурно мога да си свърша за час. Не знам какво работиш, но си представям, че е по-изгодно да можеш да свършиш повечко неща в обедната почивка, ако се наложи. Помня каква лудница беше, докато работех в студентските ми години. Предполагам, че в малкия град щеше да ми бъде по-лесно да съчетавам някои неща.

Второто е, че нямаш анонимност. В зависимост от това колко точно е голям градът, всеки ще познава всеки. Като излязохме да се разходим с моята приятелка, за няколко часа срещнахме трима човека, които я познават. Тя много ми се е оплаквала от това. Забелязах и че градът е по-чист в сравнение със София, изглеждаше сравнително по-поддържан.

Ако трябва да обобщя, впечатленията ми бяха основно позитивни конкретно от този град. Но трябва добре да помислиш до каква степен е важно за теб да имаш достъп до различни събития. Ако си човек, който всяка седмица ходи на концертите на филхармонията, може да не намериш същото разнообразие в малкия град и бързо да ти доскучее.

Чак сега виждам, че темата е отпреди 6 месеца. Не знам защо ми се стори, че е скорошна.

За 2 дни малките градчета изглеждат романтични.

Аз съм също на 25 години и съм родом от София. Родителите ми също са от София и аз цял живот съм живяла тук. Детска, училище, университет, приятели, работа, гаджета - всичко е било в София. Моят приятел е от Казанлък, но сме заедно от 2 години. Той идва при мен, аз при него. Работя хоум офис и често оставам по 2-3 седмици при него. Планът е той да дойде в София и да живеем тук. Понякога се замислям дали няма да е по-добре аз да отида там след като мога да си го позволя, а той не може поради работата му на този етап. Има голяма къща там, където можем да живеем. И все пак.. някакси не мога. Тези две-три седмици ми се струват вечни. Ходим да пазаруваме, излизаме на кафе, чат пат ходим до Стара Загора, защото е на 30 мин и това е. Все едно сърцето ме свива от тази мисъл, че мога да живея там. Скучно ми е, няма да лъжа. Не е като в София да пиша в 8 часа на някоя приятелка, да запалим колите и да ходим да пием кафе на Витошка. Не е като да стана и да реша в последния момент, че ми се ходи на кино и да стигна до мола за 10 минути. Просто не е същото.. въпреки че и София стана ужасна за живеене в последно време с толкова много хора. Както и да е, исках да кажа, че аз не мога да направя тази крачка. Когато си бил в 2 милионен град цял живот, град с 50 000 човека ти се струва като огромно наказание. Успех все пак!

Животът не е даже само кино и мол с приятелки. Когато искаме да се раздвижим и да почиваме, и това придобива значение.
Но предложения за работа, условия за спорт, групи, курсове, занимания - все в София са по-достъпни тези неща. Да не говорим за медицинско обслужване, достъп до летище за тези, които обичат да пътуват...
Не правя реклама на София, защото доста народ е привлечен от по-доброто качество на живот. Просто споделям, че колкото пъти съм посетила малко градче, толкова пъти съм останала с впечатлението, че времето е спряло и всичко се върви монотонно и еднакво с предишния ден... Да, китно е през пролетта, но за да ти е хубаво, трябва да си го поддържаш редовно чистичко и спретнато, а там дори с тока и интернета може да се появи забавяне.

Тъй като аз лично ползвам само градски транспорт и знам как стои въпроса в малките градове и околностите им, не бих отишла в малък град.