Здравейте, мами! Имаше подобна тема, но не намерих това, което търся. На 25г. съм от родом от София без деца. Целия ми живот е минал тук, приятели, училище, работа, семейство и т.н.
Така се стекоха обстоятелствата, че се влюбих в човек от друг град, но за него преместването не е опция, тъй като има детенце. За мен това е тема, която не подлежи по никакъв начин на преразглеждане, тъй като той нея обожава, както и тя него, а майка му няма как да се премести. Съвсем ясно знам къде е моята позиция и как нямам право на дума, дори и да искам.
Виждам в него всичко онова, което някога съм търсила. Той изключително много се грижи за мен, показва ми любов и има сериозно желание за съвместен живот с мен. Работата като цяло ми е подсигурена от всяка точка на България, но за да мога да се преместя от едното място на другото ще ми отнеме около година, което е хубаво време за да премисля нещата и да видя реално дали не ме тресе сериозно влюбването и да не замъглява преценката ми за толкова важна крачка.
Има ли такива от вас, които от големия град са се преместили в по-малък град? Искам да знам психически как се чувствате. Имахте ли проблеми с различния начин на живот? Във въпросния град всичко се случва адски леко, няма го напрежението, което го има в столицата, всичко затваря максимум в 19:00-20:00ч, много по-малко хора са. За някои може да звучи като сбъдната мечта, но съм убедена, че има такива, които ще разберат притесненията ми. Всякакви съвети и опити ще са ми от полза! ❤
Така се стекоха обстоятелствата, че се влюбих в човек от друг град, но за него преместването не е опция, тъй като има детенце. За мен това е тема, която не подлежи по никакъв начин на преразглеждане, тъй като той нея обожава, както и тя него, а майка му няма как да се премести. Съвсем ясно знам къде е моята позиция и как нямам право на дума, дори и да искам.
Виждам в него всичко онова, което някога съм търсила. Той изключително много се грижи за мен, показва ми любов и има сериозно желание за съвместен живот с мен. Работата като цяло ми е подсигурена от всяка точка на България, но за да мога да се преместя от едното място на другото ще ми отнеме около година, което е хубаво време за да премисля нещата и да видя реално дали не ме тресе сериозно влюбването и да не замъглява преценката ми за толкова важна крачка.
Има ли такива от вас, които от големия град са се преместили в по-малък град? Искам да знам психически как се чувствате. Имахте ли проблеми с различния начин на живот? Във въпросния град всичко се случва адски леко, няма го напрежението, което го има в столицата, всичко затваря максимум в 19:00-20:00ч, много по-малко хора са. За някои може да звучи като сбъдната мечта, но съм убедена, че има такива, които ще разберат притесненията ми. Всякакви съвети и опити ще са ми от полза! ❤
Напрежение не усещам. Такова бих усещала, ако трябва да гоня работно време на аптеки, магазини и т.н. Всичко е индивидуално.
