Нормално ли е родител да натяква на детето си, че го е издържал?

Не. Осиновяването на дете и избор на родителя, той носи отговорност за собствения си избор.

Не е нормално, без значение дали детето е осиновено, или не. Избирайки да имаш дете, се съгласяваш с трудностите и ги приемаш.
Децата не се появяват в живота на родителя, за да задоволяват някакви потребности. Те идват, защото родителят е избрал да ги отгледа с любов.
Подобно поведение като това, което описвате, показва егоизъм, липса на ценности и незрялост.

Не. Няма значение осиновено или родено не е нормално.
Все пак съзнателно ставаш родител, много ясно, че даваш от себе си, но няма причина да го натякваш на децата си.

Лошото е, че се случва. При мен е от родния ми баща. 🌸

Да, за съжаление прекалено много родители са с такъв манталитет.

Така е. За жалост тези неща ходят по хората.

Един интересен видеоклип по темата: https://www.youtube.com/watch?v=DxCyoGTiwcU

Разбира се, че не е нормално. Аз съм родител. Аз съм избрала да родя детето. То не ме е молило да го раждам. Следователно, отговорността за живота му е моя.Това, естествено, не изключва детето на свой ред да се погрижи за родителя си, когато той е стар и има нужда. Не от задължение, а от взамната любов, която се предполага, че съществува между родители и деца.

При определени условия е нормално да се напомни на чадото, че дървото с парите не расте в тяхната градина. Какъв точно е случая? Обяснили са на малко дете, че не може да му купят Айфон 13 и нови дънки едновременно, или са поискали от отрочето-бизнесмен да им плати парното?

Хората са различни, както и житейските ситуации. В някои случаи би могло да се напомни, че доста пари са вложени, например в образование или нещо друго. Но понеже темата е за осиновено дете, чувствителността е по- голяма. Безсънните нощи са забравени, остава само натякването.

Дали е осиновено, или не, не е нормално родителите да натякват на детето си, че го издържат и колко много са жертвали за него да го отгледат, да го изучат и т.н. Ако е било проблемно като малко детето, тогава родителите карат детето им да бъде задължено, че не са го изоставили.

    Моят баща все ми повтаря, че заради мене са му побелели косите. Какво да направя, че съм била проблемно дете! Да не съм искала да бъда такова дете. Обидно е за мене. Да не са ме създали тогава. Тогава да са ме изоставили, щом съм била такъв голям товар за тях. Постоянно майка ми и баща ми ми натякват това, че ме издържат и колко много са направили за мене. Благодарна съм им, но и те много ми се намесиха в живота. Обичат да ме командват и контролират живота ми, но не им го позволявам. Оттук идва и цялото напрежение и стрес между мене и родителите ми. Как ли не са ме обиждали? Продължават да ме манипулират. После искат да ги гледам. Как ще стане това с такива травми, които са ми нанесли през целия сегашен живот и продължават да го правят! Не могат да се осъзнаят какво правят на мене.

Не е нормално, отделен е въпросът, че често се случва. Ако отношенията са добри, детето и без напомняне ще се сети, че не е лошо да подпомогне родителя, ако изнемогва със сметките и е с ниска пенсия, примерно.

Ако родителят е влагал в образованието на детето, задоволявал е нуждите и прищевките, а детето го мързи да работи и чака наготово или пилее парите и после очаква от родителя да задоволи базови нужди, може би е редно да му се напомни какво все пак са инвестирали в него. Защото това, което даваме за образованието и развитието на детето е инвестиция в бъдещето му и тази инвестиция не бива да се пропилява с лека ръка.
От друга страна има хора, което имат деца, за да има кой тях да погледне на стари години.
И да, нормално е, ако родителят е влагал в детето си за по-доброто му бъдеще, когато той самият вече не е толкова добре е нормално пък детето да подпомогне родителите  си. То има и възпитателен ефект, спомнете си приказката за стареца, когото изгонили под стълбището, защото ръцете му треперели и цапал докато се храни. Та внучето взело да дълбае една копанка и когато бащата го попитал какво прави, детето отговорило "Правя копанка, че като остареете с мама да ви постеля под стълбището и там да се храните".

Определено не е нормално. Поне докато е наистина дете. В крайна сметка родителят е този, който решава да създаде детето, знаейки какво включва това. Не е детето, което е решило да се роди и да създаде съответните разходи.
Но ако трябва да го издържа и след 23г. (визирам завършено висше и способност да работи) - тогава следва да натяква ежедневно 😅

Аз израстнах с тази мантра: "Не си ходила гола и гладна, какво искаш повече?!?"
Това са сурови факти. Наистина - гола и гладна не съм била... Ама от тук на сетне - нищо не следва според мойта майка. Сама ме била отгледала - родителите ми са разведени, наистина. Но винаги можеше да разчита на баба - пращаше ме на село при всеки удобен момент...
Не ме познава, няма представа какъв човек съм. Обръщаше ми се някакво внимание до 7-8 годишна... После - бях оставена на самотек. Нито ме е питала как съм, имам ли проблеми в училище, как са ми оценките, имам ли приятели, имам ли нужда от нещо - любов, внимание, прегръдка.... Нищо. Само едно ядене - какво ще ядеш? Туй то. Всичко нужно за порастването на един пълноценен човек...

Въпреки това - смятам, че все пак станах смислен човек, въпреки нея и "възпитанието" което ми е дала...

Днес говорим по телефона, споделям постъпка, която има смисъл за мен и смятам, че е добра. Коментарът отсреща: "Значи съм визпитала чудесен човек"... Бръкна ми в душата и подпали всичко...
Тя била отгледала... Тя била възпитала... Тя, тя, тя...

Откачам просто!

Не е нормално на децата да се натяква. Това е личен избор. Децата не са виновни за това решение... Нито пък трябва да носят цял живот "кръстът" на родителите си. И не е целта цял живот да си дълбоко свързан с тях, да зависиш финансово и емоционално, да не вземеш живота си в ръце, само и само те да са довални и щастливи, да живееш с тях до дълбока старост и да не създадеш свой дом и семейство...
Не казвам, че не трябва да се грижиш за родители, но не и да посветиш цялото си съществуване на това. Децата са отделни хора.