Тинейджър-голям проблем за мама. Как да се справя?

Момичета, предлагам сдружение на "ЛОШИТЕ" майки!!!
Както казват македонците "нещо почвам да се давим"   
Конкретно към някои - Абе хора, човек пишман да стане, че е поискал съвет  Какъв е тоя съдизъм?!?!?!
Какви са тия квалификации. Аре БАСТА!
За жалост в цялото ни общество се губят неимоверни и ялови усилия, да се открие кой е виновен?! Много важно!!! 
Първо трябва да се дефинира проблема, после да се решава.
Горчивия ми опит ежедневно ми натрива носа с това че съм виновна. ОК - виновна съм и имам достойнството и смелостта да призная огромните си амбиции, мога да призная за собствените си безизходни ситуации, за собственото си безсилие и т.н. безкраен списък от грехове      
Но има едно голямо НО
Родната ми дъщеря, мразейки ни и двамата с баща й, за това, че е в най-свирепото частно училище в Сф(тя сама поиска да е там), призна с неохота, че именно нашата желязна дисциплина и поднесе най-голямата й гордост!
Поощрителния метод почти винаги дава желани резултати.
Но ако сте седми клас - железни мерки за учене!
Всъщност, ако има нещо по-конкретно и притеснително, готова съм да споделя опит на лична поща.
Самата аз възраждам феникса в дома си и за това ми помогнаха добронамерени мами 

Включвам се към сдружението на лошите мами   .Двечки си имам ,едното тъкмо излезе от тази възраст и хайде другото ме натисна. Литература съм чела, но да ви кажа честно, не ми е помогнала кой знае колко .На думи всичко е много по -лесно, но когато се сблъсках с проблема , съм разчитала на интуиция и приятелки/ и малко на психолози /С търпение и постоянство се постигат много неща, но не е лесно. Ако искате съвет от ветеран, ще ви кажа накратко -бъдете не само майка, а и приятелка с детето си /между другото е много приятно /и не правете от мухата слон   .

lubopitna, не съм съгласна за "предаденото" дете и "безсилната" майка. Тезата ми е следната - човек ходи при специалист когато има нужда. Когато те заболи зъб - отиваш на зъболекар, който години наред е учил и работил зъби и решава професионално твоят проблем. Когато ти се счупи колата - обикновено отиваш в сервиз за ремонт, защото там хората си разбират от работата. Пращаш си детето на училище, защото там работят професионалисти-педагози, които преподават това, за което имат диплома. Т.е. повечето хора работят по своите специалности, покриват се изискванията за трудови характеристики и т.н. Та в този ред на мисли, ще ми споделиш ли защо един семеен консултант, чиято работа е именно в това, да работи с проблеми в семейството, ще те накара да се чувстваш "унизена", а детето ти "предадено"? В крайна сметка ще идеш на специалист, чиято работа е именно такава, че да ти реши проблема. 
Относно Детска педагогическа стая (говоря на базата на сериозен опит) - там работят някакви педагози - предучилищни, начално-училищни предимно, психолози (даже до скоро в закона бе изрично записано, че само човек с педагогическо образование може да кандидаства за работа) и социални педагози са рядкост. Другото съществено е, че човек стане ли полицай - мирогледът му се променя, ценностите му също и в даден момент, съвсем несъзнателно полицаите от ДПС (а и от останалите звена) започват да гледат с подозрение всеки индивид. Искам да ти споделя и друго - полицаите не се занимават със социална работа, тяхната е по-скоро рестриктивна, тонът на общуване е почти 100% императивен и помощ от полицай не можеш да получиш (естествено, винаги има и изключения). В Социалните служби работят социални работници, които ежедневно се занимават с далеч по-сложни проблеми от рутинните за възрастта на тийнейджърите. Тяхното образование и опит обаче е друг, социалните работници ходят често на опреснителни и квалификационни курсове. Обикновено към тези служби има гравитиращи много центрове за деца и юноши, които също могат да са от полза на всички. Стига човек да осъзнае, че има проблем, с който не може да се справи и преодолее всякакъв тип закостенели предрасъдъци "ха - психолог - да не съм луд?" или в случая - твоята представа, то решението на проблема идва лесно.

