АРМАГАН

Дядо, лека му пръст, казваше "Докато имам какво да работя и съм полезен някому, значи живея."
Винаги ми е било досадно с тези буркани, зимнини и т.н., но от няколко години- не.
Гледам по съвсем различен, нематериален начин на тях.
Ако спрат да работят, няма какво да правят, никой не иска нищо от тях, казват, че това, което правят е ненужно...та за какво живеят?
Радвайте им се...мъчно ми е, че вече ги няма моите си баба и дядо.

Абе що така верно  доматите се прецакаха, вече трето лято много зле е продукцията. Нашите домати са в Родопите, няма начин да е от обгазяването

Всичко в природата е взаим/н/освързано... Осрахме се хората с цялата тая цивилизация и боклучак, няма начин да не се отрази, независимо къде, Планетата си е доста малка... Ама не можем да си избягаме и от удобствата май...

Да са ми живи и здрави миличките ми дадо и баба още дъъъъъълги годни!
Те си ме отгледаха,те са ми като майка и баща,те се блъскаха и още продлжават-всичко да е за 'детето'...
Това с бурканите и армаганите е много мило и важно,а при мен то е капка в морето.....
Дядо ми все още работи ,за да се чувства полезен и за да ми помага с каквото може на 71 години...без него бих била загубена...Благодаря ти,дядо!
Прекрасна тема!
  

И аз много си обичам баба, да ни е жива и здрава!  Възрастните хора са изцяло отдадени към семейството, не че днес нашето поколение не са такива, не искам да кажа това. Но преди години времената са били различни, хората са били по- открити и сърдечни един към друг. Просто друга поколение. Както казва баба- "ние сме от старата генерация" и наистина смятам че е така 

страхотно е  да има някой като баба, леле цяла легенда  и справо4ник бе, вси4ко правеше- ни рецепти , ни нет , ама  как плетеше и тъ4еше, кадърни булки са били едно време!добре, 4е  им носим гените и може би, все още  мога да кажа , 4е  ако нещо ми идва отръки, то е щото съм се метнала на някой, я баба ,я дядо! аз правя нашенско сладко с тунизийски плодове, ами не е  като у бг!а и другите неща само са у нашенско така сладки и така  ми носят зарядка пак до следващата среща с родното!аз  съм си много позитивно настроена към вси4ко бг и родно, щото навсякъде   има и това и онова!

Ей, скъсахте се да се фукате! 
Сиромах човек съм аз, нито на времето, нито сега за мен няма армагани. Затова на стари години ще си купя един чифлик в златна Добруджа, пък да видите тогава.

С богатито до изкласилите ниви и обратно...    София-Добрич - 3часа

Е,кой с квото може...
Аз нямам парфюми на Армани и тоалети от Канарските острови  /не визирам теб,давам пример просто/....но пък имам баба и дядо за милиони 

Страхотно!
И как хубаво си ги описала армаганите..

Ами аз какво да кажа.
Нямам такива спомени и баби....
Но имах баба и дядо в Лом и лятото мама и татко ме изпращаха там, като бях дете, после те починаха и .. така.

Помня, че дядо имаше кошери и  ме водеше при пчелите...  да ги храни, да ги гледа.... с една мрежа на главата. После се връщаме по един прашен път и той ми даваше восък и така се прибираме, дъвчеш и меда.. Учеше ме да плета лук на плитки , които окачахме в неговата 'работилница'  и все  кърпеше серкметата, защото вечер ходеше на Дунава да лови риба. С колелото.
В двора им имаше каквото се сетите, но най-вече  домати. Голяяяяямо нещо. И вкусни, сладки. Баба правеше салата с 1/4 домат за 3-4 души. И все милата готвеше пъленени чушки. После (85та) баба почина и той заряза и кошери и всичко. Не ходеше за риба, ами се записа в кухня, да ходи за храна. Дочака промяната и почина и той.
Та, спомените избледняха, забравих много неща. Лом стана цигански град и от тия времена останаха само къщите - който е ходил в Лом знае, какви европейски къщи има в центъра. С какви орнаменти...виенски..отминала слава. Тъжна картина.
Но явно има нещо, което ми е останало мноооого дълбоко , защото като дойдох тук освен гащите си, модерните си очила и дрън дрън  си донесох семенца от ломски домати.
Аз не мога да садя, подарих ги на един съсед.
И откъснахме домат. 600грама. Голяма радост и рев беше.

Малко, като есе стана, извинете, разчуВстФахх са.

Разчувства и мен, Lennie, благодаря ти за живописното "есе"

Дещовиди, благодаря за поздрава, страхотно начало за деня беше за мен! За БГ си права, малка, китна и родна, просто едно бижу, което трябва да бъде опазено. Да Ти е жива и здрава Гурковската баба, и все така да Ви носи прир. дарове- повод за таз хубава и пълна със спомени тема!

И аз така, Василисо.
Спомням си, като бях ученичка, дойдеше ли лятната ваканция, града опустяваше.
Всички деца отиваха на село, при баба и дядо.
А аз си подсмърчах в парка на свободата.
Беше ми мъчно, че си нямаме село, където да изкарам лятото, да търча с хлапетата по поляните, да се катеря по черешите и да цопкам в барите.
Задоволявахме се (с още 2-3 деца) със съседските дворове и "съкровищата" в тях 

Дес, много хубава тема. Върна ме толкова години назад...

Ауу, Лени, чак сега те прочетох тук. И мойта баба такива салати още прави. Много вкусни...

Лук май не съм сплитала, но ме научи да плета "опъки"...

Ауу, как се сетих - пак тая ми баба - семейството и са власи май. Селото е Дебово, по пътя между Плевен и Никопол, едно време имало там и власи и татари... До него е Асеново, в което живеят католици, мисля наследници на банатски българи. Та на баба ми снахата е от тях и в Дебово имат една огромна пещ, която заема полвин стая и можеш да влезеш вътре, няколко човека могат да влязат. Ден-два преди Великден в кухнята, където е тази пещ се правят огромни козунаци за цялата рода. Помещението става много топло и как ги въртят само - розово и жълто, с много мак, локум, не помня какво друго.... Много обичах да ходя като малка и да гледам цялото суетене около правенето. На вкус нямат общо с купешките, страхотни са направо... И огромни. А като гледаш как ги пъхат в пещта с една голяма дървена лопата /забравих и името, за кво я учих тая етнология  / се сещаш винаги за Хензел и Гретел. Аз поне. доскоро и баба участваше с продукти и помощ в правенето, но преди две-три години семейния съвет на майка ми и леля ми реши, че много пари се дават за продукти и нямало смисъл... Дано някоя от дъщерите на тая женица продължи традицията, да водя Яна, поне спомен да има и тя и на вкус да опита...

Сетих се и как миналата година на Гурково печаха агнета на Гергьовден, там също в някаква пещ, прилича на външна камина... Напалиха я, набухаха ги вътре няколко агнета в едни тави огромни и зазидаха пещта... Коленето на прасе по това време също е атракция, но аз умело я избягвам и недолюбвам... Иначе и там са едни ритуали все още...

На един рожден ден пък, бабата на най-близката ми приятелка, бяхме на вилата им до Трявна, ни направи щирник - нещо като баница със спанак или лапад, но с нещо, което се казва щир и май го ядат прасетата... 

Ей тия баби...

Лени разплака ме!!