Тинейджър-голям проблем за мама. Как да се справя?

Здравейте,
аз също имам проблем с 10 годишната си дъщеря и въпреки, че се мисля за добра майка непрекъснато търся в нас причината за нейното поведение (на мен и на мъжът ми). Прочетох книгата на д-р Кембъл Рос "Детето - как да го обичаме истински". Страшно ми хареса и открих някои мои пропуски във възпитанието. Също така разбрах колко е важно отношението на бащата в развитието на момичето. Както виждам и вие му отдавате малко значение. Следващата книга, която ще прочета в най-скоро време е "Тинейджърът - как да го обичаме истински". Сигурна съм, че и в нея ще открия много полезни съвети и изобщо не е вярно, че едно е на теория, а съвсем друго на практика. Стига да иска всеки родител може да има адекватно поведение към децата си и книгите са точно за това, да ни покажат, че сме на прав път, защото понякога само интуиция не е достатъчна, а често ни е нужна и мотивация. Когато  съм изнервена, заета или ядосана си припомням съвета, че адекватното ми поведение към децата сега е инвестиция в тяхното бъдеще.

Марги,не й забранявай да излиза,още повече,че не си в къщи да я контролираш.От опит ти казвам-ефект никакъв,даже още повече се нахъскват срещу нас.Разбира се,вечерният час се спазва строго,за да не стане някоя беля навън.Не й доставяй удоволствието да я питаш с кого излиза-като няма гадже,вероятно е приятелка.Следи я само за цигари,алкохол.
Спри с дългите речи.Няма ефект,само й правиш шоу.Спри изведнъж.Изненадай я,тя ще се обърка,няма да знае на какво се дължи промяната-дали пък вече не я обичаш и си се отказала от нея,като баща й?Забавно й е да те изкарва от нерви,ама вероятността да си изстинала към нея ще я уплаши и се надявам да се промени.С нейните камъни-по нейната глава.Тя мълчи и ти мълчиш.Започне ли да ти говори иронично,напусни стаята!Обясни спокойно,че ще я изслушаш,когато заговори възпитано.Да види колко е хубаво да говориш на стената.
Тя е в 7 клас,нали?Подхвърли й,че с този успех е излишно да плащаш да се явява на изпити за гимназия.Е,ще си загуби приятелките,защото те ще бъдат приети,но...
Какво е важно за нея-все нещо ще обича да прави,нещо,което не иска да загуби?Татко й не би ли могъл да помогне,нищо,че сте разделени?Някой друг роднина-баба,дядо?А че живееш в ад,това го вярвам.Въпреки всичко,тя те обича,само дето не знае как да го покаже.Така е-някои деца разбират от една дума(малката ми  дъщеря),с други(голямата)-постоянно се надхитряме.Но и това няма да трае вечно,смелост!Все някога тоя пубертет ще свърши.

lilac 
Благодаря ти и аз от сърце!!!!
Приемам мъдрите ти думи и за себе си!!!
 

Марги, пробвай със "заплаха".
След като не ми отговаряше на мобилния си в продължение на повече от 2часа, останах да спя в приятелка, като я помолих да й напише sms от свое име, че ми е станало лошо в къщи, докато съм била сама и се е наложило да извика бърза помощ...
А тя знае, че приятелката ми ходи често в командировки ...
Сега, докато звънна, ми се обажда на момента и разтревожено ме пита как съм
От там нататък ми се дават обяснения след колко време ще се прибере и кой ще я изпраща, щото виж, че пак ми станало лошо
Аз пък постепенно и незабележимо намалих и времето за отсъствието й от вкъщи, а за по-сигурно я помолих да ми напише на един лист тел. номера на приятелите си под предлог, че ако и е изтощена батерията (преди това й беше коза) да могат да я открият поне от бърза помощ
Естествено, вместо това, тя предпочита да е със заредена батерия на gsm-a и да научава първа!!!, ако
взема да примирам
Във вашия случай можеш да импровизираш - важното е, да усети чувството за вина и безизходица, ако се случи нещо с теб. Най-малкото - финансово е зависима от непредвидими ситуации.
Успех!

Моят син наближава тази опасна възраст. Подготвям се психически отсега. Помага ми в момента това, че е близо с една година по-малък от съучениците си и той самият вижда, че трудно им се изтърпяват пубертетските изцепки. Дано си го спомни след някой-друг месец. Старая се да разговаряме често, обикновено му разказвам каква съм била аз на неговата възраст, без премълчавания и идеализации. Не с цел да го предпазя, приела съм, че повечето неща ще научи само от собствен опит, а да е подготвен и да знае, че не е страшно да паднеш, а да не искаш да станеш. По отношение на излизанията обаче имаме строги правила - да знаем във всеки момент къде е и с кого и да имаме контакт с него от съображения за сигурност. Така сме били и аз с брат ми, независимо, че времената тогава бяха доста по-спокойни. Колкото до ученето, от първи клас насам е прието в семейството, че това е само негово задължение. Не проверявам научени уроци, домашни, нито раници. Ако е забравил нещо, да се черви сам. Е, случвало се е да ме повикат в училище, за да му обърна внимание, но след такива инциденти се амбицирва и наваксва. Естествено, за успех при кандидатстване тази година има и материална мотивация - езиково училище в чужбина. Хем не е просто похарчена сума, а инвестиция в образование, хем за него ще е страхотно преживяване. При всички положения ще следя и вашите идеи, като особено са ми интересни мненията на двете тийнейджърки. 

shoshi,дано и занапред книгите ти помагат да общуваш с растящото си дете .Няма лошо да се чете такава литература ,аз също много съм се интересувала от такива книги,дори  си направих извадка, в която събрах най- важните според мен неща. Когато ми е трудно ,си ги препрочитам и доскоро ми действаха успокояващо и някакси имаше резултати. Но да ти кажа едно е на 10 -12 години ,друго е на 14 -15. Когато дъщеря ти стане на толкова, ще разбереш  какво имам в предвид   KRIVONDELA,не зная дали това е начинът да накараш детето си да ти се обажда винаги, когато го търсиш по телефона ,може би при теб е задействало ,но дали винаги ще е така ?Ами ако усети ,че я манипулираш по този начин .Не зная майчета ,никого не съдя и упреквам ,всеки постъпва както намери за добре ,аз предпочитам да заложа на искреност и доверие,макар да осъзнавам, че в тази възраст децата стават великите манипулатори и са готови да лъжат ,ако с това могат да постигнат нещо, което ние не им разрешаваме.

Естествено, че е манипулация - на тази възраст се поддават на всякакви манипулации от приятели (алкохол, наркотици ....).
А в тежките случаи  манипулацията е повече от задължителна.
 Да не би работата на детския психолог или педагогически съветник да не е манипулация.
При нас, разговорите с тях нямаха ефект (според нея било много скучно, каквото са и казали, го е чувала и от мен!), тогава реших да действам.
Да не говорим, че целия живот е манипулации - трябва да свикват от сега.
Целта е да се научат да степенуват авторитетите и приоритетите.  Трябва ли авторитета на компанията или на приятел да стои по-високо от приоритета  на родителя и семейството?  Явно от там започват проблемите.
Нашите родители дали не са ни манипулирали?
Не Ви ли се е случвало да Ви пратят до магазина за хляб, без да има нужда от такъв?
Или точно, когато трябва да излизате с гадже, да пропадне всичко, защото няма на кой да оставят болното братче.
И въпреки всичко сме станали хора!

Това действа-при по-дебелокожите деца и без да се прекалява,естествено.Кара ги да се замислят как нещо,което смятат за дадено им вовеки-мама-в един момент може да си отиде и сякаш стават по-загрижени и мили
Нещо друго:карай я да върши понякога нещо дребно,конкретно,не много трудно,в къщи.Това я кара да е се чувства част от семейството,съпричастна и отговорна.Ако се е справила добре,покажи й,че си доволна.И най-апатичното същество се радва,когато е оценено,въпреки,че най-вероятно ще се прави,че не й пука.Изобщо не обръщай внимание на физиономиите и те сами ще спрат.Преди като видех някоя подигравателно-презрителна усмивка,отправена към мене,на минутата започвах с"Как не те е срам.."и така в следващия половин час.Откакто се овладях и й казах"А,имаш вече бръчки,трябва да си кривиш лицето по-малко",сякаш понамаляха.А и аз не й се вързвам-та тя сама не знае какво иска,защо да си вдигам кръвното.
Родители с едно,и то "добро" дете,често смятат,че то е такова,защото те са го възпитали идеално.Ние пък ще си водим битките с всички средства,всеки ден и съм сигурна,че след като го правим с любов и грижа,няма начин да не получим любовта им.

И още нещо - искренност и доверие, само когато  другата страна докаже, че ги заслужава!
Иначе в техните очи, никога няма да сме авторитет.

  За 10-11 годишните деца, мама и тате още са авторитети. Приятелите са на по-заден план. С тях може и "желязната лейди" да свърши по-добра работа. Шоши, според мен все  още не е настъпило времето на своеволията на щерка ти и забраните, но аргументирани разбира се, са с по-голям ефект. Както и да действа акселерацията - има време за по-буйни действия. Засега се опитай да бъдеш строга но справедлива. Всъщност, ще се старая занапред да не давам съвети, а само да задавам въпроси  .

Марги, душа, тук ми намирисва на конфликт. До момента, което съм изчела от теб, ми се струва, че си опитала доста подходи към дъщеря ти. Ако искаш и на лични може - да ми споделиш какво още не си опитала?

Възрастта им е конфликтна!!!
И да искаш, и да не искаш конфликти - никой не те пита.
Забраните не действат при тийнеджърите - това е възраст на буйна самоизява и отстояване на самостоятелност. Изключено е да се говори и за постоянен контрол от страна на родителите - това не е възможно физически.
Колкото да се опитваме да опазим децата си от провали - просто не е възможно.
По себе си знам, че собствения опит е най-поучителния. Значи, не трябва да лишавам и дъщеря ми от възможността да има собствен такъв. Въпросът е резултата от опита да е предвидим за мен, а за нея - последиците да са ясни.
Аз се придържам към това.
А средствата ... целта винаги оправдава средствата особено в такива случаи.

Мили мами, опитвам се да ви накарам да погледнете нещата под друг ъгъл. Повечето разсъждават така: Детето става на 14 години, вече е в пубертета и започват проблемите. Не е вярно, проблема не е в годините на детето, нито в проблемната възраст. Всичко е в резултат на неправилното ни възпитание и отношение към детето в много по-ранна възраст. Всички се мъчим да се справим с проблема, когато той вече е на лица. Много по-ефективно ще бъде да се опитаме да не допускаме неговото появяване. Сега разбрах, че 11-тата година при момичетата е особено важна и понеже дъщеря ми е на 10 няма да пожаля сили и възможности да получи вниманието и емоциите от които има нужда, пък ще видим какви ще бъдат резултатите.
Сега забелязвам последствията от една грешка, която съм допускала - липса на съсреодоточено внимание. Бяхме в чужбина, когато дъщеря ми стана на 7 г. и се наложи да бъде в първи клас в друга страна с непознати деца и непознат език. Осъзнавах стреса на, който е подложена, но работех и не направих достатъчно за да й помогна по-лесно да го преодолее. Смених две детегледачки, не останах доволна и я записах на занималня, където си подготвяше домашните много добре, но оставаше и за вкъщи. Вечер се прибирах и се захващах с къщната работа. Общуването ми с нея минаваше докато се въртя около печката и мивката - груба грешка.
А ето и част от книгата за проблема, който тревожи повечето родители на вече порастналите даца - детската агресия и дисциплината:

Несъмнено огромна част от родителите днес не съумя¬ват да се справят с гнева на децата си. Ако детето изра¬зява яда си или чрез своето поведение, или с думи, те го наказват или гневно му се карат, или го хокат и наказват едновременно. Ще повторя, че тъй като това са единстве¬ните начини за детето да изрази гнева си, то се оказва принудено да го потисне навътре в себе си.
Защо това е толкова пагубно? Защото, както подчер¬тах, гневът в крайна сметка трябва да се изразходва по някакъв начин. Ако се потиска прекалено много, той ще се трансформира в „пасивно-агресивно поведение”. Пасивно-агресивното (ПА) поведение е предимно несъзнателно (из¬вън детското усещане) и насочено срещу авторитета. То е несъзнателна мотивация от страна на детето да развен¬чае всички авторитетни фигури (родителите и учителите особено), като прави точно обратното на онова, което се очаква от него. Щом веднъж пасивно-агресивните черти започнат да влияят върху поведението на детето, дисцип¬лината се превръща в кошмар.

Не съм съгласна, защото и максималния  резултат от възпитанието в ранна детска възраст се "изкривява" в пубертета. Причина за това е както хормоналния дисбаланс, така  и все още податливата на чуждо влияние психика.
Основните причини за агресията са същите.
Не може да елиминираме био-химичните фактори и психиката - те са природна даденост и база за развитието на личността.
Ако приемем, че ги няма - кого и какво възпитаваме?

А аз,по ред лични причини,си стоях в къщи с децата чак до предучилищната им възраст и си ги гледах като по учебник,с много любов и внимание.Разходки,игри с приятелчета в парка,веселите рожденни дни,песничките и приказките за лека нощ и т.н.Защо тогава едното ми е спокойно,разбрано,а другото-точно обратното?Шоши,познавам и други семейства в твоето положение-сменяха страни,езици,домове-но децата им са енергични,оправни,весели,възпитани и ценят и най-малкото внимание от страна на родителите си.Всичките пубери-гневни,а фактически много малка част от тях имат сериозни проблеми у дома.Понякога ме хваща такъв яд на тях