Познай коя е книгата - тема 17

ами дай още някой цитат, да се позабавляваме

Добре, ето един:
"Сега чиновникът взе паспорта на Дж. и го попита откъде идва.
— Йоркшир, Англия — отвърна той невинно, преди да успея да го спра.
— Не, не — каза чиновникът, объркан от подобна щедра информация. — Искам кажа, откъде идва сега.
— А — каза Дж., — от Мавриций.
Чиновникът старателно си го отбеляза. Отвори паспорта на Дж. и грижливо преписа информацията относно раждането му, след това погледна графата „Професия“ и с ужас забеляза неразбираемото „херпетолог“. Очите му се затвориха и лицето се набръчка от тревога. Изглеждаше като човек, който всяка нощ в продължение на години се буди с писък от сън, в който шефовете му не само го карат да каже какво е херпетолог, но и да напише думата правилно. Сега сънят се сбъдваше. Той облиза устни, отвори очи и хвърли нервен поглед към омразната дума с надеждата междувременно да е изчезнала. Тя обаче си стоеше във формуляра неумолима, неразбираема и неподдаваща се на правилно изписване. Той направи един храбър опит.
— Херпа… ъъ… херпе… — каза той и отчаяно погледна за помощ към полицая. Полицаят се наведе през рамото му и хвърли поглед на затруднилата колегата му дума с развеселения вид на човек, за когото кръстословицата в „Таймс“ е детска игра, но щом очите му се спряха на „херпетолог“, загуби увереното си изражение.
— Херп… херп… — каза той скръбно, което всъщност не бе никаква помощ.
— Херпа… ъъ… херпер… — каза чиновникът.
— Херп… херп… херп… — каза полицаят.
Всичко това започна да звучи като някоя от по-малко известните и неразбираеми немски опери.
— Херпетолог — казах аз енергично.
— Да, точно така — каза мъдро чиновникът.
— Какво е това? — попита полицаят, който явно бе по-тъп.
— Означава човек, който изучава змиите — обясних аз.
Очарован, той зяпна думата.
— Вие дошли тук да изучава змии? — попита полицаят с израза на човек, който се съобразява с опасен лунатик.
— Тук няма змии — каза колегата му с авторитета на чиновник, който никога не би допуснал змия да се промуши през имиграционните власти, ако е в състояние да я спре."

Много сладко забравила бях как пише Даръл ...
Да пробваме с Птици, зверове и роднини?

Не е това книгата.
Ще дам още един жокер. Действието се развива на островите Мавриций и Родригес.

Няма да познаем май ... Казвай коя е книгата е който е в настроение да пуска загадка

„Златни прилепи и розови гълъби“ е книгата.
Приятно написана, с много жизнена, жива реч и с невероятно чувство за хумор.

отворих я. ще е следващата.

Малко да раздвижа темата с един цитат от книга, която четох наскоро.

"Тя говореше за небостъргача така, сякаш той бе някакво огромно одушевено присъствие, дебнещо мрачно над тях и властно направляващо развоя на събитията. И това сравнение не бе съвсем неуместно - асансьорите, носещи се нагоре и надолу в дългите си шахти, наподобяваха бутала в камерите на механично сърце. Обитателите, сновящи по коридорите, бяха кръвните клетки в мрежата от артерии, а светлините в апартаментите им - импулси на мозъчни неврони."

Не знам коя е книгата, но ще предположа Хилядният етаж, защото е единствената книга с небостъргач, за която се сещам в момента

Авторът на книгата не е жена.
Романът е алегорична антиутопия, като в него има и немалко хорър.

А аз единствената книга за небостъргач, която се сещам да съм чела е "Небостъргач" на Дж. Г. Балард. Стрелям в тъмното с нея.

Може би книга на Айзък Азимов,от сорта на "Стоманените пещери".

deaf, много добра книга, но не е тя. При Айзък Азимов има съчетание на научнофантастичния и криминалния жанр, а в посочения от мен роман криминалното не е толкова застъпено.



Li77le Devil, точно така. Това е книгата и автора.
Очакваме новата загадка.

"Главата ми пулсира в абсолютно объркване. Потупвам по джобовете да проверя дали случайно телефонът ми не е останал пъхнат някъде. В предния джоб на дънките си намирам пачка пари. В джоба на дългата ми жилетка има някакъв предмет, завит в тениска. Слагам тениската на скута си и я развивам внимателно. Вътре има нож от неръждаема стомана, изцапан с кръв, която е толкова прясна, че мога да я помириша. Потрепервам инстинктивно, отвратена от мисълта, че това е било в джоба ми. Ножът се търкулва на едно стъпало, като пада на цимента с металическо изтракване. Не искам да го докосвам. След малко колебание го взимам с тениската и изхвърлям и ножа, и дрехата в кофата за боклук, поставена до тухлената стена. Когато затварям капака, чувам, че по-нататък по пътя се затварят врати на кола. Едно такси оставя пътници. Заставам в средата на улицата и махам на таксито, което върви към мен, а фаровете му огряват пътя пред него."