Здравейте, не знам дали някой от вас е преживял такова нещо..Не мога лесно да опиша ужасьт на това да си влюбен в някого,да споделяш целия си живот с него,да носиш детето му ,а на следващия ден да го реанимираш неуспешно..... Бяхме женени само 3 месеца,имахме много скандали за дребни неща и именно заради тези скандали се чувствам безкрайно виновна . Говорила сьм с психолог,той твърди ,че не мога толкова да повлияя на нечий живот,че склонността към самоубийство се заражда още в детството,че се дьлжи на психическа болест. Въпреки това в нощта ,в която това стана (13! Август) ние отново се скарахме и той излезе,след което никога повече не се върна.... Отглеждам сама нашето общо дете...Бих искала да попитам тук знаете ли за групи за взаимопомощ в София на хора,преживели подобни събития...имате ли личен опит сьс загубата на близьк от самоубийство..как се справяте с чувството за вина и тъга, които следват такова събитие...По-късно ровейки в неговия телефон се натъкнах на съобщения кьм собствения си профил,в които той месеци преди сьбитието планува своя край. Споменава,че е извършил неща , които не би признал никога .. Вьпреки това не зная дали е реалност или плод на неговия ум..
- Публикувана: 11 март 2023, 23:18 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2023, 16:39 ч.
Съпругът ми сложи край на живота си когато бях бременна
Разбира се, че не си виновна, не си го помисляй дори! Това е етап на преминаване през жестоката травма. Хвани се за детето си и превъзмогни ужаса, сигурна съм, че ще дойде момент, в който отново ще бъдеш щастлива! ❤️❤️❤️
Съболезнования!
Дано успеете да се успокоите някой ден. Детето ви има само вас, трябва да сте силна.
Мислите за самоубийство са нещо ужасяващо и не мисля, че битови скандали биха били тригер.
Страдал ли е от депресия съпруга ви, лекувал ли се е?
Във всеки случай е добре да поработите със психолог, за да изплувате от блатото на самообвиненията.
Ако това е някакво успокоение ще ви дам пример с Честър Бенингтън, който много е обичал съпругата си и децата си, имаше кариера но е страдал от депресия и се е самоубил.
Искам да кажа, че има и други случаи, с жертви на депресия.
Бъдете здрави!
Дано успеете да се успокоите някой ден. Детето ви има само вас, трябва да сте силна.
Мислите за самоубийство са нещо ужасяващо и не мисля, че битови скандали биха били тригер.
Страдал ли е от депресия съпруга ви, лекувал ли се е?
Във всеки случай е добре да поработите със психолог, за да изплувате от блатото на самообвиненията.
Ако това е някакво успокоение ще ви дам пример с Честър Бенингтън, който много е обичал съпругата си и децата си, имаше кариера но е страдал от депресия и се е самоубил.
Искам да кажа, че има и други случаи, с жертви на депресия.
Бъдете здрави!
Ами диагностицирана не,но имаше ужасни изблици на гняв...което при мьжете може да бъде белег на депресия...извьн тези моменти на чупене на вещи и крясъци, всьщност беше доста льчезарен и общителен човек...дори за секунда не ми е минавала мисьлта,че планува самоубийство
Съболезнования!
Дано успеете да се успокоите някой ден. Детето ви има само вас, трябва да сте силна.
Мислите за самоубийство са нещо ужасяващо и не мисля, че битови скандали биха били тригер.
Страдал ли е от депресия съпруга ви, лекувал ли се е?
Във всеки случай е добре да поработите със психолог, за да изплувате от блатото на самообвиненията.
Ако това е някакво успокоение ще ви дам пример с Честър Бенингтън, който много е обичал съпругата си и децата си, имаше кариера но е страдал от депресия и се е самоубил.
Искам да кажа, че има и други случаи, с жертви на депресия.
Бъдете здрави!
Дано успеете да се успокоите някой ден. Детето ви има само вас, трябва да сте силна.
Мислите за самоубийство са нещо ужасяващо и не мисля, че битови скандали биха били тригер.
Страдал ли е от депресия съпруга ви, лекувал ли се е?
Във всеки случай е добре да поработите със психолог, за да изплувате от блатото на самообвиненията.
Ако това е някакво успокоение ще ви дам пример с Честър Бенингтън, който много е обичал съпругата си и децата си, имаше кариера но е страдал от депресия и се е самоубил.
Искам да кажа, че има и други случаи, с жертви на депресия.
Бъдете здрави!
Аз говорех с психолог,той доста ми помогна....но ми се ще да се свържа с хора с подобна сьдба...мисля че това може да отговори на някои вътрешни въпроси
Може би е добре да тръгнете на психолог. Хубаво е да споделите с някой външен и все пак доклкото е възможно да ви даде някакви насоки.
Вие нямате вина, съпругът Ви е бил болен от депресия. Мислите са самоубийство не се появяват по вина на някого, той ги е имал отдавна. Голяма роля за отключването на депресия играят гените, а не Вие. Трябвало е да сподели и да се лекува, но не го е направил...Това също не е ваша вина. Депресията е лечимо заболяване, но за съжаление не винаги. Има пациенти, които въпреки многобройните терапии и престои в болница, просто искат да си отидат от този свят. И аз не мога да Ви кажа къде да намерите хора със сходна съдба, но продължавайте посещенията при психолог, докато не преодолеете мъката. Мога само да Ви прегърна виртуално и да Ви пожелая да гледате напред, а не да се тормозите. Това не става от днес за утре, дайте си време да минете през всичките фази на скръбта. Ако Ви се плаче, плачете, не отказвайте подкрепа от близките Ви, говорете, това е важно. Но не търсете вината в себе си.
И аз мисля, че е генетично заложено.
Баща ми е имал такива мисли, въпреки привидно нелошият живот, който имаше.
Брат ми се самоуби.
И за мен тази мисъл не е чужда.
Да не говорим, че след брат ми имам и подобни терзания. Защо не успях да го спра, защо не усетих какво се случва.
Но точно, защото имам представа как може тази мисъл да те завладее, с разума си разбирам, че не околните са толкова виновни. Всеки се спасява от живота както може, някои са агресивни с околните и ги мачкат, други успяват да намерят баланс, а трети напускат.
Баща ми е имал такива мисли, въпреки привидно нелошият живот, който имаше.
Брат ми се самоуби.
И за мен тази мисъл не е чужда.
Да не говорим, че след брат ми имам и подобни терзания. Защо не успях да го спра, защо не усетих какво се случва.
Но точно, защото имам представа как може тази мисъл да те завладее, с разума си разбирам, че не околните са толкова виновни. Всеки се спасява от живота както може, някои са агресивни с околните и ги мачкат, други успяват да намерят баланс, а трети напускат.
Генетичният фактор е научно доказан. При депресията специално ако имаш депресивно болен роднина от първи ранг (майка, баща), вероятността да се разболееш и ти от депресия е 15%. Няколко изследвания показват, че при наличието на болни роднини рискът да се разболееш е 3 до 5 пъти по-висок, отколкото при хора, които нямат депресивни роднини.
МоарейнД, прегръщам те и теб и съжалявам, за това, което си преживяла.
МоарейнД, прегръщам те и теб и съжалявам, за това, което си преживяла.
Аз говорех с психолог,той доста ми помогна....но ми се ще да се свържа с хора с подобна сьдба...мисля че това може да отговори на някои вътрешни въпроси
Какви въпроси?
И какъв е смисъла да се свързваш с такива хора и да си говорите за самоубийства и разни причини?
Приеми го така: това е негово лично решение. Каквото и да си казала, направила или ненаправила, химията в организма му е била нарушена. Изглежда, не се е лекувал - не пишеш да е взимал лекарства.
Неговият живот, неговият избор...
Съжалявам за стреса и мъката, и за загубата.
За група, потърси във фейсбук, там има какви ли не групи.
Успех и късмет!
Неговият живот, неговият избор...
Съжалявам за стреса и мъката, и за загубата.
За група, потърси във фейсбук, там има какви ли не групи.
Успех и късмет!
Групите за взаимопомощ в България не са популярни и са по-скоро изключение.
Ако знаете език бихте могла да търсите онлайн но това за мен е нож с две остриета, защото може да попаднете в измама.
Времето лекува, а най - добре лекува новата любов.
Сега ви се струва невъзможно, но животът продължава и сте длъжна да го приемете.
Ако знаете език бихте могла да търсите онлайн но това за мен е нож с две остриета, защото може да попаднете в измама.
Времето лекува, а най - добре лекува новата любов.
Сега ви се струва невъзможно, но животът продължава и сте длъжна да го приемете.
Съжалявам за загубата ви. Истината е, че дори тази вечер да бяхте гледали филм или правили любов, изхода щеше да е същия. Няма нещо, което сте правили или не правили, за да стигне до това. Всички имаме проблеми в ежедневието си, както и понякога се караме с близките, но това не може да се разглежда като причина за такова решение. Дали е имал депресия или друго психично заболяване, което не е диагностицирано и лекувано, няма как да се гадае.
Нормално е да имате много въпроси в главата си, с времето някои ще намерят своя отговор, други не. Трябва да продължите напред, това едно изключително тежко изпитание, но не бива да зацикляте на него и да се връщате назад.
Дори и да намерите конкретната причина защо го е направил няма да ви стане по-леко. Концентрирайте се над хубавите спомени, които имате с него и го помнете с тях.
Нормално е да имате много въпроси в главата си, с времето някои ще намерят своя отговор, други не. Трябва да продължите напред, това едно изключително тежко изпитание, но не бива да зацикляте на него и да се връщате назад.
Дори и да намерите конкретната причина защо го е направил няма да ви стане по-леко. Концентрирайте се над хубавите спомени, които имате с него и го помнете с тях.
Например как да се справим с чувството на вина,че не сме видели признаците и не сме предотвратили сьбитието
Какви въпроси?
И какъв е смисъла да се свързваш с такива хора и да си говорите за самоубийства и разни причини?
Аз говорех с психолог,той доста ми помогна....но ми се ще да се свържа с хора с подобна сьдба...мисля че това може да отговори на някои вътрешни въпроси
Какви въпроси?
И какъв е смисъла да се свързваш с такива хора и да си говорите за самоубийства и разни причини?
Всъщност това което правиш е да циклиш на едно място. Мислиш само за проблема, не за решение.
Даже в случая няма проблем, минала работа. Но ти циклиш, мислиш, тровиш се. Защо?
И като откриеш друга жена/мъж с подобен проблем, какво ще стане?
Тя ли ще ти премахне чувството за вина? Чуждата историйка как ще ти помогне.
Всъщност само ще си говорите за самоубийства. Тя ще сподели какво е преживяла, ти ще споделиш.
И какво? Смисъл аз не виждам.
Не си посегнала ти на живота му. Той се и взел решението. Да промениш миналото няма как, но като живееш в миналото и дълбаеш, губиш си времето, нервите, бъдещето.
Отиди на психолог. Ако сегашния не ти помага, намери друг лекар.
Дълбаенето, говоренето, разказването, нищо няма да промени, само дълбаеш, циклиш и живееш в един непрекъснат порочен кръг от отрицателност и това вреди на теб, а и на бебето ти.
Даже в случая няма проблем, минала работа. Но ти циклиш, мислиш, тровиш се. Защо?
И като откриеш друга жена/мъж с подобен проблем, какво ще стане?
Тя ли ще ти премахне чувството за вина? Чуждата историйка как ще ти помогне.
Всъщност само ще си говорите за самоубийства. Тя ще сподели какво е преживяла, ти ще споделиш.
И какво? Смисъл аз не виждам.
Не си посегнала ти на живота му. Той се и взел решението. Да промениш миналото няма как, но като живееш в миналото и дълбаеш, губиш си времето, нервите, бъдещето.
Отиди на психолог. Ако сегашния не ти помага, намери друг лекар.
Дълбаенето, говоренето, разказването, нищо няма да промени, само дълбаеш, циклиш и живееш в един непрекъснат порочен кръг от отрицателност и това вреди на теб, а и на бебето ти.
Например как да се справим с чувството на вина,че не сме видели признаците и не сме предотвратили сьбитието
А и никой човек не може да е отговорен за действията на други хора.
За свои действия да, но за негови?
Още повече, щом е крил.
Какви признаци да има...
Те признаците са, като някой каже какво мисли да прави. Това са признаците.
Например как да се справим с чувството на вина,че не сме видели признаците и не сме предотвратили сьбитието
А и никой човек не може да е отговорен за действията на други хора.
За свои действия да, но за негови?
Още повече, щом е крил.
Какви признаци да има...
Те признаците са, като някой каже какво мисли да прави. Това са признаците.
Ти явно не си даваш сметка, че с детето сте жертви на неговото решение, защото ви е подвел и излъгал.
Здравословно е да го помислиш и това, че не ти имаш вина и си отговорна, а си излъгана и жертва на ситуацията.
Разбира се не зацикляй и в ролята на жертва!
Просто трябва да разбереш, че съпругът ти те е подвел и излъгал и това е негово решение, а не по твоя вина. Безотговорно е човек влюбен, с малко дете да постъпи, както е постъпил той но това вече е факт и ако се предположи, че е бил с депресия, а не се е лекувал нищо не е можело да се направи.
Ами не личеше да има депресия като изключим пристъпите на гняв...именно заради тях го увещавах да отиде на лекар,обаче той отказа ..като цяло в Босна ,от кьдето беше той ходенето на психиатър е силно стигматизирано....поне с такива впечатления сьмОпитай се да разбереш, ама наистина да разбереш, че не си длъжна да ходиш след него и да го предпазваш да не посегне на себе си. Това той си го е мислил месеци наред и се е крил. Никакъв знак, никакъв сигнал, никакъв зов за помощ. Няма начин ти да предвидиш кой какво може да реши да прави, за да го предотвратиш.
А и никой човек не може да е отговорен за действията на други хора.
За свои действия да, но за негови?
Още повече, щом е крил.
Какви признаци да има...
Те признаците са, като някой каже какво мисли да прави. Това са признаците.
много съгласна с написаното.
Ти явно не си даваш сметка, че с детето сте жертви на неговото решение, защото ви е подвел и излъгал.
Здравословно е да го помислиш и това, че не ти имаш вина и си отговорна, а си излъгана и жертва на ситуацията.
Разбира се не зацикляй и в ролята на жертва!
Просто трябва да разбереш, че съпругът ти те е подвел и излъгал и това е негово решение, а не по твоя вина. Безотговорно е човек влюбен, с малко дете да постъпи, както е постъпил той но това вече е факт и ако се предположи, че е бил с депресия, а не се е лекувал нищо не е можело да се направи.
Например как да се справим с чувството на вина,че не сме видели признаците и не сме предотвратили сьбитието
А и никой човек не може да е отговорен за действията на други хора.
За свои действия да, но за негови?
Още повече, щом е крил.
Какви признаци да има...
Те признаците са, като някой каже какво мисли да прави. Това са признаците.
Ти явно не си даваш сметка, че с детето сте жертви на неговото решение, защото ви е подвел и излъгал.
Здравословно е да го помислиш и това, че не ти имаш вина и си отговорна, а си излъгана и жертва на ситуацията.
Разбира се не зацикляй и в ролята на жертва!
Просто трябва да разбереш, че съпругът ти те е подвел и излъгал и това е негово решение, а не по твоя вина. Безотговорно е човек влюбен, с малко дете да постъпи, както е постъпил той но това вече е факт и ако се предположи, че е бил с депресия, а не се е лекувал нищо не е можело да се направи.
Мило момиче, моите съболезнования. Много е тежко, трябва да минеш през всички фази на скръбта, включително и като си задаваш тези тежки, но ненужни (за страничния наблюдател) въпроси.
Обаче, бързо. Бързо трябва да се съвземеш, детето ти ще има нужда от двойно повече внимание. Виж, за неговото психично здраве ще си отговорна в голяма степен (макар че майките чудеса не можем да правим, колкото и да искаме)
Обаче, бързо. Бързо трябва да се съвземеш, детето ти ще има нужда от двойно повече внимание. Виж, за неговото психично здраве ще си отговорна в голяма степен (макар че майките чудеса не можем да правим, колкото и да искаме)
Да за сьжаление,те започнаха след като бях бременна...всичко се случи твърде бързо и още преди това да се случи започнах да осъзнавам ,че не мога да живея сред постоянни скандали..особено детето ми...именно затова му казах ,че ако не се лекува , вероятно ще се разделим....това сьщо ми тежи,може би моят ултиматум е сьщо причина това да се случи...Обаче не исках детето да гледа постоянно скандали....той обаче не се лекува,аз не го напуснах и накрая се случи това, което е просто най-лошият вариант.... Беше преживял войната в Босна и Херцеговина като дете...с целия и ужас,обсади и насилие и определено изпъкваше с някаква степен на липса на самосъхранение.... казвал е,че не го е страх от смьртта и като цяло не беше религиозен...
Не знам, но мъж да проявява пристъпи на гняв, ни връзка, ни сватба, ни дете.
И на него не му е било лесно, имал е явно душевни травми, но да хвърля и чупи някой - веднага бих се изнесла. На момента. Добре, че не си пострадала ти, защото и това можеше да се случи.
Ако се беше изнесла ти обаче, сега щеше да се обвиняваш, че затова е посегнал на себе си, защото си го оставила. Сега си му казала да се лекува - хайде пак ти виновна, макар че всъщност само лечението е можело наистина да помогне.
