Нормално ли е родител да натяква на детето си, че го е издържал?

Не. Осиновяването на дете и избор на родителя, той носи отговорност за собствения си избор.

Не е нормално, без значение дали детето е осиновено, или не. Избирайки да имаш дете, се съгласяваш с трудностите и ги приемаш.
Децата не се появяват в живота на родителя, за да задоволяват някакви потребности. Те идват, защото родителят е избрал да ги отгледа с любов.
Подобно поведение като това, което описвате, показва егоизъм, липса на ценности и незрялост.

Не. Няма значение осиновено или родено не е нормално.
Все пак съзнателно ставаш родител, много ясно, че даваш от себе си, но няма причина да го натякваш на децата си.

Лошото е, че се случва. При мен е от родния ми баща. 🌸

Да, за съжаление прекалено много родители са с такъв манталитет.

Така е. За жалост тези неща ходят по хората.

Един интересен видеоклип по темата: https://www.youtube.com/watch?v=DxCyoGTiwcU

Разбира се, че не е нормално. Аз съм родител. Аз съм избрала да родя детето. То не ме е молило да го раждам. Следователно, отговорността за живота му е моя.Това, естествено, не изключва детето на свой ред да се погрижи за родителя си, когато той е стар и има нужда. Не от задължение, а от взамната любов, която се предполага, че съществува между родители и деца.

При определени условия е нормално да се напомни на чадото, че дървото с парите не расте в тяхната градина. Какъв точно е случая? Обяснили са на малко дете, че не може да му купят Айфон 13 и нови дънки едновременно, или са поискали от отрочето-бизнесмен да им плати парното?

Хората са различни, както и житейските ситуации. В някои случаи би могло да се напомни, че доста пари са вложени, например в образование или нещо друго. Но понеже темата е за осиновено дете, чувствителността е по- голяма. Безсънните нощи са забравени, остава само натякването.

Дали е осиновено, или не, не е нормално родителите да натякват на детето си, че го издържат и колко много са жертвали за него да го отгледат, да го изучат и т.н. Ако е било проблемно като малко детето, тогава родителите карат детето им да бъде задължено, че не са го изоставили.

    Моят баща все ми повтаря, че заради мене са му побелели косите. Какво да направя, че съм била проблемно дете! Да не съм искала да бъда такова дете. Обидно е за мене. Да не са ме създали тогава. Тогава да са ме изоставили, щом съм била такъв голям товар за тях. Постоянно майка ми и баща ми ми натякват това, че ме издържат и колко много са направили за мене. Благодарна съм им, но и те много ми се намесиха в живота. Обичат да ме командват и контролират живота ми, но не им го позволявам. Оттук идва и цялото напрежение и стрес между мене и родителите ми. Как ли не са ме обиждали? Продължават да ме манипулират. После искат да ги гледам. Как ще стане това с такива травми, които са ми нанесли през целия сегашен живот и продължават да го правят! Не могат да се осъзнаят какво правят на мене.

Не е нормално, отделен е въпросът, че често се случва. Ако отношенията са добри, детето и без напомняне ще се сети, че не е лошо да подпомогне родителя, ако изнемогва със сметките и е с ниска пенсия, примерно.

Ако родителят е влагал в образованието на детето, задоволявал е нуждите и прищевките, а детето го мързи да работи и чака наготово или пилее парите и после очаква от родителя да задоволи базови нужди, може би е редно да му се напомни какво все пак са инвестирали в него. Защото това, което даваме за образованието и развитието на детето е инвестиция в бъдещето му и тази инвестиция не бива да се пропилява с лека ръка.
От друга страна има хора, което имат деца, за да има кой тях да погледне на стари години.
И да, нормално е, ако родителят е влагал в детето си за по-доброто му бъдеще, когато той самият вече не е толкова добре е нормално пък детето да подпомогне родителите  си. То има и възпитателен ефект, спомнете си приказката за стареца, когото изгонили под стълбището, защото ръцете му треперели и цапал докато се храни. Та внучето взело да дълбае една копанка и когато бащата го попитал какво прави, детето отговорило "Правя копанка, че като остареете с мама да ви постеля под стълбището и там да се храните".

Определено не е нормално. Поне докато е наистина дете. В крайна сметка родителят е този, който решава да създаде детето, знаейки какво включва това. Не е детето, което е решило да се роди и да създаде съответните разходи.
Но ако трябва да го издържа и след 23г. (визирам завършено висше и способност да работи) - тогава следва да натяква ежедневно 😅

Аз израстнах с тази мантра: "Не си ходила гола и гладна, какво искаш повече?!?"
Това са сурови факти. Наистина - гола и гладна не съм била... Ама от тук на сетне - нищо не следва според мойта майка. Сама ме била отгледала - родителите ми са разведени, наистина. Но винаги можеше да разчита на баба - пращаше ме на село при всеки удобен момент...
Не ме познава, няма представа какъв човек съм. Обръщаше ми се някакво внимание до 7-8 годишна... После - бях оставена на самотек. Нито ме е питала как съм, имам ли проблеми в училище, как са ми оценките, имам ли приятели, имам ли нужда от нещо - любов, внимание, прегръдка.... Нищо. Само едно ядене - какво ще ядеш? Туй то. Всичко нужно за порастването на един пълноценен човек...

Въпреки това - смятам, че все пак станах смислен човек, въпреки нея и "възпитанието" което ми е дала...

Днес говорим по телефона, споделям постъпка, която има смисъл за мен и смятам, че е добра. Коментарът отсреща: "Значи съм визпитала чудесен човек"... Бръкна ми в душата и подпали всичко...
Тя била отгледала... Тя била възпитала... Тя, тя, тя...

Откачам просто!

Не е нормално на децата да се натяква. Това е личен избор. Децата не са виновни за това решение... Нито пък трябва да носят цял живот "кръстът" на родителите си. И не е целта цял живот да си дълбоко свързан с тях, да зависиш финансово и емоционално, да не вземеш живота си в ръце, само и само те да са довални и щастливи, да живееш с тях до дълбока старост и да не създадеш свой дом и семейство...
Не казвам, че не трябва да се грижиш за родители, но не и да посветиш цялото си съществуване на това. Децата са отделни хора.

"Натякването" явно е породено от нещо. Едва ли родителите са се присетили да му говорят за тези неща в рекламната пауза между ските и биатлона.

Не трябва да се счита за нормално това натякване, но е станало нормално и даже се счита за успешен метод на възпитание. Някак с гордост се произнася "Докато те храня/докато си в тази къща.... ще учиш/ще се прибираш навреме (примерно)". Чувала съм го много пъти да го казват на различни мои приятели или те са ми го споделяли.
На мене ми казваха, че живея като на хотел.

Има всякакви луди хора, които смятат, че най-много са дали и направили за децата си и трябва да се натяква.
Баща ми казваше винаги как с брат ми го чакаме да умре, за да продадем апартамента. А не сме хаймани, нито пари сме им искали, нито сме живели с тях до късна възраст.

Онзи ден се хваля на майка ми, че съм записала магистратура. Тя даже не запомни какво. Не знае и какво работя. Пък се чуваме, виждаме…

Понякога се получава точно това - порасналото дете не поема никакви отговорност и у дома. Прибира се и заварва наготвено, изпрано, изчистено и подредено, сметките платени... Прилича си на хотел, само дето за хотел си плащаме. Аз не съм расла презадоволена и от дете имах задържания у дома, ценях това, което имам. Децата ми отказват да изпълняват елементарни задължения като да си приберат играчките и дрехите, че и отговарят "ти го направи". Същевременно синковецът е адски настоятелен като иска нещо, непрекъснато иска, никога не му е достатъчно, а ако не получи каквото иска следва бурен гняв, макар и за кратко. Говорим за първокласник, не за пубер. Не ценят и не пазят това, което имат. Не знам аз ли греша или е от поколението това, ама не ми харесва да смятат, че всички са им длъжни, а те не държат нищо на никого. Не ми е жал за парите и усилията, което влагам за развитието им, за шансовете, което им давам. Ще ми е много мъчно обаче, ако усилията ми отидат на вятъра.

Не е нормално натякването. Гадна манипулация е, защото до някакъв етап родителят е наистина в по-силна позиция. Неговата роля е детето да стане самостоятелен и отговорен човек. Аз също живеех като на хотел до 19. Нищо друго не се искаше от мен, освен да уча добре. На 19 излетях от гнездото. Макар че майка ми ме щадеше и не ми даваше домашни задължения, се научих да правя абсолютно всичко сама. На 20 заминах много, ама много далеч и буквално животът ме научи на всичко. За мен е много важно да умееш да “пуснеш” детето си. Моите родители са все още здрави ( слава Богу), но и със съпругът ми сме обсъждали, че ако някой от родителите ни има нужда от гледане и помощ на старини, няма да се поколебаем и за миг. И не виждам нищо странно в това.

Майка ми ходеше на работа на пълен работен ден.  Повечето домакинска работа оставаше за почивните дни, така че се включва да й помогна. Не може иначе. След като купиха апартамента, тя оставаше извънредно на работа, работеше по 10-12 часа физически труд в цех. Не си представям някога дори и като дете да живея като на хотел без елементарни задължения. Аз също съм работила на 12-часови смени и ми е било много трудно, но децата бяха малки и повече от това да не си разхвърлят стаята от тях не съм очаквала. Имат елементарното задължение да не разхвърлят дрехи и играчки из цялото жилище, да хвърлят от време на време боклука и да почистят на котката, която е взета заради тях и по тяхно настояване. Първи и пети клас са. Като минимум очаквам да не ме третират като слугиня и детегледачка едновременно. Ама може и аз да съм в грешка, знам ли.

Аз също не разхвърлях, миех чинии, минавах с прахосмукачка и забърсвах прах. Но никога не е било поставено като задължително изискване, просто помагах, защото исках. Имах една приятелка, майка ѝ щеше да я ругае, ако не е пуснала прахосмукачката един ден.

На мен също не са ми го възлагали като задължение. Започнах да чистя аз, още 1-2 клас, защото една съученичка ми дойде на гости и успя да счупи една брава, на врата, която не се затваряше (вътрешна стая). Даде идея да я залепим с тиксо. Няколко месеца по-късно една братовчедка овърша у дома  и като видя бравата изтича да докладва на майка. Нашите много се смяха как се лепи метал с тиксо. Но аз продължих да чистя, вече си бях поела този ангажимент. Около 10-11 годишна взех от майка гладенето, защото на нея й ставаше тежко на ютията, особено лятото - масата, на която гладеше беше пред западен прозорец. В един момент, въпреки че инициативата първоначално беше моя се възприе като мой ангажимент/ задължение. Баща ми чистеше печката, хвърляше боклука и пазаруваше, майка переше и готвеше. Сега ми е болно, че децата не ценят нито времето, нито труда ми, а в същото време непрекъснато искат нещо от мен. И да, осиновени са и сякаш си мислят, че всички са им длъжни за нещо. Ама никой за нищо не им е длъжен. Да, аз имам своите задължения към тях като майка, но това не включва, извинете, безплатен хотел. В едно семейство трябва да има грижа един за друг и някакво разпределение на отговорностите.

Съгласна съм, че трябва да вършиш някаква работа и да помагаш на родителите си, щом живееш с тях. В никакъв случай не живея на хотел. Чистя, готвя, пера си дрехите понякога на ръце. Общо взето помагам. Но баща ми е ужасен. Изправя се на главата ми и все ми дава нареждания как да свърша определена работа. Еее, често ми писва и прекратявам всякаква работа, която съм започнала. Един път рязах лук и той ми висеше на главата ми и направо крещеше на ушите ми, че не се реже така лук. Порязах се. И се ядосах. Баща ми никога не харесвал това, което сготвя. Когато сме сами с майка ми, й помагам много.

Да такова отношение е ужасно. Моята майка също много е критикувала, ако не правя нещо като нея. Един ден й казах, че в кухнята е тясно за две жени.

Никога не съм живяла като на хотел. С брат ми си имахме своите задължения. Понеже родителите ни работеха на пълен работен ден и вкъщи се чистеше през уикенда от нас децата се очакваше да пуснем прахосмукачка и да оберем праха. От 6-7 годишни нашата стая си я подреждахме сами, прибирахме си дрехите от простора, през седмицата миехме чиниите си от обяда. Когато сме били на село при баба дори сами си перяхме чорапите и бельото, защото там нямаше пералня. Мисля, че така е правилно, учи децата на отговорност и самостоятелност. Никога не ми е тежало, но и родителите ни са много любвеобилни и не са ни се карали за щяло и нещяло.

Също така никога не ни се е натяквало, че с нещо сме длъжни на нашите. Родителите ми винаги са смятали за тяхно задължение да ни издържат докато се изучим и започнем работа, и да ни помогнат с покупка на жилище. Съответно аз се чувстам задължена на тях, защото оценявам какво са ми дали.

Майка ти си има причина поне . Жената работи по 10-12 часа и това че и помагаш в рамките на нормалното разбира се е много добре ! Но тук говоря за жена , която не работи , не изкарва пари и чака на готово от детето си , а то още не е завършило даже.. Та това дете занапред как ще , ще гледа в село къщата и разходите или ще си гледа образованието или личностното развитие ?..😕

Без да се знае цялата история коментарите няма как да са напълно обективни и коректни за ситуацията.
Какво се очаква точно от въпросното дете? На каква възраст е то? Майката на каква възраст е, в какво здравословно състояние? Има много подробности, което са спестени в първи пост.
Не е хубаво родителят да натяква на детето какво му е дал. Добре е и детето след определена възраст да не чака на родител, а да помага с домакинската работа или разходите, ако вече работи и живеят заедно.

Не,не е нормално.
Задължение на родителите е да издържат детето си.
Без значение дали са го създали или са го осиновили.
Отглеждането на дете е отговорност.

Обаче знам,че има един закон според който децата също са отговорни за възрастните си родители тогава,когато те не могат да се грижат сами за себе си.

Е, то е общо питането. Ясно е, че различните хора възприемат една и съща ситуация по различен начин. На по-изнервените семейства или на тези, които финансово им е по-трудно, им се струва нормално децата да се включват да работят вкъщи или извън дома.
Има и родители, които натякват, че ако щЕ семки да продава, но безплатно не може да живее и да разчита за всичко. Натякват, натякват, но когато 17-годишният тийнейджър им заяви, че заминава за 3 месеца на морето да работи като сервитьор, скачат и също така яростно се противят: "Аз сервитьори и общи работници не съм отглеждал!"

Когато моите все още малки деца (на 11 и 7 години) ми кажат, че не им се учи ину им се работи (в бъдеще) им отговарям, бе аз гледам до време. Ако учат, докато завършат, ако не учат до 18г, след което ще им се наложи да си търсят работа. Същото е и с някои луксозни покупки като айфона, дето седемгодишното го бълнува от месеци. Няма начин просто. Като си спечели пари и ме останат, да си купува и два айфона ако ще. Голямото дете след като обясних, че ми е трудно да пратя лагер за нея и след това тримата да отидем на море, а не мога да реша брат й от почивка, щото и ние сме хора, реши да се събира пари вместо да харчи за глупости и вече е събрала половината сума - от Нова година, символични джобни, което получава, от рестото от закуска или рестото при пазаруване - когато тя пазарува обикновено й давам от рестото в размер около 10% от стойността на покупката. Не се смятам за длъжна да издържам лентяи - 18+ годишни, които не работят и не учат. Ако работят и живеят у дома, смятам, че е редно да участват в сметките.

Ру, съгласна съм с теб, че не може всеки каприз да се удовлетворява. Също е хубаво да се учат, че парите имат стойност и не може да се лентяйства.
Но все си мисля, че още са малки да знаят какво ще правят на 18-20. То нормално сега да не си представят, че ще са по 12 ч в офис.

С времето идва акълът, аз също не бих издържала деца, които са трудоспособни, но нито учат, нито работят.

Задължения вкъщи съм ок да им се вменяват спрямо възрастта, бърсане на прах или прахосмукачка, простиране.. нищо няма да им стане. Също и подреждането на стаята.

Моята майка обаче беше садист малко. С много реактивна кожа съм от прах и препарати. Караше ме да бърша пода на колене с парцал и кофа с препарат. Ама без ръкавици- щот са за лигли. Апартамент 100 квадрата на коленца се минава всяка седмица. После ръцете ми бяха като изгорени на мехури. Не я трогваше. Честно казано за мен това е било излишно.

Забравила съм да уточня.
Да,родителите са длъжни да издържат детето си,но докато то стане на 18 години.
Под издръжка имам предвид нормални битови условия,храна,дрехи,обувки,учебни пособия.
Не да задоволяват всякакви капризи.

не, не е закон. Ако децата желаят, ще го направят. Децата имат задължение към техните си деца. И т н.

„Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители” указва разпоредбата на чл. 124, ал.5 от Семейния кодекс.  При определени от закона обстоятелства всеки един от родителите може да претендира пред съда за определена сума, която да му се плаща като издръжка.

Разбира се това може да означава да платят хоспис например...

Но темата не е за това.

За родителите-а дали родителите дължат издръжка ,ако детето е студент?

Някои специалности като медицина не дават възможност да се работи и учи.
Зависи от ситуацията в семейството, но не мисля, че "дължат". Ако имат възможност и студентът е съвестен си струва да се подкрепи, ако е просто за вишу може би е пари на вятъра, ама май родителите в тези случаи не са против. Днес много млади хора сами си плащат обучението / висшето.
Не, според мен родителят не е длъжен да плаща за университет.

Вкъщи нямаше вариант, при който аз да уча и да работя като сервитьорка или камериерка. Така се случи, че учих дълго - две образования едно след друго, но през цялото време работех сериозна работа на договор, с осигуровки. Но моята професия не е свързана с 8 часа стоене в офис и час за път в двете посоки.
По същото време приятелката ми от детството не учеше и работеше като сервитьрка. Купища пари изкарваше и пръскаше. При положение, че бях с много хубава заплата за тогавашите стандарти, аз толкова пари не бях виждала. Но за секунда дори не стана въпрос да се присъединя към тяхната гилдия и да не знам с колко пари ще си тръгна днес - 150 лева, 500 лева, 1000 лева...
В същото време родителите на много мои състуденти точно към тази професия насочваха децата си. Представяха си как студентът ще работи по 2-3 часа вечер колкото за джобни и да си поема  учебниците. Не ставаше така. Целите  нощи на студентите заминаваха по заведенията, а на следващия ден спяха. В главата на родителите обаче, картината беше друга.

Наше роднинско дете десетина години работи сервитьорка и барманка в София, дори на едната си работа научи китайски. След това реши да учи и записа задочно икономическа специалност в Свищов. Учи мотивирано, изкарваше хубави оценки, завърши и сега има работа в банковия сектор.
Познат младеж, бивш мой ученик от малък областен град завърши ПГСАГ и започна работа по специалността си като строителен техник в същото време записа "Социални дейности" да учи.
Има и други варианти за работа и учене, но все пак основната роля е или на родител или стипендии.

Извинявай, мама Ру, много те харесвам, но няма как да е научила китайски. Може би знае да говори малко китайски.

Има 2, има и 200. Може самите родители да нямат възможност да осигуряват кой знае какво извън задължителните неща.
Но много хора в желанието си да осигурят всичко възможно, отлагат до последно и са с по 1 дете. Което не е много добре, но...

Натякването конкретно по темата - от родител към дете е крайно неприятна и неприемлива. Но същото е и в другите посоки. Старая се да го избягвам но не винаги е възможно.

По отношение на дрешки, шишенца, и обувки, второто дете може да се отгледа с голяма част от нещата, които са купувани  или подарявани за първото, особено пък едрите и скъпите неща - легло, кошарки, колички.
Образованието, спорта или музиката обаче няма как да минат с 1 такса. Ясно е, че до 7-годишна възраст, без много изхвърляния, могат да се отгледат и 3, и 4 - книжки, песнички, разходки в парка. Родителите, които не са стабилни финансово и не очакват някакви огромни приходи от наследство или месечни доходи, предполагам, че мислят за времената в гимназията или университетите, както и всякакви други съпътстващи живота дейности - спорт, език, танци, пътувания...

Ами... за спорт и език съм горе-долу съгласна, за другите - не особено.
После се започва мислене на жилище на детето, после за неговите деца и т.н.

Кое остана да е другото?
Като бебета и малки деца могат да си носят дрехите и да спинкат в леглото на по-голямото. Но да се раждат деца за бройка, с идеята да ги възпитат така, че на абитуриентския бал да носят роклята на каката или на мама и 17-годишна девойка да се чувства добре да ходи по срещи със старите маратонки на сестра си...

И аз не съм съгласна с това. Ако човек има второ дете, трябва да е готов да му осигури всичко, а не да го отглежда със старите дрехи и играчки на първото дете. Как ще се чувства второто дете, че износва дрехите и играчките на братчето си или сестричето си?

Ох, леле...
Как ще се чувства детето? Никак, ако това не се обсъжда пред него.
А какво им е на старите играчки, ако не са счупени? Да купуваме боклуци на кг, само и само да са нови или една стабилна играчка, която ще изкара с няколко деца?
Жалко, че самочувствието на децата се гради на материални неща и родителите се надпреварват да си мерятосвен колите и дрехите - и придобивките на децата
Ако не се занесе драконов плод за обяд в у-ще са сиромаси, дума да няма

В този дух на  размисъл - мен треска ме тресе от бъдещите претенции на наследниците ми...
Малката маймунка ми е такава кифличка от сега - на 6 е, че направо ме хваща страх.
Но и принципите ми на личност не биха толерирали изграждането на самочувствие, основано на материални придобивки. Не, че не слушам кой какво имал в градината... Обяснявам, че имането на неща не те прави по-добър или по-лош човек, и че предметите нямат стойност, ако не си добър и качествен човек. Много се надявам да "хване дикиш" този ми принцип, защото наистина вярвам в това...

Моите деца са отгледани основно с подарени дрехи и обувки. Не виждам нищо лошо в това. Вземам и подарявам с охота, и защото мразя да се хабят ресурси... Да му се невиди и по рекламите почнаха да промотират по-дългото използване на дрехи, третирани с подходящ перилен препарат.. Ресурсите трябва да се ценят и да се използват оптимално... Така го виждам аз.
Не ходят скъсани, но и по площадките няма да ги пусна да се въргалят във фрак и рокля с диаманти...

Голяма работа, ако малките износват дрехите на големите. Дъщеря ми износваше подарени дрехи, и ние подарявахме, и внучето сега и то така. Много консуматорско мислене.

И моят казваше, че ни водел по морета, купил телефон еди какъв си, първо той прекарал интернет, дрън-дрън!
И аз имам син на 1 г. и никога не мисля да му казвам направих еди какво си за тебе! 🤣🤣
То ако ще е така поне като родим да кърмим майките си, че да им го върнем! Нали са ни отгледали.
Дрехи, храна, подслон, почивки, голям праз.
Щом е родено едно дете трябва да се гледа с любов и грижи и да не му се натякват нормални неща.
Родителството е мн.повече от дадох ти това и онова. 😑😑

Мисля, че до натякване се стига, когато детето има нереалистични очаквания спрямо възможностите на родителите и това до каква степен е длъжен родителят да осигурява и дава и, когато родителят е разочарован от това, което се е получило срещу усилията, които е положил в отглеждането на детето. Разбира се, напълно възможно е родителските очаквания и мечти да са били нереалистични и несъобразени с интересите, характера и възможностите на детето.
В конкретния случай и от малкото споделено от авторката е възможно и двете страни да имат нереалистични очаквания една към друга. Не сме им обаче в къщата и семейството и е трудно да дадем обективно мнение. И все пак сякаш там липсва сплотеността на семейството, сякаш всеки гледа първо себе си и собствените си интереси. Може би има нарушена привързаност или недоизживяни травми, без значение от коя страна. А може и да е тотално разминаване в разбиранията и  ценностите на двете.

Мама Ру, в съседна тема от този раздел, озаглавена "Търся", същата авторка написа, че е осиновена и скоро навършва пълнолетие; че още не е завършила училище; че баща й осиновител, когото много е уважавала, наскоро е починал, а осиновителката й вече излиза с друг мъж...

Съчувствам на девойката. Ситуацията не е лесна, но не е непреодолима. Смятам, че осиновителката й е длъжна да я издържа докато завърши средно образование, а не да й натяква за положените грижи. Ако осиновителката все още не е в напреднала възраст и може да работи, нека да търси работа, ако пък НЕ може поради сериозни здравословни проблеми - нека да търси социално подпомагане, да се яви на ТЕЛК... Ще й дадат някаква пенсия и социална помощ.

А ако авторката отиде да живее отделно и работи, може да праща на осиновителката си някакви месечни суми според силите си. Хубаво е да запазят уважението си една към друга.

Мило момиче, бъди силна и разумна, ще успееш! Постарай се да си осигуриш по-самостоятелен живот, да не си финансово зависима от осиновителката си. Това ще ти даде и емоционална свобода.

Radilena май се сещам за темата, която споменаваш. Признавам си, че не направих връзка.
Да, майката държи издръжка поне докато момичето завърши средно. Едва ли е абсолютно без доходи. А и на някои хора доста тежко им се отразяват сътресенията в живота. Майката май се опитваше да задържи момичето край себе си, а то искаше да отиде да учи и да се отдели.
Какво очаква всъщност майката от авторката? Защо натяква непрекъснато, че я е издържала? Нормално е да издържаш детето си, обратното не.

И аз не съм окей  с това едното да е облечено като кукла и да има всичко, а другото да му износва дрехите.
Отговарях на мнение от предишната страница, защо родителите си правят сметката колко деца да имат. И не дрешките са в основата на взимането на решението им, а по-генерални неща като здравеопазване, образование, култура, спорт, пътувания, състезания, хобита, целият им живот, докато не започнат работа и не си поемат нещата в ръцете си.
Само да не остане някой с впечатление, че препоръчвам едното да страда, а другото да се обгрижва. От екологична гледна точка секънд хендът си е препоръчителен и доста се практикува (включително и на запад), но ако родителите обичат да се тупат и лъскат, редно е същото отношение да имат към всичките си деца, а не да е за сметка на тях.
Не съм за износването на дрехи и увреждането на психиката на децата.

Есме, психиката на децата не се уврежда от дрехи. Бебешките, a и детските дрехи, се носят по 2-3 месеца, след това всичко става късо и се сменя. Мисля, че поне до 10-годишна възраст по-малките деца могат да износват дрехите на брат си или сестра си. А ако имат желание и за след това. Не сте ли виждали сестри да си разменят дрехи? Децата не разсъждават като възрастните. Ако нарочно му се набива в съзнанието, че износва стари дрехи, детето може да го възприеме като проблем. Разбира се, че не говоря за разпрани обувки и дрехи с петна и дупки, говоря за нормални дрехи, носени по 3 месеца, които иначе ще стоят по торби и шкафове.

Точно така, но това с дрехите, които са ключови за семейното планиране, не е моята теория. Аз акцентирах  върху образование, спорт, здраве и частни уроци, но вие ме занимавате с износването на дрехите, само защото в поста ми има думата "дрехи".
Като деца си ги износват, когато пораснат, сестрите и братята си "крадат" дрехите и маратонките по желание. Едва ли тези житейски ситуации ще се вземат под внимание от родителите, които искат да имат повече от едно дете. Да, чували сме сестри да си носят дрехите, чували сме и майки и дъщери да си носят дрехите, може и приятелки да си разменят дрехите. Това какво общо има със семейното планиране?
Да го напиша като за последно: не ме интересува дали бебето ще спи в креватчето на порасналото дете (в повечето случаи така става). От значение е и двете/трите/ четирите да имат шанс за хубаво качествено, ако е скъпо, да е скъпо образование.
Само сега не почвайте да ми обяснявате, че не било задължително образованието да е скъпо, за да е качествено. Не съм в научните среди и не ме интересува.

Окей, права си!

Ами ако едното дете има афинитет към ученето, а другото - няма никакви стремежи по въпроса? Не е рядко срещано

Не знам, Cuckoo, не знам дали се сещат да разнищят този въпрос, преди да започнат да правят бебе. Едва ли.

Те и да нищят, и да не нищят въпроса, каквато и перфектна бременност да имат, каквото и образование да имат самите те, детето си е отделна личност и се ражда със своите си възможности. В генетичната лотария не можем се намеси. Та после какво, ако се окаже, че детето мечтае да е шеф на механиците в бокса на пилот от Ф1, вместо известен неврохирург или бизнесмен, ще го смениш ли?

Ми... нищо! Реализиран механик! Вероятно с по-добър стандарт на живот от механикът, който има собствен бизнес в гаража зад блока.
За да се върнем към темата - може би някои родители, без да имат правото, ще натякват и ще недоволстват, но може и да мислят като мене, че в бокса на Формула 1 не никак зле, ако колите са страст. Работи си хобито и взима пари и гледа състезанията от първия ред.

Ако ще и механик в гаража зад блока да е, ако това му е страстта и умението, ще развие и бизнес, защото ще е търсен. И ще е щастлив. Но родителите му може да са имали други мечти и амбиции и да преживяват, че "нищо не е излязло" от него. Тук вече опира до интелигентността на родителите да приемат, че детето им може да поеме по друг път и пак да у добре и щастливо. Но зависи кое е от първостепенно значение за тях.

Лошото е, когато детето те обвини за собствените си неудачи (има ги и такива). И започваш да се чудиш дали пък наистина не си му показал ограничена част от света и не си му дал "криле", които не са непременно образование или пари.