Защо детето да ходи на ясла - личен опит?

На всички ни е ясно, че яслите са измислени за да могат майките да ходят на работа. Но нека не отричаме ползите им за “социализацията” на децата, особено в днешно време. Едно време семействата са били големи, често с много деца, гледали са се заедно, големите са помагали, малките са общували с братята и сестрите си, с другите деца в селото или където и да се развива действието. В последните десетилетия повечето семейства имат 1-2 деца, и те ако не ходят на ясла, прекарват времето си с мама или баба. И не че това е непременно лошо, но не може да се сравнява с “едно време”, когато както цялото семейство така и никой конкретно не се е занимавал с децата.

Ако имах 5-6 деца и голям двор - пускам ги навън и да се оправят. Надали някое много ще иска да ми се мотае в краката като може да играе с другите.

Българките са облагодетелствани с един  от най-дългите отпуски по майчинство.поне до две години е добре да си гледат децата в къщи.
Аз съм от по-старото поколение,когато отпуска беше 1,6г.На тази възраст пуснах детето на ясла,защото нямаше как,трябваше да работя.детето боледуваше и беше голяма мъка до 3год.Той също не се е чувствал добре явно,защото го помни цял живот.Категоричното му мнение е:...."От моята къща дете на ясла няма да ходи..."  И го спази.
Вече за градина е друго,там трябва да ходят за да се социализират.

Още личен опит. И аз и брат ми сме ходили на ясла и после на градина. Няма съзнателен ден в живота ми, когато не съм имала задължението да стана на време и да се заема със задачите си /изкл. ваканциите/. Нямам никакъв гаден и почти никакъв реален спомен от ясла или градина. Сътвоетно правилно или грешно счетайки себе си за нормален човек, който не е страдал зарязан от родителите си в тези отвратителни институции, аз изпратих и детето си в ясла. Едва ли ще имам друго дете, но най-вероятно също бих го изпратила в ясла.
Имах колежка, която страдаше, че сутрин духа вятър и това за нея беше причина да не посещава занятия в университета, сигурно и детето си би посъветвала да си спести страданието от посещение на учебни занятия, а по-късно може би такива хора си спестяват всички страдания в живота, като обикновено това, което те не са го изстрадали се тропва, като страдание на този, който работи и ги издържа.
Та не е върпроса може би "какво можем да си позволим", "как в миналото са си греали децата, като е нямало ясли". Факта е, че майчинството на никого, който не разчита на чужда издръжка нито сега, нито в миналото не е продължавало 2 или 4 години. В миналото майките не са гледали дете до 2 или 4 години, а са оставали с това дете, ако междувременно се е родило друго или съответно заедно със съвсем малки деца им се е налагало да вършат селкостопанска работа. За настоящето на всички е ясно.
Голяма част от "спомените" за гадостите на яслата и градината май не са спомени на индивида, а внушени спомени от баба и мама от разкази "ооо помниш ли колко болен беше", "помниш ли как те прибирах озверял от глад, защоо ви хранеха с буламачи", "помниш ли, че в къщи не спеше на обед, а там са ви насилвали да спите и да пазите тишина".
Моята свекърва също беше склонна да говори пред дъщеря ми "ооо баби... ако бяхме в един град аз щях да си те гледам и щеше да бъде много по-хубаво".

И мен ме изненада че някой има спомени преди 3-тата си година ,но това отделно.

Само добавям нещо, имам две деца, които ходиха в една и съща ясла, при едни и същи гледачки и всичко еднакво.
Голямото ми дете за 2,5г, от 6м до 3г, е боледувала 2 пъти. Малката първата година беше болна през месец, после го надрастна.

Храната, която беше био,еко, не знам какво, също беше еднаква. Децата ми ядяха всичко.

От 6г нататък голямата започна страшно да капризничи и сега вече трета година се борим с това.
Малката която сега е на 5г, продължава да яде всичко.

Искам да кажа, че не е винаги проблем на институциите, децата си имат характери, вкусове, организми различни..

Аз имам спомен, много ясен между другото, точно как вървим с майка към яслата...помня какво точно си мислех и исках, в онзи момент...и то беше да вървим вървим и да не стигаме яслата...
Както и да е, пак обобщават някои и говорят за другите, вместо за личните си опити....

Моето време с детето беше изключително пълноценно. Знам как лети времето, знам и децата как отлитат от нас..бързо....2г са кратък миг само, за мен....

Едно време баба ми на дърва е готвила и с ютия на въглища е гладила, майка ми мъкнеше нафта от мазата. Аз натискам копчета, та затова не се сравнявам с " едно време".

Има начини за социализация и без много братя и сестри, но майките и бащите трябва да се ангажират и да имат желанието за това.

Думата “ако” като концепция е заявка за заучена безпомощност и желание за външна промяна и оправдателна тактика с външни обстоятелства, а не с лична отговорност.

Ако на майката й се налага да ходи на работа след 2-3 годишнината на детето е нормално детето да е другаде и то трябва да се справи с тази промяна.

Но в повечето варианти майките са си у дома ( домакини, в майчинство с друго бебе,  във ваканции или неплатени отпуски третата година) и чисто и просто не искат да имат дете вкъщи по цял ден и вечер.

Аз си спомням ясно яслата и майка ми фо ден днешен се изумява от подробностите, които си спомням.

Мога ли да попитам какъв е начина да се социялизира дете което е на 3-4г, и майка му/и е домакиня? ( или пък има и друго бебе)

Вземаш си домашна помощница и детегледачка.
Аз пак казвам от моя опит- моето дете ходи с подскоци към яслата и никога не е плакала когато я оставя.Отваря шкафчето, взема си пантофите, обува се и това е. Не мисля, че се травмира, става сутрин и казва, че ще ходи на яслата.

Нали не смята някой, че дете, не посещаващо ясла, стои затворено в стая и не вижда хора?

Вижда и общува с родители, роднити, приятели, непознати хора и деца в магазин, театър, градски транспорт и къде ли още не. Общува всекидневно с хора.
Спорно е и има ли нужда от общуване с връстници до 2г. Доколкото съм чела, не.

Себеподобни се откриват и извън яслите, обаче. С лопата да ги ринеш на площадката да речем...

И у нас така.. даже по ваканции мрънкаха, че не си виджат приятелчетата.. да не говориме, какви са прегръдки и целувки с момичетата които ги гледаха.

Едит, Тета75,

Ако социялният живот на дете е градския транспорт и магазини, по добре да ходи на ясла.
Роднините и приятелите не работят ли?

Аха. Точно шест месеца в годината на минусови температури или гадни валежи есен/пролет баш с лопата ги ринем по площадките.

Откакто ходи на ясла, виждам, че много се занимават с децата, играят с пластелин, рисуват с пръсти, имат учебна програма, дори за толкова малки дечица. Пращат снимки от яслата във Вайбър всеки ден. Като видях моето диване да седи на стол и да прави нещо в учебна тетрадка, щеше да ми падне ченето, вкъщи само тича и е абсурд да му задържа вниманието с тихи игри. Имат празници, с костюми, песни, танци. Това са неща, занимания в група, които аз седейки с него вкъщи не мога да му осигуря, в такова разнообразие, паралелно домакинствайки.

Освен това аз майка, която да седи с детето си цял ден, всеки ден на детска площадка, не съм видяла.

Тук искам само да кажа, че е много важно активното време на детето през деня, да ако е възможно и на открито, предполагам, че всички ще се съгласите.
Да обаче на мократа площадка  и аз не ходя, на минусови температури нещо не ми е комфортно да тракам със зъби навън. В яслата  не ги извеждат всеки ден, но поне вътре има много активност. Моето дете бяга и пищи, смее се, вечер си е качествено изморена. Аз такава активност в къщи не мога да създам. Аз лично.
Учебна програма има да, учат песнички, танци, броят, рисуват. Мога да рисувам и аз, но виждам, че им дават днес едно, утре друго, аз нямам такъв подход, нито имам капацитет да знам от къде се почва. И в къщи си рисува същите елементарни неща, които там са правили.