Ти разбираш ли, че си имала работа с човек с травма, със заболяване, който не е желаел да вземе мерки? То е като някой да страда от високо кръвно, да не взима мерки, въпреки, че знае за проблема и после това да го убие. Кой да е виновен...
Ако се беше изнесла ти обаче, сега щеше да се обвиняваш, че затова е посегнал на себе си, защото си го оставила. Сега си му казала да се лекува - хайде пак ти виновна, макар че всъщност само лечението е можело наистина да помогне.
Ти разбираш ли, че си имала работа с човек с травма, със заболяване, който не е желаел да вземе мерки? То е като някой да страда от високо кръвно, да не взима мерки, въпреки, че знае за проблема и после това да го убие. Кой да е виновен...
Обърни палачинката и се ядосай. Как така е решил да те изостави! Как така му е било по-важно да спаси себе си, пък вас с детето кучета ви яли.
Разбирам, че си искала да помогнеш - ами не си могла. Той е решил да си иде, той те е оставил. Ядосай се. Ти си тази, която продължава да живее и трябва да влачи и да отглежда детето сама. Махни го това от себе си. Неговите собствени страхове са били по-силни от любовта и грижата за теб.
Има и друго. Той се е чувствал нещастен, не е искал да бъде повече на тоя свят. Съгласи се с това, приеми го. Така е пожелал той, а ти го обичаш и искаш да е добре - ето сега е постъпил точно така, както е смятал, че ще бъде добре. Освободил се е от всичките си демони и мъки. Можеш да мислиш за него като спокоен и щастлив човек на друго място. Няма вина. Направил е точно това, което за него самия е било правилно. Кои сме ние, че да пречим на другите хора за такива неща. Колкото и да ги обичаме, любовта е също и в това да ги пуснем да бъдат там, където искат да бъдат. Твоят човек е избрал. Ти ще го пазиш в паметта си и ще отгледаш детето ви с цялата си любов.
Разбирам, че си искала да помогнеш - ами не си могла. Той е решил да си иде, той те е оставил. Ядосай се. Ти си тази, която продължава да живее и трябва да влачи и да отглежда детето сама. Махни го това от себе си. Неговите собствени страхове са били по-силни от любовта и грижата за теб.
Има и друго. Той се е чувствал нещастен, не е искал да бъде повече на тоя свят. Съгласи се с това, приеми го. Така е пожелал той, а ти го обичаш и искаш да е добре - ето сега е постъпил точно така, както е смятал, че ще бъде добре. Освободил се е от всичките си демони и мъки. Можеш да мислиш за него като спокоен и щастлив човек на друго място. Няма вина. Направил е точно това, което за него самия е било правилно. Кои сме ние, че да пречим на другите хора за такива неща. Колкото и да ги обичаме, любовта е също и в това да ги пуснем да бъдат там, където искат да бъдат. Твоят човек е избрал. Ти ще го пазиш в паметта си и ще отгледаш детето ви с цялата си любов.
Наскоро колега на съпруга ми се самоуби. Не го познавах, бях го виждала само на снимки и бях чувала да се говори за него. Някак изключително тъжно ми беше дни наред. Но аз по принцип имам склонността да мисля прекалено много как някой човек се чувства в дадена ситуация. Самоубийците, които искат на всяка цена да отнемат живота си, изключително усърдно прикриват намеренията си, защото не искат никой да ги спира. Кураж, скъпа, само времето ще те излекува, но знай че вината не е твоя!
Съболезнования мило момиче. И аз съм от тези, които изпитват чувство за вина. Моят съпруг не се самоуби, но може би си докара инфаркта с вредните си навици, с нежеланието си да ходи на лекари. Още по-зле се чувствам, защото преди 13 години , той буквално ми спаси живота, след раждането не ми бяха махнали всички конци и аз от ден на ден се чувствах все по-зле, вдигах температура, не можех да стоя права, не можех да сляза с асансьора до входа да отворя вратата. Не си обръщах внимание, защото бебето се роди много слабо и с проблеми, тогава той намери кой да я гледа, записа ми час за лекар и буквално ме закара, както се кара дете. Трябваше и аз дори насила, против волята му, да го спася. Какво ми помага на мен -гледам все да съм заета, на работа, помагам на дъщеря ми да се готви за матурите(не ходи на уроци), гледам често да ходя при баща ми и да му обръщам внимание. Пиша и в една група във фейсбук"Загубих безвъзвратно любимия човек" и тук в темата на вдовците, на мен това ми действа като психолог и ми олеква, не ме натоварва. Говорих няколко пъти и с училищния психолог на детето, понеже тя отказва да посети психолог и имам чувство, че и той ми помогна. Мисля също така, че той би искал да продължа живота си, преди 2 месеца го сънувах, много реалистичен сън и той ми каза да не го мисля него, да гледам детето. Колкото и да бях щастлива като го сънувах и не мисля, че това ми е пречило да си гледам детето, се опитвам да мисля, че така е по-добре за душата му, че е намерила покой. Не искам да го забравям, искам да си запазя хубавите спомени и искам заради него да ида на всички места, на които мечтаехме да отидем заедно.
Баба ми се е обесила.
Тогава бях в детската градина и имам спомен за събитията горе-долу.
В по-късно, след години родителите ми бяха при баба Ванга и са питали за баба, тя им е казала да не се упрекват, защото тя това решение отдавна го е била взела и дори е имала няколко опита, очевидно последния успешен.
Аз също страдам от разни травми и съм говорила с психолог на различни теми. Засягали сме и тази като за мен беше много полезно да чуя от него, че е грешно да подхождам с упрек към това нейно решения.
Напротив, трябва да приема с уважение към нея, че това е нейното решение, нека съдба.
Без упрек.
За вината също ми е казвал психологът, че хората сме склонни да си придаваме по-голяма важност отколкото всъщност имаме. В смисъл, ти сама раздуваш вината си приемайки, че си можела да промениш неговата съдба.
Тогава бях в детската градина и имам спомен за събитията горе-долу.
В по-късно, след години родителите ми бяха при баба Ванга и са питали за баба, тя им е казала да не се упрекват, защото тя това решение отдавна го е била взела и дори е имала няколко опита, очевидно последния успешен.
Аз също страдам от разни травми и съм говорила с психолог на различни теми. Засягали сме и тази като за мен беше много полезно да чуя от него, че е грешно да подхождам с упрек към това нейно решения.
Напротив, трябва да приема с уважение към нея, че това е нейното решение, нека съдба.
Без упрек.
За вината също ми е казвал психологът, че хората сме склонни да си придаваме по-голяма важност отколкото всъщност имаме. В смисъл, ти сама раздуваш вината си приемайки, че си можела да промениш неговата съдба.
Човек не идва доброволно на света, но защо пък да няма право да си отиде доброволно?
Жалкото е, ако с хапчета може да се обърне това състояние, така че животът да не е мъчение за този човек. Но от зле разбран срам да не иска да се лекува. Жалко. Но никой не е виновен, даже самият човек не е.
Жалкото е, ако с хапчета може да се обърне това състояние, така че животът да не е мъчение за този човек. Но от зле разбран срам да не иска да се лекува. Жалко. Но никой не е виновен, даже самият човек не е.
[в началото,това се случи преди 2 години и половина бях страшно ядосана,тъй като ние бяхме женени,а бракът е преди всичко обещание...чувствах се предадена и изльгана,но с времето остана само разкаяние,че можех да бъда по-добра съпруга и болка,че нещата се развиха така[/b]
Обърни палачинката и се ядосай. Как така е решил да те изостави! Как така му е било по-важно да спаси себе си, пък вас с детето кучета ви яли.
Разбирам, че си искала да помогнеш - ами не си могла. Той е решил да си иде, той те е оставил. Ядосай се. Ти си тази, която продължава да живее и трябва да влачи и да отглежда детето сама. Махни го това от себе си. Неговите собствени страхове са били по-силни от любовта и грижата за теб.
Има и друго. Той се е чувствал нещастен, не е искал да бъде повече на тоя свят. Съгласи се с това, приеми го. Така е пожелал той, а ти го обичаш и искаш да е добре - ето сега е постъпил точно така, както е смятал, че ще бъде добре. Освободил се е от всичките си демони и мъки. Можеш да мислиш за него като спокоен и щастлив човек на друго място. Няма вина. Направил е точно това, което за него самия е било правилно. Кои сме ние, че да пречим на другите хора за такива неща. Колкото и да ги обичаме, любовта е също и в това да ги пуснем да бъдат там, където искат да бъдат. Твоят човек е избрал. Ти ще го пазиш в паметта си и ще отгледаш детето ви с цялата си любов.
Разбирам, че си искала да помогнеш - ами не си могла. Той е решил да си иде, той те е оставил. Ядосай се. Ти си тази, която продължава да живее и трябва да влачи и да отглежда детето сама. Махни го това от себе си. Неговите собствени страхове са били по-силни от любовта и грижата за теб.
Има и друго. Той се е чувствал нещастен, не е искал да бъде повече на тоя свят. Съгласи се с това, приеми го. Така е пожелал той, а ти го обичаш и искаш да е добре - ето сега е постъпил точно така, както е смятал, че ще бъде добре. Освободил се е от всичките си демони и мъки. Можеш да мислиш за него като спокоен и щастлив човек на друго място. Няма вина. Направил е точно това, което за него самия е било правилно. Кои сме ние, че да пречим на другите хора за такива неща. Колкото и да ги обичаме, любовта е също и в това да ги пуснем да бъдат там, където искат да бъдат. Твоят човек е избрал. Ти ще го пазиш в паметта си и ще отгледаш детето ви с цялата си любов.
Има фази през които се минава.
Сигурно съм, че сте попадали на тази информация
https://www.novavizia.com/pet-etapa-na-skrybtta-na-kyubler-ros/
Друго, което ми хрумва е, че вашият съпруг е ваш учител.
Вие нямате власт над неговият живот но имате над своя и на този на детето, докато порасне. Приемете случилото се като урок, да тежък урок но урок.
Сигурно съм, че сте попадали на тази информация
https://www.novavizia.com/pet-etapa-na-skrybtta-na-kyubler-ros/
Друго, което ми хрумва е, че вашият съпруг е ваш учител.
Вие нямате власт над неговият живот но имате над своя и на този на детето, докато порасне. Приемете случилото се като урок, да тежък урок но урок.
Не се чувствай виновна за емоциите си. Ние нямаме власт над това как се чувстваме. Затова има и израз - разумът казва едно, но сърцето друго. Ти може с разума си да осъзнаваш, че трябва да продължиш напред, да се грижиш за живота си и този на детето си и т.н. Това обаче не елиминира факта, че болката, която си изпитала и все още изпитваш е огромна и не може да бъде заличена лесно. Бих я сравнила с това да загубиш крак, ръка, око… нещо такова. Макар че нямам опит точно с това, имам друг опит, който ме научи, че не трябва да сме виновни за начина, по който се чувстваме. Ти имаш една от най-основателните причини да се чувстваш зле. Днес ще си добре, утре не, после пак ще си добре, после пак не и така… дай време на душата си да преболедува. Имаш нужда. Иначе защо го е направил е наистина безсмислено да се питаш. Само той знае.
Човекът е бил психичноболен. Не можеш да го спасиш - от опит ти казвам. Пият се едни лекарства, които го превръщат в зеленчук. Но ефектът е временен - накрая пак се самоубива или умира от страничните ефекти на лекарствата. Тежко е, но не е нещо, което зависи от теб. Срещай се често с приятели, не оставай сама за дълго, намирай си работа да те разсейва, чети книги, загледай някой сериал, с времето ще се почувстваш по-добре. Но трябва и воля, трябва да поискаш да се отървеш от тази болка съзнателно.
Човекът е бил психичноболен. Не можеш да го спасиш - от опит ти казвам. Пият се едни лекарства, които го превръщат в зеленчук. Но ефектът е временен - накрая пак се самоубива или умира от страничните ефекти на лекарствата.
Тези теми се четат от хора с проблеми и или техни близки, а думите ви звучат безнадеждно и компрометират.
Дано не съм ви засегнала!
Вие мен, да!
Не знам дали е така,четох ,че 90процента от хората,които се самоубиват имат психична болест,10 процента не....както казах освен пристъпите на гняв ,той никога не ми е изглеждал депресивен...именно затова случилото се още повече ме шокира...нямаше индикации
Човекът е бил психичноболен. Не можеш да го спасиш - от опит ти казвам. Пият се едни лекарства, които го превръщат в зеленчук. Но ефектът е временен - накрая пак се самоубива или умира от страничните ефекти на лекарствата. Тежко е, но не е нещо, което зависи от теб. Срещай се често с приятели, не оставай сама за дълго, намирай си работа да те разсейва, чети книги, загледай някой сериал, с времето ще се почувстваш по-добре. Но трябва и воля, трябва да поискаш да се отървеш от тази болка съзнателно.
Антидепресантите не те правят зеленчук в никакъв случай. Не е хубаво така да се внушава и хората да се отказват от лечение, защото са чули такива приказки.
Домлика, депресията при мъжете често се изразява с агресивни епизоди. И един депресивен може да има съвсем нормално поведение и никой нищо да не забележи. Той това самоубийство го е планирал, което значи, че не страда от депресия от вчера. Ти не си психиатър, че да можеш да различиш и най-скритите симптоми. Той е трябвало да сподели. Не го е направил, приеми го като негов избор. Ти не можеш да насилиш някой да се лекува. Не задълбавай повече в това чувство за вина, то няма да помогне нито на покойния, нито на теб.
Домлика, депресията при мъжете често се изразява с агресивни епизоди. И един депресивен може да има съвсем нормално поведение и никой нищо да не забележи. Той това самоубийство го е планирал, което значи, че не страда от депресия от вчера. Ти не си психиатър, че да можеш да различиш и най-скритите симптоми. Той е трябвало да сподели. Не го е направил, приеми го като негов избор. Ти не можеш да насилиш някой да се лекува. Не задълбавай повече в това чувство за вина, то няма да помогне нито на покойния, нито на теб.
Мила авторке, струва ми се, че ти проектираш върху себе си цялата "вина" за случилото се. Дори да се беше усъмнила в нещо, рядко хората, които не искат живота си могат да бъдат спасени. Нима щеше да го дебнеш цял живот, всяка минута? Близка до нас жена имаше 2 опита, лекуваше се под натиск на близки, следяха я много изкъсо повярвай това е много трудно за близките, накрая отново намери начин и изпълни намерението си.
Приеми го като негов избор. Той е искал така. По някаква причина живота му не му е бил ценен. Замисли се за хората, които със зъби и нокти драпат, за да защитят живота си, операции, процедури, но искат и се борят. Със същия хъс съпруга ти не е искал този живот. Приеми решението му и заживей в мир със себе си.
Приеми го като негов избор. Той е искал така. По някаква причина живота му не му е бил ценен. Замисли се за хората, които със зъби и нокти драпат, за да защитят живота си, операции, процедури, но искат и се борят. Със същия хъс съпруга ти не е искал този живот. Приеми решението му и заживей в мир със себе си.
Това е глупост, дори не глупост, а изключително вредно и опасно твърдение точно в тази тема. Медицината в областта на психиатрията е много напреднала в последните десетилетия и много хора с психични проблеми благодарение на правилното лечение са имали шанс да водят нормален или поне задоволителен живот. Има и тежки случаи на депресия и други психични болести, които не се влияят от лекарствата, при други ефекта им е с много не е добър, но това далече не са всички случаи. Без лечение често изхода е фатален, така че внимавайте с подобни твърдения из форумите.
Двете неща са еднакво важни. Ако групите за взаимопомощ не помагаха, нямаше да са толкова популярни. Задължително обаче групата трябва да е водена от дипломиран специалист, който да ви насочва да минете през всички етапи на мъката и на приемането. Ако просто си говориш с хора със сходна съдба, рискуваш да дълбаеш на едно място с години.
Това е глупост, дори не глупост, а изключително вредно и опасно твърдение точно в тази тема. Медицината в областта на психиатрията е много напреднала в последните десетилетия и много хора с психични проблеми благодарение на правилното лечение са имали шанс да водят нормален или поне задоволителен живот. Има и тежки случаи на депресия и други психични болести, които не се влияят от лекарствата, при други ефекта им е с много не е добър, но това далече не са всички случаи. Без лечение често изхода е фатален, така че внимавайте с подобни твърдения из форумите.
Да ходя тогава и аз да скачам, след като не съм успяла да спра брат си.
Твърдения като твоето е изключително вредно и опасно точно в тази тема, така че внимавайте с подобни твърдения из форумите.
