Публикувана: 23 септ. 2022, 19:56 ч.
Последно мнение: 28 окт. 2022, 10:26 ч.

Живот в друга държава

4 674
42
1

# 15 24 септ. 2022, 13:14 ч.

Истински се вижда само със сърцето.
Мнения: 10 297

Аз бих ти препоръчала да започнеш да ходиш на плей групи и всякакви подобни занимания с малкото дете , най-добрите ми приятелки са ми от този период и ти помага много бързо да се социализираш. Има и интересни групи за възрастни. Ако детето ти е на 3 г. Имате право на 15 безплатни часа за градина, което пък ти дава възможност да опиташ ти да правиш нещо.
Стоейки вкъщи никога няма да се адаптираш.

# 16 24 септ. 2022, 13:25 ч.

Мнения: 2 575

Всъщност какво значи да се адаптираш? Сама си забелязала, че дори измежду тях си не са особено близки. Да завържеш топли, сърдечни познанства/приятелства, забрави. Важно е ти как се чувстваш. Щом семейството и бита са добре, другото са добавки.
Ако Бг толкова ти липсва, връщай се по-често, ако финансите го позволяват.
Иначе ще оцениш други неща. Идеално никъде няма.

# 17 24 септ. 2022, 17:37 ч.

Мнения: 77

Така е, в момента ми липсват точно топлите приятелски чувства,също ми е мъчно за съседите ако щете, за приятелчетата на голямото ми дете, такива неща. Аз знам с каква идея тръгнахме, знам че за нея е нужно време. Много важно е,че не съм/сме притиснати от финанси, и че мъжът ми стои зад всичките ми/ни решения. Той сам ми е казвал,че ако ми е толкова трудно се връщаме. Най- важна е атмосферата в къщи.
Истината е,че не ми е чаак толкова трудно, та аз дори не съм започнала работа, детето не е тръгнало на училище. Първоначалната ми идея за темата беше да направя сверка горе долу какъв е периодът, за който човек свиква. Кога се отпуска с манталитета на местните, да живее с навиците които до скоро е имал, ако е възможно.
Относно работата и тези 15 часа които държавата плаща, мисля че при нас не са възможни защото сме с виза, а на нея пише че не може да се възползваме от public funds. Но дори и без тези 15 часа със сигурност и другото дете ще ходи било на ясла, било на детегледачка( доста под 3г.) е.
Това за плей групите звучи добре, ще проуча дали в нашия град има такива.

# 18 24 септ. 2022, 17:46 ч.

Мнения: 1 281

Казали са ти го вече - дай си време, но не се затваряй. Познавам една девойка, дойде студентка, преди 17 години, ревеше за майка си на летището като се прибирахме по празниците. Към днешна дата е щастлива, с две деца, чудесно се справя. Дай си време, това мога да дам като съвет.

# 19 24 септ. 2022, 17:49 ч.

Down south
Мнения: 7 686

Цитат

Първоначалната ми идея за темата беше да направя сверка горе долу какъв е периодът, за който човек свиква. Кога се отпуска с манталитета на местните, да живее с навиците които до скоро е имал, ако е възможно.

Сега разбирам, какво имаш предвид.
Според мен, колкото по-бързо човек се "престраши" да комуникира с околните, толкова по-бързо става адаптацията. Много важен момент е и дали действително го искаш или го правиш по неволя.
На мен ми отне около година, година и половина, за да се адаптирам, създам познанства, намеря среда. Приятелствата дойдоха на по-късен етап.

# 20 24 септ. 2022, 17:58 ч.

Истински се вижда само със сърцето.
Мнения: 10 297

Провери местните групи подобни на бг мама, там може да ти кажат за плей групите.
Провери и в библиотеката, всеки град има плейгрупа към тях.
Когато ние дойдохме, всичко ми беше толкова ново и интересно, че нямах време да се депресирам Simple Smile

четях, проучвах и т.н.
Не мисли какво и как е било в БГ, не сравнявай, бъди изследовател на новото Simple Smile

Не знам къде сте в Англия, но тук е сбирщина от толкова и различни хора, че със сигурност ще намериш интересни такива.

# 21 25 септ. 2022, 09:19 ч.

Мнения: 1 725

Както с всичко друго, зависи от нагласата ти и възрастта ти. 20+ е ОК, 30+, по-трудно, според мен. Аз носталгия никога, от ден първи не съм имала. Не ми е било зле в България, но дребнавщината, винаги ми е била проблем, и затова знам, че в България, не е за мен, въпреки че обичам да се връщам, на ваканция само. Мойте близки не са българи повечето, но напоследък и с две българки емигрантки като мен от 20+ г се сближихме. Промени си нагласата. И за теб и децата ти е възможност да живееш в мулти културна среда, в която междуличностното отношение е по-различно, може би малко по-дистанцирано, но затова пък много по малко напрегнато, мисля, поне за мен е голям плюс на живота в чужбина. Но както се писа по-горе, на някои животът в чужбина, просто не пасва. Точно в Англия е пълно с българи, и др националности, които само със себеподобни общуват. Пресъздали са си Българията в чужбина. И така може. Ама и ако това не те устройва, в България най-добре.

# 22 25 септ. 2022, 12:27 ч.

SF
Мнения: 21 233

Имам една позната, която за трети път опитва да се премести в Лондон. Започваше различни курсове, така и не пожела да научи езика като хората. Говори английски, учен от колеги бразилци, индийци и други източноевропейци - украинци, литовци, латвийци... Горе-долу го е докарала до хай, бай и тенкс. И пандемията я хвана, и загуба на временната си работа... Но опитва, и опитва. Приятелят й е там и тя дава всичко от себе си да се получат нещата, но мисля, че ако зависеше от нея, би се прибрала веднага.
По принцип и мисленето й е такова - смята чужденците за тъпи, незаинтересовани. Мнението й за англичаните е, че пият много и са странни, а за англичанките, че са дебели и неподдържани. Храната не е вкусна, водата не се пие, хората се движат като роботи, програмирани са да правят едно нещо, нямат интереси. Срещнала е някакви англичани, които с години не са ходили в Лондон и не ги интересува да отидат. Вали, сиво е, мокро е, лятото е кратко... Не мисля, че я тресе носталгия, но когато е в чужбина, вижда само негативното и досадното.

# 23 25 септ. 2022, 12:50 ч.

Мнения: 1 725

Точно това черногледство идва от невъзможността (нагласа, мотивация или нежелание) за адаптиране. Не знам тази дама като е в България, така ли негативно говори за обкръжението си в родината. Ако не, просто чужбина не й е мястото. Ако ли пък така си говори за всичко, да си работи върху черногледството, особено в чужбина, където американският модел за позитивност, особено професионално, доминира.

Последна редакция: нд, 25 сеп 2022, 13:25 от ierldan

# 24 25 септ. 2022, 12:53 ч.

SF
Мнения: 21 233

Няма значение... Това е просто пример как не винаги причината е в носталгията към род и родина.

# 25 25 септ. 2022, 13:02 ч.

Истински се вижда само със сърцето.
Мнения: 10 297

И аз познавам подобни хора.
Англичаните са като всички хора има много мили хора, има и утайки.
Въпроса е ние какво искаме да видим - хубавото или лошото, а когато не говориш езика трудно ще имаш каквато и да е адаптация.
Към момичето, което пусна темата- сега наближават Хелоуин и Коледа, много често има уъркшопове и ивенти за деца в този период. Може да разгледаш какво престои в града ви. Често освен библиотеките, музеите също правят разни неща за деца. Разгледай и в близките райони около вас. Има фестивали подходящи за цялото семейство също.

# 26 25 септ. 2022, 18:27 ч.

Мнения: 77

Благодаря, Илейн, Дейлили.Горе долу такъв период ми казват и моите познати, които живеят в други държави,че за около година,две свикват. В България съм пробвала да ходя по групи и занимания с цел запознанство с нови хора, много не ми се получи, но може би ще пробвам и тук.
А аз точно обратното - до сега всички англичани, които съм срещала са доста любезни. Неочалквано за мен любезни.
За съжаление аз също имам досег до литовци, поляци и българи основно, та език от тях много няма да науча. Предполагам ще се дообучавам с децата ми.
До това,че човек на 20+ се адаптира по- лесно от този на 30+ може да се пише много.Познавам хора,които на 50+ с деца заминаха за USA и се социализираха доста успешно и такива, които бяха на 20+ и се пробраха в България. Много е относително.

# 27 25 септ. 2022, 18:32 ч.

Мнения: 7 287

Нито ден съм нямала носталгия. Ако не можеш да се интегрираш, тогава идва носталгията. Ако нямаш цели, които да следваш, тогава побеждава носталгията. Ние с мъжът ми често си говорим на тази тема. Всъщност не е задължително да се живее в чужбина, който не може има България, прекрасна( за някои)страна.

# 28 25 септ. 2022, 18:38 ч.

SF
Мнения: 21 233

Точно така! До човек е.
Ако искаш и се стараеш, ще напреднеш повече, отколкото ако не полагаш усилия и стремеж. Моята позната гледа българска телевизия, с приятеля си говори само на български.
Ти умишлено си отделяй макар и по час на ден за гледане на телевизия без субтитри. Имаш картина (контекст) и ще става лесно.
В магазина чети табелките, не взимай само това, което разпознаваш в кутийте.
Преди години ни се караха как може да не знаем как да си поискаме един хляб, ако ни се наложи. Сега отговорът е ясен: просто ще си го взема от секцията с хлябовете. Но ти не прави така. На място език се учи по-лесно, отколкото тук да тръгнеш след работа по курсове, да пишеш домашни, учителката да ти говори бавно, да повтаря по няколко пъти... И така се учи, но на място е по-лесно.

# 29 25 септ. 2022, 18:40 ч.

Мнения: 77

Браво на вас, но хората сме различни. Аз съм емоционален човек и преживявам силно и хубаво и лошо. (За мен)няма как да не изпитвам носталгия към нещо, в случая родна страна,в която цял живот съм живяла преди това. Много неща не ми/ни харесват в България, за това се и преместихме. Но хората имат и кофти роднини, които не си избират, но ги обичат.
Ще поживеем,ще видим.

Препоръчани теми

Преместване в Шотландия

Детето ми не иска да говори български!

Живот и учене на език в Нидерландия

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Причина:

Причина: