За Страйк и Робин
Скрит текст:
Другите ѝ криминални книги са доста брутални, може и да не се вземат.
- Публикувана: 13 ян. 2023, 21:56 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2023, 20:23 ч.
В момента чета...82
Прекалено дълго продължи този романс, не вярвам да приключи зле. Между другото, книгата има страшно много отрицателни ревюта в Гудрийдс от обидени либерали, които не са я чели.
А за актьорите - не съм сигурна дали помня правилно, но в началото на тази книга, Страйк не беше ли описан като затлъстял Бетовен
Струва ми се, че това е леко обидно за Том Бърк, който има малък белег (май е имал заешка устна), но иначе е добре изглеждащ мъж:
А за актьорите - не съм сигурна дали помня правилно, но в началото на тази книга, Страйк не беше ли описан като затлъстял Бетовен
Струва ми се, че това е леко обидно за Том Бърк, който има малък белег (май е имал заешка устна), но иначе е добре изглеждащ мъж:
Скрит текст: 
Не че Бетовен е грозен, но все пак... 
И аз прочетох „Имало едно време... два пъти“. Добра е – за любителите на жанра, увлича и бързо се чете.
Това, което ме втрещи обаче, е:
Започнах „Мастиленочерното сърце“. Много ми е интересна, особено модераторските чатове. Единствено ме дразнят онези двамцата, съдружниците, които ми се иска да ги наритам вече. 5 години!!! И краят му не се вижда.
Това, което ме втрещи обаче, е:
Скрит текст:
Не гадориите, които се случват на отвлечените момичета, а това с каква лекота настоящият и бившият жандармеристи унищожаваха веществени доказателства. То бива, то може, ама чак пък толкова...
Щом това го правят във Франция, представям си пък какво ли става в полицейските среди на една дива България.
Искрено се надявам да е просто резултат от богатото въображение на автора и да няма нищо общо с действителността.
Освен това авторът изобщо не ме убеди за нуждата от такова замитане.
Щом това го правят във Франция, представям си пък какво ли става в полицейските среди на една дива България.
Искрено се надявам да е просто резултат от богатото въображение на автора и да няма нищо общо с действителността.
Освен това авторът изобщо не ме убеди за нуждата от такова замитане.
Започнах „Мастиленочерното сърце“. Много ми е интересна, особено модераторските чатове. Единствено ме дразнят онези двамцата, съдружниците, които ми се иска да ги наритам вече. 5 години!!! И краят му не се вижда.
И на мен това не ми допадна в "Имало едно време...два пъти" и поради тази причина оцених с 4*. Иначе определено грабва вниманието, чете се бързо, главите са кратки и постоянно се случва нещо.
Аз си представях Корморан много по-неприятен, но когато гледах първата серия се убедих че точно този актьор е възможно най-добрия избор. Не го усещам "секси" Страйк и в книгата, и в сериала, но важното е да има ефект върху който трябва
Има я бруталността при Роулинг, тя е интересен писател, който владее много добре перото, но обича да се "заиграва" с някои провокации.
Критики на основа позиции на писателя са несериозни и извън контекста на идеята да се рецензира само творбата. Но в ГР има всякакви недоразумения.
Има я бруталността при Роулинг, тя е интересен писател, който владее много добре перото, но обича да се "заиграва" с някои провокации.
Критики на основа позиции на писателя са несериозни и извън контекста на идеята да се рецензира само творбата. Но в ГР има всякакви недоразумения.
Чета " Били Съмърс" на Кинг. Отдавна не го бях чела Краля и много ми харесва. Предполагам, че ще има неочаквани обрати и ги очаквам с нетърпение.
В Сторител изслушах така популярния напоследък "Мамник". Когато го започнах не предполагах, че е фентъзи - всъщност е първото ми такова. Хареса ми и задържа вниманието ми до края. А и Владо Пенев се справя чудесно с четенето.
Иначе към Сторител съм със смесени чувства - харесва ми да слушам докато чистя, готвя, вървя, пазарувам и т.н. Някои книги ми допада да ги слушам, от други се отказвам почти веднага ако не ми допадне гласът на четящия. И вече може би за трети път си подновявам абонамента, след като два пъти се отказвам, защото вече не мога да си харесам книги. Бих го ползвала редовно ако има по-голям набор от заглавия.
В Сторител изслушах така популярния напоследък "Мамник". Когато го започнах не предполагах, че е фентъзи - всъщност е първото ми такова. Хареса ми и задържа вниманието ми до края. А и Владо Пенев се справя чудесно с четенето.
Иначе към Сторител съм със смесени чувства - харесва ми да слушам докато чистя, готвя, вървя, пазарувам и т.н. Някои книги ми допада да ги слушам, от други се отказвам почти веднага ако не ми допадне гласът на четящия. И вече може би за трети път си подновявам абонамента, след като два пъти се отказвам, защото вече не мога да си харесам книги. Бих го ползвала редовно ако има по-голям набор от заглавия.
Завърших "Хартиеният дворец", много ми хареса. Приличаше ми на "Стъкленият замък", която прочетох наскоро. Готова съм да я предам нататък. Ако има някой да не я е прочел още, да ми пише:)
Бих я прочела и предала нататък!
"Били Самърс" и на мен много ми хареса в началото само че на мен въображението повече ми се беше развихрило от това на автора и вече друг сценарий си бях развила в главата 
Та финалът ме разочарова и ми беше прозаичен. На приятелка пък й хареса финала, та зависи. Заради това обаче още се чудя да давам ли шанс на "Приказка" или да я прескоча.
В Сторител има много голям избор, но е на английски Съгласна съм, че е нормално след като сме в България да има по-голям избор в българския каталог, но реално за нашия пазар няма как целият английски каталог да влезе на български. Все пак не бих казала, че и на български е ограничен, доста заглавия има, но някои са особени. Аз слушам каквото си харесам и на български, и на английски, по-често на английски може би, защото изборът е по-голям. Нямам проблем с аудиокнигите, защото слушам, когато другата дейност, която правя ми е тотално безинтересна като домакинската работа и не изисква съсредоточаване, та мога да се концентрирам върху книгата. При пътуване и навън също ми се получава лесно. Но предполагам не за всеки е така
Та финалът ме разочарова и ми беше прозаичен. На приятелка пък й хареса финала, та зависи. Заради това обаче още се чудя да давам ли шанс на "Приказка" или да я прескоча.В Сторител има много голям избор, но е на английски
Съгласна съм, че е нормално след като сме в България да има по-голям избор в българския каталог, но реално за нашия пазар няма как целият английски каталог да влезе на български. Все пак не бих казала, че и на български е ограничен, доста заглавия има, но някои са особени. Аз слушам каквото си харесам и на български, и на английски, по-често на английски може би, защото изборът е по-голям. Нямам проблем с аудиокнигите, защото слушам, когато другата дейност, която правя ми е тотално безинтересна като домакинската работа и не изисква съсредоточаване, та мога да се концентрирам върху книгата. При пътуване и навън също ми се получава лесно. Но предполагам не за всеки е така
Дочитам/току-що прочетох:
В автобиогафичната "Рана" Оксана Весякина изминава пътя от Москва до Сибир с праха на майка си, наскоро починала от рак. По руски маниер безпощадна изповед. Не е превеждана.
Оказа се, че съм пропуснала "Празник на незначителността" на Кундера, който последователно четях преди. Все още го харесвам, но непоследователно следя Приятно изживяване е досегът с неговите книги.
Случайно ми попадна "Изкуството да казваш "не", за която бях чувала отдавна и предубедено избягвах. Допадна ми много.
Категорични "не" на:
- В "Не се смей на сексуалния живот на другите" не става ясно, защо да не го правим не че по принцип е желателно. Темата (за връзката между двама души) е скучно и белетристично слабо представена. Безкрайно неубедителна.
- "Фабриката" е още по-категорично "не". Повтарящи се описания на работен процес и слаб край. Вероятно критиката е на безсмислеността в голяма част от работната рутина и организация, но можеше да бъде изложена далеч по-успешно.
- "Tokyo Express" - слаб опит за криминален роман с елементи на други жанрове. Не открих сходства със Сименон, който харесвам, както се твърди от някои в ГБ.
В автобиогафичната "Рана" Оксана Весякина изминава пътя от Москва до Сибир с праха на майка си, наскоро починала от рак. По руски маниер безпощадна изповед. Не е превеждана.
Оказа се, че съм пропуснала "Празник на незначителността" на Кундера, който последователно четях преди. Все още го харесвам, но непоследователно следя
Приятно изживяване е досегът с неговите книги. Случайно ми попадна "Изкуството да казваш "не", за която бях чувала отдавна и предубедено избягвах. Допадна ми много.
Категорични "не" на:
- В "Не се смей на сексуалния живот на другите" не става ясно, защо да не го правим не че по принцип е желателно. Темата (за връзката между двама души) е скучно и белетристично слабо представена. Безкрайно неубедителна.
- "Фабриката" е още по-категорично "не". Повтарящи се описания на работен процес и слаб край. Вероятно критиката е на безсмислеността в голяма част от работната рутина и организация, но можеше да бъде изложена далеч по-успешно.
- "Tokyo Express" - слаб опит за криминален роман с елементи на други жанрове. Не открих сходства със Сименон, който харесвам, както се твърди от някои в ГБ.
Прочетох ,, Когато животът ти изпрати хипопотам,,. Бих я определила като малко хаотична ,но топла и човешка с чувство за хумор.
В момента чета тази разкошна малка книга
, която чак не знам как да я опиша. Книга за времето и неговите измерения и приложения спрямо живота,обяснени с помощта на физиката , но написани с красив и достъпен език. Прекрасна.
В момента чета тази разкошна малка книга
, която чак не знам как да я опиша. Книга за времето и неговите измерения и приложения спрямо живота,обяснени с помощта на физиката , но написани с красив и достъпен език. Прекрасна. 
Прочетох "Грехът на Малтица". Ще я помня! Макар че дадох 4 звезди.. искаше ми се малко повече да я беше дописала Лиляна Михайлова. Но да не забравяме, че е издадена 1980 г. и може би именно в това е очарованието й, няма напъни за оригиналност и нарочно ровене в далечното минало.. Изненадах се колко много стари и турски думи знаех, но и някои не се сетих (не всички ги имаше под линия и на речника на четеца).
Аз пак казвам- за мен Сторител е откритието на петилетката Имам четец от 6 години, т.е. той е бил откритието на предната петилетка. Със Сторител отмятам много повече книги. Но не ми е проблем да се съсредоточавм в съдържанието. И да, ако прочитът не ми хресва, съм способна да зарежа книгата. Една такава зарязах заради безумния прочит на Силвия Петкова, написах им страхотна оценка колко бездарна е горката.
Почти привършвам Гениалната приятелка. И въпреки суперлативите, нещо хич не ми хареса. Не успявам да отделя кое точно- дали стила, дали сюжета, дали образите, но не яспа да ме потопи в атмосферата си.
Имам четец от 6 години, т.е. той е бил откритието на предната петилетка. Със Сторител отмятам много повече книги. Но не ми е проблем да се съсредоточавм в съдържанието. И да, ако прочитът не ми хресва, съм способна да зарежа книгата. Една такава зарязах заради безумния прочит на Силвия Петкова, написах им страхотна оценка колко бездарна е горката.Почти привършвам Гениалната приятелка. И въпреки суперлативите, нещо хич не ми хареса. Не успявам да отделя кое точно- дали стила, дали сюжета, дали образите, но не яспа да ме потопи в атмосферата си.
Аз пак казвам- за мен Сторител е откритието на петилетката Имам четец от 6 години, т.е. той е бил откритието на предната петилетка. Със Сторител отмятам много повече книги. Но не ми е проблем да се съсредоточавм в съдържанието. И да, ако прочитът не ми хресва, съм способна да зарежа книгата. Една такава зарязах заради безумния прочит на Силвия Петкова, написах им страхотна оценка колко бездарна е горката.
Почти привършвам Гениалната приятелка. И въпреки суперлативите, нещо хич не ми хареса. Не успявам да отделя кое точно- дали стила, дали сюжета, дали образите, но не яспа да ме потопи в атмосферата си.
Имам четец от 6 години, т.е. той е бил откритието на предната петилетка. Със Сторител отмятам много повече книги. Но не ми е проблем да се съсредоточавм в съдържанието. И да, ако прочитът не ми хресва, съм способна да зарежа книгата. Една такава зарязах заради безумния прочит на Силвия Петкова, написах им страхотна оценка колко бездарна е горката.Почти привършвам Гениалната приятелка. И въпреки суперлативите, нещо хич не ми хареса. Не успявам да отделя кое точно- дали стила, дали сюжета, дали образите, но не яспа да ме потопи в атмосферата си.
Гениалнатаэприятелка сериалът е доста добър.
X
Реклама