Защо детето да ходи на ясла - личен опит?

Не съжалявам. Моята тръгна на ясла на година и три месеца. Боледуваше в рамките на нормалното, което продължи и в детската градина. Във втора група я записах на плуване в минерален басейн в града ни и с боледуването се приключи. Трета и четвърта група да е имала само по няколко дни в годината отсъствие заради сополи и кашлица, това е.

На въпроса в заглавието - защото й харесваше там. Дъщеря ми е изключително социална и се адаптира светкавично. Искаше си компанията от деца наоколо, което в домашни условия е непостижимо, защото никой не може да виси по площадките целодневно 365 дни в годината.

Пълно копие на предходния пост. Тръгна на ясла на 15 месеца и дори не беше проходила. Там попадна в среда с други деца и хора и хора, които за разлика от мен имат конкретен подход към деца на съответната възраст.
Боледуване - нормално.
Никога не е плакала за мен и моето отсъствие.
Прави прехода към градина и следващи образователни етапи по-плавен.
Прави детето по социализирано и не така егоистично.
За всеки човек идва момент, когато разбира, че света не се върти около него и колкото по-късно, толкова по-болезнено.

Ходи защото й харесва и нито веднъж не е плакала.Става сутрин и иска да тръгваме и бяга до яслата.Боледува нормално , всеки път по-бързо минава и не се е стигало до АБ , даже само сопол в последните месеци,първите два пъти имаше температура и червено гърло.Не съжалявам,че ходи, много й харесва и се забавлява с децата.

Моят тръгна на година и половина с цел да има контакти с други деца,т.к.аз не припарвам почти до детските площадки,около мен нямах нито една позната с бебе.И резултатът беше два приема в болница за няма и три месеца-първият път с двустранна пневмония,втория с хранително отравяне в яслата(а ходеше в частна такава).Спрях го и изчаках да навърши 3 години и тогава пак го пуснах.Случвало се е да понастине ,но нищо сериозно.Винаги ходеше с голямо желание и никога не е плакал.
Сега с ММ сме решили бебето ако го пуснем на ясла да е на 2 и да ходи само до обяд.Ако не може до обяд ще го задържа вкъщи до навършване на задължителната възраст за тръгване на дг.Към този момент си има две приятелчета и според мен са му напълно достатъчни.

Дъщеря ни ходеше на ясла от две годишна. Честно казано в яслата не боледуваше толкова, колкото в градината след нея. Тя е социално дете, имаше разбира се период с мрънкане и адаптация, но в градината вече ходеше с желание и й харесваше.
За разлика от нея, малкия ни син не е ходил на ясла. Започна директно на градина (тази година, септември), ами, няма такава драма, драги зрители 😁, всеки ден е мъка сутрин. Все още.
Не са ме притеснявали боледуванията, защото така или иначе имунитетът няма как да се изгради от стоене вкъщи с родителите. Децата си минават през вирусите и това е.

Защото трябва да се ходи на работа . Те се разболяват на всяка възраст . Ако има кой да го гледа може и по-късно .

Не искам да засегна някой, но това ,което виждам е ,че момчетата повече плачат .Нашата е първо дете за випуска,юли тръгна и като почнаха септември нови деца забелязах,че момченцата повече плачат .Отвсякъде се чуваше дране и писъци и всяко момченце на буксир влизаше .

И двете ми деца тръгнаха на ясла на 11м-11м и половина. Адаптираха се изключително бързо. Освен че аз трябва да ходя на работа, за тях е в пъти по-добре да са сред други деца, да си играят и да го занимават педагози, отколкото да висят с изнервената си майка вкъщи.
За мен е в пъти по-добре детето да тръгна на ясла на около 1г, отколкото на 2г, често адаптацията към 2г е по-трудна.

Моите и двете не са боледували често,, случва се 1-2-3 пъти на година да отсъстват по 2-3 дни. Синът ми, който е на 2г6м, в болен от вчера, предното му боледуване беше края на март. С уточнението, че сополи и лека кашлица не го броя за разболяване.

Дъщеря ми пуснах на 2 г на ясла. Първата седмица беше голям рев и направо мислих да я спирам. Обаче след това се адаптира и си ходи с голяма радост. Разболява се в рамките на нормалното. Още като тръгна първата седмица беше на антибиотик. Обаче след това не се е налагало. Изкарва по някой вирус за няколко дни в повечето случаи и това е. Тежки разболявания не е имала.
Много бързо дръпна в развитието там. В рамките на 2 месеца започна много повече да говори, започна да използва гърне, да е по самостоятелна.
Имам възможност да я гледам и до предучилищна вкъщи, но не смятам, че бих и направила услуга с това задържане.
И по мое мнението момчетата се по- големи лигльовци Сина ми е като лепенка залепен за мен, за разлика от дъщеря ми. Голям рев ще е сигурно при започването...

Освен детето и майката е важна.Аз НЕ мога 24/7 с детето ми, искам време и за нас,за мен,за работа. За някои майки раздялата е невъзможна .

На 2г и 2м тръгна директно в първа група (смених набора). Адаптира се от ден 1 дето се казва, никога не е пищяла, крещяла и тн. А смея да кажа, че е много обгрижвано и занимавано вкъщи дете и от двама ни с мъжа ми. Имаше проблем със спането само в градината, но тя и вкъщи има.
Не боледува често (пу да не са й уроки). Та, аз само ползи виждам от градината в нашия случай.

Защо да ходят на ясла - ами за да работим ние
Моето не боледуваше много. Тръгна на година и 9м, първите 2 месеца бяха по-стресови откъм сопол и бактерии, аз още чистех отпуск след майчинството, после се регулираха нещата. Дори успях да си сменя работата. Наскоро си гледах справката в НОИ за болнични - за двете му години ясла съм ползвала общо 15-тина дни болничен. Следващия е за варицела в 1-ва група.
Не е задължително децата да боледуват често или тежко.
Не съжалявам, а и той е роден януари, постъпи достатъчно голям, адаптира се безпроблемно. Яслата не е нещо крайно необходимо за децата, но е нужна на работещите родители.

Очевидно е до дете. Около мен няма нито един пример на дете, което да ходи на ясла с кеф (всички се съдираха от рев, в т.ч. и моето) и което да не се скъса да боледува. Буквално 3 дни ходи, 3 седмици не ходи беше работата при нас. Такова чудо не съм и сънувала, че е възможно. Просто не знам в тая тема как има толкова много обратни примери, ама много ме ядосват такива деца, хахах (шегичка)

Дъщерята тръгна на ясла на 2г.Тя си е ревлива, но и това премина за една седмица.За 1 година ясла има едно разболява е и то през лятото. Сополи не влачи. Бяха записани доста деца,но посещава ха малко 8-10.
Научи доста неща-цветове, числа, песни.
Тя говори много и винаги казваше кога е наказана, за какво и тн.
На 3 тръгна на градина и адаптацията беше много бърза(за разлика от децата които не са ходили). Уменията за писане и рисуване които придоби ме учудват.
В градината малко повече боледува и то след като за някои празник пуснат повече деца.
Пс. Дано и на сина се отрази толкова добре яслата.

Синът ми не ходи на ясла. Изкара само 1и 2 група в градината и го пратих в предучилищна в училище, на 6 в 1 клас. Не му харесваше градината, все с по-големите искаше да е, на едно място не стоеше. Кротна се де 😁
Дъщеря ми, 6 години по-късно, тръгна на ясла на 2.4 г. С кеф си ходеше и на градина, имаше приятелки, спеше си след обед..
Не е боледувала (да чукам на дърво), обаче 3 месеца рева в началото... Казваха й "красивата-ревливата" 😁 но свикна и дори ходеше с удоволствие до 4 група, пак предучилищна в училище беше.
До дете си е.
Тя говореше от много малка ( на годинка и нещо рецитираше стихчета), махнахме памперса на годинка и се хранеше сама пак там някъде. Та техническите неща си ги беше усвоила доста преди яслата.
Ако имах 3то, с опита с или без ясла и имам избор, не бих пуснала детето на ясла, въпреки че дъщеря ми нямаше драма там.

Пуснах моето дете на ясла преди 2 месеца, на година и 2 месеца. Засега не мога да изкажа компетентно мнение за боледуването, тъй като не е минало много време, а и то си е до дете. Бил е с кашлица, сополи или температура (не всичко наведнъж). До антибиотик досега не сме стигали. Според мен, всички деца боледуват, кои повече, кои по малко. Дали ще го изкарат в яслата или в детската, не е от особено значение. Дори някои смятат, че по-добре по-рано да се сблъскат с тия гадости, че да укрепне организма и в детската ще е по-лесно.
Решихме да посещава ясла за социализация (само ние го гледаме, деца близки нямаме наоколо) и защото аз реших да работя - имаме цели, за които е по-добре и двамата да работим.
Засега нямам угризения, че рано съм го пуснала, макар че някои хора от обкръжението ми го намират за неправилно. Казват ми, че това са най - важните години, сега се изгражда връзка, растат бързо и веднъж са малки.
Но аз виждам, че детето ми е много енергично и любопитно и мисля, че яслата разширява кръгозора - нови хора, деца, играчки, места, учат се да правят нещо заедно, в група. Адаптира се бързо, за 2 седмици и вече не плаче, проходи стабилно там (като няма кой да му виси на главата и постоянно да е хванат за ръка). Мисля, че му харесва и е полезно за него, а и още един плюс има за мен: като са малки, според мен по-бързо свикват, няма ги още капризите, детския пубертет, хитринките, своеволията, присъщи на 2,5-3 годишните.

Детето обикновено ходи на ясла, защото няма кой друг да полага грижи за него през деня. Моят опит с яслата е лош, затова малкото ми дете сега няма да пусна на ясла. Сестра й тръгна на 1г9м, беше самостоятелна, не ползваше памперс, говореше сравнително разбираемо. Бях я подготвила и говорила много за забавленията, които я очакват. Свикна супер бързо, не е имало съществени драми, харесваха й децата и сестрите. НО боледуването беше жестоко. Няколко пневмонии, летни вируси и какви ли не ужаси. Чувствах се ужасно, че й причиних това. Наехме детегледачка. В градината проблеми не сме имали.

Децата ходят на ясла и на градина, за да могат родителите да ходят на работа. Ако има кой друг да го гледа, аз не бих го пуснала на ясла. Така направих и с моето дете - баба му го гледа от 2 до 3г, после тръгна на градина.
Боледуването не е свързано с яслата, а с това, че детето за пръв път се сблъсква с много вируси в затворена среда. Дали ще е ясла или градина, няма значение.
Моето дете не беше боледувало до 3г. До момента е ходило общо седем дни на градина /от септември до сега/, през другото време беше болен, което е съвсем нормално и всички минават през това. Първата година е така - ходи няколко дни, две седмици вкъщи, после пак няколко дни да хване следващия вирус и пак вкъщи. Вече дали ще е ясла или градина, няма значение.
Иначе не съм имала проблем с адаптацията, заради това, че не е ходил на ясла. Тръгна с желание, харесва му на градината, не е плакал.
Ако има възможност съм за пропускане на яслата.

Моето тръгна на градина с голямо желание от ден първи  - в нова сграда, нови учителки, нови деца. Никакъв проблем с адаптацията, за разлика от яслата. Познавам деца, не ходили на ясла и тръгнали с желание на градина, познавам и такива, ревали в яслата и после ревали в градината. Много относително е.

Ако имах възможност да не работя или да мога да съчетавам работата с гледане на  боледуващо дете, не бих си пратила децата на ясла.
Не само, че няма какво да научат ( според мен), но  за три посещения до обяд на дъщеря ми, точно толкова пъти се разболя,  с продължение на 7-10 дни за всяко. За толкова малко дете, повръщане и висока темп. ме притесниха доста. Спрях я.
Сега имам още едно дете на 1 г. Ако го приемат, ще посещава, защото трябва да се върна на работа.  А как и дали ще мога да работя е друг въпрос.
За Детска градина съм по- склонна да приема и мисля, че децата имат нужда от нея. Освен, че почват да се занимават и учат, вече са на възраст, в която могат да кажат дали нещо ги боли, какво им е...
И все пак има разлика в градините. Нашата е с 26 деца в група, в малка стая, ходят сополиви и кашлящи деца.
Два дни ходи, три седмици боледува.
3 група е.
Друг е въпросът как ще ме изтърпи работодателят с отсъствията. Едва ли.

Това е при мен. Разбира се, не всички деца  са така.

Дъщеря ми тръгна на 2 години и половина. Не й харесваше. И градината не й харесваше. Обаче, ако не беше ходила на ясла и градина, и в училище щеше да има проблем с адаптацията. Трудно се научи да се отделя от мен. Ако трябваше да чакам да е готова, то това би значело до втори клас да я гледам. Не е боледувала кой знае колко.

Така е, раздялата с мама е трудна и според мен няма значение дали ще е на ясла или градина или друго. Децата си го минават този период. Моят син включително, въпреки че, както писах, баба му го гледа от 2 до 3г. Първия месец-два бяха големи истерии сутрин, нищо, че познаваше баба си, домът й, беше оставал по час-два, няма други ревящи деца и тн., абе позната обстановка и с баба, но пак имах проблеми с ревове, тръшканици, даже регрес на пишкането имаше. Така че това неминуемо се случва, когато мама се върне на работа,. Акъде ще се случи, е подробност.

Синът му го пуснах на ясла на 2г, когато трябваше да се върна на работа. Ползвах си цялото майчинство.
Не бих го пуснала, ако имах възможност да си го гледам - аз лично, или баба му. Но нямах такава възможност.
Боледуване - да, много.
Не му харесваше до края.
Като цяло - неприятен период, целият...

Голямата ми дъщеря тръгна на ясла доста рано - нямаше 2 годинки навършени. Просто трябваше да се върна на работа. Въпреки притесненията ми, това се оказа добро решение- намери си приятелчета, бързо свикна да бъде самостоятелна, приучи се на дневен режим. С боледуването не е имала проблеми, сега в детската градина повече боледува, отколкото тогава.

Мнението ми се припокрива с това на MaiatheBee. Не пуснах сина ми на ясла, на практика можех да си позволя и на градина да не го пусна сега от три годишна възраст, но реших да го запиша, защото така или иначе от догодина щеше да му е задължителна. Предпочетох да постъпи сега, да си се опознае и с групата, и с учителките, и изобщо с ежедневието в градината.
Дали му харесва, някакво средно положение е, като че ли. Харесва му това, че има други деца, занимания и все пак е нещо ново и интересно. Не му допадат може би правилата там, все пак не е вкъщи, да бяга, скача и беснее, както му кефне. Сутрин приплаква на входа, без голяма драма, пуска ме и влиза, просто си пуска задочно някоя сълза. Ходи от месец и половина. Беше ми сополив веднъж до сега, но съм с настройката, че ще е така поне първата година.
За второ дете, ако имам тази възможност, отново бих прескочила яслата. В моите очи беше мъничък и, макар да беше натоварващо в някои аспекти да сме все заедно, ми е безкрайно мило това време, което споделихме.

Децата ходят на ясла,защото няма кой да ги гледа.Ако имате възможност,поне до 2г. си го гледайте в къщи.Вече  на градина е добре да се ходи.

Дъщеря ми тръгна на ясла, когато беше на 4 месеца. Ние и двамата работим. Трудно ми беше с кърменето, помня, и с логистиката. Боледуваше от разни вируси, но никога сериозни инфекции. Всичко в крайна сметка е добре, ако вие сте убедени като семейство, че това е правилното решение за вас в даден момент. Предполагам,  зависи и от яслата и условията там.

Тръгна на 1г11м на ясла. Боледува в рамките на нормалното. Много развива реч и самостоятелност. Играе с децата, адаптира се супер бързо (3 дни).
Ходи и защото аз трябва да работя. Освен чисто финансово, но и психически имам нужда от време за себе си, за да бъда адекватна в ежедневието (не съм от жените, които могат да са цял живот вкъщи домакиня и гледаща деца).

Тръгна на 1 г. 9 месеца (ЧДГ, където ги вземат към 2 годинки, плюс-минус). Първите два-три месеца бяха предвидени за адаптация, и на море ходихме, оставих я за цял ден към втория рожден ден. Говореше доста прилично и се хранеше сама.
Не й харесваше особено раздялата с мен и дома, ревеше, водеше я баща й, за да плаче по-малко. Слава богу, не я насилваха за следобеден сън и други соц порядки, познати от ясли и градини, та свикна в крайна сметка. Боледуваше леко, по-малко от другите деца в социална среда, така е и досега, на 14. Но не мога да кажа, че хич - в първите две години си имаше безкрайните сополи и кашлици.

Като рекапитулация от доста години по-късно и наблюдения и върху чуждите деца: ползи особени от ходене на детско заведение преди 4-годишна възраст не виждам, освен споменатата - необходимостта родителите да работят и да внасят в семейния бюджет. Айде, за по-общителните може да се направи изключение и на 3-3.5 г. За ранна възраст вариантът с детегледачка у дома ми се струва по-добър, ако родителите могат да си го позволят. За жалост, ние можехме, но не намерихме подходяща жена.

П.П. Не ми е много ясно какви работодатели толерират майката да отсъства по седмица на всеки два-три работни дни. Доколкото помня, има и ограничение на броя календарни дни в година, за които може да се ползва болничен... Добре че има хоум офис сега, след ковида, това може би улеснява нещата за родителите.

Тръгна на година и четири месеца, сега е на година и половина и нямаме проблеми с яслата. Много съм доволна, той е щастлив и си има приятелчета. Не съжалявам. Боледува естествено, но в границите на нормалното за неговата възраст и ходенето в детско заведение за първи път.Аз съм ЗА яслите от ранна възраст.

Живея в чужбина и това е важно за което ще кажа.
Децата ми започнаха ясла на 6м. Беше ми много тежко да ги оставя по 8-9часа на ден, но такава е смстемата. Нямаше драми с адаптация, те бяха щастливи и истината е че ги гледаха много добре.
Дори в тази бебешка възраст имаше програма за обучение. Дори ни даваха домашно да им пеем песнички или да играем на разни игри.

Когато бяха на 3-4г и си идвахме до БГ се виждах с приятелки, чийто деца на същата възраст по една или друга причина си бяха останали вкъщи с мама.
Разликата в развитието на децата беше огромна! Начина на общуване, богатство на речник, дори на познания, способност да изразят какво искат или чувстват, зависимост и срам, нищо общо...
Когато децата ми започнаха истинското училище също не е имало проблеми, нужда от адаптация или каквото и да било.

Децата имат нужда от себеподобни, от игри и занимавки според възрастта им, да ги научат да разпознават и изразяват чувства, да общуват с не толкова близки хора...
6м при всичко положения е рано, но към 1г-1,5м според мен е момента да се започне ясла

Точно общуването с не толкова близки хора е изключително важно. Както и свикването с порядки на място извън дома, баба и т.н. Поне за мен, аз много държа на самостоятелността, както и срязването на пъпната връв.

Адаптацията, социализацията с други деца, самостоятелостта, приучването към навици и маниери, ограмотяването и свикването с други гледачи е приритет на семейкството на децата до предучилищна възраст.

Почти няма ползи за едно дете да бъде в институция от толкова малко и няма проучване в сферата на детското развитие, което да промотира това и да извежда ползи за детето от занятието ясла.
Но понеже родителите нямат времето, желението или възможността да си отглеждат детето и децата се примиряват и свикват и тогава колкото по-рано, толкова по-малка връзка със семейната среда и по-бърза адаптация с приемната.

За каква възраст си говорим?

Имам приятели, чийто близнаци се родиха по пандемията и реално соц. им живот не включваше други хора освен родителите им. Те не търпяха чуджи хора дори с родителите им до тях на 1,5г ( продължава да е така вече 6м)
Друго семейство, което ме впечатли, дете на 4г едва говореше с фрази от 3 думи, и то напълно неспособно да общува с деца, които не познава.
Майка му ми казваше да не го гледам!!! Всъщност това най-често го виждам. Деца само гледани от майките си дълго, не знаят как да общуват с други деца и още по-малко с възрастни.
После сигурно наваксват в училище.

И отделно самите майки... жени които са останали вкъщи да си гледат децата повече от 1-1,5г просто им се отразява зле. Мисля че дори не се сещам за изключение.

Ами аз примерно, си гледах детето до 2г3м и нищо ми няма не съм се бъгнала и не е било защото не си обичам работата. Беше, защото за развитието на детето до 3-годишна възраст е важно да е емоционално и физически близо до майка си.
Не мога да се съглася също, че децата, които не ходели на ясла изоставали. Вие колко деца изследвахте и наблюдавахте, че да го твърдите с такава увереност? Аз, примерно, работя вече десет години с деца на възраст 1-7 години и имам много широки наблюдения над яслен и градински период, и мога да ви кажа, за яслата специално, че няма почти никакви положителни страни за развитието, освен свикването с с много други ревящи дечица, шум, липса на внимание и тн. Да, ще се оправя самО, просто защото няма кой да му обърне внимание качествено в яслата - 25 ревящи с две жени, които се чудят кое по-напред да свършат. Всичко това като самостоятелност, песнички, занимания, може спокойно да се върши вкъщи, с мама, с цялото внимание към детето и то от мама. Няма нищо по-важно от това. Да, разбирам, трябва да работите, валидирайте си го както ви е угодно, но не пишете неща, които са откровено неверни.

Аз давам мнение от лично наблюдене, не давам акъл как да си гледате децата.
И първата ми фраза беше, че живея в чужбина и че това е важно. Една жена гледа 8 бебета максимум по закон, като по обяд идва 2 часа още една жена да помогне.
Не израстват в "шум и ревящи деца" и още по малко липса на внимание. Тази жена постоянно стои на пода с бебетата, прегръща ги и се занимава с тях. Стаята сменя тематиката всяка седмица правят им упражнения с материи, вкусове, цветове, светлина, екскурзии.. правят гимнастика, работят координация, обясняват им за половете, учат ги да си мият ръцете, да ползват тоалетна, да се хранят правилно.. и прочее. Не ги "пасат".
Освен че им липсват себеподобни, майките не стимулират децата да се изразяват, защото знаят какво те искат предварително. На пример, дават бутилка вода на час, защото е много важно детето да не се обезводнява, така то въобще не стига до идеята дали е жадно или не..  ( просто давам много елементарен пример).

Да не говорим, че всяка жена си гледа децата както иска ( и това трябва да е така) но често ги тъпчат с боклуци, спират да им дават здравословна храна, защото не я ядат толкова лесно, прекарват в разходки в количката, защото е по-лесно от колкото да ги карат да вървят и прочее.

За майките, след известно време в което тяхното ежедневие е само децата, просто нямат друга тема за разговор, нямат интереси, някои толкова се вманиячават в отглеждането си на деца, че правят от всяка муха слон..  в професионален план изключват тотално. Според професията, след няколко години изпуснати, просто после не могат да наваксат.
 
Разбира се всеки има право да решава за себе си, както казах просто е моето мнение

Откровено невярно за теб. За мен е вярно.

Нищо не съм изпуснала от професията за двете години , нито съм изперкала.
Съзнателен избор беше до 2г да си ползвам майчинството, и пак бих го направила.
Съгласна съм с поста на Мая..

И моето тръгна от 2, но не това е контекста на темата.

Всеки си решава как да си гледа децата, никой не си налага мнението тук. Мая, много подскачаш. Решила си, стояла си. Ели е решила, дала го е на ясла. Всеки за себе си е прав и не е зле да имаме мнение.

Аз се върнах на работа, когато детето беше на 9 месеца, щях да изтрещя вкъщи. За известно време я гледа бавачка, после тръгна на ясла. Негативи от яслата не съм видяла, но пък ние случихме на чудесна ясла и чудесни госпожи.

Много е грозно това. Мамшейминг го наричат по света , в нашето интернет пространство е "лошата майка'.
За да се грижа за друг, трябва първо за себе си да се погрижа. В самолета кислородната маска кой я слага първи? Щом на майка Х така й е добре не са нужни констатации и това вярно, онова не е. Емпатия. Толерантност.

"подскачам", защото твърдението, че децата, които не ходели на ясла изоставали, е напълно грешно. Моите наблюдения пък сочат обратното,ама не пиша "не давайте на ясла", защото в повечето случаи това не е избор, а принуда на родителя, защото трябва да работи. А пък това как било в "чужбината" пак е много относително коя точно "чужбина" се визира, а и повечето хора не ги вълнува там как било, защото е БГ-мама форум и говорим за БГ ясли и градини. А пък за храненето в яслата Не знам вие виждали ли сте храната в яслата как изглежда и какво представлява?

Аз като човек работещ с деца знам, че всяко семейство, дете и майка са с индивидуални потребности и не насаждам чувство за вина, нито неудобство. Изключително против принципите ми е. Виждала съм храната да. Идва от детската кухня, с която захраних детето. Има и безлактозно и безглутеново меню дори в нашия град вече.

За теб е грешно. За други е вярно. Всеки с мнението си.

Мая, не че нещо, но това е интернет, не България. Всеки пише от където е и за каквото иска..  живеещите в чужбина вече са доста голям процент от пишещите.

Вс щност, темата е за ЛИЧЕН ОПИТ.
А Ели си позволи обобщения, които НЕ са общовалидни, и против тях Мая се изказа. Аз също.

Това са обобщенията от поста на Ели...

Деца само гледани от майките си дълго, не знаят как да общуват с други деца и още по-малко с възрастни.
После сигурно наваксват в училище.

И отделно самите майки... жени които са останали вкъщи да си гледат децата повече от 1-1,5г просто им се отразява зле. Мисля че дори не се сещам за изключение.

Сори, ама са си нейни интерпретации...не общовалидни!

За лично споделеното от нея нищо не казвам. То е по темата  , и е коректно.

Но да твърди че съм била зле, защото 2г съм била в майчинство..соре, бърка.

Темата е за опит, не за обобщения -тук не мисля и че са възможни. От ясла до ясла, има огромна разлика. В яслата на моето дете са 7 деца общо. Едно е 7 друго е 25. Едно е в България,друго е другаде. Но при всички положения, в другите държави няма такова дълго майчинство и си пращат децата на ясла и какво - станали са по-лоши хора ли? Не са изградили връзка с родителите си ли? Или обратното - като са ги гледали до 4 години вкъщи, не са се научили да работят в група после ли и са станали егоисти ли?
Има си плюсове и минуси във всяко нещо и какво ще избере майката зависи от множество фактори, но каквото и да реши,то засяга само живота на семейството й и не би трябвало да има мамшейминг. Макар че го има при нас

Обобщения като " не съм изперкала"  и "не съм се бъгнала" също са ненужни.

Много по-грозно е обобщението:
И отделно самите майки... жени които са останали вкъщи да си гледат децата повече от 1-1,5г просто им се отразява зле. Мисля че дори не се сещам за изключение

Моето е ЛИЧЕН опит.
Горното - гледане в чуждата паничка и квалификации за други хора.

Освен че децата са различни, различни са и майките.

От жените които познавам, които са стояли в къщи с деца, не мога да се сетя някоя на която стоенето на много време вкъщи да и се е отразило добре.
Разговорите и интересите им стават много ограничени, вманиячават се в дреболии свързани с децата, особено ако си търсят работа на ново и това прекъсване толкова време ще се отрази на опциите им, заплатата им и прочее. Един работодател винаги ще продпочете някого, който има актулни познания... и въпреки че примера е малко краен, но верен, аз не бих се поверила на хирург, който 2г не е пипал пациент.
Не казвам че няма изключения, и казах зависи от работата, но от хората които познавам, стояли дълго вкъщи ( до 4-5г даже) виждам само отрицателни последствия.

Стоях си 2г вкъщи и ми трябваше точно 1 седмица, за да вляза пак в ритъм. Не се забравят чак толкова бързо нещата.

Като се обърне така темата на "аз съм майката с най-правилния подход" и вадя пукакните  ....
Ама не е това целта,  peace

То беше ясно, че темата ще иде в реката, въпросът беше само кога
Но като оставим личните мнения настрани, науката по никакъв начин не подкрепя ролята на институциите в живота на детето до 3-годишна възраст. (Колкото и да се опитва икономиката да я ръчка за обратното.)
Само постът на Miss Wanderlust споменава за този психологически и биологичен императив. Всички останали си въртят каквото им е удобно.

Постове като този
дори не знам как да ги коментирам... ми дайте направо да ги даваме тия деца на социалните, егати! Те ще се погрижат всичко да им е здравословно и точно.

Да. Затова най-ценените кадри си вземат sabbathical, а понякога даже ги карат нарочно да си го вземат, за да "презаредят" и да се върнат с нова творческа енергия.
За майките, дето нямали интереси и имали дребни теми за разговор - извинявайте, ама и 20 години да си седя вкъщи, пак ще имам по-широк кръг интереси от мнозинството работещи. Тук вече лично го приех

Аз не пиша само от личен опит, а от гледната точка на това какво е по- доброто за децата, спрямо науката и практиката.

Яслите са просто пътя към коловоза ( родители на работа, лично време пред семейството и отдалечаване на децата от родителите).
За съжаление тези тенденции са приети от много години и определено не са в полза на децата.

Институциите имат своята роля в социализацията на бъдещите граждани, особено когато става дума за деца в неблагоприятна семейна среда, с друг майчин език и т.н. В много страни са я осъзнали именно в този смисъл (и у нас има опити, но са жалки).

И в този контекст вземат децата на 4 или 5 години - според структурата на образованието в различните държави. В по-ранна възраст услугата е просто патерица, целяща да върне родителите в производството. Българките поне са облагодетелствани с дълго майчинство, в някои от развитите страни законодателството по този въпрос е направо престъпно.

Параход, именно.

Но ако детето е било възпитавано и гледано в семейна среда до 4-5, то основите му са здрави, връзката със семейството е силна, адаптивно е и фазата му на развитие съвпада със старта на предучилищното обучение.

Сега. Ясно е, че живеем в реалния свят, парите не ги берем по дърветата и малко семейства могат да си позволят да отглеждат децата си до 4-5 години.
Ама поне да сме наясно, че другото е компромис и как да минимизираме щетите от него - а не да носим от девет кладенеца вода колко е хубаво, здравословно и обогатяващо дете на 1 г. (не дай боже на месеци) да прекарва дните си с непознати лели и да се връща с нов вирус и нова фармакопея от личния лекар всяка седмица.

Децата са дуракоустойчиви, да. Ама и травмите от тая възраст не са малко, става ясно на разбора като възрастни

Параход, абсолютно съгласна съм.
Визирах най- вече майките у дома или тези, които имат възможност да се грижат за децата си у дома, но избират да ги пратят на ясла.

За работещите е ясно, но нека поне не се пишат такива суперлативи колко по- добре е за едно дете да бъде в институция от едногодишно.
Който го интересува за вредите и ползите отбранното откъсване от дома и институционализирането от ранна възраст, може да прочете научни трудове за развитието в ранната детска възраст и етапите на съзряване от 0-8 гифишна  възраст.

Хайде да не обръщаме темата на за и против ясли и градини. В заглавието ясно е написано - личен опит. Всеки споделя своя, няма смисъл да повтаряме, потретваме и вадим вода от сто кладенеца в опит да го наложим на другите.

На всички ни е ясно, че яслите са измислени за да могат майките да ходят на работа. Но нека не отричаме ползите им за “социализацията” на децата, особено в днешно време. Едно време семействата са били големи, често с много деца, гледали са се заедно, големите са помагали, малките са общували с братята и сестрите си, с другите деца в селото или където и да се развива действието. В последните десетилетия повечето семейства имат 1-2 деца, и те ако не ходят на ясла, прекарват времето си с мама или баба. И не че това е непременно лошо, но не може да се сравнява с “едно време”, когато както цялото семейство така и никой конкретно не се е занимавал с децата.

Ако имах 5-6 деца и голям двор - пускам ги навън и да се оправят. Надали някое много ще иска да ми се мотае в краката като може да играе с другите.

Българките са облагодетелствани с един  от най-дългите отпуски по майчинство.поне до две години е добре да си гледат децата в къщи.
Аз съм от по-старото поколение,когато отпуска беше 1,6г.На тази възраст пуснах детето на ясла,защото нямаше как,трябваше да работя.детето боледуваше и беше голяма мъка до 3год.Той също не се е чувствал добре явно,защото го помни цял живот.Категоричното му мнение е:...."От моята къща дете на ясла няма да ходи..."  И го спази.
Вече за градина е друго,там трябва да ходят за да се социализират.

Още личен опит. И аз и брат ми сме ходили на ясла и после на градина. Няма съзнателен ден в живота ми, когато не съм имала задължението да стана на време и да се заема със задачите си /изкл. ваканциите/. Нямам никакъв гаден и почти никакъв реален спомен от ясла или градина. Сътвоетно правилно или грешно счетайки себе си за нормален човек, който не е страдал зарязан от родителите си в тези отвратителни институции, аз изпратих и детето си в ясла. Едва ли ще имам друго дете, но най-вероятно също бих го изпратила в ясла.
Имах колежка, която страдаше, че сутрин духа вятър и това за нея беше причина да не посещава занятия в университета, сигурно и детето си би посъветвала да си спести страданието от посещение на учебни занятия, а по-късно може би такива хора си спестяват всички страдания в живота, като обикновено това, което те не са го изстрадали се тропва, като страдание на този, който работи и ги издържа.
Та не е върпроса може би "какво можем да си позволим", "как в миналото са си греали децата, като е нямало ясли". Факта е, че майчинството на никого, който не разчита на чужда издръжка нито сега, нито в миналото не е продължавало 2 или 4 години. В миналото майките не са гледали дете до 2 или 4 години, а са оставали с това дете, ако междувременно се е родило друго или съответно заедно със съвсем малки деца им се е налагало да вършат селкостопанска работа. За настоящето на всички е ясно.
Голяма част от "спомените" за гадостите на яслата и градината май не са спомени на индивида, а внушени спомени от баба и мама от разкази "ооо помниш ли колко болен беше", "помниш ли как те прибирах озверял от глад, защоо ви хранеха с буламачи", "помниш ли, че в къщи не спеше на обед, а там са ви насилвали да спите и да пазите тишина".
Моята свекърва също беше склонна да говори пред дъщеря ми "ооо баби... ако бяхме в един град аз щях да си те гледам и щеше да бъде много по-хубаво".

И мен ме изненада че някой има спомени преди 3-тата си година ,но това отделно.

Само добавям нещо, имам две деца, които ходиха в една и съща ясла, при едни и същи гледачки и всичко еднакво.
Голямото ми дете за 2,5г, от 6м до 3г, е боледувала 2 пъти. Малката първата година беше болна през месец, после го надрастна.

Храната, която беше био,еко, не знам какво, също беше еднаква. Децата ми ядяха всичко.

От 6г нататък голямата започна страшно да капризничи и сега вече трета година се борим с това.
Малката която сега е на 5г, продължава да яде всичко.

Искам да кажа, че не е винаги проблем на институциите, децата си имат характери, вкусове, организми различни..

Аз имам спомен, много ясен между другото, точно как вървим с майка към яслата...помня какво точно си мислех и исках, в онзи момент...и то беше да вървим вървим и да не стигаме яслата...
Както и да е, пак обобщават някои и говорят за другите, вместо за личните си опити....

Моето време с детето беше изключително пълноценно. Знам как лети времето, знам и децата как отлитат от нас..бързо....2г са кратък миг само, за мен....

Едно време баба ми на дърва е готвила и с ютия на въглища е гладила, майка ми мъкнеше нафта от мазата. Аз натискам копчета, та затова не се сравнявам с " едно време".

Има начини за социализация и без много братя и сестри, но майките и бащите трябва да се ангажират и да имат желанието за това.

Думата “ако” като концепция е заявка за заучена безпомощност и желание за външна промяна и оправдателна тактика с външни обстоятелства, а не с лична отговорност.

Ако на майката й се налага да ходи на работа след 2-3 годишнината на детето е нормално детето да е другаде и то трябва да се справи с тази промяна.

Но в повечето варианти майките са си у дома ( домакини, в майчинство с друго бебе,  във ваканции или неплатени отпуски третата година) и чисто и просто не искат да имат дете вкъщи по цял ден и вечер.

Аз си спомням ясно яслата и майка ми фо ден днешен се изумява от подробностите, които си спомням.

Мога ли да попитам какъв е начина да се социялизира дете което е на 3-4г, и майка му/и е домакиня? ( или пък има и друго бебе)

Вземаш си домашна помощница и детегледачка.
Аз пак казвам от моя опит- моето дете ходи с подскоци към яслата и никога не е плакала когато я оставя.Отваря шкафчето, взема си пантофите, обува се и това е. Не мисля, че се травмира, става сутрин и казва, че ще ходи на яслата.

Нали не смята някой, че дете, не посещаващо ясла, стои затворено в стая и не вижда хора?

Вижда и общува с родители, роднити, приятели, непознати хора и деца в магазин, театър, градски транспорт и къде ли още не. Общува всекидневно с хора.
Спорно е и има ли нужда от общуване с връстници до 2г. Доколкото съм чела, не.

Себеподобни се откриват и извън яслите, обаче. С лопата да ги ринеш на площадката да речем...

И у нас така.. даже по ваканции мрънкаха, че не си виджат приятелчетата.. да не говориме, какви са прегръдки и целувки с момичетата които ги гледаха.

Едит, Тета75,

Ако социялният живот на дете е градския транспорт и магазини, по добре да ходи на ясла.
Роднините и приятелите не работят ли?

Аха. Точно шест месеца в годината на минусови температури или гадни валежи есен/пролет баш с лопата ги ринем по площадките.

Откакто ходи на ясла, виждам, че много се занимават с децата, играят с пластелин, рисуват с пръсти, имат учебна програма, дори за толкова малки дечица. Пращат снимки от яслата във Вайбър всеки ден. Като видях моето диване да седи на стол и да прави нещо в учебна тетрадка, щеше да ми падне ченето, вкъщи само тича и е абсурд да му задържа вниманието с тихи игри. Имат празници, с костюми, песни, танци. Това са неща, занимания в група, които аз седейки с него вкъщи не мога да му осигуря, в такова разнообразие, паралелно домакинствайки.

Освен това аз майка, която да седи с детето си цял ден, всеки ден на детска площадка, не съм видяла.

Тук искам само да кажа, че е много важно активното време на детето през деня, да ако е възможно и на открито, предполагам, че всички ще се съгласите.
Да обаче на мократа площадка  и аз не ходя, на минусови температури нещо не ми е комфортно да тракам със зъби навън. В яслата  не ги извеждат всеки ден, но поне вътре има много активност. Моето дете бяга и пищи, смее се, вечер си е качествено изморена. Аз такава активност в къщи не мога да създам. Аз лично.
Учебна програма има да, учат песнички, танци, броят, рисуват. Мога да рисувам и аз, но виждам, че им дават днес едно, утре друго, аз нямам такъв подход, нито имам капацитет да знам от къде се почва. И в къщи си рисува същите елементарни неща, които там са правили.

Те понеже в яслите седят цял ден на площадка. Даже не ги и извеждат от ноември до март.

Аз не съм била домакиня особено дълго, но моето дете го извеждах всеки ден за няколко часа (лятото до 10 вечерта - сигурно ще кажат, че не е вечеряло и лягало навреме, щото съм безотговорен родител ), независимо от времето (аз не понасям студ, но тя го харесваше, а и без ежедневна физическа активност ми се качваше на главата). Това се е случвало всеки божи ден до около 8-9 години - тогава почна да има други интереси и да спира да ме отразява. След вземането от детска градина в 5:30-6 оставахме поне два часа за игра навън, по площадките, и още поне половин час се прибирахме - на прибежки с пазаруване, почерпка и т.н.
Освен това се срещахме с приятелски семейства, с баби и дядовци, с други роднини, с приятели без деца, ходила е и на детски клубове в лошо време, на куклен театър от 2 г., на кино от 3 г., на заведения, на детски рождени дни, два пъти годишно с нас на море, още няколко пъти на екскурзии и т.н. Да не говорим, че децата, които прекарват повече време с родителите си, ходят с тях и по магазини, банки, офиси, фризьорски салони, зъболекарски кабинети, ресторанти, абе, с една дума - научават повече за живота и общуването от институционализираните.
Социализация да искаш. Стига да искаш. Както стана дума - личен опит споделяме.

Извеждат ги на терасите за по 40 мин. Не бих завела моето на нито едно от изброените освен на театър, висяла съм като дете, не ми беше гот. Екранно време също не е моето. От друга страна яслата е предвидена за малки деца, имат малки столчета и масички, парапетчета и всичко е безопасно за възрастта, което липсва в салоните, фитнесите и институциите.
Разбира се, че личен опит.

Не мога да повярвам ,че някой защитава идеята да се мъкнат деца, офиси, институции, зъболекари и банки, че смятате, че те научават нещо по- нужно/полезно от това да играят и рисуват с други деца.

Не би го завела на площадката, при баби и дядовци, на рожден ден, на ресторант, на детски клуб, на море (щото това са голяма част от изброените)?
Почти жал ми стана Все пак разбирам защо човек би предпочел парапетчетата, малките масички и столчета, авторитарните лели и гадната храна.  

Eli...,
да, тотално смятам така. И понеже детето ми е вече пораснал човек, и то чудесен - виждам, че не съм била неправа. А мисля, че и много от хората, с които общувам, са на същото мнение.

Параход, след последният ти пост, наистина нямам какво повече да ти кажа. Лека вечер

Точно с такива ежедневни дейности в семейството детето се приучава към поведение навън и на обществени места, на маниери на общуване в интситуции, на търпение и какво с случва в релания живот.
Ситуациите в яслите са по час максиму,, а другото време е изчакване на другите при хранене, сън, тоалет и подготовка за навън/сън/дейности.

 Така че няма майка, която да не може да занимава детето си целенасочено по час със ситуационни и образователни занимания, да го извежда всеки ден, да води по детски мероприятия като библиотеки, фестивали, тематични работилнички, бебешки академии, класове с песни/танци/гимнастика/плуване/йога за бебета с други връстници, бебешки фитнеси/ детски кътове, различни площадки и паркове, посещения на куклен театър/музеи/ изложби/галерии/басейни и местности за отмора и разнообразие.

Едно дете се учи най-добре в истинския живот като гледа как мама готви, как пече бисквити, как пазарува продукти, които после стават на супа, как общува с външни хора, как се държи в банката на опашката и как с приятелка в парка.
 Като поотраснат всяка домашна дейност става възможност за домашно обучение и урок (отмерване на продуктите на везната спазвайки рецептата, избирайки продукт в магазина и четейки етикета, обяснявайки постоянно какво и защо се случва и обръщане внимание на интересите на детето). Причуването към навици става най-лесно у дома, без стрес и без сравнения с другите деца, без подигравки и с личен пример.
Не съм сигурна, че всички учители и възпитатели са примера, който искам точно моето дете да имат и държах (личен опит вече)да я подготвяме и възпитаваме предимно ние, а не институции.

На море живеем, лятото ходим на плаж, РД си е няколко пъти в годината, бабите са една баба всъщност. Не ми съжалявяй детето. Добре е и е щастливо, не бери грижа.

Обаче са сред деца цял ден. Нали точно площадките бяха посочени като алтернатива на яслата - че там се социализират и общуват с други деца. Да, правят го. За по час-два дневно. През зимния сезон може и толкова да няма щото ти ще си изкараш детето и ще тракаш със зъби на студа в името на социализацията и изразходването на енергия ама другите майки няма да го направят и детето ще се социализира самичко на площадката.

Най - не подходящите хора да се грижат за дете до 3г се оказват родителите 😃

Нищо  вашите деца ще разказват как са се научили да общуват по банки и офиси..

Аз не разбирам как родител, който не примира да общува нонстоп с бебе/малко дете в продължение на минимум три години, се обявява за неглижиращ.

Абе, то си е баш така Аз понеже не гледах до чак три (нагоре пише къде е ходила, от колко е ходила), си знам какви са мотивите. Е, не бяха да се социализира и да го учат на песнички и гърне в институцията. Нека други си живеят със заблудите, ама хубаво е да имаме и реалистичен поглед върху кусурите си понякога.

Параход дойде с личен опит, а отиде в обвинения и съжаления. Падам 😁

Общо взето на мен ми е ясно това, че след над 20+ години работа с деца и майки,  масово се вижда, че жените не искат и им е тегаво/досадно/ уморително да се грижат за децата си и смятат ясли/градини/занимални/детски кухни/училища/кръжоци/баби за спасителен пояс, който да им даде минимално време с децата им сами у дома.

Нали за това ги пращате за да се научат на обикновените неща като сън и режим, разнообразно хранене сам , навици за тоалетна и т.н. неща , които ние не можем/не успяваме да ги научим ...

Защо, да му се не види, се очаква някаква институция да научи децата на всичко това? Не би ли следвало това да могат да го правят правят родителите?! Ако чакам ясла, градина и подобни да ми научат децата на елементарни житейски неща, аз (майката) за какво съм?
Именно . Но такава е реалността ;пращам го еди къде си за да се научи да спи в леглото си ,да махна памперсите или да се научи да яде всичко, че в къщи ...


Тъжна констатция, но факт.
Стига само във форума да прочетем колко хора, без реална нужда да работят извън дома или неработещи, ползват извинението за социализацията и как не спират да се оплакват от времето, когато всички са си у дома и няма градина/у-ще/ясла.

Привижда ти се нещо. Както казах, детето го отчувах вече, вие му мислете, с бебешорите

За мен яслата беше мястото, където я водя, за да се разболее и да почнат ужасите. В България в яслата няма учебна програма. Сменят гащи, ядат, спят. Около 20-25 деца. Не знам колко се социализират.
Игри, приятели, учебна програма и тържества имаше в градината.
С интерес чета за невероятните ясли по други места.

Няма учебна програма. Има уж някакъв план да ги научат на гърне, на самостоятелно хранене и т.н. Ама не са педагози, а медицински сестри. И бройката деца е надпланова, в София поне. Общо взето - зверилник.

Ясно е че ако в яслата ще ги "пасат", и ще ги оставят на самоотглеждане, по-добре да си стоят вкъщи.
( от едно време, аз съм почнала ясла на 1г и 3м и съм имала най-всеотдайната лелка възможна, която с медицинското си образование се е занимавала да прави парцалени кукли в извън работно време, за да ни прави театър в яслата и други подобни).

В днешно време има възможности да се намери приемлива алтернатива, която да е съобразена с нуждите на детето и спокойствето на майката.

  Ако майката реши да се не занимава с кариери също ми намаляват аргументите.

Радева, разбирам че каква е яслата е много важен фактор. Аз наистина оставям детето си на човек, който знае за деца на 1г повече от мен, което съвсем не означава, че замества майката. Образователната програма в яслата е като в училище.. мислена и премислена, оборудването, заниманията.
Както се спомена по-горе майките нямаме толкова идеи дори, да не говориме за материяли, пространство и прочее.
И все пак ако една жена си стои вкъщи възможно е домакиството и друго бебе да заемат много голяма част от деня и за "голямото дете" на 2-3г, наистина времето за внимание намалява.

Когато голямата ми дъщеря беше в яслена възраст, посетихме наши приятели в Германия. Видяхме тамошния модел ясла. Е, у нас такова животно няма.
Пространства, различни стаи, за игра, за свирене на пиано за тихи игри, за танци, за рисуване, детето има свобода, която тук липсва.
При все това я пратих с голямо желание и очаквания. Макар и само с мама и тате 2 години, беше общителна, добре говореща, не ползваща пелени, хранеща се самостоятелно. Затова не съм съгласна, че детето е в регрес, ако е било с родителите си. После паднах от облака на който се носех в представите си за ясла.
Наистина бих искала да имам лукса да пратя малката си дъщеря в една добра ясла, като тези, които описвате. Но засега проучванията ми не откриват такава. Мисля за детегледачка. Чета тук, защото темата е отново на дневен ред у нас.

Нарочно изчаках с отговора в тази тема, тъй като исках да пусна и второто дете на ясла, за да мога да съм максимално обективна, доколкото е възможно.
И двете ми деца тръгнаха на ясла на 1 г. точно. Големият беше в частна, малкият сега тръгна в държавна. За боледуването лично аз смятам, че е до дете и просто има деца, които боледуват по-често. Аз засега съм от късметлиите, ще видим занапред как ще е. Не смятам, че средата има толкова значение (поне според това, което съм видяла), защото и в частната при голямото дете имаше често и сериозно боледуващи, а моят си беше здрав и вечното присъствие.
Полза за децата не знам дали има. Изчела съм доста детска психология, самата аз съм с педагогическо образование, но не се чувствам компетентна да давам някакви обобщения. Не очаквам нито от яслата, нито от градината да ми учат децата на битови навици или на нещата от живота, смятам, че е моя работа. И двамата имат режим и съм ги завела така в яслата. Много съм се занимавала първата година, докато съм била вкъщи с тях, после всяка минута извън работа и ясла/градина е за нас. Големият е на 4, купувам книжки и учебни материали на 3 езика, много четем, пеем, рисуваме, научих го на азбуката, отскоро иска вече и се учи да пише буквите и да смята. Готвим заедно, излизаме независимо от времето, изобщо може да не е цял ден, но времето с децата ни е пълноценно и се старая да съм присъстващ родител. Не мога лично аз да стоя дълго в майчинство, около 9-я месец вече съм нетърпима, и с двете деца продължавах да работя по малко като консултант, докато спят следобед или вечер, така че не съм се откъсвала напълно. Майка ми е гледала и мен, и брат ми до 2,5 години, но аз после нямам съзнателен спомен някой от тях с баща ми да ни е чел, да е играл с нас или да е прекарвал съзнателно време с нас като деца. Трябваше да се работи/готви/чисти и какъвто там беше още моделът. Аз също работя, все по-често нощем, за да мога да тръгвам малко по-рано от работа и да имам време за децата. Като си легнат, доработвам, наваксвам, както дойде. Така че ангажираността към децата не зависи от това колко си го гледал вкъщи, преди да го пуснеш в институция, според мен важно е да се осигури дългосрочно и устойчиво присъствие и ангажираност на родителите. И да, докато бях по майчинство с второто дете, първото ходеше на градина. За да мога спокойно да обръщам внимание на малкото, както съм го правила за голямото, а не да се чудя къде да огрея.

Темата не е за и против яслите,а за споделяне на личен опит.В Германия приемат на ясла от 6месеца и децата сигурно свикват и там.

Явно много зависи и на каква ясла ще попадне човек. При малкият имат и куклен театър с актьори, различни занимания по тематика, спорт, с който разнообразяват за физическо развитие (да не е само търчене на двора и типичните народни танци), часове с различни музикални инструменти, тържества за празници, чрез които и научават за самите празници.
Аз по време на майчинството не мога да осигурявам всичко това, не ми е капацитет. И колкото и да играе с деца по площадки, не е същото. Не го водя по детски центрове, банки, институции и прочие. За мен е мъка, за детето ще е още повече, едвам изтърпя като му правихме паспорт. Ходи с нас на пазар, пълни количката, готви и помага с домакинските неща, подрежда си играчките и стаята, знае как да поддържа хигиена и как да ползва тоалетна, такива неща мога да го науча. Държанието му вкъщи и в градината е коренно различно. Там зачита, че не е сам, нещата се споделят с повече хора, не прави каквото си иска, а има определени неща за вършене (впечатление от видеата, които ни се пращат постоянно). Когато е с нас или приятелски семейства, някак рязко му убягват тези навици, колкото и да се опитваме да му даваме пример как се случват нещата.
Не разчитам там да научи цифри, букви, животни, цветове или основните неща като благодаря, моля, заповядай и т.н. Тях ги знае от нас. Разчитам, че ще научи как да се справя сам в конфликтни ситуации, ще се научи на съобразяване с хора извън кръга му на комфорт и на правила, наложени отвън.
Аз съм от жените, които освен като майка имам нужда да се развивам и професионално и би ми се отразило смазващо на психиката да съм нон стоп в нас с дете с години и уменията да ми залиняват. А такова състояние е деструктивно за семейната среда. За да са всички щастливи психическото състояние трябва да е стабилно. И не, кариерата не пречи на семейните връзки и тяхната здравина. Едно дете, ако расте в нормална среда, отношенията с родителите също ще са наред.