Аз лично се дразня на наглите и нахални служители. Не ме вълнува с деца ли са, без деца ли са - ако са мързеливи, скатават се и гледат някой друг да им свърши работата, а мрънкат, че са ощетени и/или взимат малко пари, ами сори - дразнят ме и не мога да ги оправдая. Но с годините се научих, че съвестните хора са малко и ако не ме засягат пряко, да си действат както си решат. В крайна сметка си имат мениджъри и щом им се позволява това поведение - ами хубаво. Коя съм аз, та да се меся? Аз си имам директни подчинени, които съм си избирала внимателно и с мисъл, та да не се чудя как да им върша тяхната работа и да чакам с нетърпение сами да си бият шута. Разбрана съм, не правя изречения за по-ранни излизания, по-дълги обедни почивки и т.н., но задачите са изпълнени, таргетите са постигнати и всички по веригата са доволни. И колективът си е колектив, никой не гледа другарчето с раздразнение, завист или злоба, а се уважават и подкрепят. Дано да е все така.