Познай коя е книгата - тема 17

  • 15 930
  • 328
  •   1
Отговори
# 30
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Може ли да се включа със следната загадка?

"Огромната цена на стаеното негодувание

... ... ... Хората трупат негодувание за определен период от време, докато съберат достатъчно, за да си го изкарат върху другия, без да изпитват вина. ... ... ... Недоволен се римува с подмолен и това много точно описва атмосферата, която хората, трупащи негодувание, създават около себе си. Атмосферата не се променя, докато "колекционерът" не събере достатъчно "образци" и не състави стратегия, с която като с тежък чук да нанесе съкрушителния удар и да отприщи цялата си жлъч, без каквото и да било чувство за вина. Ударите могат да бъдат силин и слаби. ... ... ... Понякога процесът на трупане продължава с години до деня, когато са готови да отприщят стаеното и да отмъстят на набелязаното лице.  ... ... ... Всеки път, когато изпитате раздразнение към някого и не го покажете, като си служите с оправдания от вида: "Създава много проблеми", "Писна ми да говоря за това" или "Няма да има никаква полза", то вие подценявате себе си, другия или обидата и вероятно вече трупате негодувание. Всеки, който постоянно сдържа възмущението си от някого, започва да пълни чашата с жлъч. Ако желаете да сте истински свободни и способни да действате по начин, с който можете да се гордеете, изкажете недоволството си, преди да акумулирате толкова много от него, че единственият възможен изход да ви се струва отмъщение или развод. Най-добрият начин да се справим с негодуванието е да не го таим, а най-добрият начин да не го таим е да го изкажем възможно най-скоро след момента на възникването му. Ако вече сте насъбрали цял куп оплаквания, съществуват няколко позитивни възможности да ги споделите. ... ... ... "Най-висшият и най-тежкият от всички нравствени уроци е да простим на онези, които сме оскърбили" - Еврейска поговорка "

# 31
  • София
  • Мнения: 17 592

Първи жокер:
Авторът има Нобелова награда след войната. Въпреки, че участва във войната (в немската, не в съюзническата армия, където е редовно призован, не доброволец) по-скоро не пише за нея. Ако войната присъства в творчеството му... то е по-скоро като сянка, не като бойни сцени. Конкретно книгата, от която е цитатът, е публикувана '63.

# 32
  • Sofia
  • Мнения: 4 036

Първи жокер:
Авторът има Нобелова награда след войната. Въпреки, че участва във войната (в немската, не в съюзническата армия, където е редовно призован, не доброволец) по-скоро не пише за нея. Ако войната присъства в творчеството му... то е по-скоро като сянка, не като бойни сцени. Конкретно книгата, от която е цитатът, е публикувана '63.


Аз мисля по твоята загадка вече.

Извинявам се за предния си пост, бях се объркала, че пускаш нов цитат от Емил на Астрид Линдгрен.

# 33
  • София
  • Мнения: 17 592

Няма страшно.
Не е Емил.
Много ми се щеше да пусна от Емил, ама... реших, че всеки знае всяка дума в него (щото аз съм така, мноооого любима книга) и затова се отказах.
Но пък постът ме подсети, че не съм пуснала жокер, а е минало времето... Един вид - засрамих се.

# 34
  • София
  • Мнения: 1 616

Емил от Льонеберя.

Хихи, мислех да сложа от нея цитат...

Нова загадка:


Вън беше хладно, мартенска вечер, вдигнах си яката на сакото, сложих си шапката, опипах последната си цигара в джоба. Сетих се за бутилката с коняк, тя щеше да действа много декоративно, но би възпрепятствала проявленията на милосърдие, беше скъпа марка, познаваше се по запушалката. Възглавницата под лявата мишница, китарата под дясната, тръгнах към гарата. Едва по пътя забелязах следи от времето, което тук се нарича „лудешко“. Един маскиран като Фидел Кастро пиян младеж се опита да се заяде с мен, но аз се измъкнах. На стълбите на гарата една група матадори и испански донове чакаше такси. Бях забравил, че имаше карнавал. Това бе добре дошло. Професионалният артист най-добре се крие сред аматьори. Сложих възглавницата на третото стъпало отдолу нагоре, седнах, свалих си шапката и сложих в нея цигарата, не точно в средата, не в края, а така, сякаш бе хвърлена отгоре, и започнах да пея: „Бедният папа Йоан“, никой не ми обръщаше внимание, а и нямаше да бъде добре — след един час, след два, след три часа щяха да започнат да ми обръщат внимание. Прекъснах изпълнението си, когато чух гласа на говорителя. Той съобщаваше за някакъв влак от Хамбург — и аз продължих да пея. Изплаших се, когато в шапката ми падна първата монета — беше един грош, той улучи цигарата и я избута в края. Аз я поставих отново на място и продължих да пея.


"Възгледите на един клоун" - не помня автора.

# 35
  • София, България
  • Мнения: 2 222
?

# 36
  • София
  • Мнения: 17 592

Емил от Льонеберя.

Хихи, мислех да сложа от нея цитат...

Нова загадка:


Вън беше хладно, мартенска вечер, вдигнах си яката на сакото, сложих си шапката, опипах последната си цигара в джоба. Сетих се за бутилката с коняк, тя щеше да действа много декоративно, но би възпрепятствала проявленията на милосърдие, беше скъпа марка, познаваше се по запушалката. Възглавницата под лявата мишница, китарата под дясната, тръгнах към гарата. Едва по пътя забелязах следи от времето, което тук се нарича „лудешко“. Един маскиран като Фидел Кастро пиян младеж се опита да се заяде с мен, но аз се измъкнах. На стълбите на гарата една група матадори и испански донове чакаше такси. Бях забравил, че имаше карнавал. Това бе добре дошло. Професионалният артист най-добре се крие сред аматьори. Сложих възглавницата на третото стъпало отдолу нагоре, седнах, свалих си шапката и сложих в нея цигарата, не точно в средата, не в края, а така, сякаш бе хвърлена отгоре, и започнах да пея: „Бедният папа Йоан“, никой не ми обръщаше внимание, а и нямаше да бъде добре — след един час, след два, след три часа щяха да започнат да ми обръщат внимание. Прекъснах изпълнението си, когато чух гласа на говорителя. Той съобщаваше за някакъв влак от Хамбург — и аз продължих да пея. Изплаших се, когато в шапката ми падна първата монета — беше един грош, той улучи цигарата и я избута в края. Аз я поставих отново на място и продължих да пея.


"Възгледите на един клоун" - не помня автора.


Хайнрих Бьол.

# 37
  • Мнения: 287
Жокер и от vihrogonche?  Или нова загадка?

Последна редакция: сб, 12 фев 2022, 21:59 от Tortilla Flat

# 38
  • Мнения: 7
@vihrogonche
Като стил и възгледи ми прилича на нещо, написано от Ерих Фром...

# 39
  • Мнения: 1 199
Виждам, че темата е позациклила, и тъй като от много време имам желание да се включа в нея, но все се оказвам закъсняла, ще се възползвам да дам загадка от една от любимите ми (преди години) книги. Мисля, че няма да затрудни много четящите Blush
Цитат
Три от четирите елемента са достъпни за всички създания, но огънят е дар само за човека. Пушенето на цигара е възможно най-интимният акт с огъня, без физическа болка. Всеки пушач е въплъщение на Прометей, който краде огън от боговете и го носи у дома. Ние пушим, за да уловим мощта на Слънцето, за да умиротворим Ада, за да се идентифицираме с първичната искра, за да изядем ядката на вулкана. Не тютюнът, а огънят е това, което ни привлича. Когато пушим, ние представяме вариант на танца около огъня,  ритуал,  древен като светкавицата.

Това значи ли, че тези, които пушат цигара от цигара, са религиозни фанатици? Трябва да признаете, че  има известно сходство.

Дробовете на пушача са гола девственица, хвърлена  в жертва на бога-огън.

# 40
  • София, България
  • Мнения: 2 222
мен ме затруднява Simple Smile

# 41
  • Мнения: 1 199
Авторът е американец, пише доста ексцентрично, такива са и героите му. Беше доста популярен през 90-те на миналия век. Една от книгите му е екранизирана с участието на Ума Търман.
Цитат
Когато загадката на една връзка си отива, и любовта си отива.
Толкова е просто. От това следва, че за нас е важна не толкова
любовта, колкото самата загадка. Любовната връзка е може би
просто начин да се сблъскаме със загадката и ние копнеем любовта
да продължи, за да продължи екстазът от близостта със загадката.
Ако загадката стои неподвижна, това противоречи на природните
закони. И все пак, тя е винаги наблизо, някъде — един свят от
другата страна на огледалото (или пакета „Кемъл“), едно обещание
в поредния чифт очи, които ни се усмихват. Зърваме я, когато ние
станем неподвижни.
Романтиката на новата любов, романтиката на самотата,
романтиката на предметите, романтиката на древните пирамиди и
далечните звезди — това са просто подходи за среща със загадката.
И все пак не знаем как да я задържим завинаги. Но мога и ще
припомня два от най-важните фактора, които знам:
1) Всичко е част от романтиката.
2) Никога не е късно да имаш щастливо детство.

# 42
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 39 062
първата част силно ми напомня Кърт Вонегът, втората обаче ме разколебава.
не съм чела книгата, но много ми харесва обяснението. Simple Smile

# 43
  • Мнения: 1 199
Не е Вонегът, но е топло. Почти връстници са.

# 44
  • София
  • Мнения: 17 592

Никога не съм го чела това описание... но като почти не бивш борещ се пушач... много ми се харесва.

Общи условия

Активация на акаунт