в началото,това се случи преди 2 години и половина бях страшно ядосана,тъй като ние бяхме женени,а бракът е преди всичко обещание...чувствах се предадена и изльгана,но с времето остана само разкаяние,че можех да бъда по-добра съпруга и болка,че нещата се развиха така
Здравей пак. На пресекулки влизам и някак изтървах, че си ми писала. Винаги ще си спомняме тежките неща, да знаеш. Не е лесно. Има една приказка, която харесвам - човек не съжалява толкова за нещата, които е направил, колкото за онези неща, които не е. Ще ти се, иска ти се, да си направила, ама не би. То не може навсякъде да огреем. Или във всеки момент да уцелим най-правилното. Нали така. Не може да изчезне никоя загуба. Не знам дали ще ти помогне група, но ако така ще се усетиш по-неизолирана, потърси. Притеснявам се само да не те повлекат още депресивни хора. Много хора не се възстановяват, рухват и се променят фатално след загуба и ако се сближиш с някой такъв, може или да те изплаши (за мен е по-добрият вариант), или да си кажеш - ето какво става, няма надежда и за мен да се оправя. Ако намериш група, не се сближавай извън сбирките и избягвай мрачните личности, особено ако някой от тях го усетиш, че пие. Потъват. Просто внимавай. Според мен с времето ще ти олекне, ще създадеш спомени, които няма да са свързани с мъжа ти, а само с детето и теб. Опитвай да забелязваш всички дребни хубави неща - дори ако не са достатъчно чести. Животът напук сякаш дава понякога по цяла кошница изпитания наведнъж. Но ти ще се усмихваш. Всички съжаляваме за какви ли не пропуснати, загубени или объркани неща, обаче в бъдещето напред с всяко нещо, което правиш, ще позакърпваш това недоволство от себе си. Да си жива и здрава и детенцето с теб. Ще бъдеш добре, само още известно време да мине.
Моите най- искрени съболезнования! И аз преминах през този ад, но без дете.
Много ти е прясно, половин година нищо не е. Аз нямам спомен от първата половин година, всичко ми е филм, чудех се как аз да оцелея. След 2 години вече има доста дни, в които не съм депресирана. Времето лекува до известна степен.
Не си ти виновна, това е болест! Напрвих и търпях много неща за да помогна, но това е болест като физиологичните, не може да се оправи ей така.
Продължавай с терапията, избирай много с кой общуваш. Не търси разбиране- повечето хора не могат да разберат тази болка, ако не им се е случила. Пиши ми на лично, ако имаш желание и нужда.
Много ти е прясно, половин година нищо не е. Аз нямам спомен от първата половин година, всичко ми е филм, чудех се как аз да оцелея. След 2 години вече има доста дни, в които не съм депресирана. Времето лекува до известна степен.
Не си ти виновна, това е болест! Напрвих и търпях много неща за да помогна, но това е болест като физиологичните, не може да се оправи ей така.
Продължавай с терапията, избирай много с кой общуваш. Не търси разбиране- повечето хора не могат да разберат тази болка, ако не им се е случила. Пиши ми на лично, ако имаш желание и нужда.
Каквото и да си говорим, заради преживените травми животът на този човек е бил ад. Никой от нас не е преживявал война и изобщо не можем да си представим за какви ужасии става дума.
Сега само това остава, неговата съдба да превърне твоя живот в ад.
Тъгувай, но приеми избора му, приеми, че той няма вина за това, че е станал жертва на страшни обстоятелства и на предразсъдъците на своя народ към необходимото лечение. Не е могъл да се справи сам, но и не е желаел помощ.
Със сигурност той никога не би искал ти да се сринеш, а да отгледаш едно здраво и щастливо детенце, а и ти самата да си здрава и щастлива.
Сега само това остава, неговата съдба да превърне твоя живот в ад.
Тъгувай, но приеми избора му, приеми, че той няма вина за това, че е станал жертва на страшни обстоятелства и на предразсъдъците на своя народ към необходимото лечение. Не е могъл да се справи сам, но и не е желаел помощ.
Със сигурност той никога не би искал ти да се сринеш, а да отгледаш едно здраво и щастливо детенце, а и ти самата да си здрава и щастлива.
Всьщност минаха вече 2 години и половина,но и аз имам много дни,в които сьм ужасно уплашена и потисната....Премислянето на миналото сякаш никога не свършва....
Моите най- искрени съболезнования! И аз преминах през този ад, но без дете.
Много ти е прясно, половин година нищо не е. Аз нямам спомен от първата половин година, всичко ми е филм, чудех се как аз да оцелея. След 2 години вече има доста дни, в които не съм депресирана. Времето лекува до известна степен.
Не си ти виновна, това е болест! Напрвих и търпях много неща за да помогна, но това е болест като физиологичните, не може да се оправи ей така.
Продължавай с терапията, избирай много с кой общуваш. Не търси разбиране- повечето хора не могат да разберат тази болка, ако не им се е случила. Пиши ми на лично, ако имаш желание и нужда.
Много ти е прясно, половин година нищо не е. Аз нямам спомен от първата половин година, всичко ми е филм, чудех се как аз да оцелея. След 2 години вече има доста дни, в които не съм депресирана. Времето лекува до известна степен.
Не си ти виновна, това е болест! Напрвих и търпях много неща за да помогна, но това е болест като физиологичните, не може да се оправи ей така.
Продължавай с терапията, избирай много с кой общуваш. Не търси разбиране- повечето хора не могат да разберат тази болка, ако не им се е случила. Пиши ми на лично, ако имаш желание и нужда.
Това е абсолютно нормално, и мен ме връхлитат вълни на мъка.
Опитай се да проумееш, че не си виновна, ако искаш прочети за различни ментални болести- това не е причинило състояние.
Ако имаш възможност промени средата си - жилище, приятели и тн.. изгради нов свят за теб и детето… болката няма да свърши, но се опитай да дишаш.
Опитай се да проумееш, че не си виновна, ако искаш прочети за различни ментални болести- това не е причинило състояние.
Ако имаш възможност промени средата си - жилище, приятели и тн.. изгради нов свят за теб и детето… болката няма да свърши, но се опитай да дишаш.
Това се случи на екскурзия в Будва...в момента сьм в София
Подкрепям за смяната на жилището, ако все още не си го направила. Местата носят страшно много спомени, които в твоя случай може да са отровни.
На секундата се изтрий от всички подобни депресарски групи!
Помни, че имаш само един-единствен живот и не можеш да контролираш друг, дори на собственото си дете.
Подкрепяй себе си позитивно и хората, които обичаш.
Ще ти пратя линк на лични, където можеш да откриеш нещо, което ще ти е от полза понякога...
Помни, че имаш само един-единствен живот и не можеш да контролираш друг, дори на собственото си дете.
Подкрепяй себе си позитивно и хората, които обичаш.
Ще ти пратя линк на лични, където можеш да откриеш нещо, което ще ти е от полза понякога...
Аз говорех с психолог,той доста ми помогна....но ми се ще да се свържа с хора с подобна сьдба...мисля че това може да отговори на някои вътрешни въпроси
Може би е добре да тръгнете на психолог. Хубаво е да споделите с някой външен и все пак доклкото е възможно да ви даде някакви насоки.
Не задълбавай в драмата, тъгата и нещастието, обгърни се в слънце и положителни емоции. Навсякъде където пишеш и търсиш, алгоритмите на търсачките онлайн започват да ти показват само това, навсякъде около теб те залива тъжна и депресантска информация.
Погрижи се за себе си здравословно и менталното, ти нямаш вина, ни най-малка в това , което се е случило. Гледай напред и си направи изследване за дефицит на витамин Д, Б13, феритин!
Да не изглежда лаишки, моят свекър се самоуби и беше планувал всичко, през нощта беше изпратил смс дори на погребалната агенция, а беше вярващ и набожен човек. Това нещо е бъг в главата на тези хора, недобро оросяване на мозъка или липса на достатъчно кислород.
На мой приятел майка му се самоуби. Имаше депресия и няколко неуспешни опита за самоубийство. Пиеше антидепресанти, никога не я оставяха сама и я пазеха, но тя пак намери начин.
Брат й също се самоуби, обесвайки се (години преди нея). Изключително весел човек беше, нямаше признаци на депресия.
Тук вина ти нямаш, Домлика. Това е болестно състояние - доказателството е, че вървиш против вродения си инстинкт за самосъхранение.
Брат й също се самоуби, обесвайки се (години преди нея). Изключително весел човек беше, нямаше признаци на депресия.
Тук вина ти нямаш, Домлика. Това е болестно състояние - доказателството е, че вървиш против вродения си инстинкт за самосъхранение.
Каквито и да са били причините, със сигурност са били важни само за него.
Приемете го като трагичен инцидент.
Живот с мъж, който е психически нестабилен, може да бъде истински ад.
Вие нямате никаква вина за нищо. Излишно се ровите и губите време от краткия живот.
Много жени отглеждат децата си сами. Предполагам, че сте млада жена. Загърбете миналото, радвайте се на настоящето и работете за щастливо бъдеще.
Приемете го като трагичен инцидент.
Живот с мъж, който е психически нестабилен, може да бъде истински ад.
Вие нямате никаква вина за нищо. Излишно се ровите и губите време от краткия живот.
Много жени отглеждат децата си сами. Предполагам, че сте млада жена. Загърбете миналото, радвайте се на настоящето и работете за щастливо бъдеще.
Да се изкажа, въпреки че опитът ми не е точно сходен. Разделих се с мъжа ми, замина за чужбина, карахме се много и т.н. По едно време само се чудех в каква група да се завра, да се оплаквам, да се оплаквам от него, да чопля, до отмъщавам...
Ужасно е, забиващо е и е много вредно.
Намери си някакво забавление, каквото и да е - разходки, приятелки, спорт. Не се забивай.
Ужасно е, забиващо е и е много вредно.
Намери си някакво забавление, каквото и да е - разходки, приятелки, спорт. Не се забивай.
Всьщност минаха вече 2 години и половина,но и аз имам много дни,в които сьм ужасно уплашена и потисната....Премислянето на миналото сякаш никога не свършва....
Моите най- искрени съболезнования! И аз преминах през този ад, но без дете.
Много ти е прясно, половин година нищо не е. Аз нямам спомен от първата половин година, всичко ми е филм, чудех се как аз да оцелея. След 2 години вече има доста дни, в които не съм депресирана. Времето лекува до известна степен.
Не си ти виновна, това е болест! Напрвих и търпях много неща за да помогна, но това е болест като физиологичните, не може да се оправи ей така.
Продължавай с терапията, избирай много с кой общуваш. Не търси разбиране- повечето хора не могат да разберат тази болка, ако не им се е случила. Пиши ми на лично, ако имаш желание и нужда.
Много ти е прясно, половин година нищо не е. Аз нямам спомен от първата половин година, всичко ми е филм, чудех се как аз да оцелея. След 2 години вече има доста дни, в които не съм депресирана. Времето лекува до известна степен.
Не си ти виновна, това е болест! Напрвих и търпях много неща за да помогна, но това е болест като физиологичните, не може да се оправи ей така.
Продължавай с терапията, избирай много с кой общуваш. Не търси разбиране- повечето хора не могат да разберат тази болка, ако не им се е случила. Пиши ми на лично, ако имаш желание и нужда.
Има различни техники за контролиране на мислите. Разучи в нета и ги използвай. Щом се усетиш, че мислиш за миналото веднага осъзнато спри и започни да търсиш други мисли. В началото ще ти е трудно, но с времето тези мисли ще отшумят. Станалото е станало, не можеш да го върнеш, не можеш да го промениш. Остава ти само да го приемеш и да продължиш. Ти си му родила дете, запазила си част от него в сърцето си. Ако мислиш за него, то нека е за хубавите ви моменти заедно. Знам, че съвета ми звучи жестоко, но ти си жива и единственото, което има смисъл е да намериш начин да продължиш заради себе си и заради детето. Не съсипвай живота си заради неговите решения. Едва ли той би искал това.
Един трик прочетох. Щом започнете с тревожните мисли, си казвате, че ще мислите за това в друг момент. Аз си определям "утре на обяд". Обикновено на обяд съм толкова заета, че няма време за лоши мисли.
X
Реклама