АРМАГАН

  • 2 166
  • 33
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
13 дек. 2006, 11:54 ч.
  • Мнения: 2 070
   

    Снощи като се прибрах апартаментът беше пълен с изненадки. Бабата на мъж ми дошла с някаква кола и докарала всевъзможни нещица, зимнина както се казва. Не успяла никой да види, дори и правнучката си и отпрашла обратно. Как няма да оцелява българина при такива добри баби и с тази все още запазена традиция. Все още има хора, които всяка събота и неделя си ходят по селата, ровичкат земята и тя им се отблагодарява... Но се сетих за социализма, когато това си беше масова практика, хвърчат коли с буркани, кори с яйца, съученичките ми си ходеха по селата да копаят царевицата, аз малко градско чедо го раздавах и се чудех що така се оплакват от тая царевица... Сега се питаме - какво ще правиш weekend - а и се ходи не на село, а "на вилат" /през соца селото и вилата си бяха отделни неща, сега масово всичко е вилата/...

Пиша това, защото все си казвам - абе защо тия хора - майки, баби, не си гледат спокойно старините и защо не спрат така да се уморяват и да се бъхтят, но в същото време се радвам на всички армагани от страна на роднини, особено на чиститие плодове и зеленчуци, откакто станах майка... Нямам визия за себе си дали ще копкам оматки в пенсионна възраст.. Не знам, времето ще покаже.

А защо се зарадвах толкова на донесеното - ми аз като расла и пасла в Дунавската равнина съм виждала само ягоди, череши, всевъзможни овошки, френско грозде и касис, тикви, дини и пъпеши, домати и краставици... Та това, което ни чакаше ми е е адски екзотично:

Много лешници, нар и лимони, самардала, разсад с лавандула /лятото си я берем цъфнала/, разните му там буркани с кво ли не, билки дето рядко се намират, с които да лекуваме малката като се разболее /някакъв си волски език, който бил на изчезване/... Лятото смокини в големи количества...

Мястото е Гурково, някъде между Стара Загора, Сливен и Казанлък /как мирише лятото а рози...чудно/... Точно на Прохода на републиката... Толкова е малка тая България и какви разнообразия на една ръка разстояние...

Ами това е, малко като поздрав за Чужбинките е тая тема...

И да са ни живи и здрави бабите и майките, бащите и дядовците също...

# 1 13 дек. 2006, 12:08 ч.
  • Мнения: 5 393
Наистина да са живи и здрави бабите и дядовците. Всеки път когато отида да ги видя си тръгвам с пълен багажник неща според сезона. Един път не съм си тръгнала с празни ръце.- кори с яйца, месо, зеленчуци от градината, зимнина...... ooooh!И всеки път щом кажа да не ми дават толкова много и да си оставят за тях-те едва ли не се обиждат. Crossing Arms Доставя им голямо удоволствие да дават такива армагани и не приемат отказ.  Naughty
Аз все още си казвам" Отивам на село- при баба(или при дядо)".  Heart Eyes

# 2 13 дек. 2006, 12:11 ч.
  • Мнения: 5 539
Да са ни живи и здрави бабите наистина!
Ама това Гурково, не ги ли обгазяват много често там. Четох някакви ужасни данни... #Crazy Не е много екологичен район

# 3 13 дек. 2006, 12:18 ч.
  • Мнения: 2 070
Абе малко  в страни е от обгазяването, или то по-скоро е накъдето задуха вятъра. Но си права донякъде, защото според хорицата там от две години нещо имало с краставиците и доматите не в ред... Розите и лавандулата още се изкупуват за чужбина, а за тях има много строги изисквания да са екологично чисти. Не знам, времето ще покаже, дано се включи някоя местна мама да каже... Иначе там си имат още нещо местно и известно - ралито с магарета, един нарко дилър  /Злати Баретата/, бай Михни, бившия съпруг на М.Михнева и една розоварна....

Сетих се и още нещо - как тези чанти с провизии винаги са разделени много по-равно/ от баба ми / между майка ми и леля ми... Едно към едно.. А те после си менкат която от каквото има повече нужда.

# 4 13 дек. 2006, 12:20 ч.
  • Мнения: 2 891
При нас тази традиция продължава с пълни обароти. след като се пенсионира, баща ми замина на село и сега от него взимаме армаганите Simple Smile

# 5 13 дек. 2006, 12:22 ч.
  • София
  • Мнения: 6 743
Да са живи и здрави наистина  Hug   bouquet
КАк ми  е мъчно за сиренето което правеше баба  Cry (мир на душата и  Praynig).
Сега чакам другата ми баба в петък на гости.Да ни види новата къща - и знам, че със сигурност ще има домашен армаган  Hug  Heart Eyes    bouquet
Ох, хем ми стана мило...хем тъжно от тази тема  Sad

# 6 13 дек. 2006, 12:37 ч.
  • Мнения: 293
засрамвам се ужасно... всеки път, когато бабата ни праща по автобус разни работки, крещя вкъщи: пак ли ще се чудим кой да излезе в работно време!

Толкова ми беше писнало, направо предпочитам да си купим каквото там.. ама айде, вече съм шофьорка, мисля, няма да имам такива грижи.. Стига да е жива и здрава жената, че ето сега е влязла в болница, ох.

# 7 13 дек. 2006, 12:45 ч.
  • Мнения: 9 990
Никога не съм обичала сладко, компот и домашна лютеница SickОт дете...Правеха, печаха, затваряха, пренасяха-после се хвърляше поне половината. ooooh!Ако нещо ми се дояде-има го на пазара, в магазина.Гледам и туршии продават, и кисело зеле....всичко...Аз не правя подобни неща, не приемам и да ми дават-просто не ми харесва това. Peace

# 8 13 дек. 2006, 12:52 ч.
  • Мнения: 3 423
колко романтично...

# 9 13 дек. 2006, 12:54 ч.
  • Мнения: 2 070
Цитат на: пенелопа в ср, 13 дек 2006, 12:45
Никога не съм обичала сладко, компот и домашна лютеница SickОт дете...Правеха, печаха, затваряха, пренасяха-после се хвърляше поне половината. ooooh!Ако нещо ми се дояде-има го на пазара, в магазина.Гледам и туршии продават, и кисело зеле....всичко...Аз не правя подобни неща, не приемам и да ми дават-просто не ми харесва това. Peace

И аз не ям сладко и лютеница, не бих седнала да правя компоти... Но от сърце се радвам на плодовете и зеленчуците, по-вкусни са тези на дядо ми със сигурност. Заради него имам традиция на рождения ми ден /2юни/ да черпя всичките ми гости с огромно количество вкусни ягоди и шампанско... А тези лешници дето сега ги донесе бабата сигурно на пазара струват луди пари...Касис и френско грозде не съм виждала някъде да се продават.  Предполагам, че всеки, който може да си позволи много неща спира и да си ги прави, но много хора продължават да правят само защото  е домашно и е по-различно.

Не е това темата де, просто исках да подчертая жеста, традицията, взаимопомощта, която ни помага да оцеляваме или поне трапезата ни да е шарена и уютна... Коледа идва, да си обърнем внимание на бабите и дядовците все пак...

# 10 13 дек. 2006, 13:02 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Моята баба почина, Бог да я прости, но още помня ухаещите тутманици, които изпращаше по автобуса. Разчиташе си времето идеално - тутманикът винаги пристигаше с температура, подходяща за ядене на момента. И винаги имаше отделно опечени късчета за "шифиьорчето" Heart Eyes

# 11 13 дек. 2006, 13:06 ч.
  • Мнения: 2 070
Цитат на: ДЕ ВАня в ср, 13 дек 2006, 13:02
Моята баба почина, Бог да я прости, но още помня ухаещите тутманици, които изпращаше по автобуса. Разчиташе си времето идеално - тутманикът винаги пристигаше с температура, подходяща за ядене на момента. И винаги имаше отделно опечени късчета за "шифиьорчето" Heart Eyes


Извинявай, мир на праха и на бабата, но много ме развесели това за разчитането на времето.... представих си го малко кака изчаква или как бърза и е припряна... Ами това е - лично отношениелл И от магазина можеш да го вземеш и после подариш с лично отношение, но тръпката е друга, удоволствието също...

# 12 13 дек. 2006, 13:16 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Ама така си беше Joy Тя питаше  "За вечеря или за закуска" и съобразяваше месенето и печенето с разписанието на автобусите...

# 13 13 дек. 2006, 13:21 ч.
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Цитат на: deshtovidi в ср, 13 дек 2006, 11:54
   



Пиша това, защото все си казвам - абе защо тия хора - майки, баби, не си гледат спокойно старините и защо не спрат така да се уморяват и да се бъхтят,
Да ти е жива и здрава бабата. Simple Smile
Правят всичко това,защото просто така са свикнали,все да има.
Баба ми въпреки,че е на почти 80 год.почти не може да върви,но въпреки това,има градинка рай,и разни животинки.
Мазето и никога не го помня да е празно.Все буркани правила,все разни зимнини.
Чичо ми и се молеше да разпродадът животинките да не се бъхти,пък тя викаше"Ама как нали без месо ще останем-домашното си е домашно,щом съм на село,трябва да имам аз животни,не може без тях"
Върви и обяснявай,че сега по-магазините има всичко и просто за нейните години е вече непосилно да се бъхти.
Винаги,когато отида при нея,не ме е изпращала със празни ръце,въпреки,че аз си правя зимнина,защото просто ми харесва да правя.

# 14 13 дек. 2006, 13:36 ч.
  Аз предпочитам майка и татко да не се уморяват толкова.По-добре всичко да си купувам.Като ги гледам как тичат на село , на вилата и защо?Кой знае какво не изкарват, само се тровят.Все им мрат зайците,нещо , което преди години не се е случвало.Прасне градушка, очука им продукцията.Постоянно се разправяме за тая работа.Не виждат , че са болни, но продължават. Луда работа е това.Да си гледат там за себе си в дворчето каквото има и толкова.
Аз имам градина , но си гледам само малини и подправки, даже за цветя нямам време.И не мисля да се заробвам с кърска работа.Никой не е прокопсал от това.Живея в квартал, където хората ламтят и са много алчни.Не излизат от нивата.Е, това ако е смисъла на живота.И до един са разкривени и болни.

# 15 13 дек. 2006, 13:51 ч.
  • София
  • Мнения: 2 437
Дядо, лека му пръст, казваше "Докато имам какво да работя и съм полезен някому, значи живея."
Винаги ми е било досадно с тези буркани, зимнини и т.н., но от няколко години- не.
Гледам по съвсем различен, нематериален начин на тях.
Ако спрат да работят, няма какво да правят, никой не иска нищо от тях, казват, че това, което правят е ненужно...та за какво живеят?
Радвайте им се...мъчно ми е, че вече ги няма моите си баба и дядо. Sad

# 16 13 дек. 2006, 14:34 ч.
  • Paris
  • Мнения: 1 727
Цитат на: deshtovidi в ср, 13 дек 2006, 12:18
. Но си права донякъде, защото според хорицата там от две години нещо имало с краставиците и доматите не в ред... .
Абе що така верно  доматите се прецакаха, вече трето лято много зле е продукцията. Нашите домати са в Родопите, няма начин да е от обгазяването newsm78

# 17 13 дек. 2006, 14:52 ч.
  • Мнения: 2 070
Цитат на: jaklins в ср, 13 дек 2006, 14:34
Цитат на: deshtovidi в ср, 13 дек 2006, 12:18
. Но си права донякъде, защото според хорицата там от две години нещо имало с краставиците и доматите не в ред... .
Абе що така верно  доматите се прецакаха, вече трето лято много зле е продукцията. Нашите домати са в Родопите, няма начин да е от обгазяването newsm78

Всичко в природата е взаим/н/освързано... Осрахме се хората с цялата тая цивилизация и боклучак, няма начин да не се отрази, независимо къде, Планетата си е доста малка... Ама не можем да си избягаме и от удобствата май...

# 18 13 дек. 2006, 15:06 ч.
  • Мнения: 2 386
Да са ми живи и здрави миличките ми дадо и баба още дъъъъъълги годни!
Те си ме отгледаха,те са ми като майка и баща,те се блъскаха и още продлжават-всичко да е за 'детето'...
Това с бурканите и армаганите е много мило и важно,а при мен то е капка в морето.....
Дядо ми все още работи ,за да се чувства полезен и за да ми помага с каквото може на 71 години...без него бих била загубена...Благодаря ти,дядо!
Прекрасна тема!
 smile3525  mrstraetz

# 19 13 дек. 2006, 16:22 ч.
  • :)
  • Мнения: 337
И аз много си обичам баба, да ни е жива и здрава!  Praynig Възрастните хора са изцяло отдадени към семейството, не че днес нашето поколение не са такива, не искам да кажа това. Но преди години времената са били различни, хората са били по- открити и сърдечни един към друг. Просто друга поколение. Както казва баба- "ние сме от старата генерация" и наистина смятам че е така  Peace

# 20 13 дек. 2006, 17:49 ч.
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
страхотно е  да има някой като баба, леле цяла легенда  и справо4ник бе, вси4ко правеше- ни рецепти , ни нет , ама  как плетеше и тъ4еше, кадърни булки са били едно време!добре, 4е  им носим гените и може би, все още  мога да кажа , 4е  ако нещо ми идва отръки, то е щото съм се метнала на някой, я баба ,я дядо! аз правя нашенско сладко с тунизийски плодове, ами не е  като у бг!а и другите неща само са у нашенско така сладки и така  ми носят зарядка пак до следващата среща с родното!аз  съм си много позитивно настроена към вси4ко бг и родно, щото навсякъде   има и това и онова!

# 21 13 дек. 2006, 18:15 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Ей, скъсахте се да се фукате!  Crossing Arms
Сиромах човек съм аз, нито на времето, нито сега за мен няма армагани. Затова на стари години ще си купя един чифлик в златна Добруджа, пък да видите тогава. Naughty

# 22 14 дек. 2006, 13:28 ч.
  • Мнения: 2 070
Цитат на: Василиса Умница в ср, 13 дек 2006, 18:15
Ей, скъсахте се да се фукате!  Crossing Arms
Сиромах човек съм аз, нито на времето, нито сега за мен няма армагани. Затова на стари години ще си купя един чифлик в златна Добруджа, пък да видите тогава. Naughty

С богатито до изкласилите ниви и обратно...  Joy  София-Добрич - 3часа

# 23 16 дек. 2006, 21:44 ч.
  • Мнения: 2 386
Цитат на: Василиса Умница в ср, 13 дек 2006, 18:15
Ей, скъсахте се да се фукате!  Crossing Arms

Е,кой с квото може... Mr. Green
Аз нямам парфюми на Армани и тоалети от Канарските острови  Crazy/не визирам теб,давам пример просто/....но пък имам баба и дядо за милиони  Heart Eyes

# 24 16 дек. 2006, 22:02 ч.
  • Мнения: 6 167
Страхотно!
И как хубаво си ги описала армаганите..

Ами аз какво да кажа.
Нямам такива спомени и баби....
Но имах баба и дядо в Лом и лятото мама и татко ме изпращаха там, като бях дете, после те починаха и .. така.

Помня, че дядо имаше кошери и  ме водеше при пчелите...  да ги храни, да ги гледа.... с една мрежа на главата. После се връщаме по един прашен път и той ми даваше восък и така се прибираме, дъвчеш и меда.. Учеше ме да плета лук на плитки , които окачахме в неговата 'работилница'  и все  кърпеше серкметата, защото вечер ходеше на Дунава да лови риба. С колелото.
В двора им имаше каквото се сетите, но най-вече  домати. Голяяяяямо нещо. И вкусни, сладки. Баба правеше салата с 1/4 домат за 3-4 души. И все милата готвеше пъленени чушки. После (85та) баба почина и той заряза и кошери и всичко. Не ходеше за риба, ами се записа в кухня, да ходи за храна. Дочака промяната и почина и той.
Та, спомените избледняха, забравих много неща. Лом стана цигански град и от тия времена останаха само къщите - който е ходил в Лом знае, какви европейски къщи има в центъра. С какви орнаменти...виенски..отминала слава. Тъжна картина.
Но явно има нещо, което ми е останало мноооого дълбоко , защото като дойдох тук освен гащите си, модерните си очила и дрън дрън  си донесох семенца от ломски домати.
Аз не мога да садя, подарих ги на един съсед.
И откъснахме домат. 600грама. Голяма радост и рев беше.

Малко, като есе стана, извинете, разчуВстФахх са.

Последна редакция: сб, 16 дек 2006, 22:53 от Lennie

# 25 16 дек. 2006, 22:30 ч.
  • Мнения: 33
Разчувства и мен, Lennie, благодаря ти за живописното "есе"

# 26 17 дек. 2006, 18:03 ч.
  • Мнения: 2 959
Цитат на: deshtovidi в ср, 13 дек 2006, 11:54
... Толкова е малка тая България и какви разнообразия на една ръка разстояние...поздрав за Чужбинките е тая тема...
Дещовиди, благодаря за поздрава, страхотно начало за деня беше за мен! За БГ си права, малка, китна и родна, просто едно бижу, което трябва да бъде опазено. Да Ти е жива и здрава Гурковската баба, и все така да Ви носи прир. дарове- повод за таз хубава и пълна със спомени тема!

# 27 17 дек. 2006, 18:28 ч.
  • Мнения: 4 978
Цитат на: Василиса Умница в ср, 13 дек 2006, 18:15
Сиромах човек съм аз, нито на времето, нито сега за мен няма армагани. Затова на стари години ще си купя един чифлик в златна Добруджа, пък да видите тогава. Naughty

И аз така, Василисо.
Спомням си, като бях ученичка, дойдеше ли лятната ваканция, града опустяваше.
Всички деца отиваха на село, при баба и дядо.
А аз си подсмърчах в парка на свободата.
Беше ми мъчно, че си нямаме село, където да изкарам лятото, да търча с хлапетата по поляните, да се катеря по черешите и да цопкам в барите.
Задоволявахме се (с още 2-3 деца) със съседските дворове и "съкровищата" в тях  Wink

Дес, много хубава тема. Върна ме толкова години назад...

# 28 24 дек. 2006, 00:09 ч.
  • Мнения: 2 070
Ауу, Лени, чак сега те прочетох тук. И мойта баба такива салати още прави. Много вкусни...

Лук май не съм сплитала, но ме научи да плета "опъки"...

Ауу, как се сетих - пак тая ми баба - семейството и са власи май. Селото е Дебово, по пътя между Плевен и Никопол, едно време имало там и власи и татари... До него е Асеново, в което живеят католици, мисля наследници на банатски българи. Та на баба ми снахата е от тях и в Дебово имат една огромна пещ, която заема полвин стая и можеш да влезеш вътре, няколко човека могат да влязат. Ден-два преди Великден в кухнята, където е тази пещ се правят огромни козунаци за цялата рода. Помещението става много топло и как ги въртят само - розово и жълто, с много мак, локум, не помня какво друго.... Много обичах да ходя като малка и да гледам цялото суетене около правенето. На вкус нямат общо с купешките, страхотни са направо... И огромни. А като гледаш как ги пъхат в пещта с една голяма дървена лопата /забравих и името, за кво я учих тая етнология  ooooh! / се сещаш винаги за Хензел и Гретел. Аз поне. доскоро и баба участваше с продукти и помощ в правенето, но преди две-три години семейния съвет на майка ми и леля ми реши, че много пари се дават за продукти и нямало смисъл... Дано някоя от дъщерите на тая женица продължи традицията, да водя Яна, поне спомен да има и тя и на вкус да опита...

