Публикувана: 29 окт. 2022, 12:34 ч.
Последно мнение: 13 май 2024, 23:06 ч.

За хората, които нямат приятели

21 757
189
2

# 180 15 апр. 2024, 10:12 ч.

Мнения: 13 165

Хич не е до това кой е семеен и кой не е, неуважително си е и всякак.
Случват се всякакви неща, на днешно време при толкова начини за комуникация най-малкото е да предупредиш, а после и да се извиниш искрено. Пак не е оптимално, но хора които хем все закъсняват, хем се правят че нищо не е станало и аз не ги харесвам особено. Винаги създават усещането у този който ги чака, че неговото време според тях не е важно. Да не говорим колко често точно тези хора не са склонни те да изчакат някого като се наложи, защото нали тяхното пък им е важно на тях и как тъй ще им го губиш.

# 181 15 апр. 2024, 10:17 ч.

Мнения: 1 185

Когато не се извинят - да, но не мисля, че във всички случаи е добре човек да е толкова краен. Представям си как бебето се е наакало в последния момент и приятелка се забави с 10 минути, за да сменя памперс, а вие си мислите, че не ви уважава.

# 182 15 апр. 2024, 10:33 ч.

София
Мнения: 827

Цитат на: ala.bala в пн, 15 апр 2024, 10:17

И не може да пише - изивнявай, форс мажор с бебето, ще закъснея, да си смени памперса първо и да пусне една бележка по вайбър. Под 1 мин действие.
Ами ако и аз закъснявах 10 мин, но съм преценила, че приятелката ми е с малко бебе и не може да ме чака и съм отложила да свърша нещо, за да не ме чака тя? Тук не става дума за изолиран случай, тук става дума за повтарящи се действия. Просто си има една категория хора, които твърдо смятат, че света светът трябва да се върти около тях, техните проблеми и техните възможности.

На мен лично ми е било и доста неприятно, ако се разберем, че ще сме без деца, аз съм обърнала света да намеря кой да гледа моите, а приятелката води нейното, че то е кротко и няма да пречи. И цялото ни виждане минава в дърпане за ръкава, 2 думи не можем да си кажем, и е недотам приятно.

# 183 15 апр. 2024, 11:44 ч.

Мнения: 75

Цитат на: Sephora в пн, 15 апр 2024, 00:49

Цитат на: Тина-2011 в нд, 14 апр 2024, 23:09

Sephora, права си, аз точно така и направих. Отдавна съм спряла да се сърдя и да страдам за такива отношения. Исках да я видя, направих го, и преглътнах това, но ми остана малко горчилка от срещата, именно заради това, че аз в нейните очи не съм била достатъчно важна, за да бъде точна. Аз и мъжа ми сме малко с немско възпитание и сме супер точни по срещи и като цяло като се уговорим с някой за нещо. Уви с повечето приятели, които сме имали нещата не са така. Викам си някой път дай да закъснеем и ние. Обаче като не си такъв човек и не ти се получава, все си гледаш да си се приготвил навреме, да не караш другия да чака.
Но пък от друга страна не ми останаха много хора в живота, а нови не се появяват. И съм се научила и да не обръщам много внимание на такива неща и да приемам хората с техните недостатъци. Не храня вече същите чувства към приятелите, които имах навремето, малко повече съм се дистанцирала и ако ме по потърси някой от тях добре, ще се видим, ще прекараме време, но вече не хвърлям цялата си душа в това, като преди. Нямам и големи очаквания от тях. И се старая да не насилвам приятелства, ако дойде добре, ако не пак.

Човешките отношения са нещо много сложно, наскоро попаднах на една дама, която говори за емоционалната интелигентност. Много хора правят някакви неща и сами не знаят, защо го правят. Изгледах доста от видеата й, и всъщност много от нашите действия, поведение, облекло, аксесоари който носим, жестове са резултат не на мисъл, а на емоция. В едно от видеота събеседничката и носеще 3 пръстена на дясната ръка, и тя веднага и каза, неразрешени проблеми с бащината фигура. Много хора не осъзнават, че нараняват другия и се чудят какво става и защо другия човек реагира така.
Ето едно от нейните видеа, в края историята, която разказва на вид банална свързана с отношенията в случая с майката и последствията върху живота на един млад човек. За мен много интересно и поучително.
https://youtu.be/kCi3tWOsYgA?si=4utxrZkIqCtUnBkY
В много случай както пишеш ти, остава една горчилка, но човека срещу нас дори не знае, не разбира, а често дори и не предполага как другия се чувства. За мен в твоя случай със закъснението, си мисля, че в крайна сметка колкото и да сме различни и уникални, в общуването има норми на поведение и ако човек се интересува, чете, спазва тези правила и обществени норми, много от конфликтните ситуации няма да ги има, да имаш усещане, да отидеш на време, кога да си тръгнеш, какво говориш....и т.н. елементарно възпитание.

Хубав подкаст, благодаря!
Съгласна съм затова, че много често другия не осъзнава какво е причинил. Затова и не го приемам лично. Смятам, че е въпрос на някаква дисциплина, която често се учи в ранна възраст. Наблюдавам като цяло в България (казвам, понеже съм живяла в чужбина и там не навсякъде е така) уговорките често са разтегливи, хората казват, ще ти звънна когато мога, после се обаждат в последния момент и очакват ти да тръгнеш да ги видиш, просто, защото минават покрай твоята улица примерно.
Имах позната германка, с която се виждахме често, докато тя живееше тук и там си има някаква дисциплина, която си е характерна за тях. Секунда цепеше. И седмица по-рано си правехме уговорки. С никой, откакто съм в България не съм правила уговорки седмица по-рано, освен с нея. Всички казват, хайде като наближи ще се чуем. Това е вид народопсихология. И във работните взаимоотношения го има. Понеже си търся колеги в работата, няма да казвам на какви абсурди съм свидетел, и как някои въобще не се появяват и не са научени да спазват никакви уговорки.

