Като студентка много обичах да пътувам във влака точно заради това. Заради общуването. За това, че срещах невероятни образи. Аз обожавам да слушам истории. Във влака съм срещала всякакви хора и с някои ми е било истински интересно. Когато си "заклещен" с някого за дълги часове НЕ е странно да общуваш с непознат. Времето така е лети неусетно. На един презокеански полет си приказвах с един американец за какви ли не неща. Това е човек, който никога повече няма да срещна, но направи полета ми изключително поносим. Веднъж се запознах с едно момиче, което беше на кръстопът и имаше нужда просто да вербализира историята си, за да я подреди в главата си и аз бях там - непозната, която никога повече няма да срещнеш. Какво по-анонимно от това? Искам да подчертая, че това не се случва винаги и да, с някой хора няма за какво да си говоря. Когато попадна на такива си слагам слушалките и си пускам музика, аудиокнига. В повечето случаи, хората улавят сигнала и си говорят с някой друг. Аз смятам, че понякога от такова общуване може да има полза. Не всички приятели са за цял живот. Някой можеш да срещнеш за 12 часа, да почувстваш истинска близост и всеки да си продължи без да имате нужда да разменяте контакти. Свършили сте си работа. Има една поговорка “People come into your life for a reason, a season, or a lifetime аз мисля, че има истина в нея.