Тинейджър-голям проблем за мама. Как да се справя?

  Душка, само ти се чудя, аджеба, защо забоде взгляда в тикерчето и снимката? Кака, а ако случайно се замислиш малко, дали пък няма шанс да съм една от онези "педагози и психолози, които пишат тук" ? ПА ако съм от "онез", дъл` случайно нямам и аз опит дет мож` споделя  ? При т`ва, нъл са сещъш, мой да е професионален, а не "къкту мъ й училъ мамъ" 
 Ти вероятно не знаеш нищо за мен, но бая прибързанко се изказа   . Лошо няма де, хората сме много различни.
Относно загадките, дето ги поднася живот - много си права  ! Ако психология и педагогика не бяха науки, то щяха да са  просто няколко стотин странични статийки и толкоз  , дето да нямат общо с ежедневието, а да са си отнесени във времето " и писани за некой друг". А като говоря за наука, кака, значи имам нещо повечко предвид, нъл` тъй .
 Ок, веселяшките постове да ги оставим настрана (а се вдъхнових много от начина на изписване на ника ти), наистина не искам да разводнявам темата а да обсъдим нещата разумно, така, че всеки да има полза от това.

Марги Три, моят скромен съвет към теб е да потърсиш към местната социална служба - Агенция закрила на детето, помощта на психолог или педагог.  Мисля, че нещата ще се оправят с помощта на медиатор. Няма нищо страшно да потърсиш чужда помощ, в крайна сметка затова работят хората. Тук споделеният опит е само споделяне.  Готово решение не можеш да получиш от никого. Има средства и методи, с които да се оправят проблемите в тази възраст и най-доброто решение е именно помощта на специалист.
Ако имаш някакви по-конкретни въпроси, пиши ми на лични, с удоволствие ще попишем.

А ти защо реши, че си единственият специалист тук? 
Не аз, ти много прибързано реши, че си единствената, която чете (или е чела) специализирана литература и даже си позволи да упрекнеш в този дух останалите. Все пак, не забравяй, че тук не е сайт за психолози, а форум на майки, които търсят практически съвети от препатили или просто сродни души, които ще ги изслушат и разберат проблемите им... 

Ми чела съм доста материал,както предполагам и болшинството от майките са го правили-естествено от полза е,но не смятам,че изцяло по книги мога да възпитавам и гледам децата си.

Педагог съм по образование(само 2г.по специалността),със съответните взети изпити по куп психологии,но колкото и да помага литературата,моята пубертетка винаги успява да ме изненада.А колко пъти съм чувала"От такива родители(казано с уважение),такова дете(тъжно поклащане на глава)".Та затова се интересувам как е при вас и как се справяте   
Имам приятелки като martisun с ценоразпис-1 лв.глоба при неоправено легло,2 лв.премия за 6 по важен предмет..Любопитното е,че и те са мъжки майки и синовете им наистина"влизат в пътя" ,докато моята щерка веднага ще започне с изнудването.Затова прибягвам 3-4 пъти годишно към плащане-например днес.Студ,хората завити в шапки и палта,моята се облякла за среща,сякаш е  горещ летен ден.Започваме безплодни дискусии на тема "За какво са й на жената яйчници?А бъбреци?","Дихателни болести или сам в къщи за Нова Година с температура.Цената на антибиотиците в БГ".Пуберът ме гледа с омраза,звери се енергично-аз съм врагът,който не го пуска навън по деколте и гол пъп.Пулсът ми се ускорява,Dove-а ми против изпотяване спира да действа,ръката ми се вдига.И ето я блестящата идея-предлагам 2 лв.в замяна на пуловер,шапка,шал.За 1 мин.се върна облечена и ухилена.Настъпва мир!И после с тези 2 лв.отишла в Макдоналдс-ами ако ми беше поискала пари за там,щях да и дам така или иначе.Хубавото е,че не са отишли за цигари например.Не е като по учебник,но действа-до следващия път.

lilac , проблемът ти е, че си педагожка! 
Ако беше психоложка, децата ти щяха да се държат като по учебник и изобщо нямаше да ти мине през ума да купуваш послушанието им! 
Да не говорим, че за чедата на психолозите явлението пубертет не съществува - прескачат го дечицата, мдам! 

О`кей, ама сигурна ли си, че на ъгъла на блока твоята щерка не свалила пуловера, шапката и шала и да е продължила ухилена, с 2 лева в повече в джоба  .
Относно образованието ми - не съм се представяла, няма да парадирам, декларирам или каквото и да било. Дадох повод на Какето да поразмисли малко, а не да ми гледа тикерчето и да вади глобалните умозаключения. Чета с удоволствие и отвреме навреме питам. Туй то   .
И другото, което силно ме вълнува - ако човек спре да  "си плаща"  на детето за нещата, които то така или иначе трябва да прави, то какво следва? Говорим за възпитание или пазарлък?
Как`Сийке, някак последните ти два поста, които са насочени по мой адрес, са в такъв стил, че душата не ми дава право да им отговарям.    Ще си замълча "просто" , че другото няма да ми отива  .

Тва' с преобличането на ъгъла аз съм го правила  И пак бих го направила, ако преценя, че ми е топло. Само, че не вземам пари от родителите ми за такива неща и оценки. Някак си унизително ми се струва

Не лъже,не краде и обещае ли нещо-спазва го,колкото и да не й е приятно.

Това, че не се е съблякла, аз го вярвам. На този студ кой ще го направи. Те просто не преценяват като излизат, а после ги мързи да се върнат.

Аз днес се бях стъкмила с тънка блуза с къс ръкав и голямо деколте, но майка ми се върна премръзнала и се отказах. Ти най-добре си познаваш детето.

И аз имам 13-годишна тийнейджърка.Моята,освен че я мързи да учи достатъчно,да си оправя стаята и тем подобни "скучни" дейности,я домързява и със себе си да се занимава.Дори и пред огледалото не седи,може да си ходи рошава цял ден,единствено я интересува с какви чорапи ще е.Повечето книги,които и предлагам,за нея са скучни.Може с часове да си седи на дивана,блеейки нанякъде,или дразнейки брат си.Все още нямаме сериозни конфронтации с нея,освен свързани с гореспоменатите моменти.Все още не си е развалила успеха,въпреки че според мен почти не учи.Но най -много ме дразни апатията - сякаш не и пука къде ще кандидатства след седми клас,какво иска да прави занапред.Засега се опитвам да говоря,обяснявам,да излизаме заедно,обаче обикновено мълчи,като и задам конкретен въпрос.Сякаш чака да мине време и да престана да питам.Няма желание за дискотеки ,гримове,скъпи дрехи,единствено - да си седне на компа и да си играе с часове на "Симс".Май нищо друго.

Ето с това и аз съм съгласна.
Имаме същия проблем...тръгва на някъде и не иска яке за да се вижда новата му блуза.
Почти винаги с голям "зор" облича връхна дреха и много често се случва да ми каже "Добре,че взех яке"

Аз лично не съм чела много книги по въпроса с възпитанието на тинейджър защото смятам,че всичко е много индивидуално.
Една майка (аз) е родила две коренно различни деца.Едното (по малкото)е много спокойно дете.Сам ли е винаги намира занимание за себе си с което няма да те кара да му "стоиш на главата".Има ли проблем веднага ти казва и съответно решава с единия от родителите.Не го е срам да говори по каквито и да е теми...
Другото-и то е добричко,но цената е непрекъснато търсене на начин за решаване на проблемите му или догатки дали всъщност има такъв проблем или аз си мисля за нещо за което още не му е дошло времето(това взе да го усеща и понякога ме пита какво пак съм измислила).
Предполагам и в други семейства има такива различия.А там където е едно дете и той е от едната категория как да убедиш този родител,че има и други не от по лоши семейства,а просто по трудно се поддават на възпитание.
Специалистите,писали дебелите книги обикновенно акцентират върху по трудните деца,а всъшност и другите имат нужда от внимание и ако ги оставим на "самотек" на по късен етап може да решат,че родителите им не се интересуват от тях.

По горе беше писано за съвет от Социални грижи....Не мисля,че това е най правилното решение.Детето е достатъчно голямо и веднага ще реагира на това.Ще се почувства предадена,а майка си ,безсилна.Казвам го от личен опит.
Някога поисках съвет от специалист от Детска педагогическа стая  и те от мравката направиха слон.Вместо приятелски разговор (което аз исках) го регистрираха там,обадиха се и в училището където учеше и съответно Сульо и Пульо знаеше,че майката (аз)сама си е регистрирала детето.Добре,че беше в първи клас и скоро след това напуснахме страната.Беше ми дошло до гуша от случайни и не до там случайни срещи със "специалисти".

Абсолютно вярно.Даже ми благодари,че съм настояла да се облече топло и в момента сама,без 2 лв.,се увива като буба,за да излезе.Многознайковци!
Марияна,и ние бяхме откачили по "Симс",но мина за няколко месеца.Сигурно и при вас ще бъде така.

Това ми напомня за мен след 2-3 месеца ще е забравила играта,повярвай ми