В търсене на себеподобни! 🤪

Спорт!
Не само ще отделите време за себе си, но и ще завържете страхотни приятелства.

И аз бих казала спорт, но не се забивай във фитнеса. Там по-трудно ще намериш контакти. Провери за колективни тренировки тип боди комбат, канго джъмпс, йога или нещо подобно. Аз така намерих контакти в новия ми квартал. Не познавах никого, само мм и приятелите му, но те са само мъже. С тези тренировки се запознах със страхотни хора и заедно си ходим на море, на планина, на язовир. Въобще супер готини преживявания.

Също така някакви колеги в работата сигурно имаш. Излизай с тях и извън работа.

Ех, все този спорт! Каквото и да се попита във форума, отговорите са винаги "спорт"! Ами има хора, които изобщо не ги кефи .  
Я разкажи какво обичаш да правиш, имаш ли си хобита?
Най-готините хора винаги срещам на различни арт евенти, концерти, в рок барове и подобни. Обожавам да ходя по концерти, там винаги настроението е страхотно и се предразполагаш към свободна комуникация с непознати.
С най-добрата ми приятелка се запознахме на един хендмейд пазар, където тя продаваше ръчно изработени чанти.  Заговорихме се за работата й, как много ми харесват нещата, които продава и разменихме контакти. От тогава сме като дупе и гащи, тя ме запозна с други познати в същата сфера и така се сформира много готина групичка.

Обичам да се разхождам,  да си бъбря за всички възможни теми, кино, шопинг,каране на колело, ходене по планини. Иначе ходя на фитнес, но там сякаш хората не са много настроени да си бъбрят.
Рядко ще ида на концерт.

Аз също не обичах да спортувам, докато не започнах. Във фитнеса всеки е забол слушалките и там почти никой не говори, а си прави сериите. В груповите тренировки не е така.

Има разни групи за секънд хенд, които органиират базари. На такова място можеш да срещнеш доста готини мадами!

Във фитнеса освен "Здравейте" и "Приятна вечер" май други думи не съм употребявала. Там всеки си тренира за себе си и не обръща внимание на останалите.
Моите най-близки дружки са ми бивши и настоящи колежки, както и жените на мъжовите приятели. Ако сега искам да се запозная с нови хора, честно казано и аз нямам идея къде... А съм много контактна и общителна по принцип.

Курсчета, най-различни...
Много  хора ,с  общи интереси.

Ако ти върви приказката може да се запознаеш с хора навсякъде. Това че имате общи интереси с някого някъде не значи че веднага ще си станете дружки, трябва да можеш и да им покажеш, че на тях с теб ще им е интересно.

Това пързалка ли е?
Само кучето може са ви даде един кашон приятелства, стига да се разхожда кучето, дори и мини порода да е.

Как така се губят и разпадат приятелства?
Една карантина и край.

Ми, мен да ме изолират приятелките ми за …. даже не мога да измисля причина и това какво и за кого ще значи?

Амиии не става точно така, имам запознанства покрай кучето,но то е с различни хора, всеки ден различни.

Това, че някой се запознава покрай кучето си, не означава, че всички могат. Аз съм се запознавала с хора, които не ми трябват - разни баби, чичковци, хора с които повече от дрон-дрън за поздрав не мога да си кажа, какво остава да си ходим заедно на море и кино.
Човек си търси близки не само до възрастта си, но и интереси, ако са семейни, да са семейни, ако са ергени, да се запознава с други ергени. За какво ми е да си намеря за приятел момче с бебенце. Какво като разхождат и кученце. Нито ще ходим на спорт, нито на планина, нито в мола. На този случаен принцип трябва да се запознаеш със 100 човека, за да излезе нещо подходящо и сродно като визия, възраст, интереси, настроения...

Във фитнеса не говоря и аз, но в съблекалнята, оооо! Има момичета, които супер ми допадат и са ме канили на кафе. Ако имаш възможност за обучение, курс, също ще срещнеш хора, а и ще се развиваш.

Някакви курсове. Аз лично съм преподавател и за това съм късметлийка. 😁

Ходя на спорт, на различни арт уъркшопи, обаче за да си почина и хич не искам да се запознавам с някой, даже ако някой ми налети, отговарям едносрично, пък дано се усети, че не ми се занимава.
Според мен тръгни от причината да се самоизолираш, защото, извинявай, ама пандемията свърши отдавна и в Бг никога не е била рестриктивна с изключение на няколко месеца буквално.
Ти може и на сто места да ходиш, но ако в теб има някаква бариера да срещаш хора, няма да се промени особено приятелският ти кръг.

Отношенията между хората са взаимни. Изолацията може да не е продиктувана от нас, а от другите. Нашите познати също преценяват дали да се изолират, дори и ние да нямаме нищо против да си ходим на гости, да пътуваме в една кола.

Според мен пгандемията по-скоро се отрази на отношенията между колегите. Много приятелства започват от работното място, както и много бракове. Масово сега са хоум офис или на хибриден - няколко дни вкъщи, няколко в офиса. Приятелското общуване с колегите, спонтанното излизане на кафе, театър, бира, разходка до мола, се е е размило.
Лично аз смених работа в пандемия и в резултат не си познавам новите колеги. С тийм лидера се запознах година и половина по-късно.

Дъщерята на моя колежка се прибра от Лондон заради пгандемията и изолацията. Тя също смени работа, прибраха ги по домовете и след няколко месеца между 4 стени, реши, че й е много тежко и тъжно и се върна. Така че пандемията поокастри доста от контактите ни.

Латино танци или каквито и да са. Аз съм по душа интроверт, но като тръгнах на латини танци, направо преоткрих света. С толкова хора се запознах, с много станахме близки. Ходили сме по купони, на гости, на екскурзии и така. Също и курс по език, например, ако ти се дават повечко пари. Хем ще научиш език, хем ще срещнеш хора.

Ми и аз нямам приятели живота ми се свежда до работата и семейството и ми е много добре . Нямам на кого да споделя, но пак съм си по - добре.

Огледай се за симпатични съседи / съседки.

По филми/книги съм виждала, че има читателски клубове, даже и в малките американски градчета, където хората се събират веднъж седмично, за да обсъдят някоя набелязана книга, като носят вино, нещо за хапване, и си пийват, хапват, обсъждат книгата, местните новости/клюки и т.н. Харесва ми като идея, но не знам в България дали го има.

И не само да книги . Например цветарките от един град се събират на кафе, разменят си цветя и така се опознават . С книгите също ако има повече хора от един град могат дасе уговорят да излязат .

Да, някакви групи по интереси.

Лесно е да се напише и препоръча, на практика става по-сложно.

Разбира се, към днешна дата съм много критична и такива нововнесени, самонатресени и социално изолиращи се по собствена воля - не.
Сори, не сме в училищна възраст.

Не са малко хората, които  изпадат в момент когато се озъртат и осъзнават, че имат много тесен социален кръг. Някой защото са били отдадени на връзката си и след раздялата са останали сами, други се местят в нов град, нова държава, развеждат се, сменят работата си и много други причини, които не сме тук да осъждаме и разискваме. Има различни причини да останеш без приятели. С времето поддържането на близки отношения с много хора става трудно, изисква инвестиция от време, емоционален и финансов ресурс, който не винаги имаме. Отделно намирането на истински приятели е като с гаджетата - трябва химия, химия, която не се получава със всеки и не винаги е споделена. Искам да Ви кажа, че мъж и куче и не е никак малко. Нека съпруга ви е най-добрия ви приятел, а кучето ще ви обича по-искрено от много хора, които ви се усмихват в лицето, но ще ви забият ножа, ако се обърнете. Знам, че ви е трудно да го повярвате, но не го мислете. Запишете се на курс, идете на танци, останете отворена за контакти и ако се случи нещо - прекрасно, ако не се случи веднага - не се отчайвайте. Просто изчакайте и бъдете активна. Желая ви късмет с да си намерите вашата tribe

Покани на кафе някоя съседка.
Обади се на някоя твоя или на мъжа ти братовчедка.
Жена на приятел на мъжа ти.
Групичката майки в градинката може и да са досадни,но сред тях все пак може да има някоя с която да си паснете и разговорите да не се въртят само около пюрета и памперси.
При мен така се случи и вече 10 години сме приятелки .
Народни танци,латино танци-също е добър вариант,ако има на кого да оставиш детето.

Истинските приятелства не се разпадат лесно. Пандемията и карантините отдавна свършиха.

Аз съм контактен човек и лесно се запознавам и на улицата, без куче при това, но ако исках да срещна нови хора бих ...... заговаряла повече хора там, където ходя. Ако се окаже, че имаме допирни точки може да се получи хубаво познанство, което да прерастне в приятелство.

Ако работиш от дома е идея да спрете да поръчвате продукти и готова храна по интернет и да тръгнеш да пазаруваш 2 пъти седмично.

Латино танци, кизомба са местата, където съм се запознала с най-голям брой интересни хора.

Най-лесно е да възстановиш старите контакти. Покани си приятелите на вечеря, на гости цял ден в събота или неделя и връзките ще се възстановят. С това бих започнала аз вместо да гоня Михаля.

Как ще й помогне пазаруването? Интересно ми е , дайте повече подробности

Понякога и в групи по интереси и спорт да ходиш,и се запознаеш с много хора,не означава,че ще ти допаднат и ще станете приятели.Може да си споделяте интереси за отглеждане на цветя,котки,плетки и т.н.,но да сте със съвсем различен мироглед и нищо повече.

Като изляза до близкия супермаркет пеша, който е на около 1200м от дома ми, срещам познати, непознати, съседи, бивши съседи, бивши съученици на децата, родители и баби на бивши съученици на децата. Покрай тях се запознавам с човека, с когото са. Като вляза в мола, в който е супера, пак срещам хора - кафенетата, магазините гъмжат от хора. В самия супермаркет все някой ме пита нещо, аз питам ако не намирам нещо и така се запознавам с хора. Оня ден се запознах с една от касиерките, която не знае добър френски. Тя ме запозна с друга касиерка, която знае български. И с двете намерих общо. Първата е ветеринар и дойде да види един болен уличен котарак, когото опитвам да хвана и даже ми даде идеи как да му помогнем да диша по-леко докато успеем да го хванем, че киха и кашля непрекъснато и от носа му текат зелени сополи. Поздрави:



Сега и помагам с френски. Говорещата български е на моя възраст и обича, като мене, латино танци, руска литература, разходки из музеи, готвене. Тази седмица ще идем да и помогнем да си свърже пералнята. Дъщеря и учи корейски и японски като моята. Ето потенциал за приятелство.

Като тръгна с пълната количка вечно ме спират хора (мъже, обаче) и питат искам ли помощ. Те май търсят запознанство с жена, но сме си говорили за фитнес, диети, излизания, езици. По пътя хора, които хранят котки ме заговарят и така.

В големия мол, който е на 2 км се запознавам с още повече хора, но са обикновено туристи. С някои съм в контакт. 

Преди поръчвахме и ни доставяха продуктите. Поръчвахме и готова храна, но сега мъжът ми ходи да я взима всеки ден. Виждам разликата.

Пишете много интересно!
Но в България не е същото

Същото е, но е същата загори тенджера, като мен. Не знам в аурата ли е, вида, експозицията на тялото и маниера, но привличаме хора, всякакви.

Това, да седна да питам хора къде?- не го разбирам.

В България ме заговарят много хора на детските площадки. Не познавах никого, но още първия ден ме заговориха жена и мъжа и. Заговорих друга след 2 дена, която се оказа парфюмния ми близнак и с която се сприятелихме. След седмица познавах целия парк покрай тези две дами. На следващата година ми казаха, че има бразилка, женена за французин. Веднага отидох да и се представя и децата заиграха заедно, а аз си поддържах португалския. Запознах се с всички разхождащи кучета. "Ау, какво красиво куче. Каква порода е? " и хайде. Вечер се изпозапознавах с бабите. Запознах се с известна народна певица в същия парк. Там чукнах среща и на Палмира и Azzy от този форум.

В България също се запознавам с хора из магазините, на Витоша, по Витошка, пред НДК, до баня Мадара, на спирките, в превозни средства. Тук рядко някой ме заговаря в превозно средство, а в София непрекъснато. Българките сме бъбриви.

Махнете колата и тръгнете пеша!

Не съм виждала някой да заговаря на спирките за повече от това дали е минало превозно средство.

Вижте, радвам се, че привличате хора, умеете да общувате и намирате лесно приятели, но не всички са като вас. Някой хора са срамежливи, не са комуникативни, интровертни са или нямат такова излъчване, или има нещо друго. Не всеки умее да включва своя чар , не всеки е имал пример или е бил научен, не всеки има осанка,позитивно излъчване, увереност, това не означава, че са втора ръка хора, които не заслужават да имат приятели. Просто при тях отнема повече време. По-трудно им е. В този форум съм забелязала, че много съдите тези, които са различни от вас. Ама как, ама защо, започва се обвинения...ако не можеш да допринесеш към дискусията по-добре подмини, отколкото да критикуваш, съдиш, обвиняваш. Дошли сме тук за подкрепа, а не за още критика. Дано някой ме разбере правилно.

Аз те разбирам. Кефя се, че има такива комуникативни хора, аз не съм от тях. Интроверт съм си по принцип, трудно допускам хора близо до себе си. Често бъркат срамежливостта ми с надутост..

Ако някой дойде при мен така да се запознава по площадки, спирки и магазини, ще се стресирам много, признавам си

Здравейте! На мен сякаш добре ми се отрази малко да съм в балон. Сега излизането от него ми е мъчително. Подозирам, че това, което ще напиша, е вероятно да провокира много реакции, обикновено така се получава... но все пак дойдох да споделя. Наистина се опитвам... отидох сега на йога ритрийт, там от преди време имах една позната, познавам йога студиото, аз й го препоръчах всъщност, тя ме помоли да ги запозная. Но аз две години прекъснах заради здравословни проблеми. Иначе понеже тя е много спортна и активна, преди непрекъснато ме юркаше по разни тренировки, ама ей така - в последния момент, в работен ден, към час преди тренировката ми вика айде да ходим, и аз като й откажа - еее... и едно напъване, че тя е толкова спортна, имах чувството, че се опитва да ми извади въздуха, аз не съм много чак във форма. Иначе съм слаба, но не съм спортистка, имам нужда от време да заякна. И й казвах - мен ме интересува йога, не табата, аеробика или другите там фитнеси. Това преди две години. Да не говорим че и сега ме юркаше, че съм се била влачила (което не е вярно, аз никак не съм тромава) и абсолютно глуха за факта, че само преди месец бях в болница. Аз в такква ситуации съм надъхвала хората, браво, не пропусна нито една практика, при все че си била в болница съвсем скоро... Сега се организираме за ритрийта, аз й писах дали ще ходи, да имам някой познат, тя организира още няколко дами от йога студиото, пътувахме в една кола. Ще прескоча разни случки от самия ритрийт, макар да има ключови подсказки там, но като цяло добре си изкарахме. Останахме в общия чат, и дай сега да се виждаме. Хубаво, видяхме се веднъж на заведение, това успяхме. Чертахме някакви планове. После минава към седмица, идва уикенда. Петък сутрин, оп едната качва селфи от автобус с някаква дружка непозната на нас. След пет минути оп същото прави и мойта позната от едно преди, в друг автобус с друга дружка. И ги питаш къде отиват - мистерия... 🧐 Ама абсолютно все едно са се наговорили. Оп третата праща снимка от морето до Бургас, дето точно на ресторанта обясняваше за едно предложение, че не й се бие път чак до Бургас. И аз и последната дама ги питаме, те не работят ли в петък... Тя правилно отбеляза тази - гледай вместо да кажете, айде да ходим, ни разправяте, че и нашето време ще дойде... Ей такива детски номерца, а ние сме дами 30+, едната семейна даже, едната разведена... И аз вече започвам да го игнорирам този чат, защото един вид само празни приказки за планове, които са само за примамка, а всъщност явно е нечия трибуна да се изтъква, и съм неволно част от това... Сега айде да сме търсели мъже, ама вместо да каже обвързаната - имам един познат, мисля, че ще си паснете, искаш ли да ви запозная... не, ще напляска снимки с хиляди мъже, да се изфука и да те подбие... Замислям се и правя съпоставка, как бих искала да се държим помежду си с бъдещите ми приятели, поне аз така бих постъпила при разменени роли, и как реално се случват нещата... Общо взето това са ми впечатленията и затова самотата ми е комфортна. Ние сме се запознали покрай йога, аз очаквах, че ще им харесат идеите да ходим на планина, сред природа, че ще сме осъзнати и надраснали такива детинщини, а не да плюем йога ритрийта със здравословния детокс и дай сега да го ударим на запой. Иначе пред йога студиото много духовни и осъзнати, инстаграма пълен със селфина в засукани асани и мъдри цитати... и в чата, айде на бар, мани тая йога... ти що не харесваш на бар... ми не ми е интересно. Те не че и на бар са отишли, само фишеци.  Липсват ми едновремешните дружки за планина, макар че и там имаше интриги и его-игрички и накрая групата се разпадна от клевети и всяване на разединение и обсъждане зад гърба... Сякаш едно време хората не бяха толкова масово комплексирани и фалшиви Но си правя планове сега за лятото без тази групичка, набелязала съм доста интересни неща... самичка ще ходя на тях, те като не щат

Наистина за някои е голям кеф да се запознават по спирки, на път към спирки, пред магазина, зад магазина, в магазина, но за други това поведение се възприема като голяма досада.
Значи тичам до магазина със сестра ми, за да пазаруваме, защото децата плачат гладни и по пътя ме среща нейна съседка, която има нужда от приятели и започва да се запознава с мен. Много мило, радвам се, че ги привличам, но нито мястото, нито ситуацията, нито разговорът ще направят така, че да мисля за този човек и като за начало да си направим едно моренце.
Евентуално мъж-жена биха се привлекли така - заради готината визия, начина, по който тя му се е усмихнала, пък той я дръпнал да й каже нещо мило, пък тя го запомнила завинаги.... Но аз така да си придърпвам бабите, защото имали внучки на моята възраст... Малко филмово го разказвате.

Чували ли сте, че в най-големите мегаполиси, хората са най-самотни. В едно селце по-лесно ще се запознаеш с кмета, даскала и попа и десетината му жители, отколкото в столицата на европейска държава да поздравяваш хората по улиците и да ги наричаш "Май френд!" Те бързат, други планове имат, не да ти станат приятели. Какво като си отворен и умееш да им отнемеш 1-2 минути в задаване на въпроси.

Мен също често ме заприказват разни хора, но нито си ставаме близки, нито си разменяме телефоните, нито нищо. И за мен е супер досадно някакви хора, дето няма какво да правят, да ми губят времето. Особено пък непознати. Обикновено се оказва, че нещо не са наред с главата, с извинение...
С непознати се запознавам например по екскурзии, с някои след това сме поддържали контакти, но е различно от това да те заговарят по спирки и каси в магазина.

На мен в София не ми се налага да заговарям хората по улиците, но в чужбина и аз съм от контактните, свободните и спокойно, без притеснения питам някого за нещо. А и те често ме заговарят там - търговци на сувенири, продавачи на сладолед и разни подобни. Много е глупаво да си въобразявам, че търсят приятелството ми. Търсят си клиент, търсят си да купя магнити и бонбони от неговата сергия. Да, някои местни ми искат и телефон, фейсбук, настоятелни са. Още не е настъпило благоприятното обстоятелство, при което да си дам телефона просто ей така на някого от кафето, от съседната маса.
Честно казано, случвало ми се е да го давам на непознати и винаги съм съжалявала след това. Но пак казвам, че това обикновено става при запознанства с противоположния пол. И не такива от улицата и в магазина, а например сме били заедно в група на Витоша, на Рожден ден с общи познати.

Въобще репликата "хайде да бъдем приятели/приятелки" за мене е подходяща за детската градина и първите години в училище.

Това казах и аз. Да си търси старите приятелства и да внимава да не ги игнорира в бъдеще.

Не очаквах темата да предизвиква такъв интерес.
Имало е причина старите приятелства да са в миналато. Не е било просто отдалечаване от моя страна. Посочих пандемията, защото след нея животът ми коренно се промени. От както започнах да работя от вкъщи, имаше един период, в който почти не говорих с никого.
Това, че доста хора се включиха в тази тема, ми показва , че не съм само аз по този начин.

До човек си е! Миналият петък чакам си аз на спирката и идва една жена, като почна с това дали е минал автобуса, та чак до къде живеели децата и! Тези 15 мин. чакане ги запълнихме, че и един и същи хванахме и по пътя продължи.

