Аз не съм била домакиня особено дълго, но моето дете го извеждах всеки ден за няколко часа (лятото до 10 вечерта - сигурно ще кажат, че не е вечеряло и лягало навреме, щото съм безотговорен родител ), независимо от времето (аз не понасям студ, но тя го харесваше, а и без ежедневна физическа активност ми се качваше на главата). Това се е случвало всеки божи ден до около 8-9 години - тогава почна да има други интереси и да спира да ме отразява. След вземането от детска градина в 5:30-6 оставахме поне два часа за игра навън, по площадките, и още поне половин час се прибирахме - на прибежки с пазаруване, почерпка и т.н.
Освен това се срещахме с приятелски семейства, с баби и дядовци, с други роднини, с приятели без деца, ходила е и на детски клубове в лошо време, на куклен театър от 2 г., на кино от 3 г., на заведения, на детски рождени дни, два пъти годишно с нас на море, още няколко пъти на екскурзии и т.н. Да не говорим, че децата, които прекарват повече време с родителите си, ходят с тях и по магазини, банки, офиси, фризьорски салони, зъболекарски кабинети, ресторанти, абе, с една дума - научават повече за живота и общуването от институционализираните.
Социализация да искаш. Стига да искаш. Както стана дума - личен опит споделяме.