 lilac , надявам се определението ти "многознайковци" да не е целял обида.
Относно абсолютната ти вяра в детето ти - поздравявам те! Но отговори си сама за себе си - тази вяра я имаш, защото вярваш в нещо, което силно желаеш и въпрос на емоция ИЛИ вярваш, защото си намерила начин да провериш дискретно реалността? Ако е второ - , поздравявам те, това е чудесно.
Ако е първото, т.е. че вярваш в това, което искаш да бъде, то имй предвид, че един родител не познава изцяло света и душевността на своето дете. Най-малкото ни липсва телепатията  . Мога да ти изброя десетки примери на заблудени родители и ежедневно чупещи авторитет на родителите си тийнейджъри. Още са ми пред очите гордият татко, който се скъсваше да се хвали как дъщеря му учи в Немската и е отличничка, кара му се като пуши, защото не понася цигарите и колко и разумно и добро дете е! Да, но  дъщеря му ходеше с крадец, пушеха на ден по ДЕСЕТ ганджи, поляти обилно с по десетина бирички, а хрисимото момиченце даже и оргийка беше спретнало с гаджето и братовчед му  - "тройката" на 15 години е нещо преживяно вече. И този татко щесе да се хвали как няма проблеми  с щерка си, но защо ли моите очи видяха друго  .
Да ти споделя ли и за гордата майка, чийто син учеше в елитната Класическа, където ги скапват от латински, старогръцки и какви ли не нелеки предмети? А той, разбираш ли - много ученолюбив и отличник - гордостта на семейството . Е, този "отличник" в момента е болен от Хепатит С, "случайно" поприхванат от хероиновата спринцовка, която си бяха развъртяли група приятели (всеки от които в момента драпа за да се включи в програмата за безплатно лечение по НЗОК на Хепатит С). И двамата родители, които цитирах,( а в главата ми има още много такива реални за съжаление случаи) безрезервно вярваха на децата си, гордееха се с тях и сигурно щяха да ме помислят за луда ако ги питах в очите това, което аз виждах със своите... Но за съжаление не съм аз лудата, а проблемът бе, че тези родители "безрезервно" вярваха на децата си, бе з да познават техните светове.
Та, искам само да помоля, нека да си говорим и споделяме вижданията, без да се чувства никой обиден или засегнат от излишни квалификации и обидни думи? Темата е интересна и може спокойно да я разгледаме от всякакви страни  .

О,не,не си ме разбрала.Имах предвид тийновете като дъщеря ми,които смятат,че вече са големи и знаят всичко.ОК,ако това обижда вашите деца,взимам си думите назад и се извинявам.
Абсолютна вяра нямам в никого,дори и в себе си.До сега просто не се е случило дъщеря ми да ме лъже,въпреки че-доколкото мога-я проверявам и контролирам.Дано и в бъдеще да си имаме доверие.

Оооффффффф, темата е необятна!
От подписа ми е видно колко голям син имам. Минахме с него дваматазаедно през всичко. До 7кл. беше отличник и точно тогава започна да го тресе заплеса, нечистоплътността и какво ли още не. Всяка втора дума му беше: ЗАБРАВИХ! Това ме вбесяваше най- много, но не съм реагирала остро. Направо ми се сгаждаше като ми кажеше, че е ЗАБРАВИЛ да си измие зъбите или ръцете, или каквото и да е там по него.
Успеха му падна, но не драстично. Завърши средното си образование тази год. с добър успех.
От изминатия до тук път разбрах само едно - трабва да си приятел на детето си, а не стражар. В къщи темата секс никога не е била табу. Даже аз съм му купувала първите презервативи. Той твърдеше, че те били "задължение" на момичето, но просто го убедих, че няма да му дотежат в джоба и ще му спестят доста главоболия.
Като си развали успеха проведох с него обстоятелствен разговор по темата, а той само ме попита: Ами ти, ако нямаш материален стимул на дадена работа, би ли я вършила с желание?
И така започнаха у нас финансовите "стимули" за оценки, както и при някои от вас. За отсъствията му, както и за 2-ките също отнемах пари.
Не се случи нищо като завърши училище и аз спрях парите. Напротив! Още от май си търсеше работа и цяло лято работи. Научи се, че "за да получи трябва да даде".
Относно това дали ме е заблуждавал с поведението си в къщи, а навън е бил кварталния боклук, ами НЕ Е! Всичко е споделял с мен. И за първата си цигара, и за първото си момиче, и за първата си ганджа и...всичко. Дори и да съм нямала време, съм го изслушвала. Научих се даже да говоря на техния, тийнейджърски език. Купонясвали сме даже заедно и то по тяхно /на него и приятелите му/ настояване. И с трите му бивши вече гаджета имам добри отношения и как не? Нали и те са нечии деца.
За "вредните и лоши" приятели- той си ги подбра сам с времето. Никога не се опитах да му ги определя аз. Бяха доста голяма тайфа още от детската градина, та до преди 2-3г. Но постепенно той се отдалечи от тези, които започнаха да се друсат или крадат. И сега са 4-5 деца останали "читави".
Не можеш да завлечеш едно дете при психолог или соц. работник. Така само ще се задълбочи недоверието и проблема. Така мисля аз, може и да не съм права, незнам??
Книги за този период от развитието му не съм прочела нито една. Надали щях да намеря книгата, написана точно за моето дете. А и точно тогава ходех на работа сутрин от 7 вечер до 22ч. Намах време за него, камо ли да чета книги. Всяка свободна секунда съм била до него /когато ме е искал, де/. След работа, въпреки умората ми и затварящите ми се очи, никога не му казах: остави ме сега, уморена съм, утре...Осъмвали сме в безмислени и вятърничави пуберски разговори, и после - директно аз на работа, той на училище. Е, ако не отидеше на училище също първо аз разбирах за това. Просто ми казваше: днес не бях в еди си кой час, дължа ти 5лв.
Само искам да ви кажа: СПОКО! Всичко с времето си и ТЪРПЕНИЕ му е майката! ЛЮБОВ, ПРИЯТЕЛСТВО и ДОВЕРИЕ също!
Да са ни живи и здрави! Другото са БЕЛИ КАХЪРИ!

pimpa приеми моите 
Прочетох мнението ти и на Lioness с интерес и благодарност!
 

Темата е страхотна!Поздравления за всички!Аз имам момичета, все още малки, но времето лети и няма да се усетим,кога ще ни навалят подобни проблеми. Ще следя с интерес развитието на тази тема-надявам се, да почерпя добър опит от всички вас!
Весели празници!

И аз съм имала такъв период. Някъде на 12. Кибичех на Симс-а по цял ден.    Много зарибяваща е тази игричка. Сега ако си я инсталирам пак, сигурно отново ще се зарибя   Затова гледам да стоя далеч от нея. 

Аз днес се възползвах и излязох с черен потник. Умрях от студ цял ден, повече никога няма да направя тази грешка. Добре, че майка ми не видя. 

Благодаря за разсяснението
От тогава никога не се бях замисляла защо всъщност се случи всичко това...По това време бях депресирана от факта,че не можем да заминем при мъжа ми и най малкото нещо ме травмираше още повече,а истината била толкова явна....Току що завършила учителка трябва да се докаже пред директорите и колегите....Няма професионален опит.В първия и випуск се случват няколко по палави деца с които тя не може да се справи и прави родителите на луди.
Спомням си как майката на едното дете се разплака от безсилие на една нарочно проведена родителска среща в която тя не беше предварително информирана,а всъщност се говореше само за нейното дете... Нашия пък беше ударен в коридора от криминално проявен дядо на който внука му бил депресиран защото сина ни му преместил химикала на друг чин...
Имах едно инцидентно привикване при директора в присъствието на психолог...На няколко пъти госпожицата заплашвала детето,че ще го заведе при директора при което той не реагирал по никакъв начин...На тази среща стана ясно,че сина ни незнае на кого казват директор и попита мен защо го плашат с него?!С какво въпросния господин е по страшен от другите учители в училището?!
Имаше случей при който беше вързал ръкавите на якето на детето седящо на предния чин при което пак го превърнаха в "политически" проблем.
И още и още...
Всичко превръщаше в игра.А това не е ли нормално за първокласниците?
Никой не ми даде съвет към кого да се обърна за съвет и аз на собствена глава реших,че ДПС могат да ми помогнат.
Незнам какво стана с въпросната учителка,но всички тези "отвратителни" и "невменяеми" деца днес учат в елитни гимназии.Остана ни само травмата,че нашите деца са по различни и трябва да се сочат с пръст,което е болка за всеки родител.

Аз не съм от хората който смятат,че да потърсиш съвет от психолог или психатър (ако трябва) е нещо лошо,но съм против това когато един родител го направи да бъде информиран целия град (ако е по малък град,знаете как е).Смятам,че това е нещо като тайна която трябва да остане м/у психолога и родителите.

Това е нещо, което ми предстои...но вече от другата страна..и ме втриса съответно. Някак независимо от големия брой години жизнен опит, който имам сякаш съм била пубер вчера, а не преди повече от 25 години  Та в пуберските времена това тънкото обличане за нищо го нямах. Е, измръзвах, вярно е, сега съм зиморничава.....Бях ужасен пубер, просто не е истина...В 9-ти клас реших, че няма да уча повече, понеже не е интересно....а и неизвестно как бях добила гадже, който прекъсна училище и бачкаше в хлебозавод.....Не искам да питам и до сега майка ми какво точно й е било....Да, тя опитваше и с добро и с лошо.....ама не видях да има ефект. Някак с навършване на 17 години се укротих и акъла сам си дойде на мястото...После учех като бясна да ме приемат в Университета. А колкото до чисто научното обяснение на пубертета - доказано е вече, че се случват чисто физиологични и биохимични промени в мозъка на пубера, които ги побъркват..... Така че, рецепта универсална няма. Пожелавам успех на всички родители и завиждам ужасно на тези, чиито деца вече не са тийн

Към това ,което е написала Nut мога да прибавя само, че отговорност се възпитава най-вече с примера на бащата.
В очите на пубера, майката не е авторитет в това отношение - защото на отговорността й се гледа като на перманентно задължение. На принципа - "щом си ми майка, ти трябва да го направиш вместо мен".
Така беше, докато се "светнах" какво означава тъпоумната физиономия насреща ми и изявления като "забрайх" и "после ще скиф".

Марги, направо ми късаш сърцето!
Миличка прегръщам те с цялото си сърце и ти стискам палци!
Битката е ужасна!
Ние пък живеем с татето и това, че сме "добро семейство" (дай Бог винаги), въобще не ни предпази от това, което описваш 
И проблема е между мен и нея, а не с баща и 
Преди около 20 дни стартирах подобна тема, ако искаш я погледни "Тинейджърииии".
Ходих и на психолог, та сега съм предприела мерки, препоръчани ми от майка ми.
Честно казано, щях да падна - има ефект! Но частичен. Чувствам се като
"не дразнете щрауса - пода е цимент"
Въоръжила съм се с всичкото търпение на земята, надявам се на дълготрайна промяна и почти всеки ден едва се сдържам да не си разкъсам детето 
На Нова Година дори позволих и доста пийване, а тя е само на 14?!
Подигравателното, иронично и саркастично отношение го изтръгнах, за жалост със заплаха....
Просто обясних, че ако още веднъж усетя това срамно отношение към мен, ще я изложа пред приятелите и, както аз мога - беше мигновена промяна 
Марги, не те наказва Бог! Просто мамините дечица са в периода на жертвите, поне моята ме превръща в такава.
Въпреки, че кръв ми капе от сърцето, от известно време наложих максимата
"Айде стига толкова любов, айде по-добро отношение"
Резултат има - явно не понася повече любовта ми и грижата.
Тъжно, но факт
Опитай съвета на майка ми - дано сработи!