Спасение

# 45 2 ян. 2023, 21:33 ч.

Мнения: 3 841

А ти какво искаш да промениш в живота си, за да се чувстваш по-добре? Мислиш ли да да предприемеш действия: като четене на книги, 2ч. на ден само за теб или на ресторант всяка Събота, или хващай мъжа си и на почивка, или курсове за нещо? Какво ти доставя удоволствие?
Или ти искаш някакъв външен фактор да промени това чувство в теб и само чакаш?

# 46 17 ян. 2023, 23:36 ч.

Мнения: 9

Цитат на: Самотница в ср, 21 дек 2022, 11:44

Съжалявам, прави сте, че не съм конкретизирала проблем, но не знам как да го направя. Няма един определен такъв. Може би съм просто самотна, но знам, че за това съм виновна само аз. Не се сближавам с хората. За да приемеш някой за приятел, трябва да му се довериш, да споделиш, а аз не мога. Не съм научена да споделям. Никога не съм го правила. Опитвам се винаги да показвам на външния свят, че всичко с мен е наред.Винаги съм изпитвала срам и страх да призная слабостите си. Никой не знае, че израстнах с баща алкохолик и майка, постоянно изнервена от неспирните караници. Не ме научиха да споделям. Дори съпругът ми е само от части запознат. Когато завърших, с него заминахме. За това и с тях не съм близка. Чуваме се, говорим си, но общи неща.
Не обвинявам никого, само себе си.
Наистина не знам къде греша, не искам да натоварвам никого. Имам нужда от хора до себе си, но сама не ги допускам, имам нужда от промяна, но нямам желание да я започна, имам нужда да крещя, а всъщност мълча.
Всъщност, никога не съм се оплаквала, за това няма как да се представям като жертва. Както казах, аз не споделям, именно, защото не искам никой да ме приема за слаба.
Още веднъж ви се извинявам, но имах нужда от това. Явно не съм наясно със себе си.

На първо място - спрете да се обвинявате! Не сте виновна за средата, в която ви се е наложило да растете, не сте виновна и че това е оставило своя отпечатък.
Направили сте първата крачка - споделяте, макар и с непознати, търсите помощ, съвет, както сама казвате - спасение.
Потърсете помощ от психолог! Може би той би ви помогнал да извадите от себе си всичко, което е трупано и премълчавано през годините.
Желая ви сила и смелост за да не спирате, а да потърсите решение!

# 47 18 ян. 2023, 09:38 ч.

Мнения: 2 579

Мисля, че от една определена възраст нататък, човек ако не е наистина много успешен си ги задава тези въпроси и започва да чувства една обща неодувлетвореност от живота. Виждала съм го при мои познати на същата възраст, а и при себе си. Въпросът е как го преживяваш това осъзнаване и правиш ли нещо, за да се измъкнеш от капана му. Някои се разведоха, други си намериха нова работа, трети ново хоби. Всеки намира спасението, за което говориш по свой си начин.
Може да имаш нужда от драстична промяна, а може и да е нещо малко, което да те накара да се чувстваш по-щастлива. Започни с някакви малки стъпки. Първо бъди максимално честна към себе си и намери време за "лична употреба". Така, както го описваш, ми се струва, че не се чувстваш в центъра на своя свят, имаш ниска самооценка и оттам идват чувството ти за недостойност, незначимост и липса на смисъл.
Препоръчвам една книга, която наскоро ми попадна и ме отрезви в доста отношения: "Тънкото изкуство да не ти пука" на Марк Менсън.

Причина:

Причина: