Спасение

Там ти е грешката, не може да си силна за целия свят и да те е срам едва ли не да споделиш слабост. Слабостите не са срамни и всеки човек си има някакви. Точно този напън да си винаги идеална, силна, да не притесниш никой и да си носиш сама затворена в себе си мислите е голям товар, който избива. Избива в чувство на неудовлетворение, самота, негативизъм. Да споделиш, да чуеш друга гледна точка, да поискаш съвет не е хленчене, не е товарене, не е обидно. Ако не можеш да се довериш на никой в обкръжението си, направи го с професионалист. Да потърсиш помощ от психолог не те прави луда, слаба или нещо друго. Общо взето силните хора търсят решение на проблемите си, другите си кретат с тях, носят си ги и ги замазват под някакви свои аргументи. След като признаваш, че имаш проблем това е първата стъпка, следващите са да го идентифицираш и решиш.

Не е въпросът някой да те учи. На някои неща се учим и сами.

Разбирам, че си живяла тежко детство и това ти се е отразило. Казвам ти го като човек, който е минал през подобно нещо. Макар да те белязва от дете, в един момент е важно да го преодолееш, за да продължиш живота си.

Според мен имаш някакъв страх да споделиш, за да не те предадат, нещо като проблем с доверието. Може би тряба да поработиш с психолог, за да се научиш да изграждаш пълноценни връзки и извън семейството.

При дефицит на витамин В12, както и на магнезий, и не само може да се стигне до депресия, на фона на ежедневния стрес. Консултирай се с ЛЛ как се чувстваш, най-малко профилактични кръвни изследвания и т.н. Ако всичко там е наред, може да те насочи за психолог.

Ами остави тези оценъчни характеристики, говориш като тинейджър, а все пак възпитаваш деца, трябва малко повече да поемаш отговорност, не може непрекъснато да чакаш някой друг да прави всичко ти само да седиш. При възрастните спасението всеки сам си го прави. Темата беше че си самотна, сега смени заглавието че търсиш спасение. Седни изчакай до утре и си напиши на един лист какво дествително искаш от живота, какво ти липсва, ама конкретни неща. Така общи неща просто няма смисъл, ако ти е тъжно иди в темата с вицовете да се разведриш. Защо не работиш? Ако имаш редовно ежедневно занимание и натоварване няма да изпадаш в такива дълбокомислени моменти.

Дайте малко повече конкретика. На колко години сте? От колко години сте заедно? В чужбина ли живеете?  В каква среда? Колко големи са децата? Как преминава един ваш ден? Имате ли семейни материални проблеми? Проблеми с интеграцията (вашата или на децата)? Какво точно бихте искали да споделите? Споделете го с нас тук.
Бих препоръчала консултация с психолог или терапевт (в зависимост от това в коя страна сте), но като начало е добре да има формулиран проблем. Така с общи приказки, само ще се охарчите за десетина сесии повече, докато се избистри основният проблем. Не е правилно да гадаем. Може да е следродилна депресия, може да е адаптационен проблем, носталгия, може да е дефицит на витамини и други елементи, може да е хормонален проблем - всичко може да е.

Последното мнение покрива моето.
Психолог може да помогне, но при повече конкретика.
Или сама опитай да промениш нещо и виж как ще ти подейства.
Повече движение, някакъв спорт, някакво хоби - може да те разнообразят.
Опитай се да се довериш поне на мъжа до теб. Как сте направили семейство, когато между вас няма откровеност? Ти искаш от него подкрепа, а казваш, че той не знае много неща за теб. Не е правилно това.
Работиш ли? Излизаш ли някъде? Сама или с мъжа ти, след като нямаш приятели.
Опиши ежедневието си. Да имаме отправна точка като странични наблюдатели кое може да носи тази тежест за теб.
И задължително посети ендокринолог.

Не психолог, нужен е психиатър, който да изпише каквото трябва за депресия. Авторке, очевидно страдаш от депресия. Провери витамин Д и В12. Обзалагам се, че си с много ниски нива. Трябва да си помогнеш с лекарства, а щом се съвземеш, да минеш на психологическа помощ от психолог. Имаш стари натрупвания от детството, които трябва да изчистиш, за да не се върне после депресията отново. Не отлагай, защото тя не минава сама, задълбочава се. Ако стигнеш момента да се тресеш от нерви и да имаш суицидни мисли ще трябва много повече време и много повече лекарства, за да оцелееш. Психиатриите не са най-привлекателните места, побързай докато още си с лека форма.

Мога да говоря само от своя опит, но все пак да опитам и аз. Приличаш на човек загубил смисъла. Прочети за логотерапията на Виктор Франкъл. Прочети книгата му - Човекът в търсене на смисъл, както и книгите на Едит Игър. Може да ти помогнат малко.
За мен лично страдаш от това, от което страда и цялото общество/население дори. Имаме работа, имаме жилища, здрави сме, някои имат и семейства и деца и все пак нещо не ни достига. Имаме всякакви удобства и пак не сме щастливи. Разговорите ни са празни, няма дълбочина, хората фалшиви, ежедневието е едно и също банално и глупаво. Мислим обичайно за сметки, какво ще се яде, кога ще свърши работния ден или седмица и т.н. Не си само ти. Много са се изгубили. Понякога се опитвам да погледна от страни живота и се питам дали това е всичко - раждаш се, детска градина, игри, училище (там те смачкват като човек и те карат да живееш постоянно в сравнения с другите и никога да не си доволен от себе си), после университет (същото) и стигаме до работата, за която дори не ми се коментира. В най-добрия случай срещаш някакъв човек, с когото създаваш семейство и то рано, за да не стигаш после до инвитро. Раждат се деца, започват тревогите за тях. Цял живот спестяваш пари и те къде достигат, къде не и започваш да теглиш разни стокови кредитите след първия такъв. Сметки, храна, работа, живот в тесен апартамент, кръговрат и всичко отново, повторено от децата ни. Това ме побърква честно казано. Има нещо гнило в Дания, но все още го търся какво е. Не мога да се примиря, че всичко, което виждаме и живеем е наистина всичкото. Нещо пропускаме и това е, което ни липсва. Може би нас самите, кой знае. Но мисля, че това се корени във всеки един друг проблем. Малко житейска философия...

Тия размисли за смисъла на живота, за самотата, за еднообразието, за очакванията в обществото да ходиш на работа, да родиш деца и да умреш не ги ли минахте в тийнейджърска възраст? Малко сте големички, ама който не си е задавал екзистенциални въпроси по-рано го прави на дърти години, когато трябва да се грижи за семейство.

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде.

Авторке, какви хора търсиш, за какво? Направи мъжа до себе си приятел.

Аз пък честно се чудя, как се дадоха толкова много и дълги отговори на един разтеглен пост с описание на проблем нула?

Това чувство за празнина съм го чувала и също живеенето сякаш чужд живот.
Време е за сваляне на маската и поемането на всички рискове от това. Хващаш за ръката един добър психотерапевт и полагаш усилия да излекува травмите ти. Успех!

Напротив! С напредването на възрастта,  с нарастването на  отговорностите , когато времето и парите вече не са само наши и винаги слагаме другите преди себе си.Когато нямаме помощ от никъде, съпругът все уморен, оглеждаш се-всички други сякаш нямат пробреми и всичко им е наред. Точно тогава сме най-податливи да попаднем в дупка каквото е авторката, депресията ни хваща за шията , а вие само се радвайте, че тези неща сте ги преживели като тийн, а не като възрастен, от когото зависят и други хора!

Имам дежавю като чета подобни клишета.

Всяка жена, превърнала се в домакиня,  която е забравила как да живее за себе си, да планува вълнуващи неща и е спряла да мечтае ги повтаря тези клишета.