В търсене на себеподобни! 🤪

Като изляза до близкия супермаркет пеша, който е на около 1200м от дома ми, срещам познати, непознати, съседи, бивши съседи, бивши съученици на децата, родители и баби на бивши съученици на децата. Покрай тях се запознавам с човека, с когото са. Като вляза в мола, в който е супера, пак срещам хора - кафенетата, магазините гъмжат от хора. В самия супермаркет все някой ме пита нещо, аз питам ако не намирам нещо и така се запознавам с хора. Оня ден се запознах с една от касиерките, която не знае добър френски. Тя ме запозна с друга касиерка, която знае български. И с двете намерих общо. Първата е ветеринар и дойде да види един болен уличен котарак, когото опитвам да хвана и даже ми даде идеи как да му помогнем да диша по-леко докато успеем да го хванем, че киха и кашля непрекъснато и от носа му текат зелени сополи. Поздрави:



Сега и помагам с френски. Говорещата български е на моя възраст и обича, като мене, латино танци, руска литература, разходки из музеи, готвене. Тази седмица ще идем да и помогнем да си свърже пералнята. Дъщеря и учи корейски и японски като моята. Ето потенциал за приятелство.

Като тръгна с пълната количка вечно ме спират хора (мъже, обаче) и питат искам ли помощ. Те май търсят запознанство с жена, но сме си говорили за фитнес, диети, излизания, езици. По пътя хора, които хранят котки ме заговарят и така.

В големия мол, който е на 2 км се запознавам с още повече хора, но са обикновено туристи. С някои съм в контакт. 

Преди поръчвахме и ни доставяха продуктите. Поръчвахме и готова храна, но сега мъжът ми ходи да я взима всеки ден. Виждам разликата.

Пишете много интересно!
Но в България не е същото

Същото е, но е същата загори тенджера, като мен. Не знам в аурата ли е, вида, експозицията на тялото и маниера, но привличаме хора, всякакви.

Това, да седна да питам хора къде?- не го разбирам.

В България ме заговарят много хора на детските площадки. Не познавах никого, но още първия ден ме заговориха жена и мъжа и. Заговорих друга след 2 дена, която се оказа парфюмния ми близнак и с която се сприятелихме. След седмица познавах целия парк покрай тези две дами. На следващата година ми казаха, че има бразилка, женена за французин. Веднага отидох да и се представя и децата заиграха заедно, а аз си поддържах португалския. Запознах се с всички разхождащи кучета. "Ау, какво красиво куче. Каква порода е? " и хайде. Вечер се изпозапознавах с бабите. Запознах се с известна народна певица в същия парк. Там чукнах среща и на Палмира и Azzy от този форум.

В България също се запознавам с хора из магазините, на Витоша, по Витошка, пред НДК, до баня Мадара, на спирките, в превозни средства. Тук рядко някой ме заговаря в превозно средство, а в София непрекъснато. Българките сме бъбриви.

Махнете колата и тръгнете пеша!

Не съм виждала някой да заговаря на спирките за повече от това дали е минало превозно средство.

Вижте, радвам се, че привличате хора, умеете да общувате и намирате лесно приятели, но не всички са като вас. Някой хора са срамежливи, не са комуникативни, интровертни са или нямат такова излъчване, или има нещо друго. Не всеки умее да включва своя чар , не всеки е имал пример или е бил научен, не всеки има осанка,позитивно излъчване, увереност, това не означава, че са втора ръка хора, които не заслужават да имат приятели. Просто при тях отнема повече време. По-трудно им е. В този форум съм забелязала, че много съдите тези, които са различни от вас. Ама как, ама защо, започва се обвинения...ако не можеш да допринесеш към дискусията по-добре подмини, отколкото да критикуваш, съдиш, обвиняваш. Дошли сме тук за подкрепа, а не за още критика. Дано някой ме разбере правилно.

Аз те разбирам. Кефя се, че има такива комуникативни хора, аз не съм от тях. Интроверт съм си по принцип, трудно допускам хора близо до себе си. Често бъркат срамежливостта ми с надутост..

Ако някой дойде при мен така да се запознава по площадки, спирки и магазини, ще се стресирам много, признавам си

Здравейте! На мен сякаш добре ми се отрази малко да съм в балон. Сега излизането от него ми е мъчително. Подозирам, че това, което ще напиша, е вероятно да провокира много реакции, обикновено така се получава... но все пак дойдох да споделя. Наистина се опитвам... отидох сега на йога ритрийт, там от преди време имах една позната, познавам йога студиото, аз й го препоръчах всъщност, тя ме помоли да ги запозная. Но аз две години прекъснах заради здравословни проблеми. Иначе понеже тя е много спортна и активна, преди непрекъснато ме юркаше по разни тренировки, ама ей така - в последния момент, в работен ден, към час преди тренировката ми вика айде да ходим, и аз като й откажа - еее... и едно напъване, че тя е толкова спортна, имах чувството, че се опитва да ми извади въздуха, аз не съм много чак във форма. Иначе съм слаба, но не съм спортистка, имам нужда от време да заякна. И й казвах - мен ме интересува йога, не табата, аеробика или другите там фитнеси. Това преди две години. Да не говорим че и сега ме юркаше, че съм се била влачила (което не е вярно, аз никак не съм тромава) и абсолютно глуха за факта, че само преди месец бях в болница. Аз в такква ситуации съм надъхвала хората, браво, не пропусна нито една практика, при все че си била в болница съвсем скоро... Сега се организираме за ритрийта, аз й писах дали ще ходи, да имам някой познат, тя организира още няколко дами от йога студиото, пътувахме в една кола. Ще прескоча разни случки от самия ритрийт, макар да има ключови подсказки там, но като цяло добре си изкарахме. Останахме в общия чат, и дай сега да се виждаме. Хубаво, видяхме се веднъж на заведение, това успяхме. Чертахме някакви планове. После минава към седмица, идва уикенда. Петък сутрин, оп едната качва селфи от автобус с някаква дружка непозната на нас. След пет минути оп същото прави и мойта позната от едно преди, в друг автобус с друга дружка. И ги питаш къде отиват - мистерия... 🧐 Ама абсолютно все едно са се наговорили. Оп третата праща снимка от морето до Бургас, дето точно на ресторанта обясняваше за едно предложение, че не й се бие път чак до Бургас. И аз и последната дама ги питаме, те не работят ли в петък... Тя правилно отбеляза тази - гледай вместо да кажете, айде да ходим, ни разправяте, че и нашето време ще дойде... Ей такива детски номерца, а ние сме дами 30+, едната семейна даже, едната разведена... И аз вече започвам да го игнорирам този чат, защото един вид само празни приказки за планове, които са само за примамка, а всъщност явно е нечия трибуна да се изтъква, и съм неволно част от това... Сега айде да сме търсели мъже, ама вместо да каже обвързаната - имам един познат, мисля, че ще си паснете, искаш ли да ви запозная... не, ще напляска снимки с хиляди мъже, да се изфука и да те подбие... Замислям се и правя съпоставка, как бих искала да се държим помежду си с бъдещите ми приятели, поне аз така бих постъпила при разменени роли, и как реално се случват нещата... Общо взето това са ми впечатленията и затова самотата ми е комфортна. Ние сме се запознали покрай йога, аз очаквах, че ще им харесат идеите да ходим на планина, сред природа, че ще сме осъзнати и надраснали такива детинщини, а не да плюем йога ритрийта със здравословния детокс и дай сега да го ударим на запой. Иначе пред йога студиото много духовни и осъзнати, инстаграма пълен със селфина в засукани асани и мъдри цитати... и в чата, айде на бар, мани тая йога... ти що не харесваш на бар... ми не ми е интересно. Те не че и на бар са отишли, само фишеци.  Липсват ми едновремешните дружки за планина, макар че и там имаше интриги и его-игрички и накрая групата се разпадна от клевети и всяване на разединение и обсъждане зад гърба... Сякаш едно време хората не бяха толкова масово комплексирани и фалшиви Но си правя планове сега за лятото без тази групичка, набелязала съм доста интересни неща... самичка ще ходя на тях, те като не щат

Наистина за някои е голям кеф да се запознават по спирки, на път към спирки, пред магазина, зад магазина, в магазина, но за други това поведение се възприема като голяма досада.
Значи тичам до магазина със сестра ми, за да пазаруваме, защото децата плачат гладни и по пътя ме среща нейна съседка, която има нужда от приятели и започва да се запознава с мен. Много мило, радвам се, че ги привличам, но нито мястото, нито ситуацията, нито разговорът ще направят така, че да мисля за този човек и като за начало да си направим едно моренце.
Евентуално мъж-жена биха се привлекли така - заради готината визия, начина, по който тя му се е усмихнала, пък той я дръпнал да й каже нещо мило, пък тя го запомнила завинаги.... Но аз така да си придърпвам бабите, защото имали внучки на моята възраст... Малко филмово го разказвате.

Чували ли сте, че в най-големите мегаполиси, хората са най-самотни. В едно селце по-лесно ще се запознаеш с кмета, даскала и попа и десетината му жители, отколкото в столицата на европейска държава да поздравяваш хората по улиците и да ги наричаш "Май френд!" Те бързат, други планове имат, не да ти станат приятели. Какво като си отворен и умееш да им отнемеш 1-2 минути в задаване на въпроси.

Мен също често ме заприказват разни хора, но нито си ставаме близки, нито си разменяме телефоните, нито нищо. И за мен е супер досадно някакви хора, дето няма какво да правят, да ми губят времето. Особено пък непознати. Обикновено се оказва, че нещо не са наред с главата, с извинение...
С непознати се запознавам например по екскурзии, с някои след това сме поддържали контакти, но е различно от това да те заговарят по спирки и каси в магазина.

На мен в София не ми се налага да заговарям хората по улиците, но в чужбина и аз съм от контактните, свободните и спокойно, без притеснения питам някого за нещо. А и те често ме заговарят там - търговци на сувенири, продавачи на сладолед и разни подобни. Много е глупаво да си въобразявам, че търсят приятелството ми. Търсят си клиент, търсят си да купя магнити и бонбони от неговата сергия. Да, някои местни ми искат и телефон, фейсбук, настоятелни са. Още не е настъпило благоприятното обстоятелство, при което да си дам телефона просто ей така на някого от кафето, от съседната маса.
Честно казано, случвало ми се е да го давам на непознати и винаги съм съжалявала след това. Но пак казвам, че това обикновено става при запознанства с противоположния пол. И не такива от улицата и в магазина, а например сме били заедно в група на Витоша, на Рожден ден с общи познати.

Въобще репликата "хайде да бъдем приятели/приятелки" за мене е подходяща за детската градина и първите години в училище.

Това казах и аз. Да си търси старите приятелства и да внимава да не ги игнорира в бъдеще.

Не очаквах темата да предизвиква такъв интерес.
Имало е причина старите приятелства да са в миналато. Не е било просто отдалечаване от моя страна. Посочих пандемията, защото след нея животът ми коренно се промени. От както започнах да работя от вкъщи, имаше един период, в който почти не говорих с никого.
Това, че доста хора се включиха в тази тема, ми показва , че не съм само аз по този начин.

До човек си е! Миналият петък чакам си аз на спирката и идва една жена, като почна с това дали е минал автобуса, та чак до къде живеели децата и! Тези 15 мин. чакане ги запълнихме, че и един и същи хванахме и по пътя продължи.

А на теб допадна ли ти това, беше ли ти приятен разговора? Аз бих умряла от досада... Като студентка винаги запазвах единичното място във влака, защото е някакъв ужас 7 часа да слушаш хорските истории и да ти дрънкат и да те разпитват..