За хората, които нямат приятели

Имам дете, но съзнателно избягвам чести контакти с хора, които говорят само за децата си. Човек трябва да има и други интереси и теми за разговор, ако иска пълноценни контакти с останалите.

Е и при мен така се почна, нямах време, разредихме вижданията, после чуванията и сега лека полека се изгубихме съвсем. Друго си е да споделяш сходни проблеми, да събираш децата и те докато играят да си бъбрите, да ти влиза някой в положението, щото и той е на същия хал. Аз няма да забравя веднъж ми звъни едната приятелка и ми казва да я изчакам на парка с детето. Да, ама времето на хранене и спане на детето наближава, съответно почва то да нервничи, аз стоя и чакам и си мисля, дори и да дойде, колко може да задържа, преди почне истинския тантрум. Та тръгвам си, обаче пък приятелката й е кофти, че не съм се съобразила с нея. И такива моменти отдалечават.

Но, Може при вас да е различно, пожелавам ви го.


Каня, но когато един-два пъти откажат и спирам. Те все пак не са мои приятели, а просто децата са приятели и аз се виждам с тях само по рождени дни.

Aми разбирате се в час, който е удобен и за двете ви. Звъните и си пишете през деня , виждате се без детето понякога .

Дълго време бях на разположение по всяко време, звъннат ми и тичам. И с детето тичах, само и само да се видим. Явно така ги бях научила. Ама минаха тези времена. Не ми липсва това. Липсва ми стойностен човек, това е.

Само за протокола. Със същата тази приятелка, миналата година се решавам да направя крачка към нея. Три пъти  пиша, три пъти и изниква нещо. Накрая намираме време, което я устройва. Стоя и я чакам 40 минути накрая идва и казва, че трябвало да си купи маратонки преди срещата и затова се забавила.

Ох, най-много ми падат в очите хора, които закъсняват и не ценят чуждото време. След няколко компромиса от моя страна, режа до дъно. Времето тече много бързо, а аз не съм длъжна да чакам някой, който не го цени, има пукнатини във възпитанието и не може да се организира.
Аман от такива!!!

Anra, +100!
За мен даже не е въпрос на организация, а на отношение. С една подобна "приятелка" скъсах и си останахме много добри познати. Когато се видим се поздравяваме, говорим си, но не излизаме вече заедно. Каква изненада наскоро - покани ме да ходим заедно на спорт. Помислих, че е преоценила отношенията ни, а се оказа, че нямала с кого другиго. Поздравих се мислено за доброто си решение преди време.

Тина , винаги когато правиш нещо визирам "тичането" си задай въпроса, защо го правиш? Във всяка ситуация това което правим има скрита изгода, в твоя случай ти просто си искала да продължиш отношенията, да съхраниш това приятелство, да е както преди, но живота и обстоятелствата се променят, отношенията са изчерпани. Гледах скоро едно видео и аз, като теб се интересувам от психология, образование и в това видео в такива ситуации мантрата е Остави я/го, да оставиш ситуацията каквато е, ако се чуете добре, ако не се чуете пак добре, ако се видите добре, ако не пак добре, така е трябвало да стане. Натоварвайки се, мислейки, как, защо, се поболяваш, фокусът ти е в тези отношения и докато се фокусираш около теб минават куп хора и ситуации, но ти не ги забелязваш. И не на последно място себеуважението, да чакам някой 40 мин. и той да се мотае да си купува маратонки е несериозно. Пишеш 3 пъти, чакаш 40 мин. всичко ти показва, да оставиш нещата както са и да не насилваш това приятелство. И повярвай ми, който трябва да е в живота ти, ще остане. Аз съм на принципа, че не трябва никой да получавам, че не е редно да закъснява, как може, ама защо, чакам те, не ме уважаваш и т.н. аз не искам да знам какво е в главата на някой, защо го прави и т.н., но и не искам да се ядоствам, заради нечии действия и решения.  Дистанцирам се и се отдалечавам от човека, но никога с лошо, защото вярвам, че всеки човек попаднал в живота ни не е случайно, всички тези ситуации ни дават нещо, учим се, израстваме.

Все пак човек не трябва да се оставя на течението.

Sephora, права си, аз точно така и направих. Отдавна съм спряла да се сърдя и да страдам за такива отношения. Исках да я видя, направих го, и преглътнах това, но ми остана малко горчилка от срещата, именно заради това, че аз в нейните очи не съм била достатъчно важна, за да бъде точна. Аз и мъжа ми сме малко с немско възпитание и сме супер точни по срещи и като цяло като се уговорим с някой за нещо. Уви с повечето приятели, които сме имали нещата не са така. Викам си някой път дай да закъснеем и ние. Обаче като не си такъв човек и не ти се получава, все си гледаш да си се приготвил навреме, да не караш другия да чака.
Но пък от друга страна не ми останаха много хора в живота, а нови не се появяват. И съм се научила и да не обръщам много внимание на такива неща и да приемам хората с техните недостатъци. Не храня вече същите чувства към приятелите, които имах навремето, малко повече съм се дистанцирала и ако ме по потърси някой от тях добре, ще се видим, ще прекараме време, но вече не хвърлям цялата си душа в това, като преди. Нямам и големи очаквания от тях. И се старая да не насилвам приятелства, ако дойде добре, ако не пак.

Не бих отрязала някой, който закъснява. Не е приятно, но като правиш забележки почват да се съвземат.

Аз забележки не правя. След 3-4-5 закъснения, на шестото си тръгвам без да чакам и се дистанцирам, охладнявам или както иска всеки да го формулира. Просто е.
Но е имало случаи, в които другата страна се е отучила от този навик завинаги. Т.е. увряха им главите как не се постъпва с други човешки същества. За съжаление са само две тези приятелки.

Човешките отношения са нещо много сложно, наскоро попаднах на една дама, която говори за емоционалната интелигентност. Много хора правят някакви неща и сами не знаят, защо го правят. Изгледах доста от видеата й, и всъщност  много от нашите действия, поведение, облекло, аксесоари който носим, жестове са резултат не на мисъл, а на емоция.  В едно от видеота събеседничката и носеще 3 пръстена на дясната ръка, и тя веднага и каза, неразрешени проблеми с бащината фигура. Много хора не осъзнават, че нараняват другия и се чудят какво става и защо другия човек реагира така.
Ето едно от нейните видеа, в края историята, която разказва на вид банална свързана с отношенията в случая с майката и последствията върху живота на един млад човек. За мен много интересно и поучително.
https://youtu.be/kCi3tWOsYgA?si=4utxrZkIqCtUnBkY
В много случай както пишеш ти, остава една горчилка, но човека срещу нас дори не знае, не разбира, а често дори и не предполага как другия се чувства. За мен в твоя случай със закъснението, си мисля, че в крайна сметка колкото и да сме различни и уникални, в общуването има норми на поведение и ако човек се интересува, чете, спазва тези правила и обществени норми, много от конфликтните ситуации няма да ги има, да имаш усещане, да отидеш на време, кога да си тръгнеш, какво говориш....и т.н. елементарно възпитание.

Именно - възпитание. И интелигентност, особено емоционална. Липсата им води до неразбирателство, вътрешни драми, а понякога неприязън. И виси един въпрос: какво ми има? Защо не ме зачитат, уважават? Защо си позволяват да се държат с мен така, а за някой друг ще си счупят краката да бързат?

Колко големи са тези закъснения?

А според мен няма значение колко са големи закъсненията.
До 5 мин - го броя за разсинхронизирани часовници.
Всичко над 5 мин , освен ако не ми пишат нещо от сорта на - извинявай, някаква катастрофа е станала еди си къде, в жестоко задръстване съм, пътувам към теб го броя за неуважение.

Никой човек не си е намерил времето на улицата, особено ако говорим за семейни хора.