# 184 15 апр. 2024, 11:50 ч.

София
Мнения: 28 781

И мен много ме дразни това със закъсняването. Едната ми приятелка е супер коректна в това отношение – много рядко закъснява, а ако закъснее, винаги звъни и се извинява. Докато мъжът ми има един приятел и гаджето му, винаги закъсняват и досега нито веднъж не се извиниха, съответно аз вече отказвам да излизаме с тях.

# 185 16 апр. 2024, 20:48 ч.

Мнения: 3 442

И аз нямам приятели. От много години съм в чужбина и контактите ми с българи бяха основно да ги разкарвам по институции, за да си оправят документите понеже аз знам езика, а те не. В последствие като намираха някой с по-добро владеене на езика ме разкарваха. Интересчии в общи линии. Имах и приятелки с по-добър стандарт от моя, които ме разкарваха защото не съм им на "нивото".
Не вярвам в приятелството - прекалено много съм била предавана и наранявана.
Вярвам в стабилната романтична връзка.
Приятелят ми в момента се развива стремглаво в кариерата си, ами не можете да си представите завистливите погледи на уж "най-добрите" му приятели. Отвратително.

# 186 16 апр. 2024, 23:23 ч.

Мнения: 1 348

Цитат на: Arielle в вт, 16 апр 2024, 22:48

Интересчии в общи линии. Имах и приятелки с по-добър стандарт от моя, които ме разкарваха защото не съм им на "нивото".

Е това не го разбрах, в чужбина който работи живее добре. В какво се изразява този по-висок стандарт, та чак да се игнорира някой, защото няма това, което те имат. Работещия човек поддържа добър стандарт на живот.

Аз мисля, че българите имаме грешно разбиране за приятелство, а именно прекалено близки, та чак обсебващи отношения, усещането щом някой ти е приятел е длъжен в случая с превеждането, пък кой какво има няма, някакво безсмислено сравняване, много ангажиращи отношения.

Цитат на: Arielle в вт, 16 апр 2024, 22:48

Приятелят ми в момента се развива стремглаво в кариерата си, ами не можете да си представите завистливите погледи на уж "най-добрите" му приятели. Отвратително.

С хората, който общуваш трябва да си на една "вибрация", ако те се развиват, няма да завиждат, защото целта е една и посоката също, говорейки с човек на твоето ниво и "вибрация", обменяш идеи, кое, как, мотивираш се и предприемаш действия. Завистта всъщност е възхищение, но с негативен знак, това са хора, който искат, но нямат волята за да стигнат да определена цел, дори нещо постижимо, но не могат да попитат, добре ти как успя, какво направи, а точно обратното ти успя, защото....и се почват аргументи, оправдание са собствения неуспех и хората не разбират, че сравнението с когото и да било не носи нищо, само със себе си, миналата година беше така, но тази година вече съм 2 крачки по-напред, защото направих това и това.

# 187 13 май 2024, 22:41 ч.

Мнения: 371

И моите приятели все по-малко стават с годините, от което ми е тъжно понякога…семейна съм с 2 малки деца, някои от старите ми приятели направо ме отписаха - тя е много заета и т.н пък аз винаги търся начин да изляза ако имам оферта. Имам нужда да се разведря, смятам се за мил човек и имах много приятели, които и сега като се засечем супер мн се кефим….особено ми е кофти за жени приятелки, с които сме били адски близки и сега като съм звъняла на някоя дори се случва да не ми вдигне и да не върне после обаждане. Чудя се нещо направила ли съм, много са заети ли, просто носталгия ли ме гони по старото време ? Лесно завързвам контакти и покрай майчиснтвото, не съм затворена да кажеш…не знам не знам, защо така се получава. Иначе и аз съм прекъсвала контакти умишлено, имах приятелка направо енергиен вампир 😂 и друга така, с постоянно оплакване накрая като я помолих и отрязах, тя се разсърди и приятелството не продължи, абе сложно е понякога в отношенията.

# 188 13 май 2024, 22:49 ч.

Somewhere far away
Мнения: 4 154

когато се появат деца става сложно- ако твойте приятели нямат деца а ти имаш. приоритетите се променят- и просто така се получава. аз също се отдалечих много с приятелки след като те родиха. просто вече не е същото. прекалено различни станахме и нямаме вече много общи неща , нито общи теми нито общи интереси нито нищо. тъжно е но това е ... те нямат време за срещи и релакс с мен а аз нямам желание и нерви да излизам с ревящи и пищящи деца. а с години сме били заедно и сме си били близки - но когато се появят децата , тогава става разделението. тъжно но факт.

# 189 13 май 2024, 23:06 ч.

Мнения: 371

Някои от тях имат деца, други не. Тези с деца също имат съображения, на кой детето му е по-голямо на кой по-малко, момиче момче, ще стане ли игра между тях….а време за релакс, то няма лошо, но е свързано с пари първо и второ някак си, като се сетя после какво ме чака, от към задачи и ми умира ентусиазма и желанието.
Иначе не съм хората, които говорят само за децата даже напротив вече избягвам такива теми 😂

Последна редакция: пн, 13 май 2024, 23:12 от Lilince123

Препоръчани теми

С какво ви дразнят хората?

Изнервен мъж и невъзможност за комуникация

За нормалното в отношенията или абсурди от ежедневието (Не е пързалка!)

Здравословна ли е прекалената грижовност?

Причина:

Причина: