Нямам приятели, но вече не ми прави това впечатление. Гледам само себе си и вече не ме интересува никого. Не търся никого, не давам обяснения, не търся причини защо даден човек е постъпил така - просто го игнорирам директно и прочие.
- Публикувана: 29 окт. 2022, 12:34 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2024, 23:23 ч.
За хората, които нямат приятели
И аз нямам. Доскоро имах приятелка, която винаги е откликвала на проблемите ми. Най- малкото ме изслушва и дава адекватен съвет. Но винаги аз я търся, никога тя. Тя си има други приятелки, които аз не познавам, и с които тя излиза и т.н.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
"Срещаме толкова много хора през живота си,
наричаме ги лекомислено или по навик приятели,
а накрая всичко се свежда до двама-трима, които са винаги там.
Безрезервно. За теб. До теб.
Лято е. Зима е.
Драма е. Щастие е.
Добър си. Лош си.
Там са.
Вършиш големи дела.
Вършиш пълни глупости.
Отиваш си. Връщаш се.
Губиш се. Търсиш се. Намираш се.
Там са. Винаги там.
Двама-трима, които са виждали душата ти гола и беззащитна,
но вместо да я смажат, са я прегърнали.
Двама-трима. Повече от сто."
Donika - Цветни мисли
наричаме ги лекомислено или по навик приятели,
а накрая всичко се свежда до двама-трима, които са винаги там.
Безрезервно. За теб. До теб.
Лято е. Зима е.
Драма е. Щастие е.
Добър си. Лош си.
Там са.
Вършиш големи дела.
Вършиш пълни глупости.
Отиваш си. Връщаш се.
Губиш се. Търсиш се. Намираш се.
Там са. Винаги там.
Двама-трима, които са виждали душата ти гола и беззащитна,
но вместо да я смажат, са я прегърнали.
Двама-трима. Повече от сто."
Donika - Цветни мисли
Единственото, за което ме е яд, че сме си губили взаимно времето. Ако един човек ти е неприятен, не го разбираш след 10-20 години. Хора, за които съм била готова да си дам единия бъбрек, днес не искам да ги чуя. Тъжно, но факт! Ничия компания вече не ми е толкова важна, че да се чувствам като просяк на внимание. И без тях Земята продължава да се върти.
Абсолютно нормално е хората да се развиват в различни посоки и да се разминават.
И на мен ми все повече и повече ми намаляват темите със "старите" ми приятели, но пък за сметка на това намирам нови приятели, които имат близки до сегашните ми интереси и разбирания.
Знам на какви теми мога да си говоря с различните групи, така хем не губиш старите си приятели, хем създаваш нови.
И на мен ми все повече и повече ми намаляват темите със "старите" ми приятели, но пък за сметка на това намирам нови приятели, които имат близки до сегашните ми интереси и разбирания.
Знам на какви теми мога да си говоря с различните групи, така хем не губиш старите си приятели, хем създаваш нови.
Абсолютно нормално е хората да се развиват в различни посоки и да се разминават.
И на мен ми все повече и повече ми намаляват темите със "старите" ми приятели, но пък за сметка на това намирам нови приятели, които имат близки до сегашните ми интереси и разбирания.
Знам на какви теми мога да си говоря с различните групи, така хем не губиш старите си приятели, хем създаваш нови.
И на мен ми все повече и повече ми намаляват темите със "старите" ми приятели, но пък за сметка на това намирам нови приятели, които имат близки до сегашните ми интереси и разбирания.
Знам на какви теми мога да си говоря с различните групи, така хем не губиш старите си приятели, хем създаваш нови.
Къде намираш новите приятели? След студентските години и да намеря някой, не бих казала, че е напълно истинско приятелство. Приятелите ми от преди това са нещо съвсем различно и мога да си говоря по всякакви теми с тях. Забелязвам как вече ако се загуби приятел, в повечето случаи друг на негово място не идва. И не съм само аз. Може би сега е времето ни е много малко и не можем да го инвестираме в нови приятелства...
Единственото, за което ме е яд, че сме си губили взаимно времето. Ако един човек ти е неприятен, не го разбираш след 10-20 години. Хора, за които съм била готова да си дам единия бъбрек, днес не искам да ги чуя. Тъжно, но факт! Ничия компания вече не ми е толкова важна, че да се чувствам като просяк на внимание. И без тях Земята продължава да се върти.
Напомнихте ми за моята "най-добра приятелка", която вече изобщо не е в живота ми. За нея бях готова и живота да си дам, но не оцени моето приятелство. Ако се срещнем случайно някога някъде, дори не бих я погледнала и поздравила. За мен тя е "мъртва" и е като една от тълпата.
ala.bala - Права сте. Когато един приятел или по-скоро добър познат да го наречем, напусне живота ни, на негово място не идва никой друг повече. Не само, че нямаме време да инвестираме в нови познанства и да влагаме в тези познанства по-дълбоки чувства, но и липсата на вяра в хората.
И аз нямам. Доскоро имах приятелка, която винаги е откликвала на проблемите ми. Най- малкото ме изслушва и дава адекватен съвет. Но винаги аз я търся, никога тя. Тя си има други приятелки, които аз не познавам, и с които тя излиза и т.н.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
И аз нямам. Доскоро имах приятелка, която винаги е откликвала на проблемите ми. Най- малкото ме изслушва и дава адекватен съвет. Но винаги аз я търся, никога тя. Тя си има други приятелки, които аз не познавам, и с които тя излиза и т.н.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
Лош съвет е да се надява тя да я потърси и да я използва пак. Вече съм минала по този път. По-добре е да не се занимава с тази личност. Вижда се тази личност не държи на нея и въобще не й пука как е и как се справя в живота.
И аз нямам. Доскоро имах приятелка, която винаги е откликвала на проблемите ми. Най- малкото ме изслушва и дава адекватен съвет. Но винаги аз я търся, никога тя. Тя си има други приятелки, които аз не познавам, и с които тя излиза и т.н.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
Лош съвет е да се надява тя да я потърси и да я използва пак. Вече съм минала по този път. По-добре е да не се занимава с тази личност. Вижда се тази личност не държи на нея и въобще не й пука как е и как се справя в живота.
И аз нямам. Доскоро имах приятелка, която винаги е откликвала на проблемите ми. Най- малкото ме изслушва и дава адекватен съвет. Но винаги аз я търся, никога тя. Тя си има други приятелки, които аз не познавам, и с които тя излиза и т.н.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
Лош съвет е да се надява тя да я потърси и да я използва пак. Вече съм минала по този път. По-добре е да не се занимава с тази личност. Вижда се тази личност не държи на нея и въобще не й пука как е и как се справя в живота.
Приемете моите извинения, че не съм разбрала коментара ви. Ммм рядко или почти никога не се случва това даден човек да осъзнае стойността на един човек и какво той губи. Аз лично не бих приела отново да се срещам и контактувам с някого, който ме игнорирал постоянно и само аз съм била активната. Щом е вече в списъка на изтритите хора, нека да остане там. По-добре е никога да не връщаш такива хора в живота си, когато си ги изтрил. Убедих се в това вече.
и аз имам в списъка си хора, контактите с които вече съм заличила по определени причини и не бих ги допуснала отново. Особено, когато се отнася до съществени неща - предателство, липса на емпатия, еднопосочност на комуникацията и т.н., ами, както се казва "хубост на сила не става". Тъжно е, но се случва.
Но точно като се "затворим" за някой, оставаме самотни и тъгуващи.
Между другото, обади се приятелката ми. След почти две седмици. От проведения разговор разбрах, че не й е направило впечатление колко дълго не съм я търсила.
Не й казах колко ми е било тъжно. Но продължавам да не я търся. В крайна сметка може аз да съм прекалила, провеждайки дълги телефонни разговори и "изяждайки" от времето за семейството й.
Между другото, обади се приятелката ми. След почти две седмици. От проведения разговор разбрах, че не й е направило впечатление колко дълго не съм я търсила.
Не й казах колко ми е било тъжно. Но продължавам да не я търся. В крайна сметка може аз да съм прекалила, провеждайки дълги телефонни разговори и "изяждайки" от времето за семейството й.
Нормално е с годините приятелствата да намаляват и да се разреждат. Или да загубиш няколко, а на тяхно място да се появи едно ново. Все ще има някой, когото не си преценил правилно. Или тебе не са те преценили правилно. Приятелството е разтегливо понятие и всеки влага нещо различно. Като се започне от чисто използване и интерес и се стигне до пълно доверие и помощ в тежки моменти.
На по-млади години разочарованията са по-тежки. После свикваш и разбираш, че с по-малко хора около тебе се живее по-добре. Да... Неприятно ми е, че хора с които съм имал добри отношения започват да се отдръпват или да крият някои неща. Но... Каквото такова. Гледам да се правя, че не забелязвам. Ако ме търсят за услуги се правя на зает или казвам колко струва. Сякаш така е по-добре.
На по-млади години разочарованията са по-тежки. После свикваш и разбираш, че с по-малко хора около тебе се живее по-добре. Да... Неприятно ми е, че хора с които съм имал добри отношения започват да се отдръпват или да крият някои неща. Но... Каквото такова. Гледам да се правя, че не забелязвам. Ако ме търсят за услуги се правя на зает или казвам колко струва. Сякаш така е по-добре.