Съпругът ми сложи край на живота си когато бях бременна

  • 7 561
  • 55
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 79
Всьщност минаха вече 2 години и половина,но и аз имам много дни,в които сьм ужасно уплашена и потисната....Премислянето на миналото сякаш никога не свършва....
Моите най- искрени съболезнования! И аз преминах през този ад, но без дете.
Много ти е прясно, половин година нищо не е. Аз нямам спомен от първата половин година, всичко ми е филм, чудех се как аз да оцелея. След 2 години вече има доста дни, в които не съм депресирана. Времето лекува до известна степен.

Не си ти виновна, това е болест! Напрвих и търпях много неща за да помогна, но това е болест като физиологичните, не може да се оправи ей така.
Продължавай с терапията, избирай много с кой  общуваш. Не търси разбиране- повечето хора не могат да разберат тази болка, ако не им се е случила. Пиши ми на лично, ако имаш желание и нужда.

# 46
  • Мнения: 1 109
Това е абсолютно нормално, и мен ме връхлитат вълни на мъка.

Опитай се да проумееш, че не си виновна, ако искаш прочети за различни ментални болести- това не е причинило състояние.

Ако имаш възможност промени средата си - жилище, приятели и тн.. изгради нов свят за теб и детето… болката няма да свърши, но се опитай да дишаш.

# 47
  • София
  • Мнения: 2 625
Подкрепям за смяната на жилището, ако все още не си го направила. Местата носят страшно много спомени, които в твоя случай може да са отровни.

# 48
  • Мнения: 79
Това се случи на екскурзия в Будва...в момента сьм в София
Подкрепям за смяната на жилището, ако все още не си го направила. Местата носят страшно много спомени, които в твоя случай може да са отровни.

# 49
  • out of space
  • Мнения: 8 574
На секундата се изтрий от всички подобни депресарски групи!
Помни, че имаш само един-единствен живот и не можеш да контролираш друг, дори на собственото си дете.
Подкрепяй себе си позитивно и хората, които обичаш.
Ще ти пратя линк на лични, където можеш да откриеш нещо, което ще ти е от полза понякога...

# 50
  • Мнения: 2 288
Аз говорех с психолог,той доста ми помогна....но ми се ще да се свържа с хора с подобна сьдба...мисля че това може да отговори на някои вътрешни въпроси
Може би е добре да тръгнете на психолог. Хубаво е да споделите с някой външен и все пак доклкото е възможно да ви даде някакви насоки.
Бих Ви препоръчала, вместо да търсите общност със сходна съдба и ще ви натъжава, да търсите общност, в която ще се развивате и ще се чувствате полезна, удовлетворена и щастлива.
Не задълбавай в драмата, тъгата и нещастието, обгърни се в слънце и положителни емоции. Навсякъде където пишеш и търсиш, алгоритмите на търсачките онлайн започват да ти показват само това, навсякъде около теб те залива тъжна и депресантска информация.
Погрижи се за себе си здравословно и менталното, ти нямаш вина, ни най-малка в това , което се е случило. Гледай напред и си направи изследване за дефицит на витамин Д, Б13, феритин!

Да не изглежда лаишки, моят свекър се самоуби и беше планувал всичко, през нощта беше изпратил смс дори на погребалната агенция, а беше вярващ и набожен човек. Това нещо е бъг в главата на тези хора, недобро оросяване на мозъка или липса на достатъчно кислород.

# 51
  • Мнения: 1 381
На мой приятел майка му се самоуби. Имаше депресия и няколко неуспешни опита за самоубийство. Пиеше антидепресанти, никога не я оставяха сама и я пазеха, но тя пак намери начин.
Брат й също се самоуби, обесвайки се (години преди нея). Изключително весел човек беше, нямаше признаци на депресия.
Тук вина ти нямаш, Домлика. Това е болестно състояние - доказателството е, че вървиш против вродения си инстинкт за самосъхранение.

# 52
  • Мнения: 350
Каквито и да са били причините, със сигурност са били важни само за него.
Приемете го като трагичен инцидент.
Живот с мъж, който е психически нестабилен, може да бъде истински ад.
Вие нямате никаква вина за нищо. Излишно се ровите и губите време от краткия живот.
Много жени отглеждат децата си сами. Предполагам, че сте млада жена. Загърбете миналото, радвайте се на настоящето и работете за щастливо бъдеще.

# 53
  • София
  • Мнения: 38 811
Да се изкажа, въпреки че опитът ми не е точно сходен. Разделих се с мъжа ми, замина за чужбина, карахме се много и т.н.  По едно време само се чудех в каква група да се завра, да се оплаквам, да се оплаквам от него, да чопля, до отмъщавам...
Ужасно е, забиващо е и е много вредно.
Намери си някакво забавление, каквото и да е - разходки, приятелки, спорт. Не се забивай.

# 54
  • Мнения: 123
Всьщност минаха вече 2 години и половина,но и аз имам много дни,в които сьм ужасно уплашена и потисната....Премислянето на миналото сякаш никога не свършва....
Моите най- искрени съболезнования! И аз преминах през този ад, но без дете.
Много ти е прясно, половин година нищо не е. Аз нямам спомен от първата половин година, всичко ми е филм, чудех се как аз да оцелея. След 2 години вече има доста дни, в които не съм депресирана. Времето лекува до известна степен.

Не си ти виновна, това е болест! Напрвих и търпях много неща за да помогна, но това е болест като физиологичните, не може да се оправи ей така.
Продължавай с терапията, избирай много с кой  общуваш. Не търси разбиране- повечето хора не могат да разберат тази болка, ако не им се е случила. Пиши ми на лично, ако имаш желание и нужда.

Има различни техники за контролиране на мислите. Разучи в нета и ги използвай. Щом се усетиш, че мислиш за миналото веднага осъзнато спри и започни да търсиш други мисли. В началото ще ти е трудно, но с времето тези мисли ще отшумят. Станалото е станало, не можеш да го върнеш, не можеш да го промениш. Остава ти само да го приемеш и да продължиш. Ти си му родила дете, запазила си част от него в сърцето си. Ако мислиш за него, то нека е за хубавите ви моменти заедно. Знам, че съвета ми звучи жестоко, но ти си жива и единственото, което има смисъл е да намериш начин да продължиш заради себе си и заради детето. Не съсипвай живота си заради неговите решения. Едва ли той би искал това.

# 55
  • София
  • Мнения: 38 811
Един трик прочетох. Щом започнете с тревожните мисли, си казвате, че ще мислите за това в друг момент. Аз си определям "утре на обяд". Обикновено на обяд съм толкова заета, че няма време за лоши мисли.

Общи условия

Активация на акаунт