Съпругът ми сложи край на живота си когато бях бременна

Болката ще си остане, този млад човек е можел още да поживее, да си отгледате детенцето...
Но разкаянието е излишно. Ти си била хубавото в неговия живот. Лошото е дошло от другаде.

Има фази през които се минава.
Сигурно съм, че сте попадали на тази информация
https://www.novavizia.com/pet-etapa-na-skrybtta-na-kyubler-ros/
Друго, което ми хрумва е, че вашият съпруг е ваш учител.
Вие нямате власт над неговият живот но имате над своя и на този на детето, докато порасне. Приемете случилото се като урок, да тежък урок но урок.

Не се чувствай виновна за емоциите си. Ние нямаме власт над това как се чувстваме. Затова има и израз - разумът казва едно, но сърцето друго. Ти може с разума си да осъзнаваш, че трябва да продължиш напред, да се грижиш за живота си и този на детето си и т.н. Това обаче не елиминира факта, че болката, която си изпитала и все още изпитваш е огромна и не може да бъде заличена лесно. Бих я сравнила с това да загубиш крак, ръка, око… нещо такова. Макар че нямам опит точно с това, имам друг опит, който ме научи, че не трябва да сме виновни за начина, по който се чувстваме. Ти имаш една от най-основателните причини да се чувстваш зле. Днес ще си добре, утре не, после пак ще си добре, после пак не и така… дай време на душата си да преболедува. Имаш нужда. Иначе защо го е направил е наистина безсмислено да се питаш. Само той знае.

Човекът е бил психичноболен. Не можеш да го спасиш - от опит ти казвам. Пият се едни лекарства, които го превръщат в зеленчук. Но ефектът е временен - накрая пак се самоубива или умира от страничните ефекти на лекарствата. Тежко е, но не е нещо, което зависи от теб. Срещай се често с приятели, не оставай сама за дълго, намирай си работа да те разсейва, чети книги, загледай някой сериал, с времето ще се почувстваш по-добре. Но трябва и воля, трябва да поискаш да се отървеш от тази болка съзнателно.

здравейте, жалко, че и вие имате такъв опит но точно заради това считам, че тези ви думи са вредни.
Тези теми се четат от хора с проблеми и или техни близки, а думите ви звучат безнадеждно и компрометират.
Дано не съм ви засегнала!
Вие мен, да!

Не знам дали е така,четох ,че 90процента от хората,които се самоубиват имат психична болест,10 процента не....както казах освен пристъпите на гняв ,той никога не ми е изглеждал депресивен...именно затова случилото се още повече ме шокира...нямаше индикации

Антидепресантите не те правят зеленчук в никакъв случай. Не е хубаво така да се внушава и хората да се отказват от лечение, защото са чули такива приказки.
Домлика, депресията при мъжете често се изразява с агресивни епизоди. И един депресивен може да има съвсем нормално поведение и никой нищо да не забележи. Той това самоубийство го е планирал, което значи, че не страда от депресия от вчера. Ти не си психиатър, че да можеш да различиш и най-скритите симптоми. Той е трябвало да сподели. Не го е направил, приеми го като негов избор. Ти не можеш да насилиш някой да се лекува. Не задълбавай повече в това чувство за вина, то няма да помогне нито на покойния, нито на теб.

Съжалявам за това, което сте преживели.
За разлика от останалите аз смятам, че депресията има симптоми и проявление, но често е неразпознаваема за околните. Човек в депресия не мисли как да се скрие от околноти, просто заживя в свой свят, изпълнен с черни мисли и тъга.

Мила авторке, струва ми се, че ти проектираш върху себе си цялата "вина" за случилото се. Дори да се беше усъмнила в нещо, рядко хората, които не искат живота си могат да бъдат спасени. Нима щеше да го дебнеш цял живот, всяка минута? Близка до нас жена имаше 2 опита, лекуваше се под натиск на близки, следяха я много изкъсо повярвай това е много трудно за близките, накрая отново намери начин и изпълни намерението си.
Приеми го като негов избор. Той е искал така. По някаква причина живота му не му е бил ценен. Замисли се за хората, които със зъби и нокти драпат, за да защитят живота си, операции, процедури, но искат и се борят. Със същия хъс съпруга ти не е искал този живот. Приеми решението му и заживей в мир със себе си.

Това е глупост, дори не глупост, а изключително вредно и опасно твърдение точно в тази тема. Медицината в областта на психиатрията е много напреднала в последните десетилетия и много хора с психични проблеми благодарение на правилното лечение са имали шанс да водят нормален или поне задоволителен живот. Има и тежки случаи на депресия и други психични болести, които не се влияят от лекарствата, при други ефекта им е с много не е добър, но това далече не са всички случаи. Без лечение често изхода е фатален, така че внимавайте с подобни твърдения из форумите.

Двете неща са еднакво важни. Ако групите за взаимопомощ не помагаха, нямаше да са толкова популярни. Задължително обаче групата трябва да е водена от дипломиран специалист, който да ви насочва да минете през всички етапи на мъката и на приемането. Ако просто си говориш с хора със сходна съдба, рискуваш да дълбаеш на едно място с години.

Благодаря ти!
Да ходя тогава и аз да скачам, след като не съм успяла да спра брат си.
Твърдения като твоето е изключително вредно и опасно точно в тази тема, така че внимавайте с подобни твърдения из форумите.

Здравей пак. На пресекулки влизам и някак изтървах, че си ми писала. Винаги ще си спомняме тежките неща, да знаеш. Не е лесно. Има една приказка, която харесвам - човек не съжалява толкова за нещата, които е направил, колкото за онези неща, които не е. Ще ти се, иска ти се, да си направила, ама не би. То не може навсякъде да огреем. Или във всеки момент да уцелим най-правилното. Нали така. Не може да изчезне никоя загуба. Не знам дали ще ти помогне група, но ако така ще се усетиш по-неизолирана, потърси. Притеснявам се само да не те повлекат още депресивни хора. Много хора не се възстановяват, рухват и се променят фатално след загуба и ако се сближиш с някой такъв, може или да те изплаши (за мен е по-добрият вариант), или да си кажеш - ето какво става, няма надежда и за мен да се оправя. Ако намериш група, не се сближавай извън сбирките и избягвай мрачните личности, особено ако някой от тях го усетиш, че пие. Потъват. Просто внимавай. Според мен с времето ще ти олекне, ще създадеш спомени, които няма да са свързани с мъжа ти, а само с детето и теб. Опитвай да забелязваш всички дребни хубави неща - дори ако не са достатъчно чести. Животът напук сякаш дава понякога по цяла кошница изпитания наведнъж. Но ти ще се усмихваш. Всички съжаляваме за какви ли не пропуснати, загубени или объркани неща, обаче в бъдещето напред с всяко нещо, което правиш, ще позакърпваш това недоволство от себе си. Да си жива и здрава и детенцето с теб. Ще бъдеш добре, само още известно време да мине.

Моите най- искрени съболезнования! И аз преминах през този ад, но без дете.
Много ти е прясно, половин година нищо не е. Аз нямам спомен от първата половин година, всичко ми е филм, чудех се как аз да оцелея. След 2 години вече има доста дни, в които не съм депресирана. Времето лекува до известна степен.

Не си ти виновна, това е болест! Напрвих и търпях много неща за да помогна, но това е болест като физиологичните, не може да се оправи ей така.
Продължавай с терапията, избирай много с кой  общуваш. Не търси разбиране- повечето хора не могат да разберат тази болка, ако не им се е случила. Пиши ми на лично, ако имаш желание и нужда.

Каквото и да си говорим, заради преживените травми животът на този човек е бил ад. Никой от нас не е преживявал война и изобщо не можем да си представим за какви ужасии става дума.
Сега само това остава, неговата съдба да превърне твоя живот в ад.

Тъгувай, но приеми избора му, приеми, че той няма вина за това, че е станал жертва на страшни обстоятелства и на предразсъдъците на своя народ към необходимото лечение. Не е могъл да се справи сам, но и не е желаел помощ.

Със сигурност той никога не би искал ти да се сринеш, а да отгледаш едно здраво и щастливо детенце, а и ти самата да си здрава и щастлива.