Чувствам се разочарована от себе си

Една от най-основните грешки на хората като цяло е, че постоянно се сравняват. Със съседите, с колегите, с приятелите...
Разбери, че не трябва да те интересуват другите.
Гледай себе си. И се води по своя мироглед.
Добре, не ти харесва това, което учиш. И аз бях така, както и хиляди друго хора. Обаче пък точно тогава срещнах безценни приятелства, които пазя и до днес.
Поработих всякакви други неща (някои пълен тъпизъм), друго е един от най-хубавите периоди в живота ми, но всичко ме е довела до това, което съм в момента. Дори тъпизмите и грешките, които съм допуснала са ми голям урок. Всяка ситуация, всяка среща с хора, всяка грешка или победа е безценен урок. После родих, останах сам родител и точно в най-трудния и безпаричен момент с малко дете, сама, реших, че отново ще уча и ще се преквалифицирам. А това ми отвори много нови врати, възможности, уроци.
И така, ден след ден, месец след месец, година след година.
Просто живей и се усъвършенствай!
И за Бога, на 22 си!
Какво мрачни мисли, че това са най-най-хубавите ти години. Тъкмо си израснала тийнейджърството и си добила някаква мъдрост, а същевременно си млада и свободна. Като дойдеш в клуба на 40+ и започне да те боли какво ли не и да имаш безброй ангажименти...
Божкеее!

Не е нужно да си с особени дарби или пристрастия, интереси, за да си удовлетворен човек.
Концентрирай се над самопознание и познание – чети повече. И художествена литература, и научна. Това дава дълбочина и богатство на личността и те кара да възприемаш света по друг начин. Променят се и отношенията с хората, светогледът.
//
Клишираните представи за успех са някакъв еталон по-скоро за улеснение. Нито са задължителни, нито носят удовлетворение, ако се спазват.

Има, ето го: https://www.bg-mamma.com/?board=513
А тук има консултации със специалисти:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1201557
https://www.bg-mamma.com/?topic=1195245
https://www.bg-mamma.com/?topic=1368055

Дай гуш! 🤗 И горе главата! Много си млада да се отчайваш, животът е пред теб!
Сега ги набутай тези тягостни мисли в дъното на гардероба и ги заключи. Там да си стоят!Изкарай си най-хубавите дрехи( мисли) оттам:)
Сега се концентрирай върху дипломната работа, завърши си образованието и се оглеждай за някаква работа-да ти ангажира мислите и да си имаш пари:)
После помисли какво ти се прави и действай над това.
Действай едно по едно : цел-изпълнена, следваща-изпълнена и така…
А по пътя, по който вървиш ще ти се отварят толкова други опции, за които не си се сещала дори!
Знам, че можеш!

Тя е на 22, не на 30.
Сега й е времето да търси начини, да опитва, да греши, и да... да постигне лична независимост. Може да не е с много, но поне да не зависи напълно от мъж, а то точно това я чака, ако не изгради нещо за себе си преди да се ангажира със семейство.

Чели сме достатъчно теми от отчаяни жени, които са без пари, и без никаква възможност да се откопчат от ситуация на зависимост от грешният човек.

Някои хора тук не четат въобще какво пита авторката и се дават съвети, нямащи общо с темата. Какви мъже?Какви деца? Кви пет лева?



Авторке, Светулчица ми взе думите от устата.
Това им е проблемът на много хора. Все се сравняват с другите, все гледат в чуждата паничка, все чуждото мнение е важно.
Може би да се спреш и да гледаш какво искаш ти.
Не си единствена, която не знае какво точно иска да работи. Има хора си сменят професията през няколко години. Има хора осъзнават какво искат на 30 примерно.
Давам го като пример за евентуални причини. Не казвам, че при теб е така.
Та какво точно учиш? Защо го записа? Някой ти каза ли? Или просто там те приеха.
И не може да няма нещо в което да си добра и да ти харесва.
Просто твърде много мислиш за другите и мненията им, вместо да мислиш за себе и какво ти доставя удоволствие.
Млада си. Имаш време. Знаеш ли колко хора записват нещо, което не искат, а после учат второ.

Авторке, това, което си описала са болките от израстването, нормално е. Още няколко години ще е така, и после ще постигнеш мир със себе си.
Но! Ако нещо не ти харесва, ако мислиш, че си на грешен път, точно сега е моментът да промениш посоката. Не чакай утре, опитвай нови неща сега и търси себе си. Разбери какво те прави щастлива, и какво не те прави щастлива. Само ти можеш да дадеш смисъл на живота си, няма как да дойде отвън, нито от евентуален партньор.  Заобиколи се с хора, които държат на теб, и ограничи вредните познанства. След десет години ще благодариш на себе си, че си го направила навреме.

Да те успокоя, повечето хора сме обикновени, без таланти. Но това не значи, че сме паразити. Всеки има право на място под слънцето
Много си млада, животът е пред теб. Когато бях на твоите години, нещата, с които се занимавам в момента, дори не съществуваха като професия, нито имат някаква връзка със специалността ми. Оставяш впечатление на възпитан и мил човек. Това ще ти отвори много врати. Поддръжай си приятелствата с колегите от университета и познатите от преди, не знаеш къде ще се отвори възможност в бъдеще за общи проекти или предложения за работа. Помисли какво ти е приятно да правиш, дори като хоби, дори да не е по специалността ти. Ако е нужно, доучи нещо, ако не, започни по специалността, за да се издържаш, а успоредно с това търси и се развивай в посока, която ти е на сърце. Може и да не успееш да си го изясниш сега, а да стане с времето.

Ако имаш човек до себе си, влюбени сте и искате да сте семейство, ок. Но не търси целенасочено само мъже с кариера, на вашата възраст това е рядко срещано. На първо място да има споделена любов, да имате еднакви разбирания и представи за живота. Натам вече, избираш според това, което ти харесва. Мен, например, кариеристите ме плашат точно толкова, колкото и мъжете, които не искат да изкарат 1 лев, а чакат друг да ги издържа. Предпочитам баланса, средни доходи, но да имам семейство и детето ми да расте с баща.

Може би очакваш да си наясно какво точно искаш да правиш в този живот или пък смяташ, че единствено смислено е нещо грандиозно и затова се чувстваш незначителна и паразит. Всеки един човек и всяко едно нещо, което правиш с любов има смисъл. И не си права, че родителите ти могат да ти определят решението с неодобрението им. Ако зависиш от себе си, приоритетно, ще слушаш себе си приоритетно. Тяхното одобрение е важно, но те не са ти и не могат напълно да "влязат в твоите обувки". Докато намериш твоето нещо, ще се чувстваш объркана, но не губи желанието да опитваш и да търсиш. Звучиш разумно, така че със съгурност ще намериш правилния път. А може би прекалено много размисляш и гледаш да угодиш?

А защо не смени специалността след първата година като не ти харесва? Много хора правят така и завършват и работят нещо,което харесват.
Аз винаги съм искала да бъда учител или да работя в сферата на туризма,майка ми искаше да съм адвокат.Записах етнология с учителска правоспособност и за да угодя на мама и право.Когато тя почина аз се отказах правото(бях трети курс,справях се добре,но не беше моето) и записах и културен туризъм.Излязох с три специалности и огромно желание за работа,но ми се падна едно специално дете и зарязах всичко,за да му се посветя.После пък последва дългогодишната ни битка с ММ за второ дете и вече съм много далече и хич не ми се занимава с това, което избрах...
И междувпрочем с ММ съм от 21-годишна(той беше на 26) и добре,че тогава нямаше бг-мама,че сигурно щях да си остана стара мома в жалките си опити за кариера.За мен семейството е преди всичко останало.

Мило момиче, според мен всеки млад човек е преминал през такъв период на черна дупка пълна с въпроси и нито един смислен отговор или поне аз също преминах през такъв.
Не мисля, че трябва да търсиш какъвто и да е мъж за момента, защото спасението не идва отвън, а трябва сама да се изтеглиш за косата. Силно подозирам, че дори и да се получи някаква връзка в момента - няма да изтрае и надали ще е твоят човек.

Завърши си специалността, ако ще и културология да е (за мен специалността е добра само, ако си Кейт Мидълтън и/или имаш татко милионер),  без диплома, особено на днешно време е адски трудно и ще става все по-трудно. Дипломната работа е досадно нещо, но е нищо за целия труд и време, които си положила до сега.
Скоро завършваш - помисли си въпреки всичко за магистратура или курсове за нещо, което те влече. Идеята ми е не да ставаш професорка, а да имаш ритъм, структура от задачи и ежедневие, сертификатът е само бонус.
Относно талантите - за съжаление малко хора ги имат. Замисли се колко пък е още по-депресивно да имаш и да го пропилееш.
Съветът от BasilA е страхотен и изпитана рецепта за по-добро самочувствие и по-добра оценка какво ти се прави в бъдеще.

Успех и горе главата!

Казваш, че искаш да поемеш в съвсем нова посока, а родителите ти са скептични.

Довърши образованието си, вземи дипломата.
После следвай посоката си. Не ти е нужно одобрение. Всъщност има разлика между одобрение и да те издържат докато търсиш посоката си!
Та завърши, следвай това, което те влече, но бъди самостоятелен човек.
Няма да закъснее и подкрепата им, предполагам.

Благодаря на всеки, който е отделил време, за да напише коментар. Оценявам го високо.
Ще се опитам да отговоря на някои от зададените въпроси, за да дам повече яснота.

1. Следвам специалност Журналистика. Не смених още след първи курс, понеже в началото не бях толкова разочарована. Дистанционното обучение, съпоставката с чуждестранните висши учебни заведения и работата по професия ме накараха сериозно да се запитам дали това е моето поле и да преосмисля накъде съм се насочила. Сега проявявам интерес към коренно различна област, но не съм достатъчно уверена в себе си дали ще се справя.

2. Под "подкрепа на семейството" визирам не финансово осигуряване от родителите, а одобрение от страна на баба ми, която ме е отгледала и при която се връщам в родния град. Финансово независима съм, макар в момента да нямам доходи от трудова дейност - разчитам на стипендии и спестяванията от периода, в който работех и заделях. Тези битовизми също ме тревожат, понеже водя подобие на скотски живот с максимално малко харчове. Има и друг аспект, който ме демотивира - не ме приеха на една позиция, която истински ми хареса... и на която вярвах, че ще ме вземат. Неуспехът също повлия на самочувствието ми.

3. Под "нямам талант" визирам и че нямам специфични умения и компетентности. Възхищавам се на хората, които имат дарба или пък са овладели даден занаят - било то кулинария, ремонтна дейност и т.н. Чувствам се некадърна и неспособна, което - от своя страна - ме превръща в много неуверена личност. Съвсем съм се обезкуражила, че няма да стане нищо от мен и ще живея мизерен живот. От тази мисъл ме побиват тръпки...

И наистина възприемам светът все едно е непознато място, за което нямам уменията да оцелея. Това ме плаши. Няма да навлизам в повече подробности, не бих искала да Ви занимавам допълнително... но истината е, че ме е страх от бъдещето. И съм нещастна в настоящето. И вероятно Ви се струва, че само мрънкам и не променям нищо - но сега се чувствам толкова слаба, едвам намирам сили и мотивация да ходя на лекции, а се чувствам притисната да почна и работа...

JustAHuman, хубава специалност.
Но работата в тази среда може да ти се стори много разочароваща. Особено в България.
Но не съжалявай, все пак е хубава специалност и придобитите знания ще са ти от полза.
Щом си се насочила към друго - не се колебай, ами запиши.
И ако тази позиция, която ти е харесала, може би е твоето призвание.
Тепърва ще имаш неуспехи и успехи. Не трябва да се отказваш.
Проблемът ти е, че си супер неуверена и зависеща от чуждо мнение.
Баба ти не я  мисли. Животът си е твой, няма тя да го живее, а ти.
Една известна личност е казала, че талантът е 1% и 99 % труд.
Ако си добър в програмирането, но ако не седнеш да се трудиш, нищо няма да постигнеш.
Или в литературата, или в рисуването или в медицината.
Нещо си много черногледа и това също ти пречи.
Да вземеш да се стегнеш малко.
Имаш спестявания, учиш. Знаеш ли колко студенти няма това?
Аз съм учила и работила. Да, помагали са ми, но нямаше да се оправя без чужда помощ.
Може и друго. Завърши, започни работа за една година. Да си починеш малко, да събереш финанси и запиши другото което искаш. Дистанционно, задочно, редовно, както прецениш.

Добре дошла в света на възрастните! Нищо необичайно или ново под слънцето. На тази възраст все още си вътрешно обременена от “очаквания” и “трябва”. Нищо не е задължително на никой етап от живота ти. Всъщност, много голяма част от човечеството просто крета, ден да мине, друг да дойде. Романтичността на младостта и големите очаквания за прекрасно бъдеще след завършване на университета са нереалистични. За баба ти вече е огромен успех, че си на път да завършиш висше образование, така че за нея може да е трудно да разбере от какво страдаш в момента. Ще намериш и ти  своето място. Истината е, че животът е доста циничен и груб, има много страдание и несправедливости. Никой не живее в розова приказка, всеки се чувства зле понякога, някои хора за по-дълго, други за по-кратко. Постарай се да си поставиш някаква цел в живота, която да следваш, или мечта, за която да се бориш.

Понеже имам син на твоята възраст ми стана жалко, четейки първия ти пост. Тук са ти дали добри съвети - завърши това, което си започнала. Ако го завършиш - едно - показваш на потенциални работодатели, че успешно довеждаш до край сложни начинания - т.е. си упорита, трудолюбива и на теб може да се разчита.

Второ, след като завършиш може да избереш магистратура, която е различна от бакалавъра ти. Това може и да ти изисква голямо усилие, но мисля пред вид на това, че не си установила още какво точно искаш е по-добър вариант, отколкото да се откажеш. Защото магистратурата е само една година, но ти трябва бакалавър за нея.

Трето, на 22 не знаеш какво искаш да работиш? Аз колко хора на по 35+ г познавах/м, които не знаеха/смениха/преквалифицираха. Пробвай, греши и отначало!

Не се отчайвай. Лесно е да се каже, но щом само баба ти ти помага е всъщност много трудно. Помисли си какво ти се иска да правиш - може би имаш нужда да работиш или пътуваш - сега (ако прекъснеш за година) или след като завършиш. Намери нещо или някой, който те мотивира - ролеви модел. Виж какво те са направили и как са го постигнали. Ще ти помогне да си поставиш цел и изградиш стратегия за постигането й.

Смело бих казала, че годините около 22-24 бяха най-трудните в моя живот, предполагам и за други е така. Върви смело напред, един ден ще се сещаш за този момент безпристрастно, като за естествена част от твоето израстване.

Авторке, аз ще те посъветвам засега да се опиташ да не мислиш толкова много за бъдещето, особено след като това те разстройва. Бъдещето е несигурна работа. Следвай си последователно целите  в кратковременна перспектива. Напиши си дипломната работа и  си намери работа, за да си осигуриш прилично битово ниво. Излизай с хора на твоите години,  ходи на театър, кино,  някакви забавления.  Не бъди толкова критична към себе си,  не се сравнявай с другите.  Баба ти иска да види, че си щастлива,  а не успяла.

   Чудесни съвети са ти дали. Вярвай в себе си и се задействай по осъществяването на мечтите си! Остави го тоя куфар с неувереност, само ти тежи. Ти си прекрасно младо и умно момиче и ще успееш, НО ако опиташ и работиш упорито.

Едно от нещата, които научих в този живот е да не пренебрегвам себе си и моите желания за да угодя на друг - няма значение, родители, приятели. Само за детето си правя изключения и то не винаги.
Научих се и да не изпитвам вина. Защо те не изпитват вина, карайки ме да правя нещо, което не искам?

"водя подобие на скотски живот с максимално малко харчове."

Ще се хвана за това изречение. Понеже мен лично това би ме довело до трайна депресия, каквито и дипломи и специални умения да имам. Защо не почнеш да търсиш начини за изкарване на повече пари?  Така поне ще имаш смислено занимание, а и няма да остане време да се вайкаш излишно. В днешно време има толкова много възможности! Дали по специалността или не, не е най-важното.

Така....
Има няколко неща, които е хубаво да осъзнаеш:
1. Спокойно! Не си първата, на която се случва и няма да си последната. Много хора са били в твоята ситуация и все пак са оцелели
2. Ако не ти харесва някъде, просто се махаш.
3. Това, че един път си се провалил, не означава, че трябва да се отказваш. Ако искаш са бъдеш победител, трябва да се научиш да мислиш като такъв.Твоето мислене си е доста пораженческо и така няма да стигнеш до никъде. Всеки има етап в живота си, в който не му върви. Важното е да си оптимист и да не се отчайваш. И да, някои неща не стават от раз. Не са те взели във фирма Х?Ок, ще те вземам във фирма Y.
В България има толкова фирми, че просто не е истина.
4. Ако нямаш специални умения, придобий
 такива. Вземи езиков сертификат, изкарай някакъв курс, запиши се на спорт. Това ще ти даде самочувствие.
5. Тези хора, на които завиждаш, са много по-обикновени, отколкото си мислиш. Готвенето и ремонтни дейности не са свръх велики и нечовешки умения.
6. Опитай се да откриеш силните си страни и това, в което си добра. Така ще разбереш какво искаш да правиш с живота си.
7. Това твое състояние се нарича депресия и минава с времето. Ще дойде момент, когато всичко ще е розово и прекрасно.Ако е нужно, можеш да посетиш психолог.
8. Има много по-бедни и необразовани хора от теб, които се справят с живота. След като си се родила на Земята, ще се научиш да се справяш с живота. Всъщност ти го правиш прекрасно, но не го осъзнаваш.
9. Пестенето на пари го могат много малко хора. Сигурно 9 от 10 човека, които питаш, ще ти кажат ще нямат спестени пари зад гърба си.
10.Не се подценявай. Ти си единствена и неповторима и в момента, в който го осъзнаеш, ще ти мине и депресията и всичко.
11. Ако не излезеш от зоната си на комфорт, няма как да знаеш дали нещо е добро и лошо. Когато се изправиш срещу страха си и го преодолееш, разбираш, че той не е толкова страшен. Не можеш цял живот да стоиш не едно и също място. Ти затова си и нещастна. Страха не води до никъде и да си му подвластна е едно от най-лошите неща, които можеш да си причиниш.
13. Баба ти никой не я пита.Ти си пълнолетна  и можеш сама да взимаш решенията си. Поискай  и съвет, но решението вземи сама. Тя те е отгледала, но не можеш да я оставиш да ти контролира живота. Това само ще те тегли надолу.
14. Нали знаеш, че накрая всичко се оправя:blush:

Същите мисли ме спохождаха като бях на твоите години. При мен истинското щастие и чувство за пълноценност дойдоха чак като навърших 26.
Не работя по специалността си. Не съжалявам, че я завърших и не бих записала друго, даже после записах магистратура в същата сфера. Но кариерата ми се разви в друга посока и то страхотно.
В същото време мисля да сменя отново сферата. В момента се преквалифицирам и уча нов език. В днешно време е нереалистично, а и нерентабилно да очакваш да работиш в една сфера цял живот. Дори да откриеш своето амплоа, след 20 години тази професия може да не съществува. Не всеки е Айнщайн, Илън Мъск, не всеки печели Пулицър и Нобелова награда. Повечето сме обикновени, посредствени хора, вършещи работа като пчелички, но всъщност всеки допринася за общото благо.
Не съм открила лек за болест, не съм нахранила африканските деца, не съм преборила тероризма. Имам мъж, дом, работа, излизам с приятели, пътувам, уча, чета много, рисувам, готвя, поливам си цветята, грижа се за себе си, движа се много, ходя на спа и се радвам на живота.
Препоръчвам ти да започнеш работа и то възможно най-скоро. Работата дава до голяма степен самочувстие, смисъл да станеш и да се наконтиш сутрин, среда и приятелства, а и пари - парите борят стреса и депресията, каквото и да ти говорят.

Кои са тези тъй успешни хора на 22, моля те, не вярвай на ухилени снимчици във фейса и високопарни постчета. Все още в началото на градежа на живота, малко е трудничко да си на върха на престижа. Име, умения и опит се градят и трупат с годините. Светът е голям и пъстър и не само хората с таланти и отличителни черти успяват. Даже те най-малко успяват. Хората, които не се страхуват от работа и труд обаче те успяват. Не знам защо страдаш толкова по соц.модела каквото уча - това ще работя. Ако не учиш медицина, право или нещо супер профилирано, можеш да работиш в различни сфери. Много знания и умения се моделират спрямо средата, в която трябва да ги ползваш. Аз например съм много активен човек, който винаги търси нови предизвикателства. Съвсем умишлено съм сменила вече няколко навид различни сфери, но имаш ли хъс и не те ли мързи, веднага намираш пътя. Общо взето важно е да си адаптивна, гъвкава, любознателна и упорита. Като завършиш, недей се притеснява да кандидатсваш за позиции, които ти звучат интересни. Търсят се служители с желание за работа, да са надеждни и отговорни, не само с дипломата в джоба. Забрави страховете си и се отпусни. Животът обича смелите.
На 22 години въобще съм си нямала идея къде ще съм сега, просто никога не съм се плашила от работа.

+100 за поста на Радева.
Социалните мрежи много развалиха нещата. Ако им вярваш, всички са някакви богати неземно красиви генерални директори-интелектуалци. Всъщност огромната част от хората работят обикновена работа живеят от заплата до заплата, дори на високите етажи във фирмената йерархия, имат поне по един кредит, поне една кредитна карта и наистина нямат спестявания.
Само на 22 си. Имаш предостатъчно време за всичко.

Не мога да те изчета до край!
Прочетох, че си на 22 и си разочарована от себе си и всичко ми стана ясно!

Пробвай всичко - вдигни си скандал, заплаши се, че ще си тръгнеш ако не се стегнеш, тръгни си и после се върни и пак заплаши, че ще си тръгнеш! Пак си тръгни и страдай от раздялата! Пиши си ултимативно! И така в този дух!

Сега по-сериозно. Момиче, на 22 нищо не знаеш за света и съвсем малко знаеш за себе си. Що първо не седнеш да се опознаеш, приемеш, малко да се напънеш да се харесаш пък тогава сядай да се разочароваш от себе си. Ще ти отнеме около още 20 години. Тогава се разочаровай, ама няма да е от себе си а от всеки друг и всичко друго

Пусни тогава нова тема, но по-кратичко!

 

Веднага ти казвам едно нещо, в което си видимо по-добра от повечето хора - пишеш добре. Личи си дори само от 2-3 твои поста.

Не е нужно да си Хемингуей. Повечето много успешни хора имат просто заложба, не гениален талант, и работят по и с нея десетилетия, като волове. Резултати почти винаги има.

Също така си интелигентна и чувствителна. Семплите и дебелокожи хора нямат потребност да оправдаят съществуването си и не споделят твоите терзания. Много мъдрите също, но няма смисъл да си много мъдър на 22. Младостта е за друго.

На 22 е перфектен момент да направиш едно или комбинация от следните неща и да им се отдадеш напълно, докато имаш здраве, енергия и време и нямаш бръчки и цинизъм. После никога няма да имаш такава възможност - или поне не за толкова неща накуп.

1. Да запишеш и изкараш нова, по-перспективна или интересна специалност.

2. Да научиш перфектно чужд език, дори ако сега го започнеш от нулата.

3. Да заминеш в чужбина и да си пробваш късмета там - с работа или учене. Евентуално и да пообиколиш света, има и бюджетни начини, стига да имаш желание.

4. Ако не си обвързана, да срещаш и пробваш различни, интересни и качествени мъже.

5. Да захванеш някаква кариера с добра финансова перспектива, да натиснеш педала на макс и до към 30-33 г. да си направила едни добри пари.

6. Да започнеш да тренираш здраво и да си създадеш добра двигателна култура. Ползите по-нататък през живота ти ще ти се върнат стократно.

Нещата, за което нямаш време, са самосъжаление, прекомерно висене в интернет, нездравословен начин на живот и токсични и/или женени мъже.

Толкова хоризонти имаш пред себе си, че чак ти завиждам. Знам, че не ги виждаш от твоята перспектива, но това е, защото си твърде близо до дървото и не виждаш гората.

П.П. Баба ти няма никаква представа как работят съвременните свят, образование и работен пазар. Ако не те подкрепя, съветвам те да ѝ споделяш факти от живота си само на санитарния минимум, както и успехите си.

И аз страдах от ниско самочувствие години наред. Омагьосан кръг е - нямаш стаж, а навсякъде искат опит, а той трябва да се придобие все някъде, но ти го нямаш, защото нямаш самочувствие да пробваш, защото няма да те вземат, тъй като нямаш опит. Допълнително е тежко от факта, че у нас много фирми искат подготвени кадри от въздуха, без да подадат ръка и да се потрудят да си ги създадат сами. И ако може - за спешни пари.

И отделно, родители, които хем не са положили усилия да имаш самочувствие и увереност, за да се бориш с живота, хем после чакат успехи и да изкарваш много пари, че да ги издържаш. Е, няма как да стане. Сега бих подходила по друг начин - вместо да им пестя парите като скромно и добро дете, щях да тропна по масата и да си поискам много неща, които да ми помогнат след години - компютър вкъщи, курсове, умения, още поне един език. Отделно, че щях да залягам повече и по-упорито над уроците по всичко.

Имала съм и кофти среда в училище, и тежък пубертет, и депресии, и съмнения, и кошмарни работни места, и какво ли не. Обаче животът е да се живее, не може ей така да се съществува в изолация, защото наоколо дебнат опасности.

Ще трябва сама да се пребориш с тази токсична среда, защото няма друг начин в този живот, освен труд. Винаги ще има по-успели, по-пробивни, по-квалифицирани, по-богати и т.н., това теб не трябва да те засяга или плаши. Ти си имаш твой път в живота.

Миличка, крайно малко са хората на тоя свят с някакви изявени таланти и гениалности. Повечето сме средна ръка и точно затова можем да паснем на много места.
В момента си в дупка, съдя по това, че много плачеш. Недей така, гледай да излизаш повече, да се срещаш с хора и малко от малко да се забавляваш, за да се развеселиш.
А за това, че преосмисляш живота си - повярвай, много хора го правят, и не само на 22. Това е добре, това е двигател, за да се развиваш. Само че ти си го ударила на отрицание: това лошо, онова зле...

Не е така, аз, като те чета, се изпълвам с уважение. Ето, завършваш, стажове, дипломиране, благотворителност... Я се замисли колко от върстницит ти не са стигнали изобщо до това ниво! С ръка на сърцето - браво на теб за това, което си постигнала!

Не се отказвай от започнатото, завърши си и може да се окаже, че точно в твоята специалност можеш да намериш много добра реализация. Не слагай каруцата пред коня, карай едно по едно. Сега завършваш, после търсиш работа и така постепенно нещата ще се наредят.
Или можеш да намериш реализация в близка специалност, или в различна. Животът ще покаже.

Малки стъпки, не бързай толкова!
А близките ти просто са били разстроени, че си толкова подтисната и негативна, със сигурност не са разочаровани от теб. А и как биха могли да бъдат, ти си млада жена за пример.

Нищо лошо не е станало, просто малка дупка, в каквато всички изпадаме понякога.

Прегръдка от мен.

Това ми звучи все едно някой да е теглил бърз кредит. И да бъде съветван да издумка всичко в някое казино.

А дали няма липсата на енергия, бръчките (цигари) и цинизма да се появят именно заради горното?

И защо точно 33? Защо не 43?
И как точно се случва? Навършваш 32 и си казваш, ето стига "много мъже и кариери" и започвам да търся мъж вече за семейство? И той цъфва по поръчка на първата седмица. И правите бебето на другия месец?

Да пуснем една анкета, ама честна, колко от дамите тук си намериха мъж за една седмица от 32 нататък, без да са търсили преди това. И колко след като са намерили мъж за 1 седмица и дете за 1 месец след това са задържали семейството.

Моля, не ми трийте и този постинг. Писал съм го възможно най-уважително и меко.

Танграта, аз мисля, че Clare нямаше предвид това. Смисълът е, че на 22 е идеален момент да започнеш да си търсиш партньор и да градиш кариера. И до към 30-33 след повече от 10 години в дадената сфера ти ще се бъдеш развил професионално до някаква степен и ще имаш определени пари зад гърба си. Никъде не се казва, че след 32 трябва да си търсиш мъж за 1 седмица.

Изобщо не ти е неуважителен постинга. Резонни въпроси - явно не съм се изразила достатъчно ясно.

Какво лошо има да работиш здраво в 20-те и ранните 30, ако си здрав и нямаш други отговорности като деца? Не става въпрос да прегори и да се поболее от работа, просто да се труди стабилно, без мързел и със стратегия за финансовото си развитие.

Точно това е десетилетието, в което можеш да си постелеш добре и после да го даваш по-лежерно и да си гледаш дома и децата спокойно. От 33 най-късно като жена е добре да се замислиш за други житейски задачи, ако все още нямаш деца.

Давам този съвет от позицията на жена, която се офлянкваше и не направи кой знае какви пари през 20-те си години. Сега трябва да работя усилено на по-късна възраст, когато имам по-малко време и сили. Отчитам го като грешка.

Отделно никога няма да дам съвет на млада жена да не е финансово независима, да ражда рано и да разчита на мъж само. Отчитам биологичните предимства на по-ранното раждане, но то е само за жени със стабилен финансов гръб. Тук случаят не е такъв, а и на 30 не си презряла за деца.

А за мъжете много се жегна нещо Затова съм казала да се занимава с качествени. Тогава, и с малко късмет, обикновено един е достатъчен и си изкарваш до живот с него. Аз така направих, още сме заедно (пу-пу!) и го отчитам като едно от най-големите си постижения на 20-те. Затова го давам като съвет.

Под пробване нямам предвид да спи с тях непременно. Даже това изобщо не го препоръчвам. Аз само по срещи ходех и им правих кастинг, докато си харесам 2-3 от многото.

Иначе ясно, че ако е обвързана в момента, ще си гледа връзката.

Не съм прочела изтрити постове, но ще се съглася с последните постове на Танграта. Намирането на партньор отнема време, много често не става от първия път. Влизаш във връзка на 23, тя продължава да речем 5 години и се разделяте. После имаш една-две кратки авантюри, които са с хора, нямащи нищо общо с теб. Вече си на 29-30, биологичният часовник започва да тиктака и много често жените се нахендрят здраво заради натиска на роднини, приятели и желанието си за деца. Да намериш партньор в живота от една страна е до късмет, но от друга е и до целенасочени усилия.

Не бих съветвала авторката да се жени сега-веднага, но да ходи по срещи, да види какво й харесва и какво не, да придобие опит (изобщо не говоря за сексуален, а за емоционален и житейски). Постоянно има теми във форума от 30-годишни "момичета", които се озовават в тийнейджърски драми, сякаш за първи път се сблъскват с мъже. Да си на 25 не е проблем, ама да си на 35 и да осъзнаеш, че гаджето ти от 5 години те върти и всъщност семейство с теб не иска, е проблем.

Не виждам това как пречи и на ученето, и на работата. Не сме в 50-те години в Америка, не е нужно да прекъсва образование или кариера, защото си е намерила мъж.

По твоето описание, животът ти звучи наистина труден и историята ти ме афектира дълбоко. Никой не заслужава да живее с такива мисли. Много съжалявам, че се чувстваш така разочарована, уплашена и безпомощна.
Няколко неща ми направиха впечатление в твоята история. Това, че се приемаш за паразитиращ човек; това че си разочарована от себе си; че нямаш никакви умения или таланти и че самочувствието ти се е смачкало след като не си получила работата, на която си се надявала. Това звучи като изключително сложна задача за разрешаване, имаш редица проблеми, на които не намираш отговори и това те закопава още повече.

Доколкото разбирам се чувстваш като паразит. А какво всъщност са паразитите - същества, които само взимат полезни вещества от гостоприемниците си. Те живеят на гърба на другите и се опитват да използват всяка възможност за собствена изгода. Опитай се да се сетиш кога за първи път си се почувствала като паразит. Някой те е накарал да се почувстваш все едно си бреме и човека прави големи саможертви за теб. Някой ти е вкарал идеята, че ти трябва да се изплащаш за грижите, които са полагани и в момента си много далеч от това да си оправдала жертвите. Ако нещо подобно ти се е случило, трябва да знаеш, че ти не си инвестиция, ти не си проект, който трябва да връща нещо. Ти си човек, който има собствен живот и интереси, има достойнство и право да експериментира и дори да прави грешки. Очаквало се е от теб да знаеш какво искаш да работиш/учиш едва на 18г. и сега като си видяла, че това не е твоето срещаш отново обиди, че си разочарование, вместо подкрепа. Напълно нормално е в тази ситуация да се чувстваш неуверена и уплашена от настоящето и бъдещето. Изглежда, че самочувствието ти е смачкано от всичките невъзможни очаквания към теб.

Вероято ти е повтаряно, че ти нямаш никакви таланти и не те бива в нищо. Звучи все едно си парализирана да не направиш грешното нещо. Ако допуснеш грешка това ще означава потвърждение на липсата ти на умения, което би означавало, че ти нямаш място под слънцето. Това те сковава и те кара да стоиш затворена в комфортната ти зона. Всичко извън нея е опасно, страшно и рисковано. Това си личи по начина по който виждаш талантливите и умеещите хора. В повечето случаи има два типа хора - такива с фиксирано мислене, които смятат, че всичко е до талант и дарби. Другият тип са хората с мислене за растеж и те смятат, че всичко е до опит и постоянство. Първият тип разглежда по-добрите от тях като по-талантливи/късметлии, а тези които са по-зле от тях като неудачници. Вторият тип хора смятат по-добрите от тях за по-опитни, а тези, които са по-зле от тях за по-неопитини. Да си човек с фиксирано мислене е много парализиращо защото този начин на разсъждение те изкарва от уравнението за успех. При фиксираното мислене всичко е предначертано - нямам талант за това няма да успея. Истината, е че много от талантливите хора са изключително упорити и постигат успехи не поради късмет, а защото просто са по-опитни от останалите. Талантът и да речем генетичната предразположеност могат да бъдат похабени при някой, който не му се занимава с пеене примерно или с лека атлетика. Успехът се постига с много труд, рискове, неуспехи, провали и жертви. Хората с мислене за растеж когато са били малки са били поощрявани за усилието, а не за резултата. Хората с фиксирано мислене са били поощрявани за резултата и наказвани за провала. Това създава страх от грешките, а грешките са много важна част от израстването и успеха.

Ти казваш, че нямаш таланти и умения, но в същото време казваш, че имаш интерес в друга сфера. Интересите са хубаво нещо и от там започва разбирането. Колкото повече се интересуваш и практикуваш/учиш толкова повече задобряваш. Особено важно е да разбереш за себе си дали това не е някаква форма на бягство. Ако не ти е харесала журналистиката и не ти харесва настоящият живот една нова специалност може да обещае много. Но реалността може да е друга. Вероятно и новата специалност няма да те задоволи защото имаш да извървиш дълъг път в откриване на себе си и превъзмогване на травмите.  Аз бих те посъветвала да не бързаш с новото образование особено ако се чувстваш толкова зле. На първо време трябва да събереш сили, за да завършиш дипломната си работа. Ако сега се откажеш това ще е голям удар по самочувствието ти, който ще те преследва дълго време. Колкото и да е трудно опитай се да си подредиш живота - определи си време за лягане, ставане, ядене и работа по дипломната работа и се опитвай да спазваш някаква структура. Разхождай се всеки ден, прави някакви упражнения вкъщи дори и по 10 минути. Пиши в дневник всеки ден как се чувстваш. Ако искаш пиши ми на лично и ще се разберем да си поговорим по вайбър или дискорд. Примерно по 1-2 часа на седмица. Аз смятам, че съм добър слушател и съм преживяла някои от твоите проблеми. Но най-вече ще ти помогне да споделиш с някой, който не те познава и няма да те осъди. Мисля, че в този изолиран свят е добре да поговориш просто е така с някого и да споделиш какво те мъчи.

Пожелавам ти най-искрено успех и сили да преминеш този ужасен период, в който се намираш и искам да знаеш, че не си сама и ако имаш нужда да си поговориш с някого аз съм насреща

Това усещане се надявам да е само епизод. Не виждам защо да живееш мизерен живот, след като добре се справяш. Явно това, че в момента се ограничаваш, ти влияе, но така живеят повечето студенти, които не са у дома.
Няма да е все така, нещата ще се наредят! Само трябва да мине тази пуста подтиснатост. Ти на профилактични прегледи ходиш ли? Изследвала ли си си хормоните на щитовидната жлеза? Някъде към 40 лева струва да си изследваш витамин Д. Виж някъде да нямаш проблем с някакъв недостиг, защото причинява точно подтиснатост и недостиг на сили.