Става дума за общи събития, при които е ясно,че тръгвате по един път. И това е "приятелка", а не позната.
- Публикувана: 29 окт. 2022, 12:34 ч.
- Последно мнение: 13 май 2024, 23:06 ч.
За хората, които нямат приятели
Скрит текст:
Кой има проблем аз или тя? Аз ли трябва да се грижа как тя ще се прибере и да повдигам въпроса и решавам. Мисля, че всеки има достатъчно грижи за да угажда и да се чувства виновен заради някой друг.
Редно е тя мисли как ще се прибира. Да попита дали бих я закарала, т.н., а не да очаква и да се държи все едно аз съм длъжна и край. Защо не й казахте по-рано,че няма да я возите,все пак сте знаели,че ще ходите на това събитие и очаквахте тя да иска да я закарате? Явно все пак не сте чак толкова близки.
Кой има проблем аз или тя? Аз ли трябва да се грижа как тя ще се прибере и да повдигам въпроса и решавам. Мисля, че всеки има достатъчно грижи за да угажда и да се чувства виновен заради някой друг.
Скрит текст:
А, че коства час време да шофиране в тъмтото и то всеки път. Достатъчно тактичта и деликатна съм и понеже това се случва всеки път, се опитах деликатно да и кажа, че е добре да не очаква всеки път от мен да съм длъжна и, че е добре да не разчита само на мен, обаче, не и се сърди и това е. Имам друга приятелка също без кола, рядко ходя до тях да я взимам или връщам, обикновенно ме чака на някоя спирка по път, или я карам до някъде по път на връщане и после си хваща такси. И пак казвам ако е един, два, пет пъти, ок но всеки път просто не става.
Не само че е нахално ами и на моменти бих го приела за открито неуважение. Това да смяташ че може да разполагаш с времето или друг ресурс на някого без да поискаш съгласието му си е точно такова.
Разбира се че приятели си вършат услуги и то вероятно често, то какви приятели ще са иначе? Но има разлика между "длъжен си ми" и цупене ако пък вземе че не стане и между това да попиташ и да благодариш после.
Разбира се че приятели си вършат услуги и то вероятно често, то какви приятели ще са иначе? Но има разлика между "длъжен си ми" и цупене ако пък вземе че не стане и между това да попиташ и да благодариш после.
До колкото разбирам от поста става дума,че ходят заедно на събития, вероятно се е случило няколко пъти несъобразителната приятелка да пътува заедно с шофьора. Проблема е в изказа " ти как ще се прибираш" вместо да кажете, че няма да я возите, защото искате да сте сама, например,или нещо друго. Съжалявам, звучи сякаш се обръщате към колега или познат.
Или като цяло не искате да я возите би било добре да й кажете,че вече искате сама да се прибирате и да си търси транспорт. Нали сте Приятелки- би трябвало да разбере.
Или като цяло не искате да я возите би било добре да й кажете,че вече искате сама да се прибирате и да си търси транспорт. Нали сте Приятелки- би трябвало да разбере.
След постовете на Сефора ми загорча.
Не съм й длъжна и др.под. не влизат в представата ми за истинско приятелство.
Да вметна, че и аз нямам кола. Получавала съм реплика от типа на: Автобуси няма ли?
Но за щастие съм чувала и други: Е, какво ще ми стане? Няма да те нося на гръб, я?
Не съм й длъжна и др.под. не влизат в представата ми за истинско приятелство.
Да вметна, че и аз нямам кола. Получавала съм реплика от типа на: Автобуси няма ли?
Но за щастие съм чувала и други: Е, какво ще ми стане? Няма да те нося на гръб, я?
Не само че е нахално ами и на моменти бих го приела за открито неуважение. Това да смяташ че може да разполагаш с времето или друг ресурс на някого без да поискаш съгласието му си е точно такова.
Разбира се че приятели си вършат услуги и то вероятно често, то какви приятели ще са иначе? Но има разлика между "длъжен си ми" и цупене ако пък вземе че не стане и между това да попиташ и да благодариш после.
Разбира се че приятели си вършат услуги и то вероятно често, то какви приятели ще са иначе? Но има разлика между "длъжен си ми" и цупене ако пък вземе че не стане и между това да попиташ и да благодариш после.
С близки роднини съм се карала на тази тема. Отношение "имаш право да козируваш" е недопустимо и обидно, независимо дали сме близки като отношение или не. Ако искаш услуга/помощ, помоли възпитано.
...
Но за щастие съм чувала и други: Е, какво ще ми стане? Няма да те нося на гръб, я?
Но за щастие съм чувала и други: Е, какво ще ми стане? Няма да те нося на гръб, я?
Разбирам обаче и позицията "не съм длъжна", но както Dania отбеляза, нещата е трябвало да се изговорят предварително.
Темата ме замисли какъв тип приятелка съм, имам ли и колко са приятелите ми. Нито малко, нито много, но с никой от приятелите ми не поддържам ежедневен контакт. С някои се чувам веднъж седмично, с други два пъти в месеца, а имам и приятелка, с която не се виждаме и чуваме месец, два, три, след това редовно го правим, пак преставаме, тоест на приливи и отливи ни е контакта, но пък нямам никакво съмнение, че приятелството ни е истинско.
Как е при вас? Имате ли приятелка/и, с която всеки ден споделяте?
Какви приятели, какви пет лева, като всеки гледа себе си и претендира колко е зает. Приятелството трябва да се поддържа, а болшинството предпочита да прекарва времето си по кръчми и дискотеки, в безпаметно напиване, и други дейности, типични за чалга културата. Къде ти ще седнат да говорят за нещо по-различно, камо ли възвишено. И дори тези, които минават за свестни, може да са адски безотговорни и несериозни и не може да се разчита на тях. Понякога не е достатъчно и да си добър човек.
Мисля,че грешно се тълкува думата "приятел" -хем си намираш човек с когото да прекарваш свободно време или както се вика да се ходи по забавления,хем очакваш от него да се занимава и грижи за теб и обратното. От вторите се срещат за съжаление много рядко, но пък и затова създаваш семейство,за да имаш на кого да разчиташ.
На приятелите също би трябвало да можеш да разчиташ, както и те на теб. Въпросът е да не се прекалява, да не се приема за даденост. По-нагоре прочетох примери точно за това – за приятел, когото си приел за длъжен (да ти е шофьор в конкретния случай). Дори на мъжа ми и на детето ми не позволявам да ме приемат за даденост.
Разбира се, но тези неща се изговарят -ако някой прекалява или не му харесва нещо,а не да се правят разни намеци и да чакаш другя да чете мислите ти. Онзи пост за колата така изглеждаше, един вид като й каже "с какво ще се прибираш"точно на тръгване- да се почуства виновна и да се усети, вместо директно да й каже,че повече няма да я вози.
Разбира се, но тези неща се изговарят -ако някой прекалява или не му харесва нещо,а не да се правят разни намеци и да чакаш другя да чете мислите ти. Онзи пост за колата така изглеждаше, един вид като й каже "с какво ще се прибираш"точно на тръгване- да се почуства виновна и да се усети, вместо директно да й каже,че повече няма да я вози.
Когато искаш някой да те вози, "изговаряш" предварително дали му е удобно и дали има желание. Този момент липсва, защото возещата се е приела, че шофьорката й е длъжна и няма защо да я пита предварително. Возенето не ти се полага по подразбиране. Това е нахално.
Разбира се, но тези неща се изговарят -ако някой прекалява или не му харесва нещо,а не да се правят разни намеци и да чакаш другя да чете мислите ти. Онзи пост за колата така изглеждаше, един вид като й каже "с какво ще се прибираш"точно на тръгване- да се почуства виновна и да се усети, вместо директно да й каже,че повече няма да я вози.