В момента чета...82

Аз и като малка слушах приказки на касетка, не ми изглежда да е много новаторско.
Четене и слушане са две отделни действия.

Елена Феранте не ми се четеше, но гледах сериала и не съжалявам! Много ми хареса. Не съжалявам и че не прочетох книгите. Сериалът ми беше достатъчен..

Тази вечер избирам да чета нещо различно- разказа “Съдба” на Йосиф Перец. Чудесен разказ, а е от седемдесетте години на миналия век. Много ми хареса!

"Оцелелите" - Алекс Шулман
Прочетох я за ден, почти до финала се питах защо си я причинявам, а не я зарежа. Нищо не докосна в мен, не ме накара да я съпреживя, аха към финала да се случи нещо...и не. Остави ми усещането, че самият автор не е знаел какво прави и е решил накрая да изстреля фойерверки, а те взели че били мокри и само задимели. Аз лично не бих я препоръчала тази книга, не знам как толкова хора са впечатлени от нея.

Надявам се следващата книга, която подхвана, да не е поредната малинка.

Как спят бебетата, София Акселрод - подхванах я от любопитство след доста препоръки, въпреки че второто ми дете почти няма проблеми със съня за разлика от първото. Е, не е като да спи цяла нощ, както се вижда от времето, по което пиша Имаше интересни съвети и някои добри попадения. Като цяло обаче не препоръчвам за майки, които не желаят да налагат съвсем стриктен режим с часове на спане, мерене на интервали, отброяване и т.н. Все пак не изключвам, че при по-проблемно със съня дете като първото ми, това може би е единственият възможен начин родителите да са поне малко адекватни през деня, но в момента наистина нямам нужда от това. Имаше и други полезни съвети, затова щедро 4/5*

И аз съм зарязвала книга заради Силвия Петкова, даже 2...

Приказките от плочи и касетки са драматизирани, аудиокнигите са просто прочетени, има голяма разлика. Честно казано не разбирам цялото "не е като да си чел книгата". Как да не е? Получил си същата информация. На някои хора им е по-трудно или дори невъзможно да се концентрират, но за повечето не е такъв случая. Скоро четох едно изследване по темата - няма разлика във вникването и разбирането на определено произведение, ако е било четено на хартия или слушано като аудио книга.

Разбира се, че няма разлика, прочитът е 1:1 като съдържание с книжното тяло. Може би хората имат предвид по-скоро, че трудно се концентрират и не е като да са я прочели и запомнили повече от нея. Макар че, аз и на четеца да чета или в Сторител да слушам пак мога еднакво добре да се разсея, ако в този момент мислите ми са другаде и не е момент за четене/слушане. Или ако книгата не ми е по вкуса, естествено, но в повечето случаи тези ги зарязвам

Аз не се сещам да съм разнасяла грамофона в джоба си, докато слушам детски приказки на плоча, така че- да, новаторско е.

Слушането и четенето са две различни неща - и аз не разбирам кое не  е ясно в това твърдение. Ходенето и карането на колело също са различни действия.
Мисълта ми е, че не можете да кажете, че сте чели някоя книга, защото сте я слушали. Аудиокнигите се слушат, не се четат.

Аз не слушам и не чета по улиците, така че ми е все едно дали устройството ми е в джоба или не. Мога да слушам нещо, само ако съм на дълъг път, което за щастие не ми се налага често.

Не могат да се сравняват две неща, които се захранват от различни източници: грамофонът дори не винаги е бил на електричество, а имаме приложения за аудио книги, благодарение на Интернет (напълно немислим в годините на грамофонни плочи с драматизации - не буквален прочит). Разбира се, че Интернет позволява преносимост, по-лесен достъп и мобилност.
Това, което  не харесвам в платформи с аудиокниги или такива на принципа на дигитална библиотека, е предварително зададен ограничаващ ме избор от заглавия,  между които да избирам. Накрая може да се получи резултат, че уж си чел, но неща, които не са ти допаднали, защото си избирал само между малко разнообразие книги, защото си нямал време да четеш или го намираш за икономически по-изгодно. Човек прави компромис да слуша нещо, което не би прочел.

Сравнявам ги, защото са аудио, а аз съм на 38 години и не съм слушала на грамофон с манивела
Аз не мога да слушам съсредоточено без прекъсване - дори 1 час, докато когато седна да чета, си чета поне по 2-3 часа. Мога да пусна аудиокнигата и да придобия някакво впечатление, но после едва ли ще мога да разкажа всичко, което съм чула.
А колкото до платформите - не ползвам такива работи (за нищо); имам няколко изтеглени, слушала съм и от Ю туб.

Pppqqq, коментирах мнение относно достъпността/мобилността, а не кой как възприема четенето и слушането.Разбира се, че няма база за сравнение между грамофон и аудиокнига, освен че имат аудио.

Идвам развълнувана с първата си абсолютна 5* за годината

„Вода за цветята“... Изключително фино написана книга, с приглушено, на моменти камерно действие, докосваща най-съкровените мисли и чувства на всеки човек. Книгата е великолепна интелектуална драма за вечните ценности, за истинския смисъл на живота, за силата на духа и любовта. Това е , разбира се, и една безкрайно тъжна книга за смъртта и за най-тежките житейски загуби, но и за възраждането и за живота след тях.
Романът всъщност представлява своеобразен калейдскоп от различни житейски истории, от различни герои, спомени, връщания във времето като всички съдби се преплитат и намират пресечната си точка в образа главната героиня Виолет, която е и основният двигател на действието.
На моменти (особено в началото) Виолет ми приличаше на Олив Китридж, но по-нататък намирах все по-малко сходство.
Всъщност най-трагичният герой се оказа изненадващо не Виолет, ами Филип , героят, когото презирах и ненавиждах почти до края...
Много по френски атмосферна книга, написана с тънко психологично чувство и изключително „кинематографична“. Последното си обясних като прочетох, че Валери Перен е съпруга на големия френски режисьор Клод Льолуш.
Наистина възхитителен по дълбочината си роман, заслужаващ най-високата оценка!

***
Относно четенето и слушането на книги.
Разбира се, че има огромна разлика във възприемането на информацията. Чела съм изследвания, че има разлика във възприемането на текст, прочетен от четец и от хартиен носител, а какво остава за "слушане" на книги. За мен не е едно и също, каквото и да си говорим.
То по същия начин можеш да изслушаш кратка адаптирана версия на "Братя Карамазови" например и да кажеш, че си я "чел". Ами не, не си

„Вода за цветята“...
Почвай я довечера. Корицата би ме объркала, ама много я хвалите и я взех.

Дочетох някакъв датски криминален роман от новите, дори не запомних името. Адски политкоректен(полицай иракчаин) + ковид на всяка страница. Малко като Камила Лекбърг, но тя поне те увлича. Това си беше боза.

Вода за цветята със сигурност ще се превърне и във филм.

Аз започнах и преполових вече Наследство от Мигел Бонфоа, която ми е някак непромокаема. Не мога да се гмурна в историята, а героите са толкова интровертни, че на моменти имам усещането, че само плъзгам поглед по имената им.