А на теб допадна ли ти това, беше ли ти приятен разговора? Аз бих умряла от досада... Като студентка винаги запазвах единичното място във влака, защото е някакъв ужас 7 часа да слушаш хорските истории и да ти дрънкат и да те разпитват..

Моят опит е обратният!
Като студентка много обичах да пътувам във влака точно заради това. Заради общуването. За това, че срещах невероятни образи. Аз обожавам да слушам истории. Във влака съм срещала всякакви хора и с някои ми е било истински интересно. Когато си "заклещен" с някого за дълги часове  НЕ е странно да общуваш с непознат. Времето така е лети неусетно. На един презокеански полет си приказвах с един американец за какви ли не неща. Това е човек, който никога повече няма да срещна, но направи полета ми изключително поносим. Веднъж се запознах с едно момиче, което беше на кръстопът и имаше нужда просто да вербализира историята си, за да я подреди в главата си и аз бях там - непозната, която никога повече няма да срещнеш. Какво по-анонимно от това? Искам да подчертая, че това не се случва винаги и да, с някой хора няма за какво да си говоря. Когато попадна на такива си слагам слушалките и си пускам музика, аудиокнига. В повечето случаи, хората улавят сигнала и си говорят с някой друг. Аз смятам, че понякога от такова общуване може да има полза. Не всички приятели са за цял живот. Някой можеш да срещнеш за 12 часа, да почувстваш истинска близост и всеки да си продължи без да имате нужда да разменяте контакти. Свършили сте си работа. Има една поговорка “People come into your life for a reason, a season, or a lifetime аз мисля, че има истина в нея.

Във влака София - Варна, втора класа, срещах само баби, искащи да ми разказват за внуците си и студенти като мен  

Вчера пред кабинета на лекаря, един мъж ме разпитва през цялото време какво ми има, какво е бронхит и как се получава.. беше странно, досадно и въобще това, че си зяпах в телефона, не го спря.. Иначе на презокенски полет да си говоря с някой интересен чужденец, може и да не е толкова зле. И въобще те хората не са виновни, просто аз съм си темерут..

Разбирам, гледната ви точка напълно. Въпрос на късмет е.

Не си темерут. Възпитан човек си, който се съобразява с това, че всеки си има лично пространство.
По време на пандемията, а и сега продължава, си давам сметка колко народ не спазва дистанция, не се съобразява. На касата в магазина застават толкова близо, че през цялото време на опашката усещам дъха им зад мен, почукват ме и ме побутват с едно обикновено движение на ръката. Особено бабите и дядовците въобще не са възпитани в културата да уважават анонимността, премерения контакт, лично пространство. Те са общували в строй, където всичко е било общо и всички са били едно и еднакви.
Има хахави и сред тях и може да се случи да ги поздравиш и 1. да започне водопад от клюки и приказки за болести, и 2. да гледа злобно и да не отвръща на поздрава. Тая, която живее под нас е такава - злобна, гледа като ботур и даже кълне. Така че според съветите в темата за съседки-приятелки, при мене не вървят.

Все пак жената търси себеподобни, а не някой да я занимава с клюки, болести и други глупости.

Във влаковете с купета, ставаха страшни разговори на тема "съсипана държава" и никакви приятелства.

Аз имам съседки, с които си имам приказка, но пък те имат различен начин на живот, засичаме се веднъж седмично, кажем си 2-3 приказки и това е.

Да, да. Но понеже тук я посъветваха, че това става с хората около блока и по пътя до магазина, да споделя, че не става.

Пред блока става! Преместих се в града на ММ преди години. Точно пред блока се запознах с някои от приятелките ми. И на почивки сме ходили, и по заведения, и сме си гостували...При нужда си помагаме.

Теоретично навсякъде би могло да се случи. Просто трябва да имате късмета да срещнете "вашите" хора. Късмета се увеличава като опитвате. Съветите показват, че приятели може да се срещат навсякъде във всички ситуации, ако човек е отворен за нови запознанства, готов е да приеме, че не всички от тях ще водят до приятелства и ще стане. Въпрос на време. Това е като да ръсите семена на различни места. Не всички от тях ще покълнат. Даже повечето не - я почвата няма да е плодородна, я някой ще забрави да полива семенцето, я някой ще го стъпче, но е факт, че като опитваш все нещо от някъде става.

Зависи от настроението ми, този специално беше приятен, жената беше голяма шегаджийка и ме разтовари. Като стана дума за влака веднъж попаднах в купе с жена и двете и деца, мале-мале, такова ужасно пътуване не съм имала. То не се спря братче 2:40ч. Какво учила, къде практикувала, 3те имена на децата, следващия ден какво щяла да прави.... 💆‍♀️

 И на мен  са ми се  случвали разговори с някого на спирка или в магазин ..... но никога разговорът не е завършвал с размяна на телефонни номера.  Просто разговор за момента и толкоз.

Разсмя ме с втората класа. От поне 35г не съм пътувала с влак в България, но през 80те пътувах непрекъснато. Дядо все искаше да ми купува билети за първа класа, където бяхме по 6 човека в купе и седалките бяха облицовани с розов плюш и можеха да се свалят, като самолетните. Аз исках втора класа със зелените седалки, по 8 души в купе, защото там пътувахме основно ученици и студенти. Веднъж едно момиче, което учеше в консерваторията в София дойде с мене до Стара Загора, вместо да слезе в Пловдив  за да си говорим. Дядо ми и забрани да се качва на друг влак до Пловдив, че ставало късно, накара я да се обади на техните, че няма да се прибере и да им даде адреса ни, където ще преспи. Тя беше пълнолетна 🤩, ама..... С много хора се запознах из влаковете, даже тук, където отдавна няма купета. Само в Англия никой, никога не ме заговори във влак, а купета избягвах, защото нямаха изход към коридор, а само към перона и бяха убили момиче в Лондон, между 2 гари.

Пред лекарските кабинети ако някой ме заразпитва за болест и не ми харесва, обяснявах, че болестта е в следствие на силно понижен имунитет от HIV вируса, но че поне не е чак СПИН. Малко покашляне и можех да се излегна на опразнените столове.

В днешно време е лесно да се сложат слушалки и да се цъка на телефона и до разговор не се стига.

В крайна сметка стигнахме отново до извода,че и да си контактен,не е гаранция,че ще срещнеш себеподобни.
Имам страшно много различни познати.Мога да общувам с лекота навсякъде.Това също е начин да ти се закачат лепки.Аз  допадам на повечето хора,но те на мен не.

Днес се случи да попадна на изключително странна жена докато си чаках автобуса пред жп гара Варна. Както си седях на пейката, до мен седна една възрастна женица, може би на 50-60г., почна да ме подбутва по ръката и да ми сочи самолетите и да вика, виж сега какви облаци ще станат след самолетите, ей, не им писна да пръскат, и т.н. като през това време ме хвана за ръката. Изключително неприятно ми стана, та дръпнах си ръката, тя продължи да си бърбори. Не ми се беше случвало такова нещо до сега💆‍♀️

Да, но започнахте ли някакво приятелство? Ходите ли си на гости, чувате ли се за Рожден ден, за Коледа? Срещате ли се за вечеря? Когато се колебаеш, можеш ли да им поискаш съвет, да им направиш услуга? Ходите ли от време на време до Италия, Турция, Гърция поне?

Разбира се, че не. Нито я познавам, нито и бих доверила някаква моя лична информация (тел.номер).

Тоест, не става със заговаряне на хората по рейсове и по улиците. Дрънкане за убиване на време или за убиване на чуждото време и нищо повече.

От всяко заговаряне приятелство не излиза, естествено. С най-добрите ми приятелки тук се заговорих случайно - с първата пред пощенските кутии в блока преди 20 години, а с втората на опашка в супермаркета 2018г. Ако не се бяхме заговорили нямаше да ги познавам. С най-добрата ми приятелка в живота се заговорих на улицата и се оказа, че живеем в един и същ блок, от съседни държави сме. Тя напусна блока след година, но вече 30г сме си най-добри приятелки, макар и сега да живеем на различни континенти. С парфюмния си близнак се запознах в парка. Питах я може ли да се пуши там, тя ме пита с кой парфюм съм и останалото е история. С всички гореизброени сме прекарвали Коледни, НГ, РД, ходили сме по екскурзии.

Никога не се знае изпод камъка какво ще излезе. Трябва да се пробва.