Колко важни са оценките в университета?

  • 5 148
  • 76
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 585
Не съм нито към правото, нито към медицината. Специалността ми е в IT сферата и до тук съм само 5-ци и 6-ци, но доста от дисциплините съм ги взела с тези оценки с адски много учене на ненужни неща. Та, заради това и създадох темата. Винаги съм била перфекционист, но мисля да се откажа от това свое качество и да се фокусирам само върху дисциплините, които наистина ще ми трябват (останалото е самообучение в нашата сфера).

Предполагам, че за бъдещия ми работодател няма да има значение дали дипломата ми е 5.50 или 4.50, ако си имам нужните знания.
Един безплатен съвет от мен - от висината на втори курс е доста трудно да решиш кое е нужно и кое не. На първия ми проект в работата се наложи да чета доста повече от подготовката за изпит по "най-ненужната" според мен математика, изучавана в първи курс - линейна алгебра и аналитична геометрия. Ама здраво четене ти казвам, докато вдяна за какво става дума и колко лесни и прости са нещата, на които едни умни хора са извели математически модел около 1930г и някъде чак към 2000г се е появила материалната база, за да се внедри технологията в реалния живот Simple Smile

Последна редакция: пн, 07 фев 2022, 00:23 от Safiren

# 31
  • София
  • Мнения: 4 548
Интересно наистина, как със знанията и житейския опит на второкурсник определяш какво ще ти потрябва.

# 32
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 4 033
Забавлявай се. Това е най-хубавото време в живота ти. Създавай контакти, излизай с колеги, живей си живота. Мъжа ми е инженер. Завърши и бакалавърската, и магистърската си степен с пълно отличие - грамоти, медали и пр. От ден първи работи по специалността си. Самият той милиони пъти е казвал, че в работата си ползва 2-3 дисциплини, изучавани в университета, а всичко останало е самообучение. Включително програмите, на които работи, е разучавал сам, а без тях нямаше да го вземат на работа.

И тъй като в момента се преквалифицирам в подобна на твоята сфера, а образованието ми е коренно различно, разговарях с доста хора дали изобщо мога да имам шанс примерно срещу теб на интервю за една и съща позиция. Ами, да ти кажа - всички ми казаха, че основно гледат какво можеш, не дали имаш диплома. Нито един не каза "Търсим отличници"... Даже ме насочиха към конкретни частни университети и курсове, защото вадят добри специалисти и в прав текст една HR-ка ми каза, че още при подбора на документи ще извика тези кандидати, които имат сертификати от този, този и този частен университет. От там нататък в тази сфера е какво можеш. Ако ще и само шестици да имаш - не можеш ли, не си ли добра в работата си... Все тая!

# 33
  • София
  • Мнения: 62 595
То е ясно, че сега така мислиш, защото имаш интерес - преквалифицираш се и искаш да си наравно или да те изберат пред тези, които имат диплома по специалността. Но ако имаше диплома, едва ли щеше да си толкова сигурна, че дипломата няма значение, оценките нямат значение, а само какво ще покажеш на интервюто. Дипломата има значение, колкото и да се опитваш да се самоубедиш, че няма. Дипломата е предимство при равни други условия - човекът хем може, хем има опит. Не обърквай авторката с такива приказки. Нека си учи момичето и като може, да си изкарва високите оценки. Отделно, винаги има шанс да кандидатства за стипендия за успех. Казвам го, защото и аз, и децата ми сме го правили в университета. Усещането е много приятно, макар стипендиите за успех да не са кой знае какви.

# 34
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 4 033
Изобщо не го казвам защото имам интерес. Питала съм хора, от които зависи започването на работа. Авторката най-добре да направи същото. Университета си го завърших с успех много добър, обаче това никога нито помогна, нито попречи. Учила съм с кеф и както вече вчера казах - имам и тройки на изпити, от които обаче още си помня материала и съм ползвала знанията си. Не е толкова важна оценката, а знанието, което стои в главата. Под това си твърдение се подписвам и с все ръци и краци. Както казах - нека авторката попита на правилните места. Или поне правилните хора. Ние тук масово сме от "другата страна". И категорично съм на мнение (моето си, нали, не карам никого да прави каквото и да е), че студенството е времето за създаване на връзки. Да не се чете като "любовни връзки", друго имам предвид, надявам се е ясно. Тези връзки после помагат много повече от високата диплома. Давам пример - голяма част от хората, които ми помагат със съвети и насоки в момента, са мои познати от студентските години.

# 35
  • София
  • Мнения: 62 595
Едно е ясно - ако беше отличник, нямаше да казваш, че е все едно. Сега ти е все едно, защото дипломата ти не е отлична, а в момента се бориш за място на пазар, на който хората имат И дипломи. А това какво приказват за сертификати от определени университети, значи харчиш едни пари и изкарваш, готово! Всеки си цени постиженията, а който няма такива, гледа да омаловажи тези на конкуренцията. Интересно, дали ще кажеш на детето си, че дипломата няма значение или че оценките в дипломата нямат значение? На бас, че няма.

# 36
  • Мнения: X
Анди, защо пак с лошо? Помня, че помагах на шефката ми за едни интервюта. За нея беше важно не само да валидирам езика, но и да дам мнение за кандидата, като поведение, дали ще се впише в екипа, цялостно впечатление и тн.

Дойде една жена, която беше завършила Финанси и счетоводство, а бяхме екип, който се знанимаваше с подобни неща, но никоя от нас не беше икономист. Самия кандидат сподели, че никога не е практикувала по образованието си, занимавала се беше с други неща. Беше ѝ трудно и с езика, явно и него не го бе практикувала известно време. Не я одобрихме.
Ако ще и 10 дипломи с отличие да има, трябва човек да влезе в крак бързо. Всички от екипа имахме опит в предишни компании, нито бяхме счетоводители, нито финансисти, нито въобще икономисти.

Накрая си наехме стажант, който се оказа по-читав от всички кандидати преди това. След стажа, мина на пълно работно време.

Така че не знам другите кандидати с колко са завършили, но само заради диплома никой не наехме.

# 37
  • София
  • Мнения: 62 595
Защо да е с лошо? Нищо лошо не казвам, просто така стоят нещата. Ако може да имаш целия комплект - най-добре. Ако го нямаш - гледаш да компенсираш. Винаги е по-добре да имаш целия комплект, защото това прави нещата по-лесни в някаква степен. Макар че може и да  предизвика ревност и завист у колеги или шефове. Обикновено хората, които имат отлични дипломи са показали, че могат бързо да влизат в час - иначе как ще успеят толкова бързо и толкова много да направят? Хората от един и същ курс се познават, винаги се знае кой колко е учил и кой колко разбира, преподавателите също имат поглед. В магистърските съвсем са по една шепа хора и всеки познава всеки. В бакалавърските винаги има една групичка студенти, които се отличават и те се отличават и след това.
Плюс това има професии, в които без диплома не може да се практикува.

# 38
  • Мнения: X
Зависи, Анди, не винаги нещата се случват по някакво "правило".
Моят курс (бакалавър) бяхме 60 човека. Толкова записахме, дипломирахме се 58. Бяхме прекрасен курс, много готини хора срещнах там, намерих приятели, но повярвай ми нямам идея кой с колко е минавал. Като цяло имахме високи оценки повечето.
Сега се опитвам да се сетя колко практикуват професията... ами 3-4. И не е заради оценките.

Има хора, които учат нещо, просто защото родата ги кара или да не останат без диплома. Ходя при две фризьорки. Едната завърши УНСС, другата сега учи там. Нито едната, нито другата ще се заработи като икономист. По цял ден са в салона, не ходят на лекции, макар да са редовни студнети.
Ако авторката гледа, че някой има 3-ки, а той грам не иска после да се занимава с това... еми голяма работа.

За мен е важно да гледаш себе си, да не зубриш, а да учиш с разбиране. Имало е изпити, на които съм се скъсвала да уча, писали са ми 3. Еми няма да си срежа вените. Но е било рядкост, просто тях най-силно помня.

Но никога не съм видяла да назначаваме хора и да им гледаме оценките в дипломата.
Преди няколко месеца бях решила да сменям сферата. Почвам да търся работа, нямам диплома от университета за това поприще, карах курс. Навсякъде ми даваха да правя тестове, задачи. Намерих си работа. От колегите в офиса (тогава около 20 души) мисля, че 2-3 бяха с дипломи от университета за сходна специалност. Питах колегите защо наеха само 1 човек, а се търсеха двама. Казаха, че е много трудно да намерят такъв профил, който хем има умения и знания, хем да не мисли, че всичко знае само защото е минал курс, има диплома или просто си е повярвал. И 10 дипломи да имаш, не минеш ли тестовете, задачите и интервютата, просто не става. Иначе не отричам висшето, аз самата уча магистратура в момента.

# 39
  • София
  • Мнения: 62 595
За мен нещата са прости - ако можеш да изкараш високи оценки, значи ги изкарваш, а не си обясняваш как нямаш нужда от тях. Хубаво, и да нямаш нужда, нека са бонус, който ако не друго, поне дава едно приятно усещане. ч
Има ужасно тежки специалности, за които тройките дори са привилегия - важнотое, че си минал. Това пак се знае в браншовете. В общи линии, в един момент се оказва, че светът е малък и професионално всеки познава поне няколко човека колеги, а те познават още няколко, и само за няколко часа се оказва, че има доста общи познати, винаги се казва и кой как се е справял, как е работил и т.н. Затова с някои колеги гарантираш, когато трябва да изпратиш някого при колега, а за други не. Единствено на работодатели не вярвам, защото бившите работодатели са като бивши гаджета - винаги имат от какво да са недоволни поради самия факт, че вече са бивши.

# 40
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 4 033
Andariel, всеки има своя поглед над живота - ти над твоя, аз над моя. Авторката ще си прецени кой е нейния път в обучението и живота, но който и да избере - все ще е правилно, защото ще е нейното решение за нейния живот. Еднакво може да съжалява и за прекомерното учене, и за неглижирането на обучението.

Между другото имах една съквартирантка с която бяхме колежки. Тя беше пълна отличничка и се скъсваше от рев за изкарана петица. По-ниска оценка не е имала. Няма и един ден работа по специалността. За разлика от мен... Та няма лошо човек да има добри оценки, но не с цената на всичко. В живота има далеч по-важни неща от оценките. Както искаш - тъй го разбирай. Нямам за цел да те убеждавам в каквото и да е.

# 41
  • Мнения: 653
За мен нещата са прости - ако можеш да изкараш високи оценки, значи ги изкарваш, а не си обясняваш как нямаш нужда от тях. Хубаво, и да нямаш нужда, нека са бонус, който ако не друго, поне дава едно приятно усещане.

Това е и моето мнение. Мисля си, че колкото и ненужно да ни се струва нещо в даден момент, е добре да си учим прилежно, най-малкото за обща култура и по-всеобхватно разбиране на материята. Много изучавани неща не са ми трябвали пряко и непосредствено, но в крайна сметка помагат да се ориентираш по-лесно.

Честно казано не знам как се учи "за тройка". Изкарвала съм такива оценки, ако не съм успяла да усвоя достатъчно добре материала, но не умишлено, не съм тръгвала с тази нагласа. Нали все пак трябва да се покрие достатъчно добре, за да си сигурен, че ще минеш.

Но и съм съгласна, че не трябва да бъде на всяка цена, няма полза от ревове и депресия, ако не изкарваш шестици на всичко.

# 42
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, бе, да, всички отличници все реват за оценките! Направо живи да ги ожалиш, как ли живеят! Кое е учене на всяка цена? Да си седнеш на това, на което трябва и да поучиш? А после юруш на класациите по успех и зор за влизане (и излизане дипломирани) в престижни световни университети. А и по нашенско има програми, в които това, което смятаме за минаване на границата за тройка, всъщност иска 70 процента покриване на изискванията, подадени в началото на семестъра, типично по западняшки. И нЕма мърдане - щеш-нещеш става голямото учене. Аз на приказки как може и с тройки не вярвам, защото са рационализации на ученическо мислене, когато е много важно да не изглеждаш зубрач, че да не ти се сърдят другарчетата.  Досега не съм видяла и чула някой студент да е съжалил, че е учил много. Дори в последствие се е оказвало, че хората, които са ми правили най-добро впечатление като професионалисти, в един непринуден разговор се е оказвало, че все са се скъсвали от учене, а не са дрямали на ухото, че се учи за тройка и обща култура.
Не искам да ме лекува зъболекар, който едва е изкласил с тройка - той толкова и знае и може - за тройка. Ще ми направи зъбите за тройка.

# 43
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 4 033
Очевидно четеш избирателно и разбираш пак толкова. Живи и здрави Wink

# 44
  • София
  • Мнения: 17 592
Забавлявай се. Това е най-хубавото време в живота ти. Създавай контакти, излизай с колеги, живей си живота. Мъжа ми е инженер. Завърши и бакалавърската, и магистърската си степен с пълно отличие - грамоти, медали и пр. От ден първи работи по специалността си. Самият той милиони пъти е казвал, че в работата си ползва 2-3 дисциплини, изучавани в университета, а всичко останало е самообучение. Включително програмите, на които работи, е разучавал сам, а без тях нямаше да го вземат на работа.

И тъй като в момента се преквалифицирам в подобна на твоята сфера, а образованието ми е коренно различно, разговарях с доста хора дали изобщо мога да имам шанс примерно срещу теб на интервю за една и съща позиция. Ами, да ти кажа - всички ми казаха, че основно гледат какво можеш, не дали имаш диплома. Нито един не каза "Търсим отличници"... Даже ме насочиха към конкретни частни университети и курсове, защото вадят добри специалисти и в прав текст една HR-ка ми каза, че още при подбора на документи ще извика тези кандидати, които имат сертификати от този, този и този частен университет. От там нататък в тази сфера е какво можеш. Ако ще и само шестици да имаш - не можеш ли, не си ли добра в работата си... Все тая!

Всъщност викат такива, които показват, че вече са ПРАВЕЛИ подобни неща преди, в предишни работи. Ако става дума за някой, който няма изобщо никакъв опит, има минимален шанс да бъде повикан на интервю, ако има отлична диплома от МЕИ, МФ или в краен случай ФФ.

Изобщо не го казвам защото имам интерес. Питала съм хора, от които зависи започването на работа. Авторката най-добре да направи същото. Университета си го завърших с успех много добър, обаче това никога нито помогна, нито попречи. Учила съм с кеф и както вече вчера казах - имам и тройки на изпити, от които обаче още си помня материала и съм ползвала знанията си. Не е толкова важна оценката, а знанието, което стои в главата.


Ами те двете неща са свързани, да ти кажа. По-добрите знания водят със себе си и по-добри оценки. И обратното. Тройката е... ами, как да ти кажа - знания като за "писнА ми от тоя студент, аре да се маха, никога няма да вдене" - и работодателите, които също са били студенти, го знаят...

Общи условия

Активация на акаунт