Много мило ми стана...Моите баба и дядо живееха в центъра до "ИСУЛ",но никога няма да забравя вкусотиите,които приготвяха.Дядо беше голям месар и готвеше много вкусно:2кг.месо с 1кг. зарзават.А баба какви баници точеше...Още ги усещам в устата си.А мама(Бог да я прости,защото и тя отиде при тях)все казваше,че били много мазни.Дълбоко в сърцето ми винаги ще има място за тях!Толкова ги обичах!
- Публикувана: 13 дек. 2006, 11:54 ч.
- Последно мнение: 26 дек. 2006, 19:31 ч.
АРМАГАН
Дядо, лека му пръст, казваше "Докато имам какво да работя и съм полезен някому, значи живея."
Винаги ми е било досадно с тези буркани, зимнини и т.н., но от няколко години- не.
Гледам по съвсем различен, нематериален начин на тях.
Ако спрат да работят, няма какво да правят, никой не иска нищо от тях, казват, че това, което правят е ненужно...та за какво живеят?
Радвайте им се...мъчно ми е, че вече ги няма моите си баба и дядо.
Винаги ми е било досадно с тези буркани, зимнини и т.н., но от няколко години- не.
Гледам по съвсем различен, нематериален начин на тях.
Ако спрат да работят, няма какво да правят, никой не иска нищо от тях, казват, че това, което правят е ненужно...та за какво живеят?
Радвайте им се...мъчно ми е, че вече ги няма моите си баба и дядо.
Сега майка ми се опитва да прави същото и не иска и да чуе за почивка.
дещовиди - непозната ми е всяка твоя дума. Не знам и са ми напонятни каквито и да са армагани, села и миризми...
Дядо ми работеше на кооперативен пазар и всичко оттам идваше у дома. От пиле мляко, дето се вика, ако се сещаш за какво ти говоря.
Инак, да - сещам се за баба ми. Вчера чукна 84г., поздравих я още сутринта. Да ми е жива и здрава
Дядо ми работеше на кооперативен пазар и всичко оттам идваше у дома. От пиле мляко, дето се вика, ако се сещаш за какво ти говоря.
Инак, да - сещам се за баба ми. Вчера чукна 84г., поздравих я още сутринта. Да ми е жива и здрава
страхотно е да има някой като баба, леле цяла легенда и справо4ник бе, вси4ко правеше- ни рецепти , ни нет , ама как плетеше и тъ4еше, кадърни булки са били едно време!добре, 4е им носим гените и може би, все още мога да кажа , 4е ако нещо ми идва отръки, то е щото съм се метнала на някой, я баба ,я дядо! аз правя нашенско сладко с тунизийски плодове, ами не е като у бг!а и другите неща само са у нашенско така сладки и така ми носят зарядка пак до следващата среща с родното!аз съм си много позитивно настроена към вси4ко бг и родно, щото навсякъде има и това и онова!
Не знам какво носим в гените, ама майка ми така и не ме научи да шия, защото нямам това търпение и се изнервям, баба ме учеше да плета, но бях дете и май позабравих... А дядо дялкаше свирки и разни други неща... Все още имам време баба да ме научи да павя питка, ослушвам се и се правя на ударена...
Препоръчани теми