Здравейте, студентка във втори курс съм и от известно време се чудя дали има някакъв смисъл в това да се стремя да изкарвам само 5-ци и 6-ци на всички изпити. На повечето ми колеги не им пука дали ще имат 3-ка или 5-ца...важното е да минат, като доводите им са, че никой никога няма да им гледа оценките от дипломата - важно е единствено наличието на такава. В университета мога да кажа с ръка на сърцето си, че доста от нещата, които уча, са безсмислени и едва ли някога ще ми потрябват в работата (най-вече висши математики и т.н), но аз въпреки това се стремя да си взема изпитите поне с 5-ца. Ще се радвам да споделите дали има разлика за бъдещия ми работодател, ако в дипломата вместо Отличен 6, пише Добър 4. Поздрави!
- Публикувана: 5 фев. 2022, 15:21 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2023, 15:04 ч.
Колко важни са оценките в университета?
Не съм работодател, та не знам дали гледат или не. Някои са ми казвали, че гледат, други не.
Имах шефка почна да гледна след като уж висшистка се оказа на ниво 1 клас. Говорим за писане на елементарен служебен имейл.
Сега ако си за едната диплома, да не ти пука.
Ама ако искаш да си работиш по специалността, няма да е лошо да учиш.
Имах шефка почна да гледна след като уж висшистка се оказа на ниво 1 клас. Говорим за писане на елементарен служебен имейл.
Сега ако си за едната диплома, да не ти пука.
Ама ако искаш да си работиш по специалността, няма да е лошо да учиш.
Рядко се гледа, само в много отбрани фирми, които искат каймака, но и то е само за първата работа. Но може и да ти изиграе лоша шега някога, модите се менят и никой не знае какво ще е след десет години, пък дипломата е за цял живот. Та ако не ти е особено трудно, по-добре си учи. Някога ще напишеш в дипломата, че си завършила в топ 3% на випуска и може да те открои, кой знае?
Същата бях и аз като вас. На изпитите се борих за 5-ци и 6-ци в университета. Учила съм по цели нощи и на сесията се затварях вкъщи без да излизах и четох ли четох за изпитите! И сега какво? Каква ми е ползата като и дипломата ми за бакалавър и дипломата ми за магистър (Като второ висше ми беше. Учих съвсем различно от това, което учих в бакалавърската степен. Беше ми адски трудно, защото беше всичко ново.) са почти с успех 6,00. Не мога да си намеря работа и това е. А мои колеги, които едва изкарваха 3-ки, просто не съм очаквала, че ще си намерят работа на престижни позиции. И сега работят на такива позиции, а самочувствието им и егото им е много високо.
Отговорът на въпроса ви е: нямат значение оценките. Намирането на работа става с връзки. Ели даде прекрасен пример с нейната шефка.
Отговорът на въпроса ви е: нямат значение оценките. Намирането на работа става с връзки. Ели даде прекрасен пример с нейната шефка.
Някои гледат, някои не. Ако си дъщеря на Шефа, няма да гледат дипломата. 
На мен дипломата ми е с отличие и съм си намирала винаги работа от раз. Дали това е повлияло - кой да ти каже? Ако избират от иначе равностойни канидати, може и да се окаже фактор, който да натежи.
Да кажем, че е допълнителен коз.
На мен дипломата ми е с отличие и съм си намирала винаги работа от раз. Дали това е повлияло - кой да ти каже? Ако избират от иначе равностойни канидати, може и да се окаже фактор, който да натежи.
Да кажем, че е допълнителен коз.
Отговорът на въпроса ви е: нямат значение оценките. Намирането на работа става с връзки. Ели даде прекрасен пример с нейната шефка.
Контрапример. Не казвам, че винаги е така, но не е и абсолютно "намирането на работа става с връзки". Назначавана съм на работа на позицията "кънтри мениджър" в местния клон на известна световна фирма само по обява.
Та има го всичко, не може да се обобщава. Всъщност само веднъж съм назначавана по препоръка (не с връзки и без да съм любовница), което си беше обичайно за фирмата (още нямаше HR фирми и терминът "хедхънтинг" не съществуваше, та го заместваха контактите на шефа). Но и то беше само за да отида на интервюто, от там нататък си беше въпрос на късмет - да се случа с точната квалификация в точния момент. После и аз съм назначавала така - отивам при големите си клиенти и питам за някое младо, кадърно и обещаващо момче за еди каква си работа и те предлагат.
Ако учиш медицина или фармация оценките са индикация за разбиране от материята, в повечето случаи. Смятам, че там са нужни. Може и да има такива с протекции и завишени оценки, които не отговарят на действителните знания, но се надявам да не са толкова много. За други специалности, може би не е толкова от значение. При всички положения високия успех няма да ти е в ущърб. Ако ти иде отвътре и с лекота да учиш си учи и не го мисли. Иначе случаи много в живота. Има хора учат едно, работят друго.
По мои наблюдения не. Имат значение социалните контакти, които създаваш по време на следването, оценките са ала бала. А това, което малко по- горе е описано, как някой ходил за препоръки от дипломния ръководител... Честно ако не е в първите година, две след университета, кой ще ме помни, освен ако не съм запазила някаква топла Дружба с този ръководител?
Оценките никога не могат да покажат знанията на човек, всичко зависи много от метода на изпитващия.За мен е голяма глупост някой да се хвали, че е изкарал 6, като са го изпитвали на една тема от конспект с 80.На всеки може да се случи да го улучат на нещо, което е чел или което не е.Това за мен не е обективно.При положение, че те питат случайно на голяма част от материала и не знаеш, тогава вече да, има значение.
По мои наблюдения не. Имат значение социалните контакти, които създаваш по време на следването, оценките са ала бала. А това, което малко по- горе е описано, как някой ходил за препоръки от дипломния ръководител... Честно ако не е в първите година, две след университета, кой ще ме помни, освен ако не съм запазила някаква топла Дружба с този ръководител?
E, малко вероятно е да те интервюират за такава позиция първите години. Иначе как ме е помнил идея си нямам.
Ма като гледам, доста лична информация има в този пост и отивам да трия.
Всеки уважаващ себе си студент отива на изпит за тройка, но е приятно да изкара шестица.
Според мен оценките все пак имат значение, макар че човек може и с тройки да се дипломира. Някои твърдят, че отлична диплома се изкарва лесно. Хубаво, тогава да изкарат! Дипломите ми от университета са почти пълни шестици. За мен е важно да съм изрядна, а светът е малък и винаги срещаш колега или преподавател, знае се кой как е учил и как е изкарал. Дори от тази гледна точка си заслужава. Отличната диплома винаги дава допълнителна увереност.
Според мен оценките все пак имат значение, макар че човек може и с тройки да се дипломира. Някои твърдят, че отлична диплома се изкарва лесно. Хубаво, тогава да изкарат! Дипломите ми от университета са почти пълни шестици. За мен е важно да съм изрядна, а светът е малък и винаги срещаш колега или преподавател, знае се кой как е учил и как е изкарал. Дори от тази гледна точка си заслужава. Отличната диплома винаги дава допълнителна увереност.
Оценките никога не могат да покажат знанията на човек, всичко зависи много от метода на изпитващия.За мен е голяма глупост някой да се хвали, че е изкарал 6, като са го изпитвали на една тема от конспект с 80.На всеки може да се случи да го улучат на нещо, което е чел или което не е.Това за мен не е обективно.При положение, че те питат случайно на голяма част от материала и не знаеш, тогава вече да, има значение.
Налагало ми се е за 3 дни да уча към 200 страници. Разбирах материала и това беше добре, защото аз да зубря не мога. Не го ли разбера, ще го забравя.
Та ги научих. Само се озорих с определения на които много държеше.
Взех си изпита. Разходи ме из доста от темите, а уж щеше да изпитва само по две теми.
Ама най ми беше яко по един изпит по който грам не бях учила, не ме интерсуваше предмета.
Ама ми се падна хакнат компютър с решен тест
Всеки уважаващ себе си студент отива на изпит за тройка, но е приятно да изкара шестица.
Никога не съм го правила и не споделям този възглед. Отидеш ли за тройка е много вероятно да си излезеш с двойка. Винаги се отива за максимума за да хванеш поне минимума. Или както се казва - ако искаш да стигнеш Луната, цели се в звездите.
За близо 40 г. трудов стаж никой, никога не ми е искал дипломата.
Винаги като ме назначават я носех с другите документи, но веднага ми я връщаха без да я погледнат. Търсили са ми документи за владеене на езици, документа от БНБ за валутен касиер и преди 20тина години от комп. курс.
Винаги като ме назначават я носех с другите документи, но веднага ми я връщаха без да я погледнат. Търсили са ми документи за владеене на езици, документа от БНБ за валутен касиер и преди 20тина години от комп. курс.
Диплома искат за някои от професиите, при които е невъзможно да практикуваш без ценз: адвокат, лекар, фармацевт и тн.
Никога не са ми гледали оценките от дипломата ми, която е нерелевантна към работата. Завърших нещо, което не практикувам. Искали са ми последната диплома, за да ми подготвят досие и да седи при ЧР.
Снима се първата страница на дипломата и толкова. Това, след като вече съм наета и с подписан договор.
Дипломата не ходи на работа вместо теб. В студентските си години имах висок успех, май е около 5.50. Никога не съм била бележкарка и ако някой предмет не ми е харесвал или преподавателя е бил зле, гледах да мина с 3.
Имах колежки, които ако нямат 6 ревеха. Не намирам кой знае каква пропаст между нас в реализацията. Всеки си е намерил “своето” и си работи.
Студентският живот не е само учене, втори курс си, забавлявай се повече и не мисли кой колко има по някой си предмет.
Никога не са ми гледали оценките от дипломата ми, която е нерелевантна към работата. Завърших нещо, което не практикувам. Искали са ми последната диплома, за да ми подготвят досие и да седи при ЧР.
Снима се първата страница на дипломата и толкова. Това, след като вече съм наета и с подписан договор.
Дипломата не ходи на работа вместо теб. В студентските си години имах висок успех, май е около 5.50. Никога не съм била бележкарка и ако някой предмет не ми е харесвал или преподавателя е бил зле, гледах да мина с 3.
Имах колежки, които ако нямат 6 ревеха. Не намирам кой знае каква пропаст между нас в реализацията. Всеки си е намерил “своето” и си работи.
Студентският живот не е само учене, втори курс си, забавлявай се повече и не мисли кой колко има по някой си предмет.
Отиваш за тройка, защото при цялата подготовка не се знае как ще се развият нещата, а е важно изпитът да бъде взет. Затова отиваш за тройка.
Ми не знам, никога не съм го правила. Не я схващам тази концепция, за някого може и да е работеща. Никога не ми е било цел просто да взема изпит.
Това е психологически трик за успокояване. Правила съм го, когато съм ходила на много тежък изпит, в който материалът е основно зубрене, логика много няма, а просто трябва да научиш едно количество факти или нюансите са толкова незабележими, че могат много лесно да провалят нещата.
Aз въобще не разбирам това учене за тройката. Въпросът е абсолютно изместен. Учиш, за да научиш. Да можеш да работиш, това което си учил и да се справяш добре, защото си научил, а не защото си изкарал една или друга оценка. Чиста загуба на време и пари е да учиш нещо колкото да минеш с тройка. Ще имаш една диплома, която ще ти свърши работа, само ако си с връзки за дадена работа - колкото да им покриеш изискването за висше образование. Поредният парашутист, който нищо не знае и не може. Ама понякога и връзките са до време, а се бачка едно 40 годинки.
За мен оценките показват отношението към това, което учите. Ако редите тройки и не разбирате това, което учите, след това как ще работите по професията?
Диплома се изисква обикновено при сключване на договор, но преди това има тестове, интервюта, там мислете как ще се представите. До момента работа съм намирала само по обяви и съм кандидатствала по общия ред, който описах - тестове, интервюта, събеседвания и коментиране на професионални теми. Работя по специалността, получена в университета.
Диплома се изисква обикновено при сключване на договор, но преди това има тестове, интервюта, там мислете как ще се представите. До момента работа съм намирала само по обяви и съм кандидатствала по общия ред, който описах - тестове, интервюта, събеседвания и коментиране на професионални теми. Работя по специалността, получена в университета.
Зависи от специалността и сферата, в която желаеш да се развиваш. Ако си в сферата на IT-то, където пребивавах временно, то не са ми гледали oценките, а повишение в йерархията става чрез усърдна работа. В сегашната работа, която е свързана с изкуство и дизайн, са ми гледали оценките като финална инстанция в избора между мен и друг кандидат. Брат ми, който е в научна среда, не са му гледали оценките от университета, но желае повишение, за което го задължават да запише магистратура, а за нея се изисква среден успех от бакалавъра 4.50 при наличие на 5 свободни места беше приет на последното място с неговия успех 5,86. Имам и приятели юристи, на които са им гледали оценки, но на други пък не са. Явно е избирателно, но както споменаха в коментарите модата се мени, според мен вече е дори сменена в полза на отличния успех, а Милинка е права, че това показва отношение не само към това, което учим, а и към нас самите.
Добър отговор - ако искаш след бакалавър да запишеш магистратура в добър университет ти гледат дипломата. После за докторантура също.
Ето една интересна статия за ролята на дипломата за една от най-желаните работи.
https://www.efinancialcareers.com/news/2021/11/jane-street-jobs
https://www.efinancialcareers.co.uk/news/finance/jane-street-pay
Ето една интересна статия за ролята на дипломата за една от най-желаните работи.
https://www.efinancialcareers.com/news/2021/11/jane-street-jobs
https://www.efinancialcareers.co.uk/news/finance/jane-street-pay
Ми много зависи от дисциплината. Учила съм супер периферни дисциплини, по които имам отлични оценки, но от които не помня НИ-ЩО! Имам и тройки, за които наученото още ми е в паметта и с които се гордея, защото са били на адски тежки изпити, за които съм учила и през семестрите, не само в сесия.
Зависи и от специалността - има по-отговорни и по-лежерни.
Все пак - ако учиш, за да запомниш и разбереш материята, оценките обикновено са над 4. Другото е отбиване на номера (пак да подчертая - ако е на повечето изпити, всеки може да получи ниска оценка и да не остане време да се яви на повишаване).
Зависи и от специалността - има по-отговорни и по-лежерни.
Все пак - ако учиш, за да запомниш и разбереш материята, оценките обикновено са над 4. Другото е отбиване на номера (пак да подчертая - ако е на повечето изпити, всеки може да получи ниска оценка и да не остане време да се яви на повишаване).
Не съм нито към правото, нито към медицината. Специалността ми е в IT сферата и до тук съм само 5-ци и 6-ци, но доста от дисциплините съм ги взела с тези оценки с адски много учене на ненужни неща. Та, заради това и създадох темата. Винаги съм била перфекционист, но мисля да се откажа от това свое качество и да се фокусирам само върху дисциплините, които наистина ще ми трябват (останалото е самообучение в нашата сфера).
Предполагам, че за бъдещия ми работодател няма да има значение дали дипломата ми е 5.50 или 4.50, ако си имам нужните знания.
Предполагам, че за бъдещия ми работодател няма да има значение дали дипломата ми е 5.50 или 4.50, ако си имам нужните знания.
Нм-дааааа... Някак ми напомня на пост от друга тема - потребителката разправяше за своя близка... или внучка на своя близка, нещо такова, зъболекар, която, след като е започнала практика и е минало известно време, е казала "е чак сега разбрах за какво ги учехме всичките тези (не помня, химии ли да бяха или друго) в първите курсове, дето все им се дразнех и ги мислех за ненужни".
Не съм нито към правото, нито към медицината. Специалността ми е в IT сферата и до тук съм само 5-ци и 6-ци, но доста от дисциплините съм ги взела с тези оценки с адски много учене на ненужни неща. Та, заради това и създадох темата. Винаги съм била перфекционист, но мисля да се откажа от това свое качество и да се фокусирам само върху дисциплините, които наистина ще ми трябват (останалото е самообучение в нашата сфера).
Предполагам, че за бъдещия ми работодател няма да има значение дали дипломата ми е 5.50 или 4.50, ако си имам нужните знания.
Предполагам, че за бъдещия ми работодател няма да има значение дали дипломата ми е 5.50 или 4.50, ако си имам нужните знания.
Забавлявай се. Това е най-хубавото време в живота ти. Създавай контакти, излизай с колеги, живей си живота. Мъжа ми е инженер. Завърши и бакалавърската, и магистърската си степен с пълно отличие - грамоти, медали и пр. От ден първи работи по специалността си. Самият той милиони пъти е казвал, че в работата си ползва 2-3 дисциплини, изучавани в университета, а всичко останало е самообучение. Включително програмите, на които работи, е разучавал сам, а без тях нямаше да го вземат на работа.
И тъй като в момента се преквалифицирам в подобна на твоята сфера, а образованието ми е коренно различно, разговарях с доста хора дали изобщо мога да имам шанс примерно срещу теб на интервю за една и съща позиция. Ами, да ти кажа - всички ми казаха, че основно гледат какво можеш, не дали имаш диплома. Нито един не каза "Търсим отличници"... Даже ме насочиха към конкретни частни университети и курсове, защото вадят добри специалисти и в прав текст една HR-ка ми каза, че още при подбора на документи ще извика тези кандидати, които имат сертификати от този, този и този частен университет. От там нататък в тази сфера е какво можеш. Ако ще и само шестици да имаш - не можеш ли, не си ли добра в работата си... Все тая!
И тъй като в момента се преквалифицирам в подобна на твоята сфера, а образованието ми е коренно различно, разговарях с доста хора дали изобщо мога да имам шанс примерно срещу теб на интервю за една и съща позиция. Ами, да ти кажа - всички ми казаха, че основно гледат какво можеш, не дали имаш диплома. Нито един не каза "Търсим отличници"... Даже ме насочиха към конкретни частни университети и курсове, защото вадят добри специалисти и в прав текст една HR-ка ми каза, че още при подбора на документи ще извика тези кандидати, които имат сертификати от този, този и този частен университет. От там нататък в тази сфера е какво можеш. Ако ще и само шестици да имаш - не можеш ли, не си ли добра в работата си... Все тая!
То е ясно, че сега така мислиш, защото имаш интерес - преквалифицираш се и искаш да си наравно или да те изберат пред тези, които имат диплома по специалността. Но ако имаше диплома, едва ли щеше да си толкова сигурна, че дипломата няма значение, оценките нямат значение, а само какво ще покажеш на интервюто. Дипломата има значение, колкото и да се опитваш да се самоубедиш, че няма. Дипломата е предимство при равни други условия - човекът хем може, хем има опит. Не обърквай авторката с такива приказки. Нека си учи момичето и като може, да си изкарва високите оценки. Отделно, винаги има шанс да кандидатства за стипендия за успех. Казвам го, защото и аз, и децата ми сме го правили в университета. Усещането е много приятно, макар стипендиите за успех да не са кой знае какви.
Изобщо не го казвам защото имам интерес. Питала съм хора, от които зависи започването на работа. Авторката най-добре да направи същото. Университета си го завърших с успех много добър, обаче това никога нито помогна, нито попречи. Учила съм с кеф и както вече вчера казах - имам и тройки на изпити, от които обаче още си помня материала и съм ползвала знанията си. Не е толкова важна оценката, а знанието, което стои в главата. Под това си твърдение се подписвам и с все ръци и краци. Както казах - нека авторката попита на правилните места. Или поне правилните хора. Ние тук масово сме от "другата страна". И категорично съм на мнение (моето си, нали, не карам никого да прави каквото и да е), че студенството е времето за създаване на връзки. Да не се чете като "любовни връзки", друго имам предвид, надявам се е ясно. Тези връзки после помагат много повече от високата диплома. Давам пример - голяма част от хората, които ми помагат със съвети и насоки в момента, са мои познати от студентските години.
Едно е ясно - ако беше отличник, нямаше да казваш, че е все едно. Сега ти е все едно, защото дипломата ти не е отлична, а в момента се бориш за място на пазар, на който хората имат И дипломи. А това какво приказват за сертификати от определени университети, значи харчиш едни пари и изкарваш, готово! Всеки си цени постиженията, а който няма такива, гледа да омаловажи тези на конкуренцията. Интересно, дали ще кажеш на детето си, че дипломата няма значение или че оценките в дипломата нямат значение? На бас, че няма.
Анди, защо пак с лошо? Помня, че помагах на шефката ми за едни интервюта. За нея беше важно не само да валидирам езика, но и да дам мнение за кандидата, като поведение, дали ще се впише в екипа, цялостно впечатление и тн.
Дойде една жена, която беше завършила Финанси и счетоводство, а бяхме екип, който се знанимаваше с подобни неща, но никоя от нас не беше икономист. Самия кандидат сподели, че никога не е практикувала по образованието си, занимавала се беше с други неща. Беше ѝ трудно и с езика, явно и него не го бе практикувала известно време. Не я одобрихме.
Ако ще и 10 дипломи с отличие да има, трябва човек да влезе в крак бързо. Всички от екипа имахме опит в предишни компании, нито бяхме счетоводители, нито финансисти, нито въобще икономисти.
Накрая си наехме стажант, който се оказа по-читав от всички кандидати преди това. След стажа, мина на пълно работно време.
Така че не знам другите кандидати с колко са завършили, но само заради диплома никой не наехме.
Дойде една жена, която беше завършила Финанси и счетоводство, а бяхме екип, който се знанимаваше с подобни неща, но никоя от нас не беше икономист. Самия кандидат сподели, че никога не е практикувала по образованието си, занимавала се беше с други неща. Беше ѝ трудно и с езика, явно и него не го бе практикувала известно време. Не я одобрихме.
Ако ще и 10 дипломи с отличие да има, трябва човек да влезе в крак бързо. Всички от екипа имахме опит в предишни компании, нито бяхме счетоводители, нито финансисти, нито въобще икономисти.
Накрая си наехме стажант, който се оказа по-читав от всички кандидати преди това. След стажа, мина на пълно работно време.
Така че не знам другите кандидати с колко са завършили, но само заради диплома никой не наехме.
Защо да е с лошо? Нищо лошо не казвам, просто така стоят нещата. Ако може да имаш целия комплект - най-добре. Ако го нямаш - гледаш да компенсираш. Винаги е по-добре да имаш целия комплект, защото това прави нещата по-лесни в някаква степен. Макар че може и да предизвика ревност и завист у колеги или шефове. Обикновено хората, които имат отлични дипломи са показали, че могат бързо да влизат в час - иначе как ще успеят толкова бързо и толкова много да направят? Хората от един и същ курс се познават, винаги се знае кой колко е учил и кой колко разбира, преподавателите също имат поглед. В магистърските съвсем са по една шепа хора и всеки познава всеки. В бакалавърските винаги има една групичка студенти, които се отличават и те се отличават и след това.
Плюс това има професии, в които без диплома не може да се практикува.
Плюс това има професии, в които без диплома не може да се практикува.
Зависи, Анди, не винаги нещата се случват по някакво "правило".
Моят курс (бакалавър) бяхме 60 човека. Толкова записахме, дипломирахме се 58. Бяхме прекрасен курс, много готини хора срещнах там, намерих приятели, но повярвай ми нямам идея кой с колко е минавал. Като цяло имахме високи оценки повечето.
Сега се опитвам да се сетя колко практикуват професията... ами 3-4. И не е заради оценките.
Има хора, които учат нещо, просто защото родата ги кара или да не останат без диплома. Ходя при две фризьорки. Едната завърши УНСС, другата сега учи там. Нито едната, нито другата ще се заработи като икономист. По цял ден са в салона, не ходят на лекции, макар да са редовни студнети.
Ако авторката гледа, че някой има 3-ки, а той грам не иска после да се занимава с това... еми голяма работа.
За мен е важно да гледаш себе си, да не зубриш, а да учиш с разбиране. Имало е изпити, на които съм се скъсвала да уча, писали са ми 3. Еми няма да си срежа вените. Но е било рядкост, просто тях най-силно помня.
Но никога не съм видяла да назначаваме хора и да им гледаме оценките в дипломата.
Преди няколко месеца бях решила да сменям сферата. Почвам да търся работа, нямам диплома от университета за това поприще, карах курс. Навсякъде ми даваха да правя тестове, задачи. Намерих си работа. От колегите в офиса (тогава около 20 души) мисля, че 2-3 бяха с дипломи от университета за сходна специалност. Питах колегите защо наеха само 1 човек, а се търсеха двама. Казаха, че е много трудно да намерят такъв профил, който хем има умения и знания, хем да не мисли, че всичко знае само защото е минал курс, има диплома или просто си е повярвал. И 10 дипломи да имаш, не минеш ли тестовете, задачите и интервютата, просто не става. Иначе не отричам висшето, аз самата уча магистратура в момента.
Моят курс (бакалавър) бяхме 60 човека. Толкова записахме, дипломирахме се 58. Бяхме прекрасен курс, много готини хора срещнах там, намерих приятели, но повярвай ми нямам идея кой с колко е минавал. Като цяло имахме високи оценки повечето.
Сега се опитвам да се сетя колко практикуват професията... ами 3-4. И не е заради оценките.
Има хора, които учат нещо, просто защото родата ги кара или да не останат без диплома. Ходя при две фризьорки. Едната завърши УНСС, другата сега учи там. Нито едната, нито другата ще се заработи като икономист. По цял ден са в салона, не ходят на лекции, макар да са редовни студнети.
Ако авторката гледа, че някой има 3-ки, а той грам не иска после да се занимава с това... еми голяма работа.
За мен е важно да гледаш себе си, да не зубриш, а да учиш с разбиране. Имало е изпити, на които съм се скъсвала да уча, писали са ми 3. Еми няма да си срежа вените. Но е било рядкост, просто тях най-силно помня.
Но никога не съм видяла да назначаваме хора и да им гледаме оценките в дипломата.
Преди няколко месеца бях решила да сменям сферата. Почвам да търся работа, нямам диплома от университета за това поприще, карах курс. Навсякъде ми даваха да правя тестове, задачи. Намерих си работа. От колегите в офиса (тогава около 20 души) мисля, че 2-3 бяха с дипломи от университета за сходна специалност. Питах колегите защо наеха само 1 човек, а се търсеха двама. Казаха, че е много трудно да намерят такъв профил, който хем има умения и знания, хем да не мисли, че всичко знае само защото е минал курс, има диплома или просто си е повярвал. И 10 дипломи да имаш, не минеш ли тестовете, задачите и интервютата, просто не става. Иначе не отричам висшето, аз самата уча магистратура в момента.
За мен нещата са прости - ако можеш да изкараш високи оценки, значи ги изкарваш, а не си обясняваш как нямаш нужда от тях. Хубаво, и да нямаш нужда, нека са бонус, който ако не друго, поне дава едно приятно усещане. ч
Има ужасно тежки специалности, за които тройките дори са привилегия - важнотое, че си минал. Това пак се знае в браншовете. В общи линии, в един момент се оказва, че светът е малък и професионално всеки познава поне няколко човека колеги, а те познават още няколко, и само за няколко часа се оказва, че има доста общи познати, винаги се казва и кой как се е справял, как е работил и т.н. Затова с някои колеги гарантираш, когато трябва да изпратиш някого при колега, а за други не. Единствено на работодатели не вярвам, защото бившите работодатели са като бивши гаджета - винаги имат от какво да са недоволни поради самия факт, че вече са бивши.
Има ужасно тежки специалности, за които тройките дори са привилегия - важнотое, че си минал. Това пак се знае в браншовете. В общи линии, в един момент се оказва, че светът е малък и професионално всеки познава поне няколко човека колеги, а те познават още няколко, и само за няколко часа се оказва, че има доста общи познати, винаги се казва и кой как се е справял, как е работил и т.н. Затова с някои колеги гарантираш, когато трябва да изпратиш някого при колега, а за други не. Единствено на работодатели не вярвам, защото бившите работодатели са като бивши гаджета - винаги имат от какво да са недоволни поради самия факт, че вече са бивши.
Andariel, всеки има своя поглед над живота - ти над твоя, аз над моя. Авторката ще си прецени кой е нейния път в обучението и живота, но който и да избере - все ще е правилно, защото ще е нейното решение за нейния живот. Еднакво може да съжалява и за прекомерното учене, и за неглижирането на обучението.
Между другото имах една съквартирантка с която бяхме колежки. Тя беше пълна отличничка и се скъсваше от рев за изкарана петица. По-ниска оценка не е имала. Няма и един ден работа по специалността. За разлика от мен... Та няма лошо човек да има добри оценки, но не с цената на всичко. В живота има далеч по-важни неща от оценките. Както искаш - тъй го разбирай. Нямам за цел да те убеждавам в каквото и да е.
Между другото имах една съквартирантка с която бяхме колежки. Тя беше пълна отличничка и се скъсваше от рев за изкарана петица. По-ниска оценка не е имала. Няма и един ден работа по специалността. За разлика от мен... Та няма лошо човек да има добри оценки, но не с цената на всичко. В живота има далеч по-важни неща от оценките. Както искаш - тъй го разбирай. Нямам за цел да те убеждавам в каквото и да е.
За мен нещата са прости - ако можеш да изкараш високи оценки, значи ги изкарваш, а не си обясняваш как нямаш нужда от тях. Хубаво, и да нямаш нужда, нека са бонус, който ако не друго, поне дава едно приятно усещане.
Това е и моето мнение. Мисля си, че колкото и ненужно да ни се струва нещо в даден момент, е добре да си учим прилежно, най-малкото за обща култура и по-всеобхватно разбиране на материята. Много изучавани неща не са ми трябвали пряко и непосредствено, но в крайна сметка помагат да се ориентираш по-лесно.
Честно казано не знам как се учи "за тройка". Изкарвала съм такива оценки, ако не съм успяла да усвоя достатъчно добре материала, но не умишлено, не съм тръгвала с тази нагласа. Нали все пак трябва да се покрие достатъчно добре, за да си сигурен, че ще минеш.
Но и съм съгласна, че не трябва да бъде на всяка цена, няма полза от ревове и депресия, ако не изкарваш шестици на всичко.
Да, бе, да, всички отличници все реват за оценките! Направо живи да ги ожалиш, как ли живеят! Кое е учене на всяка цена? Да си седнеш на това, на което трябва и да поучиш? А после юруш на класациите по успех и зор за влизане (и излизане дипломирани) в престижни световни университети. А и по нашенско има програми, в които това, което смятаме за минаване на границата за тройка, всъщност иска 70 процента покриване на изискванията, подадени в началото на семестъра, типично по западняшки. И нЕма мърдане - щеш-нещеш става голямото учене. Аз на приказки как може и с тройки не вярвам, защото са рационализации на ученическо мислене, когато е много важно да не изглеждаш зубрач, че да не ти се сърдят другарчетата. Досега не съм видяла и чула някой студент да е съжалил, че е учил много. Дори в последствие се е оказвало, че хората, които са ми правили най-добро впечатление като професионалисти, в един непринуден разговор се е оказвало, че все са се скъсвали от учене, а не са дрямали на ухото, че се учи за тройка и обща култура.
Не искам да ме лекува зъболекар, който едва е изкласил с тройка - той толкова и знае и може - за тройка. Ще ми направи зъбите за тройка.
Не искам да ме лекува зъболекар, който едва е изкласил с тройка - той толкова и знае и може - за тройка. Ще ми направи зъбите за тройка.
Забавлявай се. Това е най-хубавото време в живота ти. Създавай контакти, излизай с колеги, живей си живота. Мъжа ми е инженер. Завърши и бакалавърската, и магистърската си степен с пълно отличие - грамоти, медали и пр. От ден първи работи по специалността си. Самият той милиони пъти е казвал, че в работата си ползва 2-3 дисциплини, изучавани в университета, а всичко останало е самообучение. Включително програмите, на които работи, е разучавал сам, а без тях нямаше да го вземат на работа.
И тъй като в момента се преквалифицирам в подобна на твоята сфера, а образованието ми е коренно различно, разговарях с доста хора дали изобщо мога да имам шанс примерно срещу теб на интервю за една и съща позиция. Ами, да ти кажа - всички ми казаха, че основно гледат какво можеш, не дали имаш диплома. Нито един не каза "Търсим отличници"... Даже ме насочиха към конкретни частни университети и курсове, защото вадят добри специалисти и в прав текст една HR-ка ми каза, че още при подбора на документи ще извика тези кандидати, които имат сертификати от този, този и този частен университет. От там нататък в тази сфера е какво можеш. Ако ще и само шестици да имаш - не можеш ли, не си ли добра в работата си... Все тая!
И тъй като в момента се преквалифицирам в подобна на твоята сфера, а образованието ми е коренно различно, разговарях с доста хора дали изобщо мога да имам шанс примерно срещу теб на интервю за една и съща позиция. Ами, да ти кажа - всички ми казаха, че основно гледат какво можеш, не дали имаш диплома. Нито един не каза "Търсим отличници"... Даже ме насочиха към конкретни частни университети и курсове, защото вадят добри специалисти и в прав текст една HR-ка ми каза, че още при подбора на документи ще извика тези кандидати, които имат сертификати от този, този и този частен университет. От там нататък в тази сфера е какво можеш. Ако ще и само шестици да имаш - не можеш ли, не си ли добра в работата си... Все тая!
Всъщност викат такива, които показват, че вече са ПРАВЕЛИ подобни неща преди, в предишни работи. Ако става дума за някой, който няма изобщо никакъв опит, има минимален шанс да бъде повикан на интервю, ако има отлична диплома от МЕИ, МФ или в краен случай ФФ.
Изобщо не го казвам защото имам интерес. Питала съм хора, от които зависи започването на работа. Авторката най-добре да направи същото. Университета си го завърших с успех много добър, обаче това никога нито помогна, нито попречи. Учила съм с кеф и както вече вчера казах - имам и тройки на изпити, от които обаче още си помня материала и съм ползвала знанията си. Не е толкова важна оценката, а знанието, което стои в главата.
Ами те двете неща са свързани, да ти кажа. По-добрите знания водят със себе си и по-добри оценки. И обратното. Тройката е... ами, как да ти кажа - знания като за "писнА ми от тоя студент, аре да се маха, никога няма да вдене" - и работодателите, които също са били студенти, го знаят...
Хубава работа, ама нашенска. Тук го има това лежерното "за тройка". В други държави хич не е така, а студентите много внимават в картинката и драпат за висок успех, особено когато плащат много в прекия и преносния смисъл.
Веднъж в болницата ме ползваха като пациент за изпит. Като го слушах и гледах младежа какво прави и как го прави, при това напълно послушно му съдействах, щеше да е чудо да го пуснат. По-скоро се притеснявах, че ще му пишат тройка, а той, завалията, хич нищо не знаеше, дори протокола на беше прочел, а в листа ги пишеше половината неща, които трябва да направи. Добре, че го скъсаха. Мен щеше да ме е срам да застана пред пациент/клиент неподготвена. Но явно за него е било важно да изкара тройка.
Веднъж в болницата ме ползваха като пациент за изпит. Като го слушах и гледах младежа какво прави и как го прави, при това напълно послушно му съдействах, щеше да е чудо да го пуснат. По-скоро се притеснявах, че ще му пишат тройка, а той, завалията, хич нищо не знаеше, дори протокола на беше прочел, а в листа ги пишеше половината неща, които трябва да направи. Добре, че го скъсаха. Мен щеше да ме е срам да застана пред пациент/клиент неподготвена. Но явно за него е било важно да изкара тройка.
Andariel, всеки има своя поглед над живота - ти над твоя, аз над моя. Авторката ще си прецени кой е нейния път в обучението и живота, но който и да избере - все ще е правилно, защото ще е нейното решение за нейния живот. Еднакво може да съжалява и за прекомерното учене, и за неглижирането на обучението.
Между другото имах една съквартирантка с която бяхме колежки. Тя беше пълна отличничка и се скъсваше от рев за изкарана петица. По-ниска оценка не е имала. Няма и един ден работа по специалността. За разлика от мен... Та няма лошо човек да има добри оценки, но не с цената на всичко. В живота има далеч по-важни неща от оценките. Както искаш - тъй го разбирай. Нямам за цел да те убеждавам в каквото и да е.
Между другото имах една съквартирантка с която бяхме колежки. Тя беше пълна отличничка и се скъсваше от рев за изкарана петица. По-ниска оценка не е имала. Няма и един ден работа по специалността. За разлика от мен... Та няма лошо човек да има добри оценки, но не с цената на всичко. В живота има далеч по-важни неща от оценките. Както искаш - тъй го разбирай. Нямам за цел да те убеждавам в каквото и да е.
Ти не търсеше ли нещо да си сменяш работата и изобщо сферата?
Не искам да ме лекува зъболекар, който едва е изкласил с тройка - той толкова и знае и може - за тройка. Ще ми направи зъбите за тройка.
... Нито да ме лекува лекар, учил за 3-ка, нито да влизам в сграда, проектирана от някой, учил за 3-йка, нито да вървя по моста му, нито лекарства да купувам от него. Впрочем, бях попаднала на такива "аптекари". Просто започнах да ги избягвам, споделих притесненията си относно знанията им със собствениците... не се задържаха дълго.
Всъщност читавите фирми поощряват онези служители, които имат възможност и желание, да правят докторски дори и задочно. Подпомагат ги в начинанието. Понякога с време, понякога с данни... както дойде, но със сигурност не намират докторската степен за "пречка". Е, не зная, може би в кварталната бакалия или кварталната аптека е така.
katiABV, когато съм започвала да работя по специалността си, авторката е започнала да ходи на ясла. След толкова години работа в една и съща сфера реших, че искам промяна. И да не стане - за мен няма да е драма. Никога не съм търсила работа, винаги работата е намирала мен. И продължават да ме търсят за услуги на частно. Така че за мен изборите ми са правилни. За друг правилното ще е друго.
Май никой не забеляза уточнението, че авторката е в IT сферата и продължавате да пишете глупости наедро...
Май никой не забеляза уточнението, че авторката е в IT сферата и продължавате да пишете глупости наедро...
Да, а твоята представа за "IT сферата" е горе-долу на ниво "чувАла съм, че има таквизи хора комютурджии".
А истината е, че точно в тази сфера, ако не можеш да покажеш работещи проекти (това устройство, тази програма и т.н.) съм направил и съм продал, или е била за този работодател и в момента се ползва, се гледа именно диплома. Не викат всички подред на интервю. А "интервюто" по същество е изпит, не разказ за това дали обичате футбол или ханбал, каквото и да е то. А имаш един, два, в някои случаи три ИЗПИТА. С конкретни задачи в много случаи. И ако не можеш да ги направиш - а в някои случаи да ги направиш в рамките на точно определени параметри, примерно използвайки някакъв конкретен метод, не можеш да кажеш "Ми аз не го знам този метод какъв е, имах 3, ама ако ми дадете да потърся в гугъл непременно ще го намеря какво означава!" - просто мило и любезно... ще ти покажат вратата.
Супер аргументирано. Вадиш диплома с шестици от горе до долу и не можеш да решиш нищо или най-малкото знанията ти са далеч от оценките.
Да се сравнява екипната работа в IT сферата със зъболекарската е... Приклювам дискусията, аз казах каквото имам, а авторката ще си прецени как да постъпи.
Да се сравнява екипната работа в IT сферата със зъболекарската е... Приклювам дискусията, аз казах каквото имам, а авторката ще си прецени как да постъпи.
Супер аргументирано. Вадиш диплома с шестици от горе до долу и не можеш да решиш нищо или най-малкото знанията ти са далеч от оценките.
Да се сравнява екипната работа в IT сферата със зъболекарската е... Приклювам дискусията, аз казах каквото имам, а авторката ще си прецени как да постъпи.
Да се сравнява екипната работа в IT сферата със зъболекарската е... Приклювам дискусията, аз казах каквото имам, а авторката ще си прецени как да постъпи.
Момиче, няма "екипна работа" в IT сферата. Не се надявай, че ще почнеш работа и ще си ходите на "тийм билдинги" с "екипчето", пък някой друг ще ти свърши работата. Никак не става така. "Екипността" е понякога и просто означава, че различни хора правят различни части от един софтуер... не, че ходят да си приказват и да пият кафе.
И ако си мислиш, че с 1-2 курсчета в софт уни ще постигнеш онова, което съвестен студент от МФ, който учи, а не се "бори за 3-йки" и да те вземат... дълбоко се лъжеш.
Ако си току-що завършил и имаш диплома с 6-ци отгоре до долу имаш шанс за интервю.
Ако си завършил преди н години нещо друго... и сега демонстрираш тапия от някакво частно курсче... ако не е фирмата на леля ти имаш шанс никога да не получиш обаждане.
Ако си завършил с 6-ци имаш шанс да решиш изпитните задачи.
Ако си минал някакво курсче колкото да покажеш някаква хартийка... имаш шанс изобщо да не разбереш какво се иска от теб.
Ама то... както с всичко. "Всеки сам си преценя"...
Момиче, няма "екипна работа" в IT сферата. Не се надявай, че ще почнеш работа и ще си ходите на "тийм билдинги" с "екипчето", пък някой друг ще ти свърши работата. Никак не става така. "Екипността" е понякога и просто означава, че различни хора правят различни части от един софтуер... не, че ходят да си приказват и да пият кафе.
И ако си мислиш, че с 1-2 курсчета в софт уни ще постигнеш онова, което съвестен студент от МФ, който учи, а не се "бори за 3-йки" и да те вземат... дълбоко се лъжеш.
Като нямаш диплома и опит, а си с един гол курс, няма и до интервю да стигнеш.
За коя сфера, Анди?
Не съм съгласна. Познавам доста хора с курс и доста желание се преквалифицираха. Аз също успях с курс по дигитален маркетинг да си намеря работа. Не знам защо пак такива заключения правиш какво може и какво не може. Опитът сочи друго.
Нали всички сме съгласни, че има известна разлика м/у "дигитален маркетинг" и "програмиране"... Има едни такива "специалности", в които и с курс, и без курс, и с познания в съвсем друга (или никаква) сфера - все става, само да си достатъчно настъпателен докато обясняваш на жертвите как без реклама в твоя сайт (или каквото там пробутваш) ще им се затрие бизнеса... при това дали изобщо имат такъв е второстепенно... но си има и области, в които просто са нужни истински познания и умения.
Разбира се, че са различни. Затова попитах Анди за коя сфера говори.
Не знам защо мислиш, че съм убеждавала някого как трябва да пробутва нещо и колко е важна рекламата. Явно нямаш особена идея какво е дигитален маркетинг и как работи.
За програмиране - сещам се за двама реализирани след софтуни, които познавам.
Пак казвам, че не съм против университета ни най-малко. Против съм да се твърди, че без него грам не става.
Не знам защо мислиш, че съм убеждавала някого как трябва да пробутва нещо и колко е важна рекламата. Явно нямаш особена идея какво е дигитален маркетинг и как работи.
За програмиране - сещам се за двама реализирани след софтуни, които познавам.
Пак казвам, че не съм против университета ни най-малко. Против съм да се твърди, че без него грам не става.
Като в онази реклама е - има неща, които е по-добре да ги имаш. Дипломата е едно такова нещо. Колко опит трябва да натрупаш и колко трябва да си добър, за да можеш да се мериш с тези, които имат И диплома? Да, разбирам го мисленето как при програмистите става и без диплома, това е нещото, което кара хората да се пробват и да вярват, че имат равни шансове с тези с дипломата.
(в моя бранш - логопедия, психология) трябва диплома, без нея не можеш да практикуваш нито едното от двете. Ако нямаш диплома минава в "коуч личностно израстване", "научете се да четете бързо" или врачка. Пълно е с такива, дори смятат, че са по-добри, а диплома не им трябва, но ще отидеш ли ти самата или ще заведеш ли детето си при такъв без диплома?)
(в моя бранш - логопедия, психология) трябва диплома, без нея не можеш да практикуваш нито едното от двете. Ако нямаш диплома минава в "коуч личностно израстване", "научете се да четете бързо" или врачка. Пълно е с такива, дори смятат, че са по-добри, а диплома не им трябва, но ще отидеш ли ти самата или ще заведеш ли детето си при такъв без диплома?)
Против съм да се твърди, че без него грам не става.
ОК, само дето баш това никой не е казвал
И аз, а и повечето защитници на високите оценки писахме, че рядко се гледат оценките и ако се гледат е основно за първата работа, но ако на човек не му тежи чак толкова е добре да гони успех, защото все пак понякога се гледат, а и първата работа е много важна и може да реши кариерния път на човека. Освен това в различни браншове и за различни професии е различно. А и ако се гони магистратура или докторантура в реномиран университет пак се гледат оценките. Иначе е вярно, че у нас поради високото търсене на кодери се вземат и хора с посредствени умения и без много подбор, защото работа има и за такива та никой няма проблем да ги чака да трупат опит и умения "on the job". Но това е за кодери, което си е занаятчийска работа, а за софтуерни архитекти и по-високи позиции предполагам подборът е по-сериозен.
Тая мантра как при програмистите става без диплома...
По ирония на съдбата познавам поне двама от онези, които са без диплома.
Знаете ли как става?
С 20 години работа и постоянно учене става.
И под "работа" нямам предвид самоусъвършенстване, а именно работа - писане на програми, които да бъдат продадени и да се ползват. Това обикновено започва от последните години в гимназията, евентуално, но малко късно - началото на студентстването, каквото и да е то.
И накрая пак има места, където просто без диплом изобщо няма да те назначат, понеже това е абсолютно неизбежимо изискване. Независимо от това колко е добър и можещ и най-подходящ кандидата...
За конкретен случай говоря. В Джонсъснс... както и да се казват сега, без диплом НЕ назначават, ако ще да се казваш Линус Торвалдс.
И да, имам особено мнение какво е дигитален маркетинг и как работи. Това е нещото, заради което какъвто и сайт да отворя трябва да се подготвя първо да цъкам 5 минути - или поне 2 - отказ от разни такива глупости.
А целта на рекламата като такава е да убеди някого да купи нещо, от което той/тя няма никаква нужда. (Ако имаше нужда от нещото щеше активно да го потърси).
Има едни такива "специалности", в които и с курс, и без курс, и с познания в съвсем друга (или никаква) сфера - все става, само да си достатъчно настъпателен докато обясняваш на жертвите как без реклама в твоя сайт (или каквото там пробутваш) ще им се затрие бизнеса...
Кати, не мога да приема, че знаеш как работи маркетинга, било той дигитален, щом смяташ, че хората са някави жертви на други хора без никакви познания, които чрез настъпателност пробутват нещо. Явно на различни езици говорим.
Тая мантра как при програмистите става без диплома...
Относно програмистите без диплома и с диплома. Случай от миналия месец. Приятеля ми си говореше с една от колежките в екипа му, на около 25 г, завършила ТУ София. Обянсяваше му как нищо сериозно не учели, не разбирала от код, накрая се записала в Софтуни, че да се научи да програмира. Той много се изненада от този разговор. Затова казвам, че и оценките не са база, на която да се оценява. Естествено, че ако отиде на интервю това момиче ще отпадне сигурно на първата задача. Но и шестици да има.. кой ще ги гледа, като сама си признава как нищо не е научила.
Някои твърдят, че отлична диплома се изкарва лесно. Хубаво, тогава да изкарат!
Разбира се, че имат значение оценките. Ако нямаха, щяхме да минаваме десетки изпити само със зачоти.
След завършване силно се съмнявам някой от голямата четворка да се впечатли от диплома добър (4.25).
Оценките най-малкото имат значение още в курса на обучение - за стипендия, за общежитие и за право да пишеш дипломна. А, и за минаване в следващ семестър/курс.
Сега се сетих друго нещо като сравнение със западняците. Тук доста неглижиращо гледаме на оценките, ето и в темата е дори порицателно, ако някой иска или има високи оценки. Обаче при западняците оценките явно са по-важни, защото на някои места, при това доста добри университети, ако успехът падне под една черта, студентът може да понесе доста санкции, примерно да изгуби стипендия. Явно е според интереса и санкцията. Там едва ли някой ще бъде порицан, че е надувка или че реве за оценка. Ще реве, защото му цъка в пари, които може да изгуби, освен всичко друго!
Размерът само стипендията, която взимах за отличие - 90 лв - можеше напълно да покрие разходите ми за храна, транспорт до и от Търново и кефчета за поне 3 седмици - това преди 12-16 години. Хич не е малко. В интерес на истината, сега това не са много пари, но пак бих могла да си покрия храната и 1-2 кафенце за 2 седмици. Но само храната и само 1-2 кафенца.
досега съм работила на 3 места /летните работи не ги броя/ и мога да кажа че на една от тях наистина гледаха оценките от дипломата, но освен това имаше и няколко теста и интервюта преди да ме наемат. Беше за Биг4.
Дипломата ми дори не беше 6,00, а беше 5,45, но я гледаха.
Всичките си работи съм ги намирала само от джобс-а.
Работя по бакалавърската си степен и мога да кажа, че е хубаво да си дадеш малко зор в университета и да научиш нещо. Да, вярно е много неща, които съм учила там не ги използвам на практика, но въпреки това е хубаво, че ги знам. Помагат ми понякога за дадени работни казуси.
Според мен учи си, заради себе си. Какво те интересува, че някой е окей, ако има 3. Ти ще бъдеш ли доволна от себе си?
Аз лично не бих била. Но както казах това е лично мое мнение. Ученето само за тройка не го разбирам.
Мога да кажа на авторката и че аз точно във втори курс, осъзнах че наистина тази специалност ми харесва и ми стана интересна /завършила съм икономическа специалност/ и точно тогава особено за някои предмети имах голямо желание за учене.
Освен това, ако някога искаш да се бориш за стипендия, ще ти трябва успех. Ако искаш също и да пишеш дипломна работа, ще ти трябва успех над 4,50.
Дипломата ми дори не беше 6,00, а беше 5,45, но я гледаха.
Всичките си работи съм ги намирала само от джобс-а.
Работя по бакалавърската си степен и мога да кажа, че е хубаво да си дадеш малко зор в университета и да научиш нещо. Да, вярно е много неща, които съм учила там не ги използвам на практика, но въпреки това е хубаво, че ги знам. Помагат ми понякога за дадени работни казуси.
Според мен учи си, заради себе си. Какво те интересува, че някой е окей, ако има 3. Ти ще бъдеш ли доволна от себе си?
Аз лично не бих била. Но както казах това е лично мое мнение. Ученето само за тройка не го разбирам.
Мога да кажа на авторката и че аз точно във втори курс, осъзнах че наистина тази специалност ми харесва и ми стана интересна /завършила съм икономическа специалност/ и точно тогава особено за някои предмети имах голямо желание за учене.
Освен това, ако някога искаш да се бориш за стипендия, ще ти трябва успех. Ако искаш също и да пишеш дипломна работа, ще ти трябва успех над 4,50.
Здравейте, не съм съгласна с твърденията, че оценките нямат никакво значение, че някой който има само 6 е бележкар, а друг който има 3 - ки знае много. Нали все пак оценките следва да отразяват знанията. Не съм изключение - изкарвала съм 3-ки в университета и съм била много по-щастлива, отколкото от изпити на които съм имала 6, но те твърдя, че на първите съм била подготвена и съм знаела повече.
Извинявам се, че измествам темата, но дъщеря ми е първи курс Компютърни науки в СУ и не успя да вземе всички изпити. Досега винаги е показвала много добри резултати. Някой има ли наблюдения от тази специалност и имам ли основание за тревога?
Извинявам се, че измествам темата, но дъщеря ми е първи курс Компютърни науки в СУ и не успя да вземе всички изпити. Досега винаги е показвала много добри резултати. Някой има ли наблюдения от тази специалност и имам ли основание за тревога?
Здравейте, не съм съгласна с твърденията, че оценките нямат никакво значение, че някой който има само 6 е бележкар, а друг който има 3 - ки знае много. Нали все пак оценките следва да отразяват знанията. Не съм изключение - изкарвала съм 3-ки в университета и съм била много по-щастлива, отколкото от изпити на които съм имала 6, но те твърдя, че на първите съм била подготвена и съм знаела повече.
Извинявам се, че измествам темата, но дъщеря ми е първи курс Компютърни науки в СУ и не успя да вземе всички изпити. Досега винаги е показвала много добри резултати. Някой има ли наблюдения от тази специалност и имам ли основание за тревога?
Извинявам се, че измествам темата, но дъщеря ми е първи курс Компютърни науки в СУ и не успя да вземе всички изпити. Досега винаги е показвала много добри резултати. Някой има ли наблюдения от тази специалност и имам ли основание за тревога?
По ирония на съдбата, аз съм същата специалност, но не в Софийския. Според мен е нормално да я късат. Все пак това е ФМИ...
Не мисля, че оценките в дипломата за висше образование са най-важни. По принцип за много технически позиции, където се изискват някакви много конкретни неща, се гледат специфични предмети, но само първия път. Например, ако нямаш трудов стаж, но искаш да работиш като финансов анализатор, ще започнеш като стажант. Ще си намериш стаж някъде и като кандидатстваш ще те сравняват с останалите на база твоя успех, той тогава ще е диференциращия фактор, като завършиш вече стажът ще бъде диференциращия фактор и какво количество от него имаш, съответно и дали е релевантен за фирмата. Оценката от дипломата обаче ще ти трябва и за други две неща:
1) Квалифициране в по-висока степен на образование (след като завършиш си намери работа, след време като се издигнеш може да ти се наложи да използваш тази допълнителна квалификация за да се издигаш в работата, направи това тогава и не се хвърляй на някаква случайна магистратура)
2) Обучение в чужбина- един от най-ефективните начини да се махнеш от България включва това да отидеш да учиш в чужбина.
В общи линии е това, както дипломата ти за средно образование никой не ти я иска, така и тази никой няма да го интересува след един определен период.
1) Квалифициране в по-висока степен на образование (след като завършиш си намери работа, след време като се издигнеш може да ти се наложи да използваш тази допълнителна квалификация за да се издигаш в работата, направи това тогава и не се хвърляй на някаква случайна магистратура)
2) Обучение в чужбина- един от най-ефективните начини да се махнеш от България включва това да отидеш да учиш в чужбина.
В общи линии е това, както дипломата ти за средно образование никой не ти я иска, така и тази никой няма да го интересува след един определен период.
Препоръчани теми