От София в по-малък град?

  • 13 261
  • 179
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 12 254
Точно паркирането не е ли един от проблемите на големите градове, поне у нас? Пък в малките градчета и селата на кого прави впечатление лай на куче, кукуригане на петел и рев на магаре? Че то това си е обичайно и се носи, ако не от всеки двор, то през двор.
Общежитията на Шуменския университет са на самия край на града. Някъде зад тях имаше явно блато/ локви, не знам точно, но жабешките  концерти си бяха обичайни. Да се сърдим на жабите ли? Иначе комшията над в стария апартамент нас правеше купони след 22 часа, ама се сърдеше, че бебето, което спеше на неговите купони над главата си и не протестираше, се будело сутрин в 6:30 и му пречело да спи.

# 151
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
О, ние тук имаме къщи за гости и някои туристи се оплакват от петела, косачката, кучето... Като са дошли на село, това са обичайни звуци. Аз звънец нямам, кучето е алармата. За сметка на това пък вдигат невероятни купони до посреднощ и Балкана ехти. Та разликата между селянин и селяндур е очевадна. Селяните са работни, по цял ден нещо се човърка в градината, крием се само от жегата по обед. И вечер сме изморени, купони и дандания не вдигаме.
Имала съм безумни съседи в кооперациите в които съм живяла във Варна и София. В София съседката от първият етаж беше СОТ . Денонощно на прозореца, няма зиме, няма лете.
Във Варна имахме такива които си изхвърлят торбите с боклук от балкона ( на центъра), пепелника , дупчеха с дрелки по цял ден в рамките на години. Швейцарско сирене го направиха апартамента. Имах съсед който като се напие реже кабелите за интернет, подпали входа посреднощ, изсипва саксии пред входните врати. И капака на всичко беше, когато се появи полиция, защото в подземния паркинг открили издирвана крадена кола 🙄

# 152
  • Мнения: 12 254
Доня Дафина, в Еленския балкан сте, нали? Два пъти ходихме с децата в Елена, хареса ни. Аз пък бих се оплакала, ако на село не чуя петел или магаре. Че то това си е жива атракция за децата, които животни са виждали само през прозореца на влака.

# 153
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Да, в Елена се води че живеем, иначе е махаличка на 4 км от града.

# 154
  • SF
  • Мнения: 21 264
О, ние тук имаме къщи за гости и някои туристи се оплакват от петела, косачката, кучето... Като са дошли на село, това са обичайни звуци. Аз звънец нямам, кучето е алармата. За сметка на това пък вдигат невероятни купони до посреднощ и Балкана ехти. Та разликата между селянин и селяндур е очевадна. Селяните са работни, по цял ден нещо се човърка в градината, крием се само от жегата по обед. И вечер сме изморени, купони и дандания не вдигаме.

Да, много хора от големия град отиват някъде в провинцията именно, за да си направят купона на воля. Да разпуснат на зелено и да не се съобразяват с никого. Те и там трябва да се съобразяват, но нали са за кратко, не им пука. Ако много се изложат, повече няма да се върнат и така. Не могат да си представят, че дълго време ще бъдат обсъждани като значимо събитие в живота на селото. Ако се случи в големия град, ще го чуят, отбележат и до ден-два е забравено и заменено с нещо ново. В големите градове се събираме по ресторанти с работно време и музика според ресторанта. Пази се поведение, освен  в много особен тип заведения.
Сега е период, в който от общината косят тревата около блоковете. Автомобили, глъч, но дойдат ли тези с косачката в 8:30 сутринта, лошо ми става. Неприятен шум, с който не съм свикнала, но няма как.
Свикваме с шумовете - на село с тези на магарето и петела, в града с автомобилите, глъчката от училищния двор (понякога са невероятно шумни). Аз живея до езеро, има жаби.Не съм глуха, чувам ги, но съм свикнала и не ги забелязвам. Ако ми дойдат гости обаче, са много впечатлени, направо са изумени. Мислят, че имам машина за природни звуци. Ако чуя петел обаче, ще е живо чудо и ще подскоча в съня си.

Само не съм съгласна, че селяните са работни, гражданите не. По 10-12-14 часа на ден работим. Да, често е друг тип труд - този на лекаря или на преподавателя не е като труда на дърваря и овчаря, но и на село има мързели, та знае ли се.

# 155
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Летният сезон, едни си тръгват, други идват. То не се издържа. Да беше веднъж, да не е фатално. Обаче то е постоянно. И да , всеки трябва да се съобразява. Щом ние не пускаме циркуляр за дърва в 6ч сутринта, или косачката, защото тогава ни е хладно и туристите трябва да се съобразяват, че до тях има постоянно живеещи. Имало е случаи да се напият и да почнат да стрелят, като видя определени регистрации на коли и вече знам за каква дива селения става дума.

# 156
  • Пловдив
  • Мнения: 14 586
Гражданите са лекари и преподаватели, селяните - овчари и дървари. Wink

# 157
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Хаха, стига бе! Не знаех че съм малката овчарка, като Мария Антоанета, връзвам на овчиците панделки 😂😂😂

# 158
  • Мнения: 594
Късно откривам темата, но понеже авторката си беше дала срок за преместване 1 година искам да споделя от малък град съм, много по-малък от този в който евентуално ще се мести тя, но ако дъщеря ми хукне някой ден да се мести при мъж, който живее на стотина метра от бившата, за да си гледат заедно детето, хич няма да съм щастлива. Ми ако утре тази бивша реши да се мести, какво правят, сменят града, за да е близо господина до детето си? Бих отглеждала детето на любим мъж, ако той е отглеждащ родител, обичам децата и мисля, че бих се справила, но да съобразявам местоживеенето си с това на майката на детето му се вижда прекалено много. В крайна сметка, ако това е толкова важно за него, да не са се разделили. Прави ми впечатление колко много мъже не биха се преместили в никакъв случай заради жената, която обичат, или заради великата си кариера или просто искат да си живеят на етаж от семейната къща, с  мама и тати и братчето и сестричката на другия етаж, замаскирано под други причини, а всъщност са с патриархалното разбиране, че жената е длъжна да отиде при мъж. Дами, уважавайте се, тези въпроси трябва да се решават от двама, аз не бих отишла при мъж, който категорично ми заяви, че ако искам да сме заедно, аз трябва да се преместя, пък ако ще и в Париж да живее.

# 159
  • Мнения: 12 254
И е така, и в същото време все един от двамата трябва да направи компромис, когато живеят в различни градове. От моята гледна точка, компромис трябва да направи този, който е по-мобилен откъм работа, който няма ангажименти към деца или възрастни родители, чиято работа не зависи от местоживеенето и доходите и кариерата му не биха пострадали. В конкретния случай мисля, че момичето е това, което по-лесно и безболезнено би се преместило, още повече, че има къде да се върне, ако не потръгне връзката. И моите уважения към мъж, който споделено и отговорно се грижи за детето си, а не го изоставя след раздяла с майката.

# 160
  • SF
  • Мнения: 21 264
lyatno vreme, мести се този, който не може да осигури дом с комфорт и пространство за двойката.
Да, когато се влиза във връзка с партньор с деца, има много неудобства. Много по-значими от 100-те метра или 3-те километра разстояние от дома на бившата. Семейно-наследственически отношения, отклоняване на финанси. Децата растат. Ще пътуват, ще учат, ще спортуват, а родителите имат и искат да имат равна отговорност и като време, и като пари към тях. Бивша жена има, бивш син няма. Финансов шок е за новото семейство, ако се зажени синът. Само арката с балоните и цветята е около 1000 лева.

# 161
  • Мнения: 594
Аз не съм прочела господина да може всичко да осигури като условия и точно жилището да е проблем в града на момичето. Пък хората и в София купуват апартаменти. А за гледането на детето по равно има и други варианти, освен да си на 3 км от бившата. Имам познати, майката отиде с детето на 500 км и понеже бащата желаеше да прекарва време с него, се разбраха всички ваканции да е с него, а за тези, които са под седмица, ползваха дните по семейни причини и детето пак беше по 9 дни с баща си, общо за годината около 40 процента от времето. Аз ако ми се беше случило съвсем хипотетично да се раздялс с моя мъж, не бих си взела квартира на 1-2 км от него и да се виждаме всеки ден, в магазина, на път за работа и т.н. Бих предпочела детето да е при мен, а възможност, с възможност да вижда баща си, когато пожелае. Ако пък за детето е по-добре, дори бих се съгласила на обратния вариант - бащата да е основен отглеждаш родител, по-добре от колкото да съм вързана за 18 години до бивш. Съответно и за връзка с мъж с дете не бих била съгласна с конфигурация аз, той и бившата. Бих гледала дете на любим човек, ако той е основен отглеждащ родител и не биха ми се свидили парите, независимо дали за сватба или за каквото реши, но няма начин да се съобразявам с бившата му.

# 162
  • София
  • Мнения: 13 332
Лятно време, някои разведени двойки избират споделеното родителство. Примерно 2 седмици на 2 седмици. Как ще се получи това, ако родителите живеят на 500 км, а детето ходи на градина или училище, има своя среда и т.н.
Някои родители се грижат на първо място за детето си и чак след това гледат удобството на гаджетата си. Не става дума за съобразяване с другия родител, а с нуждите и ежедневието на детето.

# 163
  • Мнения: 12 254
Лятно време, не всеки може да приеме чуждо дете, хората сме различни. Обаче щом вече имаш дете, неговият интерес и добруване са на първо място и се съобразяваш с него при една нова връзка. Жени/ мъже - много, детето е едно. Условно казано, може и две да са. В случая грижата да доброто на детето е показателно какъв баща би бил и за ваше общо дете. Зареже ли едно дете заради това връзка, пиши го бегал и ако при вас не се получи - вашето дете ще е също зарязано заради следващата. Не малко полубратя и сестри не се знаят по тази причина - развел се с майката и зарязал детето. Дете на 3 години в Ловеч / Търново, бащата - в София при новото гадже, в неговото жилище (на гаджето). Той като иска да прекара един уикенд с приспиване с детето си у гаджето ли ще го доведе в София или ще отиде при бившата? На хотел? Живеейки в един град той има възможност да взема детето от градина, да го взема с преспиване, да го води на разходка или РД, на спорт, на школа и т.н, както би го правил, ако живееше с детето постоянно. И това е най-доброто за детето.

# 164
  • Мнения: 594
Аз не бих имала връзка с човек, който мисли, че жени много, детето е едно. Половинката по принцип е човека, с който се предполага да сте заедно и след като детето порасне и си поеме пътя. Не ме разбирайте погрешно, аз съм единствен родител на дъщеря ми, баща й почина преди близо 2 години и тя е прекалено привързана към мен за възрастта си и няма начин да я игнорирам докато има нужда от мен, но това е една от причините да не желая нова връзка сега. Бих приела връзка с мъж, само ако мисля, че има какво да му дам, да го обичам така, както обичах мъжа, да мога да му отделя нужното внимание, а не само да го използвам. И точно за това не разигравам никой, при първите признаци на ухажване и по-специанен нтерес, казвам не.

Общи условия

Активация на акаунт