Добре дошла в света на възрастните! Нищо необичайно или ново под слънцето. На тази възраст все още си вътрешно обременена от “очаквания” и “трябва”. Нищо не е задължително на никой етап от живота ти. Всъщност, много голяма част от човечеството просто крета, ден да мине, друг да дойде. Романтичността на младостта и големите очаквания за прекрасно бъдеще след завършване на университета са нереалистични. За баба ти вече е огромен успех, че си на път да завършиш висше образование, така че за нея може да е трудно да разбере от какво страдаш в момента. Ще намериш и ти своето място. Истината е, че животът е доста циничен и груб, има много страдание и несправедливости. Никой не живее в розова приказка, всеки се чувства зле понякога, някои хора за по-дълго, други за по-кратко. Постарай се да си поставиш някаква цел в живота, която да следваш, или мечта, за която да се бориш.
- Публикувана: 10 дек. 2022, 10:56 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2022, 08:06 ч.
Чувствам се разочарована от себе си
Понеже имам син на твоята възраст ми стана жалко, четейки първия ти пост. Тук са ти дали добри съвети - завърши това, което си започнала. Ако го завършиш - едно - показваш на потенциални работодатели, че успешно довеждаш до край сложни начинания - т.е. си упорита, трудолюбива и на теб може да се разчита.
Второ, след като завършиш може да избереш магистратура, която е различна от бакалавъра ти. Това може и да ти изисква голямо усилие, но мисля пред вид на това, че не си установила още какво точно искаш е по-добър вариант, отколкото да се откажеш. Защото магистратурата е само една година, но ти трябва бакалавър за нея.
Трето, на 22 не знаеш какво искаш да работиш? Аз колко хора на по 35+ г познавах/м, които не знаеха/смениха/преквалифицираха. Пробвай, греши и отначало!
Не се отчайвай. Лесно е да се каже, но щом само баба ти ти помага е всъщност много трудно. Помисли си какво ти се иска да правиш - може би имаш нужда да работиш или пътуваш - сега (ако прекъснеш за година) или след като завършиш. Намери нещо или някой, който те мотивира - ролеви модел. Виж какво те са направили и как са го постигнали. Ще ти помогне да си поставиш цел и изградиш стратегия за постигането й.
Смело бих казала, че годините около 22-24 бяха най-трудните в моя живот, предполагам и за други е така. Върви смело напред, един ден ще се сещаш за този момент безпристрастно, като за естествена част от твоето израстване.
Второ, след като завършиш може да избереш магистратура, която е различна от бакалавъра ти. Това може и да ти изисква голямо усилие, но мисля пред вид на това, че не си установила още какво точно искаш е по-добър вариант, отколкото да се откажеш. Защото магистратурата е само една година, но ти трябва бакалавър за нея.
Трето, на 22 не знаеш какво искаш да работиш? Аз колко хора на по 35+ г познавах/м, които не знаеха/смениха/преквалифицираха. Пробвай, греши и отначало!
Не се отчайвай. Лесно е да се каже, но щом само баба ти ти помага е всъщност много трудно. Помисли си какво ти се иска да правиш - може би имаш нужда да работиш или пътуваш - сега (ако прекъснеш за година) или след като завършиш. Намери нещо или някой, който те мотивира - ролеви модел. Виж какво те са направили и как са го постигнали. Ще ти помогне да си поставиш цел и изградиш стратегия за постигането й.
Смело бих казала, че годините около 22-24 бяха най-трудните в моя живот, предполагам и за други е така. Върви смело напред, един ден ще се сещаш за този момент безпристрастно, като за естествена част от твоето израстване.
Авторке, аз ще те посъветвам засега да се опиташ да не мислиш толкова много за бъдещето, особено след като това те разстройва. Бъдещето е несигурна работа. Следвай си последователно целите в кратковременна перспектива. Напиши си дипломната работа и си намери работа, за да си осигуриш прилично битово ниво. Излизай с хора на твоите години, ходи на театър, кино, някакви забавления. Не бъди толкова критична към себе си, не се сравнявай с другите. Баба ти иска да види, че си щастлива, а не успяла.
Едно от нещата, които научих в този живот е да не пренебрегвам себе си и моите желания за да угодя на друг - няма значение, родители, приятели. Само за детето си правя изключения и то не винаги.
Научих се и да не изпитвам вина. Защо те не изпитват вина, карайки ме да правя нещо, което не искам?
Научих се и да не изпитвам вина. Защо те не изпитват вина, карайки ме да правя нещо, което не искам?
"водя подобие на скотски живот с максимално малко харчове."
Ще се хвана за това изречение. Понеже мен лично това би ме довело до трайна депресия, каквито и дипломи и специални умения да имам. Защо не почнеш да търсиш начини за изкарване на повече пари? Така поне ще имаш смислено занимание, а и няма да остане време да се вайкаш излишно. В днешно време има толкова много възможности! Дали по специалността или не, не е най-важното.
Ще се хвана за това изречение. Понеже мен лично това би ме довело до трайна депресия, каквито и дипломи и специални умения да имам. Защо не почнеш да търсиш начини за изкарване на повече пари? Така поне ще имаш смислено занимание, а и няма да остане време да се вайкаш излишно. В днешно време има толкова много възможности! Дали по специалността или не, не е най-важното.
Благодаря на всеки, който е отделил време, за да напише коментар. Оценявам го високо.
Ще се опитам да отговоря на някои от зададените въпроси, за да дам повече яснота.
1. Следвам специалност Журналистика. Не смених още след първи курс, понеже в началото не бях толкова разочарована. Дистанционното обучение, съпоставката с чуждестранните висши учебни заведения и работата по професия ме накараха сериозно да се запитам дали това е моето поле и да преосмисля накъде съм се насочила. Сега проявявам интерес към коренно различна област, но не съм достатъчно уверена в себе си дали ще се справя.
2. Под "подкрепа на семейството" визирам не финансово осигуряване от родителите, а одобрение от страна на баба ми, която ме е отгледала и при която се връщам в родния град. Финансово независима съм, макар в момента да нямам доходи от трудова дейност - разчитам на стипендии и спестяванията от периода, в който работех и заделях. Тези битовизми също ме тревожат, понеже водя подобие на скотски живот с максимално малко харчове. Има и друг аспект, който ме демотивира - не ме приеха на една позиция, която истински ми хареса... и на която вярвах, че ще ме вземат. Неуспехът също повлия на самочувствието ми.
3. Под "нямам талант" визирам и че нямам специфични умения и компетентности. Възхищавам се на хората, които имат дарба или пък са овладели даден занаят - било то кулинария, ремонтна дейност и т.н. Чувствам се некадърна и неспособна, което - от своя страна - ме превръща в много неуверена личност. Съвсем съм се обезкуражила, че няма да стане нищо от мен и ще живея мизерен живот. От тази мисъл ме побиват тръпки...
И наистина възприемам светът все едно е непознато място, за което нямам уменията да оцелея. Това ме плаши. Няма да навлизам в повече подробности, не бих искала да Ви занимавам допълнително... но истината е, че ме е страх от бъдещето. И съм нещастна в настоящето. И вероятно Ви се струва, че само мрънкам и не променям нищо - но сега се чувствам толкова слаба, едвам намирам сили и мотивация да ходя на лекции, а се чувствам притисната да почна и работа...
Ще се опитам да отговоря на някои от зададените въпроси, за да дам повече яснота.
1. Следвам специалност Журналистика. Не смених още след първи курс, понеже в началото не бях толкова разочарована. Дистанционното обучение, съпоставката с чуждестранните висши учебни заведения и работата по професия ме накараха сериозно да се запитам дали това е моето поле и да преосмисля накъде съм се насочила. Сега проявявам интерес към коренно различна област, но не съм достатъчно уверена в себе си дали ще се справя.
2. Под "подкрепа на семейството" визирам не финансово осигуряване от родителите, а одобрение от страна на баба ми, която ме е отгледала и при която се връщам в родния град. Финансово независима съм, макар в момента да нямам доходи от трудова дейност - разчитам на стипендии и спестяванията от периода, в който работех и заделях. Тези битовизми също ме тревожат, понеже водя подобие на скотски живот с максимално малко харчове. Има и друг аспект, който ме демотивира - не ме приеха на една позиция, която истински ми хареса... и на която вярвах, че ще ме вземат. Неуспехът също повлия на самочувствието ми.
3. Под "нямам талант" визирам и че нямам специфични умения и компетентности. Възхищавам се на хората, които имат дарба или пък са овладели даден занаят - било то кулинария, ремонтна дейност и т.н. Чувствам се некадърна и неспособна, което - от своя страна - ме превръща в много неуверена личност. Съвсем съм се обезкуражила, че няма да стане нищо от мен и ще живея мизерен живот. От тази мисъл ме побиват тръпки...
И наистина възприемам светът все едно е непознато място, за което нямам уменията да оцелея. Това ме плаши. Няма да навлизам в повече подробности, не бих искала да Ви занимавам допълнително... но истината е, че ме е страх от бъдещето. И съм нещастна в настоящето. И вероятно Ви се струва, че само мрънкам и не променям нищо - но сега се чувствам толкова слаба, едвам намирам сили и мотивация да ходя на лекции, а се чувствам притисната да почна и работа...
Така....
Има няколко неща, които е хубаво да осъзнаеш:
1. Спокойно! Не си първата, на която се случва и няма да си последната. Много хора са били в твоята ситуация и все пак са оцелели
2. Ако не ти харесва някъде, просто се махаш.
3. Това, че един път си се провалил, не означава, че трябва да се отказваш. Ако искаш са бъдеш победител, трябва да се научиш да мислиш като такъв.Твоето мислене си е доста пораженческо и така няма да стигнеш до никъде. Всеки има етап в живота си, в който не му върви. Важното е да си оптимист и да не се отчайваш. И да, някои неща не стават от раз. Не са те взели във фирма Х?Ок, ще те вземам във фирма Y.
В България има толкова фирми, че просто не е истина.
4. Ако нямаш специални умения, придобий
такива. Вземи езиков сертификат, изкарай някакъв курс, запиши се на спорт. Това ще ти даде самочувствие.
5. Тези хора, на които завиждаш, са много по-обикновени, отколкото си мислиш. Готвенето и ремонтни дейности не са свръх велики и нечовешки умения.
6. Опитай се да откриеш силните си страни и това, в което си добра. Така ще разбереш какво искаш да правиш с живота си.
7. Това твое състояние се нарича депресия и минава с времето. Ще дойде момент, когато всичко ще е розово и прекрасно.Ако е нужно, можеш да посетиш психолог.
8. Има много по-бедни и необразовани хора от теб, които се справят с живота. След като си се родила на Земята, ще се научиш да се справяш с живота. Всъщност ти го правиш прекрасно, но не го осъзнаваш.
9. Пестенето на пари го могат много малко хора. Сигурно 9 от 10 човека, които питаш, ще ти кажат ще нямат спестени пари зад гърба си.
10.Не се подценявай. Ти си единствена и неповторима и в момента, в който го осъзнаеш, ще ти мине и депресията и всичко.
11. Ако не излезеш от зоната си на комфорт, няма как да знаеш дали нещо е добро и лошо. Когато се изправиш срещу страха си и го преодолееш, разбираш, че той не е толкова страшен. Не можеш цял живот да стоиш не едно и също място. Ти затова си и нещастна. Страха не води до никъде и да си му подвластна е едно от най-лошите неща, които можеш да си причиниш.
13. Баба ти никой не я пита.Ти си пълнолетна и можеш сама да взимаш решенията си. Поискай и съвет, но решението вземи сама. Тя те е отгледала, но не можеш да я оставиш да ти контролира живота. Това само ще те тегли надолу.
14. Нали знаеш, че накрая всичко се оправя:blush:
Същите мисли ме спохождаха като бях на твоите години. При мен истинското щастие и чувство за пълноценност дойдоха чак като навърших 26.
Не работя по специалността си. Не съжалявам, че я завърших и не бих записала друго, даже после записах магистратура в същата сфера. Но кариерата ми се разви в друга посока и то страхотно.
В същото време мисля да сменя отново сферата. В момента се преквалифицирам и уча нов език. В днешно време е нереалистично, а и нерентабилно да очакваш да работиш в една сфера цял живот. Дори да откриеш своето амплоа, след 20 години тази професия може да не съществува. Не всеки е Айнщайн, Илън Мъск, не всеки печели Пулицър и Нобелова награда. Повечето сме обикновени, посредствени хора, вършещи работа като пчелички, но всъщност всеки допринася за общото благо.
Не съм открила лек за болест, не съм нахранила африканските деца, не съм преборила тероризма. Имам мъж, дом, работа, излизам с приятели, пътувам, уча, чета много, рисувам, готвя, поливам си цветята, грижа се за себе си, движа се много, ходя на спа и се радвам на живота.
Препоръчвам ти да започнеш работа и то възможно най-скоро. Работата дава до голяма степен самочувстие, смисъл да станеш и да се наконтиш сутрин, среда и приятелства, а и пари - парите борят стреса и депресията, каквото и да ти говорят.
Не работя по специалността си. Не съжалявам, че я завърших и не бих записала друго, даже после записах магистратура в същата сфера. Но кариерата ми се разви в друга посока и то страхотно.
В същото време мисля да сменя отново сферата. В момента се преквалифицирам и уча нов език. В днешно време е нереалистично, а и нерентабилно да очакваш да работиш в една сфера цял живот. Дори да откриеш своето амплоа, след 20 години тази професия може да не съществува. Не всеки е Айнщайн, Илън Мъск, не всеки печели Пулицър и Нобелова награда. Повечето сме обикновени, посредствени хора, вършещи работа като пчелички, но всъщност всеки допринася за общото благо.
Не съм открила лек за болест, не съм нахранила африканските деца, не съм преборила тероризма. Имам мъж, дом, работа, излизам с приятели, пътувам, уча, чета много, рисувам, готвя, поливам си цветята, грижа се за себе си, движа се много, ходя на спа и се радвам на живота.
Препоръчвам ти да започнеш работа и то възможно най-скоро. Работата дава до голяма степен самочувстие, смисъл да станеш и да се наконтиш сутрин, среда и приятелства, а и пари - парите борят стреса и депресията, каквото и да ти говорят.
Кои са тези тъй успешни хора на 22, моля те, не вярвай на ухилени снимчици във фейса и високопарни постчета. Все още в началото на градежа на живота, малко е трудничко да си на върха на престижа. Име, умения и опит се градят и трупат с годините. Светът е голям и пъстър и не само хората с таланти и отличителни черти успяват. Даже те най-малко успяват. Хората, които не се страхуват от работа и труд обаче те успяват. Не знам защо страдаш толкова по соц.модела каквото уча - това ще работя. Ако не учиш медицина, право или нещо супер профилирано, можеш да работиш в различни сфери. Много знания и умения се моделират спрямо средата, в която трябва да ги ползваш. Аз например съм много активен човек, който винаги търси нови предизвикателства. Съвсем умишлено съм сменила вече няколко навид различни сфери, но имаш ли хъс и не те ли мързи, веднага намираш пътя. Общо взето важно е да си адаптивна, гъвкава, любознателна и упорита. Като завършиш, недей се притеснява да кандидатсваш за позиции, които ти звучат интересни. Търсят се служители с желание за работа, да са надеждни и отговорни, не само с дипломата в джоба. Забрави страховете си и се отпусни. Животът обича смелите.
На 22 години въобще съм си нямала идея къде ще съм сега, просто никога не съм се плашила от работа.
На 22 години въобще съм си нямала идея къде ще съм сега, просто никога не съм се плашила от работа.
+100 за поста на Радева.
Социалните мрежи много развалиха нещата. Ако им вярваш, всички са някакви богати неземно красиви генерални директори-интелектуалци. Всъщност огромната част от хората работят обикновена работа живеят от заплата до заплата, дори на високите етажи във фирмената йерархия, имат поне по един кредит, поне една кредитна карта и наистина нямат спестявания.
Само на 22 си. Имаш предостатъчно време за всичко.
Социалните мрежи много развалиха нещата. Ако им вярваш, всички са някакви богати неземно красиви генерални директори-интелектуалци. Всъщност огромната част от хората работят обикновена работа живеят от заплата до заплата, дори на високите етажи във фирмената йерархия, имат поне по един кредит, поне една кредитна карта и наистина нямат спестявания.
Само на 22 си. Имаш предостатъчно време за всичко.
Не мога да те изчета до край!
Прочетох, че си на 22 и си разочарована от себе си и всичко ми стана ясно!
Пробвай всичко - вдигни си скандал, заплаши се, че ще си тръгнеш ако не се стегнеш, тръгни си и после се върни и пак заплаши, че ще си тръгнеш! Пак си тръгни и страдай от раздялата! Пиши си ултимативно! И така в този дух!
Сега по-сериозно. Момиче, на 22 нищо не знаеш за света и съвсем малко знаеш за себе си. Що първо не седнеш да се опознаеш, приемеш, малко да се напънеш да се харесаш пък тогава сядай да се разочароваш от себе си. Ще ти отнеме около още 20 години. Тогава се разочаровай, ама няма да е от себе си а от всеки друг и всичко друго
Пусни тогава нова тема, но по-кратичко!
Прочетох, че си на 22 и си разочарована от себе си и всичко ми стана ясно!
Пробвай всичко - вдигни си скандал, заплаши се, че ще си тръгнеш ако не се стегнеш, тръгни си и после се върни и пак заплаши, че ще си тръгнеш! Пак си тръгни и страдай от раздялата! Пиши си ултимативно! И така в този дух!
Сега по-сериозно. Момиче, на 22 нищо не знаеш за света и съвсем малко знаеш за себе си. Що първо не седнеш да се опознаеш, приемеш, малко да се напънеш да се харесаш пък тогава сядай да се разочароваш от себе си. Ще ти отнеме около още 20 години. Тогава се разочаровай, ама няма да е от себе си а от всеки друг и всичко друго
Пусни тогава нова тема, но по-кратичко!
Веднага ти казвам едно нещо, в което си видимо по-добра от повечето хора - пишеш добре. Личи си дори само от 2-3 твои поста.
Не е нужно да си Хемингуей. Повечето много успешни хора имат просто заложба, не гениален талант, и работят по и с нея десетилетия, като волове. Резултати почти винаги има.
Също така си интелигентна и чувствителна. Семплите и дебелокожи хора нямат потребност да оправдаят съществуването си и не споделят твоите терзания. Много мъдрите също, но няма смисъл да си много мъдър на 22. Младостта е за друго.
На 22 е перфектен момент да направиш едно или комбинация от следните неща и да им се отдадеш напълно, докато имаш здраве, енергия и време и нямаш бръчки и цинизъм. После никога няма да имаш такава възможност - или поне не за толкова неща накуп.
1. Да запишеш и изкараш нова, по-перспективна или интересна специалност.
2. Да научиш перфектно чужд език, дори ако сега го започнеш от нулата.
3. Да заминеш в чужбина и да си пробваш късмета там - с работа или учене. Евентуално и да пообиколиш света, има и бюджетни начини, стига да имаш желание.
4. Ако не си обвързана, да срещаш и пробваш различни, интересни и качествени мъже.
5. Да захванеш някаква кариера с добра финансова перспектива, да натиснеш педала на макс и до към 30-33 г. да си направила едни добри пари.
6. Да започнеш да тренираш здраво и да си създадеш добра двигателна култура. Ползите по-нататък през живота ти ще ти се върнат стократно.
Нещата, за което нямаш време, са самосъжаление, прекомерно висене в интернет, нездравословен начин на живот и токсични и/или женени мъже.
Толкова хоризонти имаш пред себе си, че чак ти завиждам. Знам, че не ги виждаш от твоята перспектива, но това е, защото си твърде близо до дървото и не виждаш гората.
П.П. Баба ти няма никаква представа как работят съвременните свят, образование и работен пазар. Ако не те подкрепя, съветвам те да ѝ споделяш факти от живота си само на санитарния минимум, както и успехите си.
Не е нужно да си Хемингуей. Повечето много успешни хора имат просто заложба, не гениален талант, и работят по и с нея десетилетия, като волове. Резултати почти винаги има.
Също така си интелигентна и чувствителна. Семплите и дебелокожи хора нямат потребност да оправдаят съществуването си и не споделят твоите терзания. Много мъдрите също, но няма смисъл да си много мъдър на 22. Младостта е за друго.
На 22 е перфектен момент да направиш едно или комбинация от следните неща и да им се отдадеш напълно, докато имаш здраве, енергия и време и нямаш бръчки и цинизъм. После никога няма да имаш такава възможност - или поне не за толкова неща накуп.
1. Да запишеш и изкараш нова, по-перспективна или интересна специалност.
2. Да научиш перфектно чужд език, дори ако сега го започнеш от нулата.
3. Да заминеш в чужбина и да си пробваш късмета там - с работа или учене. Евентуално и да пообиколиш света, има и бюджетни начини, стига да имаш желание.
4. Ако не си обвързана, да срещаш и пробваш различни, интересни и качествени мъже.
5. Да захванеш някаква кариера с добра финансова перспектива, да натиснеш педала на макс и до към 30-33 г. да си направила едни добри пари.
6. Да започнеш да тренираш здраво и да си създадеш добра двигателна култура. Ползите по-нататък през живота ти ще ти се върнат стократно.
Нещата, за което нямаш време, са самосъжаление, прекомерно висене в интернет, нездравословен начин на живот и токсични и/или женени мъже.
Толкова хоризонти имаш пред себе си, че чак ти завиждам. Знам, че не ги виждаш от твоята перспектива, но това е, защото си твърде близо до дървото и не виждаш гората.
П.П. Баба ти няма никаква представа как работят съвременните свят, образование и работен пазар. Ако не те подкрепя, съветвам те да ѝ споделяш факти от живота си само на санитарния минимум, както и успехите си.
И аз страдах от ниско самочувствие години наред. Омагьосан кръг е - нямаш стаж, а навсякъде искат опит, а той трябва да се придобие все някъде, но ти го нямаш, защото нямаш самочувствие да пробваш, защото няма да те вземат, тъй като нямаш опит. Допълнително е тежко от факта, че у нас много фирми искат подготвени кадри от въздуха, без да подадат ръка и да се потрудят да си ги създадат сами. И ако може - за спешни пари.
И отделно, родители, които хем не са положили усилия да имаш самочувствие и увереност, за да се бориш с живота, хем после чакат успехи и да изкарваш много пари, че да ги издържаш. Е, няма как да стане. Сега бих подходила по друг начин - вместо да им пестя парите като скромно и добро дете, щях да тропна по масата и да си поискам много неща, които да ми помогнат след години - компютър вкъщи, курсове, умения, още поне един език. Отделно, че щях да залягам повече и по-упорито над уроците по всичко.
Имала съм и кофти среда в училище, и тежък пубертет, и депресии, и съмнения, и кошмарни работни места, и какво ли не. Обаче животът е да се живее, не може ей така да се съществува в изолация, защото наоколо дебнат опасности.
Ще трябва сама да се пребориш с тази токсична среда, защото няма друг начин в този живот, освен труд. Винаги ще има по-успели, по-пробивни, по-квалифицирани, по-богати и т.н., това теб не трябва да те засяга или плаши. Ти си имаш твой път в живота.
И отделно, родители, които хем не са положили усилия да имаш самочувствие и увереност, за да се бориш с живота, хем после чакат успехи и да изкарваш много пари, че да ги издържаш. Е, няма как да стане. Сега бих подходила по друг начин - вместо да им пестя парите като скромно и добро дете, щях да тропна по масата и да си поискам много неща, които да ми помогнат след години - компютър вкъщи, курсове, умения, още поне един език. Отделно, че щях да залягам повече и по-упорито над уроците по всичко.
Имала съм и кофти среда в училище, и тежък пубертет, и депресии, и съмнения, и кошмарни работни места, и какво ли не. Обаче животът е да се живее, не може ей така да се съществува в изолация, защото наоколо дебнат опасности.
Ще трябва сама да се пребориш с тази токсична среда, защото няма друг начин в този живот, освен труд. Винаги ще има по-успели, по-пробивни, по-квалифицирани, по-богати и т.н., това теб не трябва да те засяга или плаши. Ти си имаш твой път в живота.
...
Както се разбира от заглавието, чувствам се разочарована от себе си. В продължение на вече месеци ме обземат постоянни мрачни мисли, че съм провал и няма да успея в живота /наясно съм, че под "успех" всеки визира различно нещо/. Осъзнах, че не съм доволна от начина, по който съм прекарала последните години от живота си.
В момента съм на 22, предстои ми да се дипломирам - уча в България и не съм особено доволна нито от специалността, нито от университета и вероятно ще бъда от тези личности, които няма да работят по специалността си. ...
Както се разбира от заглавието, чувствам се разочарована от себе си. В продължение на вече месеци ме обземат постоянни мрачни мисли, че съм провал и няма да успея в живота /наясно съм, че под "успех" всеки визира различно нещо/. Осъзнах, че не съм доволна от начина, по който съм прекарала последните години от живота си.
В момента съм на 22, предстои ми да се дипломирам - уча в България и не съм особено доволна нито от специалността, нито от университета и вероятно ще бъда от тези личности, които няма да работят по специалността си. ...
В момента си в дупка, съдя по това, че много плачеш. Недей така, гледай да излизаш повече, да се срещаш с хора и малко от малко да се забавляваш, за да се развеселиш.
А за това, че преосмисляш живота си - повярвай, много хора го правят, и не само на 22. Това е добре, това е двигател, за да се развиваш. Само че ти си го ударила на отрицание: това лошо, онова зле...
Не е така, аз, като те чета, се изпълвам с уважение. Ето, завършваш, стажове, дипломиране, благотворителност... Я се замисли колко от върстницит ти не са стигнали изобщо до това ниво! С ръка на сърцето - браво на теб за това, което си постигнала!
Не се отказвай от започнатото, завърши си и може да се окаже, че точно в твоята специалност можеш да намериш много добра реализация. Не слагай каруцата пред коня, карай едно по едно. Сега завършваш, после търсиш работа и така постепенно нещата ще се наредят.
Или можеш да намериш реализация в близка специалност, или в различна. Животът ще покаже.
Малки стъпки, не бързай толкова!
А близките ти просто са били разстроени, че си толкова подтисната и негативна, със сигурност не са разочаровани от теб. А и как биха могли да бъдат, ти си млада жена за пример.
Нищо лошо не е станало, просто малка дупка, в каквато всички изпадаме понякога.
Прегръдка от мен.
На 22 е перфектен момент да направиш едно или комбинация от следните неща и да им се отдадеш напълно, докато имаш здраве, енергия и време и нямаш бръчки и цинизъм
...
4. Ако не си обвързана, да срещаш и пробваш различни, интересни и качествени мъже.
5. ... да натиснеш педала на макс и до към 30-33 г..
...
4. Ако не си обвързана, да срещаш и пробваш различни, интересни и качествени мъже.
5. ... да натиснеш педала на макс и до към 30-33 г..
А дали няма липсата на енергия, бръчките (цигари) и цинизма да се появят именно заради горното?
И защо точно 33? Защо не 43?
И как точно се случва? Навършваш 32 и си казваш, ето стига "много мъже и кариери" и започвам да търся мъж вече за семейство? И той цъфва по поръчка на първата седмица. И правите бебето на другия месец?
Да пуснем една анкета, ама честна, колко от дамите тук си намериха мъж за една седмица от 32 нататък, без да са търсили преди това. И колко след като са намерили мъж за 1 седмица и дете за 1 месец след това са задържали семейството.
Моля, не ми трийте и този постинг. Писал съм го възможно най-уважително и меко.