Нормално ли е родител да натяква на детето си, че го е издържал?

  • 12 536
  • 61
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 19 249
Ох, леле...
Как ще се чувства детето? Никак, ако това не се обсъжда пред него.
А какво им е на старите играчки, ако не са счупени? Да купуваме боклуци на кг, само и само да са нови или една стабилна играчка, която ще изкара с няколко деца?
Жалко, че самочувствието на децата се гради на материални неща и родителите се надпреварват да си мерятосвен колите и дрехите - и придобивките на децата
Ако не се занесе драконов плод за обяд в у-ще са сиромаси, дума да няма

# 46
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 3 671
В този дух на  размисъл - мен треска ме тресе от бъдещите претенции на наследниците ми...
Малката маймунка ми е такава кифличка от сега - на 6 е, че направо ме хваща страх.
Но и принципите ми на личност не биха толерирали изграждането на самочувствие, основано на материални придобивки. Не, че не слушам кой какво имал в градината... Обяснявам, че имането на неща не те прави по-добър или по-лош човек, и че предметите нямат стойност, ако не си добър и качествен човек. Много се надявам да "хване дикиш" този ми принцип, защото наистина вярвам в това...

Моите деца са отгледани основно с подарени дрехи и обувки. Не виждам нищо лошо в това. Вземам и подарявам с охота, и защото мразя да се хабят ресурси... Да му се невиди и по рекламите почнаха да промотират по-дългото използване на дрехи, третирани с подходящ перилен препарат.. Ресурсите трябва да се ценят и да се използват оптимално... Така го виждам аз.
Не ходят скъсани, но и по площадките няма да ги пусна да се въргалят във фрак и рокля с диаманти...

# 47
  • Мнения: 7 268
Голяма работа, ако малките износват дрехите на големите. Дъщеря ми износваше подарени дрехи, и ние подарявахме, и внучето сега и то така. Много консуматорско мислене.

# 48
  • Мнения: 197
Не. Няма значение осиновено или родено не е нормално.
Все пак съзнателно ставаш родител, много ясно, че даваш от себе си, но няма причина да го натякваш на децата си.

Лошото е, че се случва. При мен е от родния ми баща. 🌸

И моят казваше, че ни водел по морета, купил телефон еди какъв си, първо той прекарал интернет, дрън-дрън!
И аз имам син на 1 г. и никога не мисля да му казвам направих еди какво си за тебе! 🤣🤣
То ако ще е така поне като родим да кърмим майките си, че да им го върнем! Нали са ни отгледали.
Дрехи, храна, подслон, почивки, голям праз.
Щом е родено едно дете трябва да се гледа с любов и грижи и да не му се натякват нормални неща.
Родителството е мн.повече от дадох ти това и онова. 😑😑

# 49
  • Мнения: 12 018
Мисля, че до натякване се стига, когато детето има нереалистични очаквания спрямо възможностите на родителите и това до каква степен е длъжен родителят да осигурява и дава и, когато родителят е разочарован от това, което се е получило срещу усилията, които е положил в отглеждането на детето. Разбира се, напълно възможно е родителските очаквания и мечти да са били нереалистични и несъобразени с интересите, характера и възможностите на детето.
В конкретния случай и от малкото споделено от авторката е възможно и двете страни да имат нереалистични очаквания една към друга. Не сме им обаче в къщата и семейството и е трудно да дадем обективно мнение. И все пак сякаш там липсва сплотеността на семейството, сякаш всеки гледа първо себе си и собствените си интереси. Може би има нарушена привързаност или недоизживяни травми, без значение от коя страна. А може и да е тотално разминаване в разбиранията и  ценностите на двете.

# 50
  • Мнения: 1 371
Мама Ру, в съседна тема от този раздел, озаглавена "Търся", същата авторка написа, че е осиновена и скоро навършва пълнолетие; че още не е завършила училище; че баща й осиновител, когото много е уважавала, наскоро е починал, а осиновителката й вече излиза с друг мъж...

Съчувствам на девойката. Ситуацията не е лесна, но не е непреодолима. Смятам, че осиновителката й е длъжна да я издържа докато завърши средно образование, а не да й натяква за положените грижи. Ако осиновителката все още не е в напреднала възраст и може да работи, нека да търси работа, ако пък НЕ може поради сериозни здравословни проблеми - нека да търси социално подпомагане, да се яви на ТЕЛК... Ще й дадат някаква пенсия и социална помощ.

А ако авторката отиде да живее отделно и работи, може да праща на осиновителката си някакви месечни суми според силите си. Хубаво е да запазят уважението си една към друга.

Мило момиче, бъди силна и разумна, ще успееш! Постарай се да си осигуриш по-самостоятелен живот, да не си финансово зависима от осиновителката си. Това ще ти даде и емоционална свобода.

Последна редакция: чт, 17 фев 2022, 21:41 от Radilena

# 51
  • Мнения: 12 018
Radilena май се сещам за темата, която споменаваш. Признавам си, че не направих връзка.
Да, майката държи издръжка поне докато момичето завърши средно. Едва ли е абсолютно без доходи. А и на някои хора доста тежко им се отразяват сътресенията в живота. Майката май се опитваше да задържи момичето край себе си, а то искаше да отиде да учи и да се отдели.
Какво очаква всъщност майката от авторката? Защо натяква непрекъснато, че я е издържала? Нормално е да издържаш детето си, обратното не.

# 52
  • SF
  • Мнения: 21 174
И аз не съм съгласна с това. Ако човек има второ дете, трябва да е готов да му осигури всичко, а не да го отглежда със старите дрехи и играчки на първото дете. Как ще се чувства второто дете, че износва дрехите и играчките на братчето си или сестричето си?

И аз не съм окей  с това едното да е облечено като кукла и да има всичко, а другото да му износва дрехите.
Отговарях на мнение от предишната страница, защо родителите си правят сметката колко деца да имат. И не дрешките са в основата на взимането на решението им, а по-генерални неща като здравеопазване, образование, култура, спорт, пътувания, състезания, хобита, целият им живот, докато не започнат работа и не си поемат нещата в ръцете си.
Само да не остане някой с впечатление, че препоръчвам едното да страда, а другото да се обгрижва. От екологична гледна точка секънд хендът си е препоръчителен и доста се практикува (включително и на запад), но ако родителите обичат да се тупат и лъскат, редно е същото отношение да имат към всичките си деца, а не да е за сметка на тях.
Не съм за износването на дрехи и увреждането на психиката на децата.

# 53
  • София
  • Мнения: 2 567
Есме, психиката на децата не се уврежда от дрехи. Бебешките, a и детските дрехи, се носят по 2-3 месеца, след това всичко става късо и се сменя. Мисля, че поне до 10-годишна възраст по-малките деца могат да износват дрехите на брат си или сестра си. А ако имат желание и за след това. Не сте ли виждали сестри да си разменят дрехи? Децата не разсъждават като възрастните. Ако нарочно му се набива в съзнанието, че износва стари дрехи, детето може да го възприеме като проблем. Разбира се, че не говоря за разпрани обувки и дрехи с петна и дупки, говоря за нормални дрехи, носени по 3 месеца, които иначе ще стоят по торби и шкафове.

# 54
  • SF
  • Мнения: 21 174
Точно така, но това с дрехите, които са ключови за семейното планиране, не е моята теория. Аз акцентирах  върху образование, спорт, здраве и частни уроци, но вие ме занимавате с износването на дрехите, само защото в поста ми има думата "дрехи".
Като деца си ги износват, когато пораснат, сестрите и братята си "крадат" дрехите и маратонките по желание. Едва ли тези житейски ситуации ще се вземат под внимание от родителите, които искат да имат повече от едно дете. Да, чували сме сестри да си носят дрехите, чували сме и майки и дъщери да си носят дрехите, може и приятелки да си разменят дрехите. Това какво общо има със семейното планиране?
Да го напиша като за последно: не ме интересува дали бебето ще спи в креватчето на порасналото дете (в повечето случаи така става). От значение е и двете/трите/ четирите да имат шанс за хубаво качествено, ако е скъпо, да е скъпо образование.
Само сега не почвайте да ми обяснявате, че не било задължително образованието да е скъпо, за да е качествено. Не съм в научните среди и не ме интересува.

# 55
  • София
  • Мнения: 2 567
Окей, права си!

# 56
  • София
  • Мнения: 19 249
Ами ако едното дете има афинитет към ученето, а другото - няма никакви стремежи по въпроса? Не е рядко срещано

# 57
  • SF
  • Мнения: 21 174
Не знам, Cuckoo, не знам дали се сещат да разнищят този въпрос, преди да започнат да правят бебе. Едва ли.

# 58
  • Мнения: 12 018
Те и да нищят, и да не нищят въпроса, каквато и перфектна бременност да имат, каквото и образование да имат самите те, детето си е отделна личност и се ражда със своите си възможности. В генетичната лотария не можем се намеси. Та после какво, ако се окаже, че детето мечтае да е шеф на механиците в бокса на пилот от Ф1, вместо известен неврохирург или бизнесмен, ще го смениш ли?

# 59
  • SF
  • Мнения: 21 174
Ми... нищо! Реализиран механик! Вероятно с по-добър стандарт на живот от механикът, който има собствен бизнес в гаража зад блока.
За да се върнем към темата - може би някои родители, без да имат правото, ще натякват и ще недоволстват, но може и да мислят като мене, че в бокса на Формула 1 не никак зле, ако колите са страст. Работи си хобито и взима пари и гледа състезанията от първия ред.

Общи условия

Активация на акаунт