В търсене на себеподобни! 🤪

  • 3 607
  • 63
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 477
А на теб допадна ли ти това, беше ли ти приятен разговора? Аз бих умряла от досада... Като студентка винаги запазвах единичното място във влака, защото е някакъв ужас 7 часа да слушаш хорските истории и да ти дрънкат и да те разпитват..
Моят опит е обратният!
Като студентка много обичах да пътувам във влака точно заради това. Заради общуването. За това, че срещах невероятни образи. Аз обожавам да слушам истории. Във влака съм срещала всякакви хора и с някои ми е било истински интересно. Когато си "заклещен" с някого за дълги часове  НЕ е странно да общуваш с непознат. Времето така е лети неусетно. На един презокеански полет си приказвах с един американец за какви ли не неща. Това е човек, който никога повече няма да срещна, но направи полета ми изключително поносим. Веднъж се запознах с едно момиче, което беше на кръстопът и имаше нужда просто да вербализира историята си, за да я подреди в главата си и аз бях там - непозната, която никога повече няма да срещнеш. Какво по-анонимно от това? Искам да подчертая, че това не се случва винаги и да, с някой хора няма за какво да си говоря. Когато попадна на такива си слагам слушалките и си пускам музика, аудиокнига. В повечето случаи, хората улавят сигнала и си говорят с някой друг. Аз смятам, че понякога от такова общуване може да има полза. Не всички приятели са за цял живот. Някой можеш да срещнеш за 12 часа, да почувстваш истинска близост и всеки да си продължи без да имате нужда да разменяте контакти. Свършили сте си работа. Има една поговорка “People come into your life for a reason, a season, or a lifetime аз мисля, че има истина в нея.

# 46
  • Мнения: 10 920
Във влака София - Варна, втора класа, срещах само баби, искащи да ми разказват за внуците си и студенти като мен Grinning 

Вчера пред кабинета на лекаря, един мъж ме разпитва през цялото време какво ми има, какво е бронхит и как се получава.. беше странно, досадно и въобще това, че си зяпах в телефона, не го спря.. Grinning Иначе на презокенски полет да си говоря с някой интересен чужденец, може и да не е толкова зле. И въобще те хората не са виновни, просто аз съм си темерут..

# 47
  • Мнения: 477
Във влака София - Варна, втора класа, срещах само баби, искащи да ми разказват за внуците си и студенти като мен Grinning 

Вчера пред кабинета на лекаря, един мъж ме разпитва през цялото време какво ми има, какво е бронхит и как се получава.. беше странно, досадно и въобще това, че си зяпах в телефона, не го спря.. Grinning Иначе на презокенски полет да си говоря с някой интересен чужденец, може и да не е толкова зле. И въобще те хората не са виновни, просто аз съм си темерут..

Разбирам, гледната ви точка напълно. Въпрос на късмет е.

# 48
  • SF
  • Мнения: 21 521
Не си темерут. Възпитан човек си, който се съобразява с това, че всеки си има лично пространство.
По време на пандемията, а и сега продължава, си давам сметка колко народ не спазва дистанция, не се съобразява. На касата в магазина застават толкова близо, че през цялото време на опашката усещам дъха им зад мен, почукват ме и ме побутват с едно обикновено движение на ръката. Особено бабите и дядовците въобще не са възпитани в културата да уважават анонимността, премерения контакт, лично пространство. Те са общували в строй, където всичко е било общо и всички са били едно и еднакви.
Има хахави и сред тях и може да се случи да ги поздравиш и 1. да започне водопад от клюки и приказки за болести, и 2. да гледа злобно и да не отвръща на поздрава. Тая, която живее под нас е такава - злобна, гледа като ботур и даже кълне. Така че според съветите в темата за съседки-приятелки, при мене не вървят.

# 49
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 159
Все пак жената търси себеподобни, а не някой да я занимава с клюки, болести и други глупости.

# 50
  • Мнения: 1 202
А на теб допадна ли ти това, беше ли ти приятен разговора? Аз бих умряла от досада... Като студентка винаги запазвах единичното място във влака, защото е някакъв ужас 7 часа да слушаш хорските истории и да ти дрънкат и да те разпитват..

Във влаковете с купета, ставаха страшни разговори на тема "съсипана държава" и никакви приятелства. Grinning

# 51
  • София
  • Мнения: 38 905
Аз имам съседки, с които си имам приказка, но пък те имат различен начин на живот, засичаме се веднъж седмично, кажем си 2-3 приказки и това е.

# 52
  • SF
  • Мнения: 21 521
Все пак жената търси себеподобни, а не някой да я занимава с клюки, болести и други глупости.

Да, да. Но понеже тук я посъветваха, че това става с хората около блока и по пътя до магазина, да споделя, че не става.

# 53
  • Мнения: 1 489
Пред блока става! Преместих се в града на ММ преди години. Точно пред блока се запознах с някои от приятелките ми. И на почивки сме ходили, и по заведения, и сме си гостували...При нужда си помагаме.

# 54
  • Мнения: 477
Теоретично навсякъде би могло да се случи. Просто трябва да имате късмета да срещнете "вашите" хора. Късмета се увеличава като опитвате. Съветите показват, че приятели може да се срещат навсякъде във всички ситуации, ако човек е отворен за нови запознанства, готов е да приеме, че не всички от тях ще водят до приятелства и ще стане. Въпрос на време. Това е като да ръсите семена на различни места. Не всички от тях ще покълнат. Даже повечето не - я почвата няма да е плодородна, я някой ще забрави да полива семенцето, я някой ще го стъпче, но е факт, че като опитваш все нещо от някъде става.

# 55
  • Мнения: 1 458
А на теб допадна ли ти това, беше ли ти приятен разговора? Аз бих умряла от досада... Като студентка винаги запазвах единичното място във влака, защото е някакъв ужас 7 часа да слушаш хорските истории и да ти дрънкат и да те разпитват..
Зависи от настроението ми, този специално беше приятен, жената беше голяма шегаджийка и ме разтовари. Като стана дума за влака веднъж попаднах в купе с жена и двете и деца, мале-мале, такова ужасно пътуване не съм имала. То не се спря братче 2:40ч. Какво учила, къде практикувала, 3те имена на децата, следващия ден какво щяла да прави.... 💆‍♀️

# 56
  • Мнения: 802
Не съм виждала някой да заговаря на спирките за повече от това дали е минало превозно средство.
До човек си е! Миналият петък чакам си аз на спирката и идва една жена, като почна с това дали е минал автобуса, та чак до къде живеели децата и! Тези 15 мин. чакане ги запълнихме, че и един и същи хванахме и по пътя продължи.

 И на мен  са ми се  случвали разговори с някого на спирка или в магазин ..... но никога разговорът не е завършвал с размяна на телефонни номера.  Просто разговор за момента и толкоз.

# 57
  • Paris, France
  • Мнения: 14 274
Във влака София - Варна, втора класа, срещах само баби, искащи да ми разказват за внуците си и студенти като мен Grinning 

Вчера пред кабинета на лекаря, един мъж ме разпитва през цялото време какво ми има, какво е бронхит и как се получава.. беше странно, досадно и въобще това, че си зяпах в телефона, не го спря.. Grinning Иначе на презокенски полет да си говоря с някой интересен чужденец, може и да не е толкова зле. И въобще те хората не са виновни, просто аз съм си темерут..

Разсмя ме с втората класа. От поне 35г не съм пътувала с влак в България, но през 80те пътувах непрекъснато. Дядо все искаше да ми купува билети за първа класа, където бяхме по 6 човека в купе и седалките бяха облицовани с розов плюш и можеха да се свалят, като самолетните. Аз исках втора класа със зелените седалки, по 8 души в купе, защото там пътувахме основно ученици и студенти. Веднъж едно момиче, което учеше в консерваторията в София дойде с мене до Стара Загора, вместо да слезе в Пловдив  за да си говорим. Дядо ми и забрани да се качва на друг влак до Пловдив, че ставало късно, накара я да се обади на техните, че няма да се прибере и да им даде адреса ни, където ще преспи. Тя беше пълнолетна 🤩, ама..... С много хора се запознах из влаковете, даже тук, където отдавна няма купета. Само в Англия никой, никога не ме заговори във влак, а купета избягвах, защото нямаха изход към коридор, а само към перона и бяха убили момиче в Лондон, между 2 гари.

Пред лекарските кабинети ако някой ме заразпитва за болест и не ми харесва, обяснявах, че болестта е в следствие на силно понижен имунитет от HIV вируса, но че поне не е чак СПИН. Малко покашляне и можех да се излегна на опразнените столове.

В днешно време е лесно да се сложат слушалки и да се цъка на телефона и до разговор не се стига.

# 58
  • Мнения: 14 769
В крайна сметка стигнахме отново до извода,че и да си контактен,не е гаранция,че ще срещнеш себеподобни.
Имам страшно много различни познати.Мога да общувам с лекота навсякъде.Това също е начин да ти се закачат лепки.Аз  допадам на повечето хора,но те на мен не.

# 59
  • Мнения: 1 458
Днес се случи да попадна на изключително странна жена докато си чаках автобуса пред жп гара Варна. Както си седях на пейката, до мен седна една възрастна женица, може би на 50-60г., почна да ме подбутва по ръката и да ми сочи самолетите и да вика, виж сега какви облаци ще станат след самолетите, ей, не им писна да пръскат, и т.н. като през това време ме хвана за ръката. Изключително неприятно ми стана, та дръпнах си ръката, тя продължи да си бърбори. Не ми се беше случвало такова нещо до сега💆‍♀️

Общи условия

Активация на акаунт