Сетих се и как миналата година на Гурково печаха агнета на Гергьовден, там също в някаква пещ, прилича на външна камина... Напалиха я, набухаха ги вътре няколко агнета в едни тави огромни и зазидаха пещта... Коленето на прасе по това време също е атракция, но аз умело я избягвам и недолюбвам... Иначе и там са едни ритуали все още...

На един рожден ден пък, бабата на най-близката ми приятелка, бяхме на вилата им до Трявна, ни направи щирник - нещо като баница със спанак или лапад, но с нещо, което се казва щир и май го ядат прасетата...  Joy

Ей тия баби...

# 29 25 дек. 2006, 12:20 ч.
  • Paris
  • Мнения: 1 727
Лени разплака ме!!

# 30 25 дек. 2006, 12:38 ч.
  • Мнения: 1 418
Много мило ми стана...Моите баба и дядо живееха в центъра до "ИСУЛ",но никога няма да забравя вкусотиите,които приготвяха.Дядо беше голям месар и готвеше много вкусно:2кг.месо с 1кг. зарзават.А баба какви баници точеше...Още ги усещам в устата си.А мама(Бог да я прости,защото и тя отиде при тях)все казваше,че били много мазни.Дълбоко в сърцето ми винаги ще има място за тях!Толкова ги обичах!

# 31 25 дек. 2006, 16:42 ч.
  • Мнения: 10 604
Цитат на: Diana_T в ср, 13 дек 2006, 13:51
Дядо, лека му пръст, казваше "Докато имам какво да работя и съм полезен някому, значи живея."
Винаги ми е било досадно с тези буркани, зимнини и т.н., но от няколко години- не.
Гледам по съвсем различен, нематериален начин на тях.
Ако спрат да работят, няма какво да правят, никой не иска нищо от тях, казват, че това, което правят е ненужно...та за какво живеят?
Радвайте им се...мъчно ми е, че вече ги няма моите си баба и дядо. Sad
И моите бяха същите-светла им памет! Отгледали са и двама ни с брат ми до 3годинки, после чак до университета отделяха парички от пенсиите за нас.... Толкова мило и мъчно ми стана  от тая тема, че чак се разплаках....

Сега майка ми се опитва да прави същото и не иска и да чуе за почивка.

# 32 25 дек. 2006, 17:53 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
дещовиди - непозната ми е всяка твоя дума. Не знам и са ми напонятни каквито и да са армагани, села и миризми...

Дядо ми работеше на кооперативен пазар и всичко оттам идваше у дома. От пиле мляко, дето се вика, ако се сещаш за какво ти говоря.

Инак, да - сещам се за баба ми. Вчера чукна 84г., поздравих я още сутринта. Да ми е жива и здрава  Heart Eyes Peace

# 33 26 дек. 2006, 19:31 ч.
  • Мнения: 2 070
Цитат на: marsy в ср, 13 дек 2006, 17:49
страхотно е  да има някой като баба, леле цяла легенда  и справо4ник бе, вси4ко правеше- ни рецепти , ни нет , ама  как плетеше и тъ4еше, кадърни булки са били едно време!добре, 4е  им носим гените и може би, все още  мога да кажа , 4е  ако нещо ми идва отръки, то е щото съм се метнала на някой, я баба ,я дядо! аз правя нашенско сладко с тунизийски плодове, ами не е  като у бг!а и другите неща само са у нашенско така сладки и така  ми носят зарядка пак до следващата среща с родното!аз  съм си много позитивно настроена към вси4ко бг и родно, щото навсякъде   има и това и онова!

Не знам какво носим в гените, ама майка ми така и не ме научи да шия, защото нямам това търпение и се изнервям, баба ме учеше да плета, но бях дете и май позабравих... А дядо дялкаше свирки и разни други неща... Все още имам време баба да ме научи да павя питка, ослушвам се и се правя на ударена...

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата