Ти не, но Карма даде пример с такъв кандидат, който дори не беше за ключова позиция май. А ако някой ми ореже бонуса, ще търся сметка на шефа, не на колегата с деца или ипотека. Ако е такава политиката на фирмата, с фаворитизъм и смъкване на вина за финансови резултати върху мен, ми щом сме толкова важни за финансоеите им резултати, значи се подценяваме откъм заплата, и ще отидем там, където ни ценят подобаващо.
- Публикувана: 3 март 2023, 18:10 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2023, 09:23 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 84
“Всекиму според потребностите…” е тази ситуация 😂
Аз затова смятам, че почасовата работа е решението за такива ситуации. Имам колега, който работи на 80% натоварване (4 дена) и на 100% хоумофис (това е индивидуална уговорка, другите трябва да ходим поне от време на време). Идва само за годишния си разговор с началника примерно. Вече втора година се оплаква как не го повишили, как не му вдигнали с много заплатата и как получил малък бонус. Той е съвестен и си върши работата, но аз не мога да не проявя разбиране и към работодателя, който предпочита да дава повишенията в ранг и такива на заплатата, както и бонусите, на хората, на които разчита повече.
Примерът за кандидата беше за човек, който иска да си тръгва на обяд в петък (за да имал свободно време, не да си гледа децата като самотен баща примерно) - за първата си работа. Нека пита, отказано му е. В случая според мен е неадекватно за бранша да се задават такива въпроси, отделно че и от гледна точка на мениджъра няма защо да се правят излишни отстъпки за начинаещ, чиято стойност за компанията ще стане 0 чак когато го понаучим кое какво е. Той като абсолютен джуниър основно струва на компанията, не ѝ носи много. Всеки, който е обучавал начинаещи, знае защо.
За хора на ключови позиции се правят доста повече компромиси, точно защото за разлика от хората без много опит имат по-висока стойност за компанията.
Аз затова смятам, че почасовата работа е решението за такива ситуации. Имам колега, който работи на 80% натоварване (4 дена) и на 100% хоумофис (това е индивидуална уговорка, другите трябва да ходим поне от време на време). Идва само за годишния си разговор с началника примерно. Вече втора година се оплаква как не го повишили, как не му вдигнали с много заплатата и как получил малък бонус. Той е съвестен и си върши работата, но аз не мога да не проявя разбиране и към работодателя, който предпочита да дава повишенията в ранг и такива на заплатата, както и бонусите, на хората, на които разчита повече.
Примерът за кандидата беше за човек, който иска да си тръгва на обяд в петък (за да имал свободно време, не да си гледа децата като самотен баща примерно) - за първата си работа. Нека пита, отказано му е. В случая според мен е неадекватно за бранша да се задават такива въпроси, отделно че и от гледна точка на мениджъра няма защо да се правят излишни отстъпки за начинаещ, чиято стойност за компанията ще стане 0 чак когато го понаучим кое какво е. Той като абсолютен джуниър основно струва на компанията, не ѝ носи много. Всеки, който е обучавал начинаещи, знае защо.
За хора на ключови позиции се правят доста повече компромиси, точно защото за разлика от хората без много опит имат по-висока стойност за компанията.
Ето пак дискриминация за доходи, понеже имаш дете. Голяма драма е да се мръдне работното време с час. Като че ли всички с еднакво работно време, еднакво го спазват. Все едно сме в миналия век и извоюваме правата на жените да работят. Няма какво повече да кажа 😃 тотална ретроградност
Каква дискриминация, човекът си е избрал сам да работи на 80%. Почива един цял ден, работи другите дни стандартно.
И какво значи голяма работа да се мръдне, ще го мръдне работодателят ако е възможно и ако така прецени. Ако на работника не му изнася си търси друга работа, която да му пасва повече. Не виждам драмата.
Не мога да я разбера тая нагласа “работодателят ми е длъжен”.
И какво значи голяма работа да се мръдне, ще го мръдне работодателят ако е възможно и ако така прецени. Ако на работника не му изнася си търси друга работа, която да му пасва повече. Не виждам драмата.
Не мога да я разбера тая нагласа “работодателят ми е длъжен”.
И това смятам, че не би трябвало излишно да де налага някой да го казва. Затова е редно на родители да се позволява да работят на непълно работно време, така и очакванията спрямо тях са други.
Не разбирам този цитат в каква връзка. Двете неща не си противоречат, всъщност си пасват перфектно.
На колегата е позволено да работи на 80%, съответно е напасната заплата, бонусът и очакванията. Очакванията са по-ниски (както и приносът му), тоест и да ги изпълни ще получи примерно по-ниско увеличение на заплатата. Какво е неясно в логиката ми?
На колегата е позволено да работи на 80%, съответно е напасната заплата, бонусът и очакванията. Очакванията са по-ниски (както и приносът му), тоест и да ги изпълни ще получи примерно по-ниско увеличение на заплатата. Какво е неясно в логиката ми?
Проблемът е, че по вашата несломима ригидна логика, ако си родител, трябва или да имаш гъвкавост, но по-нисък доход, или пълнодневен надник, но никакви изключения. Как виждате и двете неща съвместими? А, забравих за суперхората с блестяща кариера и цветущ семеен живот, които браво на тях, но другите, неуспели да нацелят шаблона, всичките явно са мрънкалници.
Работиш на 100%, изпълняваш си професионалните задължения, през това време си вземаш бавачка? Какво да ти кажа, имането на деца струва пари - в единя случай плащаш за помощ, в другия това идва под формата на “пропуснати ползи”. Естествено, всеки е свободен да си търси работа, при която жертви не се правят нито откъм заплата, нито откъм родителство.
Не никакви изключения, а никакви “регулярни” изключения (не веднъж в месеца), които пречат на нормалния ход на работата, да. Ако няма значение кога започваш или приключваш, защо не. Ако обаче чрез тези промени колегите ти трябва да поемат повече работа, ти забавяш задачи, не си на разположение, когато е важно, да, не смятам, че работодателят е дойна крава и е длъжен да издържа някой, защото имал деца.
Не никакви изключения, а никакви “регулярни” изключения (не веднъж в месеца), които пречат на нормалния ход на работата, да. Ако няма значение кога започваш или приключваш, защо не. Ако обаче чрез тези промени колегите ти трябва да поемат повече работа, ти забавяш задачи, не си на разположение, когато е важно, да, не смятам, че работодателят е дойна крава и е длъжен да издържа някой, защото имал деца.
Като родител е нормално да си гъвкав. Ако не си гъвкав, все нещо страда. Ако не можеш да покриваш работните часове, сменяш работата си с такава, която ти дава достатъчно удобно за теб работно време. Ако не намираш, а трябва да бачкаш, хващаш се на по-малко часове, съответно за по-малко пари.
Ох, ама какво значи не искаш деца?
Децата са личен “проблем” и отговорност, не на шефа или на колежката. Като не можеш да се справяш, минаваш на 6 ч, взимаш бавачка, уговаряш се с баба или намираш вариант. Какво го интересува мениджъра ми аз дете ли взимам в 17 ч или искам да ходя на курс по португалски, който почва в 17:30?
Децата са лична отговорност, всеки се напасва както може.
Децата са личен “проблем” и отговорност, не на шефа или на колежката. Като не можеш да се справяш, минаваш на 6 ч, взимаш бавачка, уговаряш се с баба или намираш вариант. Какво го интересува мениджъра ми аз дете ли взимам в 17 ч или искам да ходя на курс по португалски, който почва в 17:30?
Децата са лична отговорност, всеки се напасва както може.
Очевидно ти не искаш деца, но не мисли, че всички хора, били те и добри професионалисти, споделят тези ценности.
А ти защо си мислиш, че знаеш какво искам? Аз пари за бавачка имам и бих си я плащала. Ако работя на непълно работно време ще съм подготвена, че няма да ме повишават със същата честота.
А ти какво искаш? Както и да работиш, всички да се съобразяват с теб, понеже евентуално си проимала деца? И после защо хората говорят за златни яйца, питате 😂
Децата не са "проблем", а именно защото са лична отговорност, е редно лично да си отговорен за тях... не си ги родил, за да общуваш с тях едва като станат пълнолетни... ти си родител, за да ги учиш на умения и възпитаваш, не само да ги взимаш от градина и храниш, това не е морско свинче...
И за тази цел не бих оценила директно да ме назидават да си резна от надника. Нямам нужда от микромениджмънт от колеги, единствено да доставям резултати на шефа. Точка.
И за тази цел не бих оценила директно да ме назидават да си резна от надника. Нямам нужда от микромениджмънт от колеги, единствено да доставям резултати на шефа. Точка.
Е, ако възнамеряваш да си домакиня и да си гледаш твоите (да не ти ги гледа никой друг), защо изобщо се изказваш по темата за работата?
Никой не ти реже от надника, че имаш деца. Или си работиш нормално и си получаваш заплатата, или ако ти се налага да работиш на непълно работно време ще получиш пропорционално по-ниска заплата. И без деца ако минеш на по-малка заетост се случва същото, нали така?
Никой не ти реже от надника, че имаш деца. Или си работиш нормално и си получаваш заплатата, или ако ти се налага да работиш на непълно работно време ще получиш пропорционално по-ниска заплата. И без деца ако минеш на по-малка заетост се случва същото, нали така?